№ 132
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502392 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение от 25.03.2020г. постановено по гр.д.№9278/2018г. по описа на СГС, ГО, 9
състав, е частично уважен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, като СТОЛИЧНА
ОБЩИНА е осъдена да заплати в полза на Д. И. Т., ЕГН **********, като майка и законен
представител на Н. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 6000 лв., съставляваща обезщетение за
претърпени от детето неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от ухапвания от
куче, настъпило на 01.05.2018г., а на осн.чл.78, ал.1 ГПК сумата 445.71 лева разноски по
делото.
Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата 6 000 лева до 70 000
лева, като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати в полза на СГС сумата 440 лева
дължима д.т. и разноски по делото на основание чл.78, ал.6 ГПК
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Н. Т. Т., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Д. И. Т., ЕГН **********, оспорва решението в неговата отхвърлителна
1
част за разликата над сумата 6 000 лева до 70 000 лева, и моли съда да го отмени, като уважи
предявения иск изцяло. Изтъква факта, че са разпитани свидетели, които доказват по
категоричен начин твърденията в исковата молба и настъпилата фактическа обстановка,
както и трайните белези - външни и вътрешни у детето, които не са отшумяли от неговото
съзнание и до ден днешен. При разпита на св.К. О. се установява настъпването на самото
действие - ухапването от безстопанственото куче, което се е движило сред глутница други
кучета и заедно са нападнали детето, като впоследствие ухапванията са предизвикани от
едното от кучетата. Посочва още, че според разпитаните в съдебно заседание вещи лица -
експерти, издали СМЕ - д-р Д. Н. и д-р Б. К., при претърпяното от него, детето е преживяло
огромен стрес, отхапано му е било парче месо от ръката и е загубило много кръв. В
съзнанието на детето са останали огромни белези и до ден днешен от преживяното, които
има вероятност да продължат и за в бъдеще. Вследствие на ухапванията е останал огромен
белег върху сгъвката на дясната ръчичка и под нея, както и са останали белези от издрано и
по другата ръка и по корема на детето Н.. Видно от приетата и неоспорена от страните по
делото СМЕ е, че травмите и белезите на детето са се появили именно по начина, който е
описан в ИМ - чрез множество ухапвания причинени от глутницата кучета, които са
нападнали Н. Т. на 01.05.2018г. Пълно и главно е доказано, че детенцето вследствие на
претърпяното от него /ухапванията от бездомните кучета на 01.05.2018г./ е отсъствало от
учебни занятия по време на лечението си и и е изгубило значителен учебен материал. Освен
това се е срамувало от съучениците си и приятелите си заради белезите, както и не можело
да движи дълго време ръката си. Детето Н., а и неговата сестричка А. са преживяли голям
стрес, психически са разстроени. След инцидента децата са посещавали много пъти
психолог. Болките и страданията на децата Н. и А. продължават повече от два месеца.
Разпитаната свидетелка в хода на делото Ц. Д. заявява също, че детето Н., както и
сестричката му посещавали след инцидента нейният кабинет и имали нужда дълго време от
психологическа намеса и разговори за преодоляване на случилото се, за да успеят да се
справят и с психическите травми, които са получили, вследствие на нападението и
ухапванията от глутницата бездомни кучета.
Н. е получил разстройство в психиката си, не спи спокойно, сънува инцидента, не
може да се движи спокойно, изпитва страх от бъдещи срещи с кучета. Доказва се, че
вследствие на преживяното у Н. се наблюдава, че вътрешно е напрегнат емоционално -
тревожен, страхово напрегнат, волево импулсивен, има проблеми със съня - сънува
кошмари, натрапливи мисли и представи около случая се появяват у него. Стресът, на който
е подложено детето, вследствие на преживяното /нападението и ухапванията от бездомните
кучета/ "води до увреждане, когато е повече като интензитет и продължителност, отколкото
е потенциала за справяне с индивида". Настъпило е състояние на дистрес, при който
настъпват трайни уврежданиия в организма, предизвикват се болестни разстройства -
психични, психосоматични и соматични. Към момента на извършване на психологическото
изследване в хода на съдебното производство детето все още не е преживяло напълно
последиците от инцидента. "Възможно е и да се справи с посттравматичния стрес и след
време да има негативни последици". Твърди, че ответникът не е взел мерки за справяне и
предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените улични кучета и от това са
възникнали значителни вреди по отношение на детето Н.. Претендира обезщетение в размер на 70
000 лв., ведно със законните лихви и направените разноски за двете съдебни инстанции.
Жалбоподателят-ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва решението в неговата
осъдителна част и моли съда да го обезсили като недопустимо, а в условие на евентуалност да го
отмени и отхвърли иска. Посочва, че всички действия по делото - предявяване на иска,
упълномощаване на адвокат и др. са били извършени от Д. Т., която е лице чуждо на
правния спор и не е овластена с право на иск относно чуждия спор. Ищецът по спора и
носителят на материалното право по делото е детето Н. Т. и само той би могъл надлежно да
сезира съда с претенцията си, представляван от майка си. Майката Д. Т. не е надлежна
страна в делото. Затова счита, че настоящият процес е недопустим и следва да бъде
2
прекратен, тъй като всички процесуални действия са били извършени от Д. Т. в качеството й
на ищец в процеса, а не от нейния син - истинския носител на правото на иск чрез майка му.
На второ място посочва, че СГС в нарушение на процесуалните правила приема, че
самото настъпване на вредите е винаги последица от непредприети мерки или
недостатъчност в обема или неефективност в качеството им, поради което са и без значение
представените от СО доказателства за дейностите й в изпълнение на задълженията по ЗЗЖ.
Законодателната воля е общините да водят планомерна политика за справяне с проблема на
безстопанствени кучета, което в случая е установено по делото. Няма данни за бездействие
на служители на общината и искът следва да бъде отхвърлен. От представените писмени
доказателства се установява, че са предприети множество действия по овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, изпълнява се Общинската програма и животните
се настаняват в приюти, поради което не може да се приеме, че е налице бездействие или
неизпълнение.
Съгласно действалата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета 2012-2016 год. Столична община работи по
метод: Здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрират, ваксинират,
обезпаразитяват и връщат на място. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни
животни. Тази принципна политика е залегнала в Закона за защита на животните и се
изразява в хуманното ограничаване и намаляване на популацията на безстопанствените
кучета, а не тяхното избиване. Следователно самото съществуване на безстопанствени
кучета не е противоправно и допускането му не означава неизпълнение на законови
задължения, щом самият закон предвижда, че след обезпаразитяването им,
безстопанствените кучета се връщат от местата, от които са взети. Законодателят е
предвидил вземането на конкретни мерки, но не е възложил постигането на конкретна цел и
не е въздигнал непостигането й в противоправно бездействие. Законодателят е възложил на
кметовете на общини да вземат мерки за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета, а не е предписал постигане на липсата на такива в града. Отделно посочва, че няма
противоправно бездействие на СО, защото тя е реализирала конкретни действия по
изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените
кучета, поради което не може да се направи извод, че служителите на Столична община са
бездействали противоправно. В този смисъл е постановено Решение №308/03.01.2018г. на
ВКС, 4 г.о. по гр.д.№ 1068/2017 г. На трето място посочва, че СГС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила и е постановил неправилен и необоснован съдебен акт
като е приел за доказан пълно и главно факта, че кучето, нападнало ищцата, е
безстопанствено без никакви доказателства по делото. Навежда довод, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено по размер. В решението липсва коментар на
установените по делото обстоятелства, а именно: изключително кратък възстановителен
период 21-25 дни; СМЕ посочва, че оздравителният период е приключил напълно; няма
твърдения или доказателства за усложнения при възсатновяването; няма никакви
доказателства за извършени медицински манипулации след 15.05.2018г., няма никакви
доказателства за закупувани лекарства или превързочни материали. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45
ЗЗД.
Ищцата Д. И. Т., ЕГН ********** твърди, че на 01.05.2018 г. около 15:00 часа, в кв.
***, гр. ***, детето й Н. /на 8 г./ е било нападнато от бездомни кучета, едно от които
3
отхапало парче месо от ръката му. След нападението детето има белези по двете ръце и по
корема, а ухапаната ръка все още го боляла и я движел трудно. Това му причинило болки,
страдания и най-вече психически стрес. Наложило му се да отсъства от училище и да
посещава психолог. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да овладее
популацията на бездомни кучета в квартала. Претендира обезщетение за причинените на
детето неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законните последици.
Претендира разноски.
Ответникът СО оспорва иска, сочи че не е възможно описаните телесни увреждания
да стоят в причинна връзка с твърдения инцидент. Твърди, че е приел програма за
овладяване на популацията на бездомни кучета, изпълнявана с дължимата грижа, поради
което не следва да отговаря, дори и неговите действия да не са дали очаквания резултат.
Оспорва размера на иска. Сочи, че не следва да отговаря, или отговорността му следва да се
намали, тъй като детето е получило застрахователно обезщетение във връзка с инцидента,
т.е. претърпените вреди са били напълно обезщетени.
От фактическа страна се установява, че на 01.05.2018 г. около 15:00 часа, Н. Т.
Т. на 8 години, роден на ***г., придружаван от своята майка Д. и своята по-малка сестра А.,
бил нападнат от бездомни кучета на детската площадка в кв. ***, гр. ***, като едно от тях го
ухапало по дясната ръка, отхапвайки парче месо от същата. Получил и ухапвания по другата
ръка и по корема.
Видно от представената медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД /л.97/ и УМБАЛ “Александровска“ ЕАД е видно, че на 01.05.2018г. детето е било
прегледано с поставени диагнози: множество ухапвания от кучета, открита рана на мишница
и на други части на предмишница. Била поставена ваксина против бяс.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а
именно - показанията на св.О. /пряк очевидец/ и Д. /психолог/, разпитани в о.с.з. на
13.06.2019г. и 30.01.2020г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
От показанията на свид. О. /очевидец на инцидента/ е видно, че детето е било
нападнато и ухапано от едно от бездомните кучета, които се намирали пред блока му, на
детската площадка. Кучето, което го захапало, било маркирано с чип на ухото, като според
свидетеля всички те са улични. С помощта на техен общ съсед кучето било отблъснато.
Сочи, че са му известни и други случаи с тези кучета, като негови съседи са пущали и жалби
във връзка с такива инциденти с бездомните кучета. Почти всеки ден ги виждал на детската
площадка, като му е известен и друг случай, при който кучетата разкъсали една котка пред
очите на малко дете.
Свид. Д. - психолог установява, че детето сънувало инцидента, било го страх да
излиза навън самостоятелно, получило нощно напикаване, но след проведеното лечение в
рамките на около 3 месеца състоянието му се подобрило дотолкова, че да не изисква
провеждане на психологическа терапия. По нейна препоръка терапевтично, за да може да
преодолее инцидента, на детето е било взето кученце.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза,
депозирано на л.124 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука детето е
4
получило нахапвания по двете ръце, корема и открита рана на мищницата, довели до
временно разстройство на здравето, според д-р Н. неопасно за живота, за всяка една от
раните, с период на възстановяване 21-25 дни. Претърпените последици, вследствие на ухапванията
са били свързани с болка и нарушена функция на десния горен крайник в периода на
възстановяването, предвид локализацията на раната в областта на лакътната става. От
страна на телесното здраве, не са налице трайни увреждания с вид на анатомични
деформации или функционална инвалидност, раните са напълно заздравели с образуване на
белези с постоянен характер.
В.л. К. сочи, за ненапълно преработена психическа травма, свързана с преживяното
във връзка с инцидента, но детето е без психотична продукция, клинично здраво и
психологически не се наблюдават трайни последици от преживяното. За пълно справяне с
проблема вещото лице препоръчва да продължи провежданата психологична работа.
Детето не е посещавало учебни занятия в периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г.,
като на последното били поставени общо четири ваксини.
Видно от действалата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета 2012-2016 год. Столична община работи по
метод: Здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрират, ваксинират,
обезпаразитяват и връщат на място. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни
животни. Тази принципна политика е залегнала в Закона за защита на животните и се
изразява в хуманното ограничаване и намаляване на популацията на безстопанствените
кучета, а не тяхното избиване.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Съгласно чл.3 ал.2 ЗЛС малолетните извършват правни действия чрез своите законни
представители - родители или настойници. Последните, съгласно чл.28 ал.4 ГПК, са
процесуални представители на посочената категория лица в гражданските производства.
Следователно, в производството детето осъществява своето право на участие като страна и
реализира правото си на жалба, когато е малолетно, чрез родителите или настойниците си,
заедно или поотделно, като негови законни представители. Достатъчно е то да се
представлява само от единия родител или настойник, а когато е налице противоречие между
представител и представляван, съдът е длъжен да назначи особен представител съгласно
чл.29 ал.4 ГПК. От съдържанието на подадената до САС въззивната жалба и молба-
уточнение е видно, че майката я е подала в качеството на законен представител на
малолетното си дете, като по делото не е спорно, че именно тя упражнява родителските
права, след смъртта на бащата, починал на 29.11.2017г. /вж. въззивната жалба на майката/.
В настоящия случай обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, а
твърденията на СО - необосновани. Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл при
ненадлежно упражнено право на иск, тъй като исковата молба и въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение са подадени от името на майката, а не чрез майката в
5
качеството й на законен представител на малолетно дете на страните. В тази връзка е
поддържал и твърдение за нередовност на исковата молба и на въззивната жалба. В молбата-
уточнение ясно и безпротиворечиво е посочила, че искането е предявено в качеството й на
майка, съответно на законен представител на малолетното дете . Затова съдът намира, че
претенцията е заявена от майката на детето, която е действала като негов законен
представител в съответствие с нормата на чл.28 ал.4 ГПК, в който смисъл бе допуснато
уточнение в о.с.з. на 16.02.2021г.
ПО СЪЩЕСТВО:
С решение № 308/03.01.2018 г. по гр. дело № 1068/2017 г. на ВКС, IV г.о.,
постановено по чл.290 ГПК е прието, че по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на
пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно
животно отговаря неговия собственик на основание чл.50 ЗЗД, или кучето е
безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание
чл.49 ЗЗД, поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Прието е, че фактите, от които произтича обстоятелството, че
кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са
положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт, чрез всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид
на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е
наблюдавано-преди, по време и/или след инцидента. Правния въпрос първоинстанионнят
съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. За да направи извод, че
кучето, което е наранило детето е безстопанствено е взел предвид показанията на
разпитаните по делото свидетели, от които е установен външния вид на кучето и
поведението му по време на инцидента. Същото е имало поставен чип на ухото, което е
безспорно доказателство. От друга страна детето е било заобиколено от глутница кучета, а
не само от едно куче, собственост на определено лице.
Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл.49 ЗЗД също е
обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при които
отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия причинител на вредата
по чл.45 ЗЗД обаче е виновна - ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи
нито той, нито отговорния за неговите действия. Такава е отговорността н на общината за
вреди от безстопанствени кучета - тя отговаря, ако нейните служители не са положили
дължимата грижа.
Затова от факта, че е настъпила вреда не може да се изведе нито противоправност на
поведението на общинските служители, нито неполагане на дължимата от тях грижа. СО
може да опровергае твърденията за противоправно бездействие, като докаже
осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че
6
предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за
овладяване на популацията на безстопанствени /така РЕШЕНИЕ № 308 ОТ 03.01.2018 Г. ПО
ГР. Д. № 1068/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/
СГС е приел, че СО следва да носи отговорност, тъй като не е доказала пълно и главно
осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета т.е. че предписаните от закона действия са осъществени с
дължимата грижа.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:
В контекста на отговорността на общината по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от
ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта
(служител или служители на общината, отговарящи за изпълнение на задълженията й по 41,
ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ) е положил дължимата
грижа, като ако това не е сторено общината отговаря по чл. 49 ЗЗД (в този смисъл
цитираните от касатора решение № 488/07.08.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ВКС, ІV г.о.;
решение № 368/18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №
308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о.). Общината може да "обезвини"
своите служители като докаже, че предписаните от ЗЗЖ действия са осъществени с
дължимата грижа - изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета, за тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и
съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината. В
атакуваното решение, СГС е приел, че служителите на Столична община не са положили
дължимата грижа, изискуема по смисъла на ЗЗЖ по отношение на безстопанствените
кучета. Отчитайки предприемането на определени действия, както чрез приемане на правила
за справяне с популацията на безстопанствените кучета, така и с определени практически
действия, предприети от ОП "Екоравновесие", съдът е заключил, че те не са достатъчни с
оглед изискуемата от закона дължима грижа. Следователно именно неполагането на
дължимата грижа от служители на ответника по конкретното деликтно правоотношение е
обосновало извода за ангажиране на гаранционно -обезпечителната отговорност на
ответната община, а не осъщественото нападение от безстопанствено куче над детето само
по себе си. Поради това даденото от СГС разрешение на първия поставен въпрос не
противоречи на практиката на ВКС.
Вторият въпрос за доказването на обстоятелството, че ухапването е причинено от
безстопанствено куче и за това кой носи тежестта да докаже, че кучето е безстопанствено,
също не е разрешено в противоречие с цитираната практика на ВКС. Според решение №
308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о., което дава синтезиран отговор на
въпроса, "фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и
фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на
доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че доказателствена
тежест може да се носи и за отрицателни факти) - чрез всички допустими по ГПК
доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото
поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди,
по време и/или след инцидента." В съответствие с горепосоченото разрешение, съдът е
възложил в тежест на ищцата доказването на положителното обстоятелството, че
нападналото я куче е безстопанствено, което е счел за безспорно установено от показанията
на свидетеля - очевидец О.. Същевременно ответникът нито е твърдял, нито е доказал
според СГС, че увреждащото куче има конкретен стопанин. Последният факт е положителен
и според горецитираното решение на ВКС, тежестта за неговото установяване би се носела
от ответната община.
Наличието на определен от закона срок за настаняване на безстопанствените животни
7
в приюти, само по себе си не може да освободи Общината за отговорност, защото
задълженията й, във връзка с ограничаване на агресивното поведение на безстопанствените
кучета, са съществували от влизане в закона в сила през 2008 г. Наличието или не на
изградени приюти за настаняване на безстопанствени животни към датата на процесното
деяние /01.05.2018 г. / също само по себе си не е обстоятелство, което би могло да доведе до
отпадане на отговорността на ответната страна. В рамките на общото си задължение да
полага грижа за опазване живота и здравето на гражданите, въззивният съд е приел, че
общината не е доказала, че е положила дължимата грижа - чрез предприемане на поредица
от конкретни действия за изпълнение на горепосоченото си задължение. Както вече беше
посочено, в нейна тежест е доказването на обстоятелството, че е положила дължимата грижа
за изпълнение на предписаните от закона действия. В случая въззивният съд приема, че
независимо от създадената система за мерки на надзор върху безстопанствените кучета,
последните не са проведени ефективно. Предвидени са мерки за решаване на установеният
проблем с безстопанствените кучета чрез регламентираните в ЗЗЖ методи: кастрация,
евтаназия, задомяване, регистрация, надзор, настаняване в общински приют, кампании.
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
противоправно бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от
станалия инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС по подобни
дела - напр. по гр. д. № 424/09 г. на четвърто г.о., се приема, че когато законът определя
изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в крайна сметка не го
е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е
противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Претърпените от ищеца вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата,
на които е било възложено от ответната община упражняване на надзор, поради което са
причинени по повод възложената им работа. Установява се по безспорен начин от
показанията на свидетелите,че децата са нападнати от глутница кучета, едно от които е
ухапало Н., че увреждането е в пряка причинна връзка с бездействието на ответника.
ПО РАЗМЕРА:
По отношение размера на претърпените вреди съдът, определяйки същите по
справедливост, съобразно нормата на чл.52 ЗЗД, предвид възрастта на пострадалото дете - 8
години към 2018г., икономическата конюктура в страната за 2018г., факта, че е получил
само леки телесни повреди, че обичайният период на възстановяване е около 1 месец, че в
съзнанието на детето са останали огромни белези и до ден днешен от преживяното, които
има вероятност да продължат и за в бъдеще. Вследствие на ухапванията е останал огромен
белег върху сгъвката на дясната ръчичка и под нея, както и са останали белези от издрано и
по другата ръка и по корема на детето. Н., а и неговата сестричка А. са преживяли голям
стрес, психически са били разстроени, поради което след инцидента децата са посещавали
много пъти психолог - имали нужда дълго време от психологическа намеса и разговори за
преодоляване на случилото се, за да успеят да се справят и с психическите травми, които са
получили, вследствие на нападението и ухапванията от глутницата бездомни кучета. Н. е
получил разстройство в психиката си, не спял спокойно, сънувал инцидента, изпитвал страх
от бъдещи срещи с кучета, не искал да излиза навън. Доказва се, че вследствие на
преживяното вътрешно е напрегнат емоционално - тревожен, страхово напрегнат, волево
импулсивен, има проблеми със съня - сънува кошмари, натрапливи мисли и представи около
случая се появяват у него. Стресът, на който е подложено детето, вследствие на
преживяното /нападението и ухапванията от бездомните кучета/ "води до увреждане, когато
е повече като интензитет и продължителност, отколкото е потенциала за справяне с
индивида". Настъпило е състояние на дистрес, при който настъпват трайни уврежданиия в
организма, предизвикват се болестни разстройства - психични, психосоматични и
соматични. Към момента на извършване на психологическото изследване в хода на
съдебното производство детето все още не е преживяло напълно последиците от инцидента.
8
"Възможно е и да се справи с посттравматичния стрес и след време да има негативни
последици".
Затова САС счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер от 15 000 лв.,
предвид характера на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпването им.
В останалата част до претендирания размер от 70 000 лв. претенцията е неоснователна
и като такава правилно е била отхвърлена. При определяне на конкретния размер, съдът
съобрази, че пострадалият не е изпадал в състояние на реална опасност за живота; раните не
са засегнали важен кръвоносен орган, нито се е развил инфекциозен процес; няма данни за
изразени усложнения; оздравителният процес е протекъл гладко, продължил е около месец,
било е причинено частично затруднение на движението на десния горен крайник, свързано с
болки и страдания, постепенно отшумяващи като към момента детето е възстановено.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
6000 лв. до 15 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 70 000 лв., като жалбата на ищеца е частично
основателна /до 9000 лв./, а тази на ответника е изцяло неоснователна. Затова на осн.чл.78
ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник следва да заплати в полза на жалбоподателя-ищец
направените по делото разноски, които са в размер на 3000 лв. платен адв.хонорар. От тях
дължими са само 642.85 лв. с оглед уважената част от жалбата.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на общината
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата /55 000 лв./, които
са общо в размер на 120 лв. От тях дължими са само 94.28 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи в полза на ищеца направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска. Съгласно списъка те възлизат на 5000 лева
адвокатско възнаграждение и 200 лв. за вещо лице или общо 5200 лв.
Съгласно уважената част от иска на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
да заплати сумата от 1114.28 лв., вместо присъдените 445.71 лева
На осн.чл.78 ал.6 ГПК СО следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда сумата
от 600 лв., представляваща дължима д.т. от заплащане на която ищецът е освободен, вместо
посочените 240 лв., както и 200 лв. платени от бюджета на съда.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи в полза на общината направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от иска /55 000 лв./ но такива няма направени и не
9
следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 25.03.2020г. постановено по гр.д.№9278/2018г. по описа на СГС, ГО,
9 състав, в обжалваната отхвърлителна част - за разликата над 6000 лв. до 15 000 лв., д.т. и
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, чрез адв.А. Д. от САК,
кантора: гр.***. ул.”***” №8. ет.2 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н. Т. Т., ЕГН **********
действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. Т., ЕГН ********** гр.***, ул.
„***“ № 2, чрез адв.Н. И. - САК, СЪД. АДРЕС: ГР. ***, БУЛ. "***" № 1 А, ТЪРГОВСКИ
ДОМ, ЕТ. ***, КАНТОРА № ***, ТЕЛ.: ***, разликата над 6000 лв./шест хиляди лева/ до 15
000 лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от ухапвания от бездомно куче,
настъпило на 01.05.2018г., около 15:00 часа в гр.София, район ***, кв. ***, ведно със
законната лихва, считано от 01.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1114.28 лв./хиляда сто и четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки/ направени по
делото разноски пред първа инстанция, съобразно уважената част от иска и сумата от 642.85
лв./шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ направени по делото
разноски пред въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА САС сумата от общо 800 лв./осемстотин лева/ на осн.чл.78 ал.6 ГПК, вместо
присъдените 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/.
ОСЪЖДА Н. Т. Т., ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен
представител Д. И. Т., ЕГН ********** гр.***, ул.„***“ № 2, чрез адв.Н. И. - САК, СЪД.
АДРЕС: ГР. ***, БУЛ. "***" № 1 А, ТЪРГОВСКИ ДОМ, ЕТ. ***, КАНТОРА № ***, ТЕЛ.:
***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, чрез
адв.А. Д. от САК, кантора: гр.***. ул.”***” № 8, ет.2, сумата от 94.28 лв./деветдесет и
четири лева и двадесет и осем стотинки/ направени разноски за въззивна инстанция на основание
чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11