РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 и
чл.410 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „**********, чрез адв.Г.М.,
против Решение № 261585/28.05.2021г., изменено на осн. чл.248 от ГПК с
Определение № 263333/21.07.2021г. по гр.д.№ 5037/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XII гр.с., в частта, с което е признато за установено
по отношение на дружеството, че дължи на С. К. Р., ЕГН – **********,
сумата от 319,20 лв., недължимо платена по клауза за възнаграждение за
допълнителни услуги (пакет „комфорт“) по Договор за потребителски кредит
CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017г. и Договор за допълнителни
услуги към същия, за която сума е издадена заповед за плащане от дата
16.01.2020г по ч. гр. дело № 1227/2020 год. по описа на Софийски районен
съд, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 13.01.2020г до
окончателното изплащане на вземането; както и е осъдено да й заплати
1
сумата 170 лв. за направени разноски по делото, както и е осъдено отделно да
й заплати сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърли иска изцяло.
Въззиваемата страна С. К. Р., ЕГН - **********, с адрес в
********, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.
Поддържа становището си по делото, че всички допълнителни услуги касаят
или действия по управление на кредита, за които ЗПК изрично забранява на
кредиторите да изискват такси, или услуги по неначисляване на наказателна
лихва, което също е забранено от специалния ЗПК.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от С. К. Р. против „********“ АД е
подадена искова молба на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, с която
посочва, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит
CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017г. и Договор за допълнителни
услуги към същия. По договора за допълнителни услуги дружеството -
кредитодател се задължило да предостави на Р. допълнителни услуги,
изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събирането на
вноските, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банковата сметка на „********“ АД; безплатно внасяне на вноски директно в
офиса на „*********“ АД и безплатно предоговаряне и разсрочване на заема
и наказателна лихва при просрочие от 15 дни. Срещу така посочените
допълнителни услуги Р. се задължила да заплати насрещно възнаграждение в
размер на общо 403,20 лв. общо възнаграждение по договора за допълнителни
услуги, платими на 48 равни седмични вноски по 8,40 лв., разсрочено като
част от вземане по договора за потребителски кредит. От тези 403,20 лв., Р.
била платила 319,84 лв. Ищцата е въвела и твърдения за нищожност на
договора в частта му, представляваща договорено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги поради противоречие със закона и добрите нрави,
поради заобикаляне на закона - императивни разпоредби на ЗПК; понеже
договора или клаузата за допълнителни услуги са нищожни, то даденото по
2
тази клауза е престирано без основание. За платеното на ответника
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, Р. се е снабдила със заповед за
плащане, издадена по ч. гр. дело № 1227/2020 год. по описа на Софийски
районен съд от дата 16.01.2020г., за сумата от 319,82 лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението – 13.01.2020г до
окончателното изплащане на вземането. Ответното дружество възразило
против заповедта. Затова се иска от съда да установи съществуването на
вземането по реда на чл. 422 от ГПК, при горните параметри и да осъди
ответното дружество да плати разноските по делото.
По искане на ищцата към делото е приложено гр.д.№ 259/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., по което е налице влязло в
законна сила решение относно дължимостта на сумите от Р., а именно
главница в размер на 314,68 лв., договорна лихва в размер на 12,02 лв. и
обезщетение за забава в размер на 25,76 лв. по процесния Договор за
потребителски кредит CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017г.
Ответникът „*********“ АД е депозирал в срок Писмен отговор
по чл.131 от ГПК, с който е оспорил иска изцяло.
В хода на производството е допусната и приета ССЕ, изпълнена от в.л.Б. В.
Вещото лице дава заключение, че по клаузата за допълнителни услуги (пакет
„комфорт“), Р. е платила на ответното дружество сума от 319,20 лв.
Районният съд с решението, за да уважи иска в посочения размер,
излага основни съображения, че с решение, постановено по гр. дело № 259 по
описа на ПдРС, което е задължително на основание чл. 297 от ГПК, макар да
е постановено по спор между различни страни; то е противопоставимо и на
цедента, доколкото нищожност се релевира към датата на сключването на
договора, по който ответното дружество е страна. Районният съд налага извод
за нищожност на клаузите за възмездно престиране на посочените
„допълнителни услуги“. Аргументира, че тази клауза противоречи на добрите
нрави, тъй като предвижда плащане за използване на права, които законът
предвижда в полза на длъжника. Също така клаузата е и неравноправна по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва
3
такива преговори, затова е и нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Клаузата заобикаля и закона, в частност чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като няма
основание дължимите за допълнителните услуги плащания да бъдат
изключени от формирането на годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит, а включването им ще доведе до процент на разходите
,който надвишава повече от пет пъти годишния лихвен процент /за
сравнение, в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите от 49,99 % /. По този начин съответно се избягва забраната на чл.
19 ал. 4 от ЗПК, което релевира нищожност на тези клаузи по смисъла на чл.
26 ал. 1 предл. ІІ от ЗЗД.
С въззивната жалба на „*******“ АД се възразява срещу
направените правни изводи с решението.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателя се изразяват в това, че
неправилно Районният съд се е позовал на влязлото в сила решение по гр.д.№
259/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., тъй като то няма
как да има СПН по отношение на него, тъй като страните по делото са били
други, а именно С. К. Р. и „Агенция за събиране на вземания“АД. Поддържа,
че Договорът за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит
CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017г. има напълно самостоятелен
характер от договора за кредит, тъй като предметът му е за предоставяне на
услуги, а не е за предоставяне на потребителски кредит. Също така застъпва,
че ищцата реално се е възползвала от тези услуги.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Към настоящето дело, както се посочи по-горе, е приложено гр.д.№
259/2019г. по описа на ПдРС – XXII гр.с. С влязло в законна сила Решение №
2811/10.07.2019г. по същото дело са отхвърлени исковете на „Агенция за
4
събиране на вземания“ ЕАД против С. К. Р. за сумата в размер на 84 лв. – за
допълнителни услуги за периода 17.11.2017 г. до 19.01.2018 г. по Договор за
допълнителни услуги от 17.02.2017 г. и за сумата от 23,01 лв. - лихва за
забава по договор за допълнителни услуги от 17.02.2017 г. за периода
18.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 г., като
неоснователни. В мотивите е посочено, че на 09.03.2018г. е било подписано
Приложение № 1 съм Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015г. на осн. чл.99 от ЗЗД между „********“ ЕАД и
„*******“ АД относно вземанията по Договор за кредит CrediHome № 1171-
10160765 от 17.02.2017г. и Договор за допълнителни услуги от 17.02.2017 г.
срещу С. К. Р.. Прието е също, че е безспорно между страните че на
17.02.2017 г. „*******“ АД и С. К. Р. са сключили и Договор за допълнителни
услуги към договора за заем CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017г., с
който са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт“, изразяващи се в
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
„********“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на
„*********“; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. За тези услуги е
уговорено възнаграждение в размер на 403,20 лв., разсрочено в 48 седмични
вноски - по 8,40 лева. противоречи на добрите нрави уговаряне на
възнаграждение за услугата „безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема“, доколкото такова право заемателят има по закон да иска
предоговаряне и разсрочване на заема, още повече противоречи на
принципите на добросъвестност и справедливост да се плаща за услуга която
не е ясно дали ще бъде предоставена. Същото се отнася и за услугата „без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни“ – в този случай
дори възнграждението за тази услуга се явява по-голямо от евентуално
начислена наказателна лихва за период от 15 дни.
Въззивният съд споделя изводите на Районния съд по настоящия
обжалван акт, че Решение № 2811/10.07.2019г. има приложимост към делото,
защото е въведено възражение за нищожност към датата на сключването на
договора, по който ответното дружество е страна. Обосновано е кредитирано
и заключението на ССЕ по делото на в.л. Б. В., че платената от Р. сума по
клаузата за възнаграждение за допълнителни услуги (пакет „комфорт“) е в
5
размер на 319, 20 лв.
Решението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати лично на адв. Р.Г. сумата 300 лв. на осн. чл.38 ал.1 от ЗА, съгласно
представен ДПЗС.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261585/28.05.2021г., изменено на осн.
чл.248 от ГПК с Определение № 263333/21.07.2021г. по гр.д.№ 5037/2020г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с. в частта, с което е признато за
установено по отношение на „******“ АД, ЕИК - *********, че дължи на С.
К. Р., ЕГН – **********, сумата от 319,20 лв., недължимо платена по клауза
за възнаграждение за допълнителни услуги (пакет „комфорт“) по Договор за
потребителски кредит CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017г. и Договор
за допълнителни услуги към същия, за която сума е издадена заповед за
плащане от дата 16.01.2020г по ч. гр. дело № 1227/2020 год. по описа на
Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от дата
13.01.2020г до окончателното изплащане на вземането; както и е осъдено да й
заплати сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в законна сила като
необжалвано.
Осъжда „**********, да заплати лично на адв.Р.Г., на осн. чл.38
ал.1 т.2 от ЗА сумата в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение по
възз.гр.д.№ 2182/2021г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7