Решение по дело №19191/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1726
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330119191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  1726                          Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                   VІІІ граждански състав

На  08.05                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 10.04.2019 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  19191     по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК..

            Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 120, 65 лева – главница, дължима по Договор за кредит № ****** г. и Договор за цесия от 10.01.2017 г.; сумата 257, 08 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2015 г. до 20.01.2017 г.; сумата 387, 47 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2015 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на Заявлението – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 13727/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

            Ответникът О.Е.К. *** признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното частно гражданско дело № 13727/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав,  се установява, че с издадената по това дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 1 120, 65 лева – главница, дължима по Договор за кредит № ***** г. и Договор за цесия от 10.01.2017 г.; сумата 257, 08 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2015 г. до 20.01.2017 г.; сумата 387, 47 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2015 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на Заявлението – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и направеното от ответника признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 150, 01 лева – платени ДТ за двете дела, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 100 лева (по 50 лева за двете дела).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА О.Е.К., ЕГН **********,***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата 1 120, 65 лева – главница, дължима по Договор за кредит № ******. и Договор за цесия от 10.01.2017 г.; сумата 257, 08 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2015 г. до 20.01.2017 г.; сумата 387, 47 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2015 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на Заявлението – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****** г., издадена по ч. гр. дело № 13727/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав.

            ОСЪЖДА О.Е.К., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И по ч. гр. дело № 13727/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 150, 01 лева И юрисконсултско възнаграждение за производството по двете дела В РАЗМЕР НА 100 лева.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане в сила на Решението, ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХVІІ гр. състав ч. гр. дело № 13727/2018 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно Решение.

           

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.