Р Е Ш Е Н И Е
№ 260224
гр. Русе, 05.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2662 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от Л.Н.К. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, В.Л.К., Н.П. *** консулт“ ЕООД,
„Първа инвестиционна банка“ АД и М.И.К., в която се твърди, че на 06.08.2019г.
по изпълнително дело №***/2014г. на ЧСИ В.М.е вписана възбрана върху недвижим
имот, представляващ СГРАДА с идентификатор *****, находяща се в гр. Русе, *****,
със застроена площ по кадастрална карта 42 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор *****, с площ 225 кв.м. Прието било в изпълнителното производство,
че имотът е собственост на длъжника В.Л.К..
Твърди се, че
първоначален взискател била банка „УниКредит Булбанк“ АД, а последствие като
взискател по изпълнителното дело е конституирано „АПС Бета България“ ЕООД - в
качеството на цесионер.
Ищцата счита, че длъжникът
по изпълнителното дело В.К. не е собственик на посочения недвижим имот.
Нотариалният акт, на който се основавали съдебният изпълнител и взискателят в
изпълнението не го легитимирал като собственик, а именно нотариален акт,
вх.рег. № *** от 27.04.2004г. на СВ – Русе, с който не се прехвърляла
собствеността върху процесния имот, а единствено първият етаж от двуетажна
жилищна сграда с площ 87,60 кв.м., заедно с избено помещение и 1/2 ид.част от
таванско помещение от общите части на сградата и от застроената площ от
дворното място, в което е построена сградата, а от незастроената част 5/6
ид.части от дворното място с обща площ 221.00 кв.м. и представляващо поземлен
имот № ***, в кв. 103 по кадастралния план на гр. Русе. Към момента на
изповядване на тази сделка, имотът върху който била наложена възбраната и
насочено изпълнение – гаражът, е бил построен, но не е станал собственост на
длъжника по изпълнението. Този имот бил собственост на ищцата, придобит от нея
по наследство и давност.
Поради това ищцата
счита, че по горепосоченото изпълнително дело е насочено изпълнение срещу нейн
имот, а не срещу имот на длъжника К..
В исковата молба се
твърди още, че на 07.08.2019г. по изпълнително дело № ***/2016г. на ЧСИ Васил
Николов също е наложена възбрана върху посочения недвижим имот, тъй като отново
е прието, че същият е собственост на В.Л.
К. – длъжник и по това дело с взискател „Първа Инвестиционна банка“ АД и
длъжници В.Л.К. и М.И.К.. По изложените вече съображения ищцата счита, че и по
това изпълнително дело е насочено изпълнение срещу имот, който не е на длъжника
В.К..
С оглед това, че
изпълнението и по двете изпълнителни дела било насочено срещу недвижим имот на
ищцата, се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответниците "АПС Бета България" ЕООД и "Първа
инвестиционна банка" АД като взискатели и длъжниците В.Л.К., Н.П. *** **
" (в ликвидация) и М.И.К. като длъжници, че В.Л.К. не е собственик на
СГРАДА с идентификатор *****, находяща се в гр. Русе, бул. „****, със застроена
площ по кадастрална карта: 42 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: хангар,
депо, гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма. Сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с площ 225 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до десет метра/, номер по предходен плана на поземления имот: ***,
квартал ***; при съседи на поземления имот: *****, *****, *****, *****., върху
който е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана по
изпълнително дело №*****на ЧСИ В.М.,
peг. № 883 и изпълнително дело №*****на ЧСИ В.Н..
В срока по чл.131 ГПК, „Първа инвестиционна банка“ АД изразява становище за недопустимост на
предявеният иск, а в условията на евентуалност се поддържа, че същият е
неоснователен. Твърди се, че с решение № *** от 16.06.2020г. на Окръжен съд –
Русе съдът е постановил, че сградата с посочения идентификатор ***** не е
собственост на Л.К. към датата на налагане на възбраната върху имота, с оглед
на което тя не се явява трето, засегнато от изпълнението лице, за да има
интерес от установяване, че имуществото срещу което е насочено изпълнението не
принадлежи на длъжника. Налице според ответника е влязъл в сила съдебен акт, с
който със сила на пресъдено нещо е признато, че посоченият имот е собственост
на В.К. към датата на налагане на възбраните от ЧСИ В.М., поради което К.
нямала правен интерес да иска от съда произнасяне по иска, предмет на
настоящото производство.
Също така се сочи,
че нотариалният акт, с който се легитимира ищцата като собственик на процесния
имот е с дата последваща вписването на възбраната и насочването на изпълнението
срещу него. При извършване на проверка, съдебният изпълнител е установил
правилно, че процесният имот е собственост на длъжника В.К. и е насочил
изпълнение срещу него.
По изложените
съображения се моли предявеният иск да бъде оставен без разглеждане, а в
условията на евентуалност да се отхвърли като неоснователен.
В срока по чл. 131
от ГПК особеният представител на ответника Н.П. изразява становище за
недопустимост на предявеният иск доколкото същият в случая не се явявал
допустим способ за защита на ищцата като трето, засегнато от принудителното
изпълнение лице щом твърди и е безспорно, че владее имота, върху който е
насочено принудителното изпълнение. В условията на евентуалност се счита, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Останалите ответници
не са изразили становище по допустимостта и основателността на предявения иск
както в срока по чл. 131 ГПК, така и до приключване на съдебното дирене.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че по
посочените две изпълнителни дела - №***/2014г. на ЧСИ В.М.и № ***/2016г. на ЧСИ
В.Н. е вписана възбрана върху недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор *****, находяща се в гр. Русе, *****, със застроена площ по
кадастрална карта 42 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, разположена
в поземлен имот с идентификатор *****, с площ 225 кв.м. В двете изпълнителни производства е прието от
съдебните изпълнители, че собственик на процесния недвижим имот е един от
длъжниците - В.Л.К., с оглед на което и са предприети изпълнителни действия по
отношение на имота. Ответниците в настоящото производство са конституираните
взискатели и длъжници по двете изпълнителни дела.
С нотариален акт №**,
том. **, дело **/27.04.2004г. по описа на СВ – Русе, Л.Н.К. е дарила на В.Л.К.
свой недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с площ
87,60кв.м., заедно с избено помещение и ½ ид.част от таванското
помещение, от общите части на сградата и от застроената площ от дворното място
в което е построена сградата, а от незастроената площ 5/6 ид. части, което
дворно място е с площ от 221 кв.м., находящо се в гр. Русе, бул. „***,
представляващо поземлен имот №*** в кв. *** по кадастралния план на гр. Русе.
Съгласно
представената по делото скица с №***/13.04.2004г. на Община Русе (приложена и в
нотариалното производство по извършване на дарението) с №***/13.04.2004г. на
Община Русе, в имот №*** (в който се намира процесната сграда) има общо три
сгради – 83 кв.м., 41 кв.м. и 3 кв.м.
С нотариален акт
вх. рег. №***/22.10.2019г., Акт №**, том **, дело ** по описа на СВ – Русе,
ищцата Л.Н.К. е призната за собственик по давностно владение на сграда с
идентификатор ***** със застроена площ от 42 кв.м. (процесния имот).
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 440 ГПК
е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното
изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не
принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът
е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е
необходимо съществуването на правен интерес. Нормата на чл. 440, ал.
1 ГПК урежда кога е налице правен интерес от този иск - засягането
на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия.
Искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по
започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението, както е в
случая. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не
принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи
принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което
принадлежи на трето лице, независимо дали държи това имущество лично или чрез
друг.
Неоснователно
се явява възражението на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД за
недопустимост на исковата претенция,
поради наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен въпросът
относно собствеността на процесния имот. Цитираното съдебно решение №**/16.06.2020г.
по в.гр.д.№**/2020г. по описа на ОС – Русе е постановено в производство по чл.
435 ГПК, по жалба на Л.Н.К. срещу действия на ЧСИ В. Маринов по изп. дело №**/2013г.
изразяващи се в предприемане на изпълнение срещу процесния недвижим имот. В
това производство съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо въпросът
относно собствеността върху недвижимия имот, нито признава длъжника за такъв,
нито отрича претендирани от жалбоподателката права. Решението се произнася
единствено относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Това,
че жалбата на ищцата не е уважена, не е пречка за предявяване на настоящия иск.
Законосъобразността на действията на съдебния изпълнител също не обуславя
основателността или неоснователността на отрицателния установителен иск за
собственост, предмет на настоящото производство.
В
случая правният интерес за ищцата от предявяване на установителния иск се
обосновава с представения нотариален акт, който я легитимира като собственик на
процесния недвижим имот. Доколкото този нотариален акт не удостоверява прехвърляне на правото на собственост, а е
само констатация (извод) на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, то вписаната по-рано възбрана върху процесния недвижим имот по
изпълнителните дела не би могла да обоснове извод за недопустимост на
предявения иск. Също така обстоятелството дали ищцата е собственик на процесния
имот е относимо за настоящото производство, но решението по него не формира
сила на пресъдено нещо по този въпрос.
Основен предмет на
иска по чл. 440 ГПК е установяването дали имуществото върху което е насочено
изпълнението принадлежи на длъжника, като сила на пресъдено нещо би се
формирала само при отричане на това негово право. Доказателствената тежест за
установяването на принадлежността на правото на собственост върху процесния
имот в настоящото производство се носи от ответника, който трябва да докаже
съществуването на отричаното от ищеца спорно право, а последният да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Или съгласно правилото
на чл. 154, ал.
1 ГПК приложено в настоящия случай, ищцата следва да проведе пълно и
главно доказване на правото си на собственост, а ответникът „Първа
инвестиционна банка“ АД твърдението си, че собственик на вещта е длъжникът по
изпълнението В.К..
Ищцата се е легитимирала като собственик на процесния
имот с констативен нотариален акт от 21.10.2019г. Последният се ползва с доказателствената
сила относно съществуването на правото на собственост. Тази доказателствена
сила, за разлика от обвързващата доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, не
е установена с изрична законова разпоредба. Тя се основава на задължението на
нотариуса да провери легитимацията на молителя при съставяне на констативен нотариален
акт. На това основание се приема, че когато такава проверка е била извършена и
това е отразено в акта, същият се ползва със своеобразна законна
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че
правото на собственост съществува. Следователно този, който се позовава на
констативен нотариален акт се освобождава от необходимостта да доказва
основанието, на което е придобил удостовереното в акта право на собственост.
Ако насрещната страна по спора твърди свои права (или в случая взискателят
чужди – на длъжника), които изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест
е да ги докаже. Ответникът е основал възраженията си на това, че правото на
собственост принадлежи на длъжника по силата на нотариалния акт за дарение от
2004г. Видно обаче от същия е, че с него не е прехвърлено правото на
собственост върху процесния имот (гараж), който според приложената скица е
съществувал към него момент като сграда. Предмет на извършеното дарение е била
собствеността върху жилищна сграда и идеални части от застроеното и
незастроеното дворно място., а не на сграда 2 с площ от 41 кв.м. Ако за установяване
принадлежността на правото на собственост в изпълнителното производство е
достатъчно съдебният изпълнител да извърши действията (проверките) по чл. 483 ГПК или някои от тях, то за целите на настоящото производство същите могат и да
не са достатъчно основание, за да се отхвърли иска по чл. 440 ГПК. Правото на
собственост на длъжника върху имота към който е насочено изпълнението следва да
е категорично установено, а не да се предполага в настоящото производство.
Отрицателният установителен иск следва да бъде уважен и в хипотезата при която
твърдените от ищеца права върху процесния имот не са доказани, но не е доказано
и правото на собственост на длъжника. В случая липсва доказателство, което да
установява, че ответникът К. е придобил по някой от възможните за това способи
правото на собственост върху процесния гараж.
По изложените
съображения предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат
уважени.
При този изход на
спора в тежест на взискателите по двете изпълнителни дела следва да се възложат
направените от ищцата разноски. „АПС Бета България“ ЕООД следва да заплати на
ищцата сумата от 1014,20лв., а „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от
714,20лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД
ЕИК203374133, В.Л.К. ЕГН**********, Н.П.П. ЕГН********** „Русе консулт“ ЕООД в
ликвидация ЕИК201186887 по предявения от Л.Н.К. ЕГН********** отрицателен
установителен иск, че В.Л.К. ЕГН**********
не е собственик на сграда с
идентификатор *****, находяща се в гр. Русе, *****, със застроена площ по
кадастрална карта: 42 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: хангар, депо,
гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с площ 225 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до десет метра/, номер по предходен плана на поземления имот: ***,
квартал ***; при съседи на поземления имот: *****, *****, *****, *****., върху
който е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана по
изпълнително дело №*****на ЧСИ В.М..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД
ЕИК831094393, В.Л.К. ЕГН********** и М.И.К. ЕГН********** по предявения от Л.Н.К.
ЕГН********** отрицателен установителен иск, че В.Л.К. ЕГН********** не е
собственик на сграда с идентификатор *****, находяща се в гр. Русе, ****,
със застроена площ по кадастрална карта: 42 кв.м.; брой етажи: 1;
предназначение: хангар, депо, гараж; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: няма. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****,
с площ 225 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до десет метра/, номер по предходен плана
на поземления имот: ***, квартал ***; при съседи на поземления имот: *****, *****,
*****, *****., върху който е насочено принудително изпълнение чрез налагане на
възбрана по изпълнително дело №*****на
ЧСИ В.Н..
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК203374133, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ №81В, ап.3, представлявано от
Джозев Мартинак, Христо Маринов Маринов и Петр Шимичек да заплати на Л.Н.К. ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 1014,20лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК831094393, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, да заплати на Л.Н.К. ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 714,20лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: