Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На осми август две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. 2068 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.т.” ЕООД против НП № 03–009140/
07.02.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекця по
труда”- Варна, с което на основание чл.416 ал.5,вр.чл.414,
ал.1 от КТ на „Д.т.” ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер
на 2000 лева за нарушение На разпоредбата на чл. 142, ал.4 КТ.
С
жалбата въззивната страна твърди бланкетно
неправилност на издаденото НП. Моли за цялостна отмяна на същото, в условията
на евентуалност за намаляване на размера на наложената санкция до
законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството,
редовно призовано, не се представлява, в писмено становище по същество посочва,
че не са налице доказателства за допускане на нарушение на законоустановената
12-часова смяна.
Въззиваемата страна се представлява от упълномощен
представител, който пледира НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Посочва, че от материалите по преписката се установява, че в
хода на извършените общо три проверки е установено едно и също лице да престира труд в рамките на една смяна с продължителност от
14 вместо изискуемите максимум 12 часа.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2018г. в гр.Варна била извършена проверка в
магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Д.т.” ЕООД, *** 108.
В хода на същата св. М. установила, че в обекта работело
лицето Галя Иванова Витанова на длъжност „продавач-консултант“ при сумарно
изчисляване на работното време, с отработена смяна с продължителност от 14
часа, а именно от 08.00 часа до 22.00 часа, като посоченото обстоятелство било
установено от собственоръчна декларация на лицето.
На практика проверяващите служители на ДИТ посетили
обекта в това число по време на обедната почивка, която не била ползвана от
служителката, общо 3 пъти, като установили в него общо две лица.
За нарушение на чл. 142,
ал.4 КТ бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на упълномощено
лице. Срещу АУАН не постъпило
възражение.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства.
Като
събрани по реда на НПК следва да се ценят писмените доказателства по делото
АУАН, заповеди за компетентност, протокол за проверка, пълномощни и др.
Като
искрени, добросъвестни и логични съдът кредитира показанията на св. М., тъй
като те се подкрепят от писмените
доказателства - АУАН, протокол за проверка др.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Жалбата, предмет на разглеждане
в производството е подадена от легитимирано лице и в законоустановените
за това процесуалноправни срокове, поради което същата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените
за това срокове.
В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
След цялостна проверка на
правилността на издаденото НП съдът намери, че в случая АНО е приложил правилно
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.4 КТ (Изм. - ДВ, бр.
100 от 1992 г., доп., бр. 52 от 2004 г.) Максималната продължителност на
работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12
часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа,
а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време.
В случая отговорността на дружеството е ангажирана за
това, че е допуснало максималната продължителност на работната смяна в рамките
на един конкретен работен ден, а именно този на проверката да бъде по-голяма от
законоустановените 12 часа, а именно 14 работни часа.
Посоченото обстоятелство съдът установи по категоричен
начин на първо място от наличните по делото 3 писмени декларации на работещото
лице попълнени в различно време в рамките на работния ден – 08.00часа, 12.40
часа и 21.25 часа.
На следващо място неприложим в случая е доводът на
дружеството,ч е от работната смяна следва да се изключи един час полагаема
обедна почивка, тъй като видно от втората декларация работникът е полагал труд
и в рамките на определените си часове за почивка, което обстоятелство по
категоричен начин обосновава допуснатото нарушение на разпоредбите на КТ що се
отнася до продължителността на работната смяна в рамките на процесния
ден.
Съдът намира, че причините за извършване на нарушението в
случая са ирелевантни. В тази връзка съдът намира, че
жалбоподателя е правилно наказан. Правилно е бил определен субекта на
нарушението, а именно„Д.т.“ ЕООД. В настоящото административнонаказателно
производство сме изправени пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието на ООД е
лишено от воля и не може да се търси
вина. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта
на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „въззивното дружество .
По преписката обаче
отсъстват доказателства жалбоподателят да е имал и други нарушения, предвид
това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника
и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в закона минимум.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009140/07.02.2018 г. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което „Д.т.“
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ за нарушение по чл.142
ал.4 от КТ, като НАМАЛЯВА наложеното
наказание на 1500 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: