РЕШЕНИЕ
№ 855
гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100816 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен
иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание
в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили
граждански брак на ****в с.****, от който брак имат родено едно дете-Л Р Г., понастоящем
пълнолетна. Ищцата заявява, че от няколко години с ответника живеят разделени, като тя
живее в жилище, собственост на нейните родители, а ответникът се изнесъл да живее в
жилище на неговите родители. Ищцата счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните им отношения, поради което отправя искане съдът да прекрати
брака на страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината. Ищцата заявява, че не
претендира издръжка между съпрузи. Желае да запази брачното си фамилно име-Г..
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника. В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на **** в с****. От брака си
страните имат родено едно дете- Л Р Г. с ЕГН ******, понастоящем пълнолетна.
1
По делото са събрани гласни чрез разпит на свидетелите М Г. Н и С Г Н.
Свидетелката Н, сестра на ищцата, разпитана каза, че отношенията между страните по
делото се влошили преди повече от десет години, като няколко пъти ответникът напускал
жилището, в което живеели. Окончателно се разделили със съпругата си преди около три-
четири години. Свидетелката Н заяви, че страните по делото се разделили през 2018г.
Двамата имат пълнолетна дъщеря. Според разпитаните по делото свидетелки, бракът на
страните не може да бъде заздравен.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като еднозначни и
безпротиворечиви, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от
СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният брачен иск е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните,
което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и
доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на
закона и морала. Страните са във фактическа раздяла от няколко години, като през този
период от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили
всички контакти помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин са
преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това
положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен
интерес, нито в обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може
да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по
въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този
въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като роденото от брака на страните дете е навършил пълнолетие, то не следва
съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на родителските права, режим на
лични отношения и издръжка за детето.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи,
че ищцата не е заявила изрична претенция съдът да се произнесе по въпроса с ползването на
семейното жилище. Такава претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не
следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода ищцата е заявила, че
желае да запази брачното си фамилно име-Г.. Разпоредбата на чл.53 от СК дава право на
избор на този съпруг, който е променил името си при сключване на брака, дали след
2
прекратяването на брака да запази брачното си име или да възстанови предбрачното си
такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото
на избор е предоставено единствено на съпруга, който е променил фамилното си име. В
конкретния случай ищцата е взела решение да запази и да продължи да носи брачното си
фамилно име-Г., който избор съдът ще уважи.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК, съдебните разноски следва
да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната
държавна такса, която съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно
от тях, съответно по 20 лв. от ищцата и ответника, както и всеки от тях следва да заплати по
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения с акт №*** на ***** в с*****граждански
брак между ИЛ. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.******** и Р. ИВ. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.*******, поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ИЛ. Г. Г. с ЕГН ********** да запази
и продължи да носи брачното си фамилно име- Г..
ОСЪЖДА ИЛ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес ******* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 20
лв./двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р. ИВ. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*******, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в
размер на 20 лв. /двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на
3
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4