РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. ЛЕВСКИ, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.А
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20224410100061 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ АД,
гр.София срещу Я.Б.А. от с.*** с която са предявени осъдителен иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.422 ГПК, кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, които искове са съединени
при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание
чл.124, ал.2 ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.03.2020г. „***" АД и ответникът Я.Б.А.
сключили Договор за кредитна карта №***. По силата на Договора за
кредитна карта „***" АД предоставило на кредитополучателя Я.Б.А., кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 500,00 лева. На основание
Договор №*** от 02.03.2020г. за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови кредитни карти като електронни платежни
инструменти, банката открила на името и за сметка на оправомощения
държател Я.Б.А. картова сметка и му издала една основна карта и по искане
на оправомощения държател една или повече допълнителни карти от вида,
посочен в т.2.1. от Договора за предоставяне на платежни услуги.
1
Твърди, че кредитът бил надлежно усвоен, под формата на клиентски
плащания, извършвани чрез кредитна карта, обслужвана от картова сметка
***, открита на името на кредитополучателя Я.Б.А.. Кредитополучателят
ползвал предоставения лимит като усвоявал в рамките на Периода на
клиентски плащания и възстановявал ползваните суми от кредитния лимит
или поне минималната погасителна вноска (МПВ) или минимално дължимата
сума (МДС). Годишният лихвен процент върху усвоената сума по раздел I от
Договора за кредитна карта бил договорен в т.2.1. в размер на 1,00 %.
Съгласно т.3.1.1 от Договора за кредитна карта, за период на клиентски
плащания (ПКП) се считал всеки календарен месец от първо до последното
календарно число с изключение на първия след сключването на договора и
последния при изтичане на срока му, които месеци обхващали реални дни.
Уговореният между страните период на погасяване, съгласно т.3.1.2 от
Договора бил от 1-во до 15- то число на всеки текущ месец, следващ периода
на клиентските плащания.
Съгласно т.13 от Договора за кредитна карта, минималната погасителна
вноска (МПВ) била сумата, която следва да се осигури от Оправомощения
държател по картова и/или разплащателна сметка в определените срокове, за
да може да се ползва свободния кредитен лимит, в процесния случай
минималната погасителна вноска била в размер на 15,00 лева, увеличена с
изискуеми невнесени суми от предходни периоди и непогасени лихвени
плащания.
Твърди, че съгласно Договора за кредитна карта, срокът на ползване на
разрешения кредитен лимит бил до 28.02.2022г. Кредитният лимит бил
предоставен на 02.03.2020г., а кредитополучателят го усвоил в пълен размер
на 20.03.2020г., като получил сумата в брой, чрез теглене на банкомат,
находящ се в гр.П. След усвояване на кредитния лимит, през периода
02.03.2020г. - 19.10.2020г. кредитополучателят Я.Б.А., нито заплащал
минималната погасителна вноска, нито извършвал клиентски плащания.
Считано от 16.04.2020г. Кредитополучателят изпаднал в просрочие, като в
периода след това не били заплатени, както следва: 4 броя вноски за главница,
които не били заплатени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, в общ размер на 123,30 лева - вноските за главница, които са били
дължими, съответно на: 16.04.2020г., 15.05.2020г., 15.06.2020г. и на
15.07.2020г.; 3 броя вноски за договорна лихва, които не били издължени на
2
договорените дати за плащане или съответно са частично погасени в общ
размер на 16,94 лева, които били дължими съответно на: 15.05.2020г.,
15.06.2020г. и на 15.07.2020г.
Посочено е, че съгласно т.7.2 от Договора за кредитна карта, когато до
или на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен
размер ползваната част от кредитния лимит през предходния ПКП, той
дължал на Банката съответно: Лихва за целия дълг, формиран от теглене на
пари в брой, считано от датата на съответната трансакция до окончателното
погасяване; Лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания (през
предходния ПКП) до датата на частичното погасяване и лихва върху
непогасената част от датата на частичното погасяване до последния ден на
текущия ПКП. Така начислените лихви се добавяли към общия дълг и били
дължими през следващия период на погасяване, като върху тях не се
начислява договорна лихва.
Твърди, че непогасените задължения (главница и договорна лихви) за
периода 16.04.2018г. - 15.07.2020г. били в общ размер на 140,24 лева.
Посочва, че по аргумент от т.8.12 от Договора за кредитна карта, ако
кредитополучателят бил допуснал необслужване на дълга 61 дни,
включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за
прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за
покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по договора
ставало предсрочно изискуемо. Твърди, че на посоченото основание и
вследствие необслужване на дълга в рамките на повече от 61 дни от страна на
кредитополучателя, Банката обявила на 20.08.2020 г. остатъка от кредита за
изцяло изискуем, ведно с дължимите лихви и неустойки. На тази дата -
20.08.2020г., Банката отразила в счетоводната си система трансформирането
на остатъка от кредита в предсрочно изискуем. Твърди, че през месец
септември 2020г. Банката възложила връчването на покани за доброволно
изпълнение с изявление за настъпване на предсрочна изискуемост, на
Адвокатска кантора А. и И. ДЗДД, чрез съответен списък, в който фигурирало
и отправянето на покана до Я.Б.А. за заплащането на задълженията по
горепосочения Договор за кредитна карта. Отправено било и до съответните
частни съдебни изпълнители изявление с искане за връчване на поканата, на
основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. За възложените адвокатски услуги по
връчването на посочената по-горе покана за доброволно изпълнение била
3
издадена надлежна фактура №8099/11.09.2020г. за връчване на покани за
събиране на вземания възложени през месец септември 2020г. Посочената
фактура била надлежно заплатена от страна на Банката на 17.09.2020г.
Възнаграждението за изготвяне и връчване на посочената покана, която
Банката заплатила по посочения кредит, възлизало в размер на 72,00 лева.
Наведен е довод, че предвид изложеното, вземането в размер на 72,00 лева -
разноски за връчване на покана, било възникнало във връзка с
неизпълнението по процесния Договор за кредитна карта и било ликвидно и
изискуемо. Твърди, че дължимите вземания към 08.09.2020 г. при отправяне
на поканата били както следва: Главница, в размер на 510,00 лева; Лихви, в
размер на 28,87 лева.
Твърди, че кредитополучателят бил извършил плащания по кредита,
след като вече кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от
20.08.2020г., в резултат от които плащания били изцяло погасени задължения,
представляващи лихва за редовна главница (договорна лихва) и частично
погасени и задълженията за лихва за просрочена главница (обезщетение за
забава) - 3 броя плащания по кредита: на 19.10.2021г. била заплатена сума в
размер на 60,00 лева, в резултат на
което били погасени следните задължения - Лихва за просрочена главница в
размер на 10,22 лева; Лихва за редовна главница в размер на 25,46 лева и
Главница в размер на 24,32 лева; на 26.10.2020 г. била заплатена сума в
размер на 80,00 лева, в резултат на
което били погасени следните задължения - Лихва за просрочена главница в
размер на 1,13 лева и Главница в размер на 78,87 лева; на 21.01.2021 г. била
заплатена сума в размер на 50,00 лева, в резултат на
което били погасени следните задължения - Лихва за просрочена главница в
размер на 11,83 лева и Главница в размер на 38,17 лева. В резултат от
извършените погасявания по кредита размерът на претендираната и дължима
главница бил в размер на 369,57 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
1) на основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД да осъди
кредитополучателя Я.Б.А. да заплати на „***" АД, вземанията по Договор за
кредитна карта №*** от 02.03.2020г., както следва: сумата от 369,57 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта № *** от
02.03.2020г.; сумата от 40,40 лева, представляващи договорна лихва за
4
периода от 16.04.2020г. до 14.12.2021г.; законна лихва върху главницата,
считано от 15.12.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 72,00 лева -
разноски за връчване на покана; сумата от 85,00 лева - разноски, на основание
чл.78 от ГПК по производството по издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист, за които вземания е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което е отхвърлено от Районен съд -
Левски;
2) при условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде
отхвърлен, да осъди на основание чл.124, ал.2 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр.
чл.79 от ЗЗД кредитополучателя Я.Б.А. да заплати на „***" АД, вземанията по
Договор за кредитна карта №*** от 02.03.2020г., както следва: сумата от
369,57 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта №*** от
02.03.2020г.; сумата от 40,40 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 16.04.2020г. до 14.12.2021г.; законна лихва върху главницата,
считано от 15.12.2021г. до изплащането на сумата; сумата от 72,00 лева -
разноски за връчване на покана.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.И. И. – САК, който
поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени. Представя писмени
бележки, в които излага подробни доводи за основателност на исковите
претенции и оспорва възраженията на ответника.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по
чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.
В проведеното по делото съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Представя писмена молба, в която оспорва като недължими
претендираните от ищеца суми, поради направено плащане, липса на
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и поради
неполучаване от ответника на поканата, разноските за връчването на която, се
претендират с исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните по делото и се установява от Договор
№*** за кредитна карта за физически лица от 02.03.2020г. и Договор №*** за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти
като електронни платежни инструменти, че страните са обвързани от
5
облигационни правоотношения, по силата на които банката е открила на
името на ответника картова сметка и предоставила една основна карта, като
платежен инструмент, за което ответникът се е задължил да заплаща такси и
комисионни съгласно Тарифата за физическите лица на банката. Банката е
предоставила на ответника, оправомощен държател на банковата карта,
кредитен лимит в размер на 500 лв., като кредитополучателят от своя страна
се е задължил да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне
минималната погасителна вноска, която страните са уговорили на 15 лв.
Установява се, че с Договора за кредитна карта страните са уговорили,
че за период на клиентски плащания (ПКП) се счита всеки календарен месец
от първо до последното календарно число с изключение на първия след
сключването на договора и последния при изтичане на срока му, които
месеци обхващат реални дни. Уговорен е период на погасяване от 1-во до 15-
то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентските плащания.
Установява се, че срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до
28.02.2022 г.
Установен е лихвен процент върху усвоената сума в размер на 1%. В
т.7.2 от договора за кредитна карта е уговорено, че когато до или на датата на
издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част
от кредитния лимит през предходния ПКП, той дължи на Банката: лихва за
целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на
съответната трансакция до окончателното погасяване; лихва върху целия
дълг, формиран от безкасови плащания (през предходния ПКП) до датата на
частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на
частичното погасяване до последния ден на текущия ПКП. Така начислените
лихви се добавят към общия дълг и са дължими през следващия период на
погасяване, като върху тях не се начислява лихва по т.2.1 от Договора.
Установява се, че съгласно т.8.12 от Договора за кредитна карта, ако
кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително
и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване, и
независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за покриване на
дължимите суми, на 62-ия ден задължението по договора става предсрочно
изискуемо.
Установява се от Протокол за получаване на банкова карта от
02.03.2020г., че ответникът, в качеството му на оправомощен картодържател,
6
е получил издадената му от банката кредитна карта на основание договора за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти
като електронни платежни инструменти.
Установява се от Покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ, че банката е отправила до длъжника волеизявление за
обявяване на процесния договор за кредитна карта за предсрочно изискуем,
поради неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на
съответния падеж на усвоените по картата суми, считано от дата 20.08.2020г.
Установява се от молба от „***“ АД до ЧСИ *** и разписка от
23.10.2020г., че уведомлението до длъжника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е връчено от банката чрез ЧСИ *** чрез залепване на
съобщение по чл.47 от ГПК на адрес: ***, за което видно от фактура
№8099/11.09.2020г. и платежно нареждане от 17.09.2020г., банката е
заплатила разноски в размер на 72,00 лева.
Установява се от вносна бележка от 28.03.2022г., че ответникът е
заплатил по договора за кредитна карта сумата в размер на 600 лв.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че банковият кредит по процесния
договор за кредитна карта в размер на 500 лв. е предоставен на 02.03.2020г.
под формата на кредитен лимит по банкова сметка в „***“ АД с посочен
IBAN и титуляр Я.Б.А.. Кредитният лимит е усвоен на 19.03.2020г. чрез
теглене на пари в брой от ATM и счетоводно отразен в счетоводната система
на банката. Към 20.08.2020г. са просрочени пет погасителни вноски, като към
посочената дата размерът на просрочената главница е 123,30 лв., а на
дължимите лихви върху просрочената главница – 25,46 лв., или общо
непогасени задължения в размер на 148,76 лв. Банката е обявила остатъка от
кредита за изцяло предсрочно изискуем, ведно с дължимите лихви и
неустойки на 20.08.2020г. и на тази дата дългът е трансформиран в
предсрочно изискуем. Към датата на подаване на исковата молба 03.02.2022г.
дължимата главница е в размер на 369,57 лв.
Дадено е заключение, че до датата на обявяване на предсрочна
изискуемост 20.08.2020г. няма извършени плащания от длъжника. Такива са
направени през периода 19.10.2020г. – 21.01.2021г. В случай, че последните
са били направени преди 20.08.2020г. същите са били достатъчни за
погасяване на дължима главница в размер на 123,30 лв. и дължими лихви в
7
размер на 25,46 лв. Дадено е заключение, че са начислени договорни лихви за
период от 16.04.2020г. до 14.12.2021г. – датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в размер на 89,85 лв., като са платени лихви в размер на 48,64
лв. Общият размер на непогасените договорни лихви за периода от
16.04.2020г. до 14.12.2021г. е 40,41 лв.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№836/2021г. по описа на
Районен съд – Левски, се установява, че ищецът в настоящото производство
„***“ АД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу ответника Я.Б.А. за следните суми: главница в размер на
369,57 лв., лихва в размер на 40,40 лв., законна лихва върху главницата от
15.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, дължими по
предсрочно изискуем Договор за кредитна карта №**** С Разпореждане
№780 от 20.12.2021г. по ч.гр.д.№836/2021г. Районен съд – Левски е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и указал
на основание чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Районен съд - Левски е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за вземанията за главница в размер на
369,57 лева и договорна лихва в размер на 40,40 лв., които са били предмет на
ч.гр.д.№836/2021г. по описа на РС-Левски, кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД за сумата в
размер на 72 лв., представляваща направени от кредитора разноски във връзка
с неизпълнението на длъжника.
Горните главни искове са съединени при условията на евентуалност - в
случай на отхвърляне на главните искови претенции, с осъдителни искове с
правно основание чл.124, ал.2 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, с
които са претендирани същите вземания.
По главните искови претенции с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД:
Предявените искове са процесуално допустими.
Установява се, че вземанията, предмет на исковата молба за главница в
размер на 369,57 лв. и договорна лихва в размер на 40,40 лв., са били
8
претендирани от ищеца с депозирано пред Районен съд- Левски заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,
по което е било образувано ч.гр.д№836/2021г. по описа на съда, като с
постановено по делото определение съдът е отхвърлил подаденото от банката
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Съгласно чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, в случай на отказ на съда да
издаде заповед за изпълнение, кредиторът може да предяви осъдителен иск за
вземанията си, които са били предмет на отхвърленото заявление за издаване
на заповед за изпълнение, какъвто е процесния случай. Исковата молба е
подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Съгласно т.11б от ТР№4от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1
от ГПК е допустимо приемането за съвместно разглеждане на съединени от
ищеца други искове - чл.210, ал.1 от ГПК, предвид на което допустима се
явява и кумулативно съединената искова претенция за заплащане на разноски
в размер на 72,00 лв., което вземане не е било претендирано в заповедното
производство по ч.гр.д.№836/2021г.
Разгледани по същество исковете са неоснователни, поради следните
съображения:
Безспорно установено по делото е, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит по силата
на процесния договор за кредитна карта. Не е спорно и е установено от
заключените на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
че са налице просрочени от ответника вноски, които не са били платени на
падежа им.
Спорно по делото е налице ли са изискуеми и неплатени вземания по
процесния договор към датата на съдебното заседание, в което са
приключили устните състезания по делото.
В тази връзка следва да бъде изяснено настъпила ли е изискуемостта на
целия дълг по договора за кредитна карта.
Съгласно т.3.4. и т.6 от договора, същият е със срок на валидност до
28.02.2022г., като банката има право по своя преценка да продължи правото
на ползване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при
запазване на останалите условия, в случай, че кредитополучателят изрично не
е поискал прекратяването му с изтичане на срока на действие, както и в
9
случай, че същият е изправна страна и не е в просрочие по нито едно от
своите задължения.
В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на целия дълг, считано от 20.08.2020г.
Съгласно задължителното за съда тълкуване, дадено в т.18 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и банката може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, освен ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Необходимо е това волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател и то преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В процесния случай се установява, че в клаузата на т.8.12 от Договора
за кредитна карта изрично е предвидено правото на банката да направи
цялото задължение по договора предсрочно изискуемо, в случай, че
кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни.
Установените от заключението на вещото лице просрочени вноски
водят до извод, че към 20.08.2020г. за банката е било настъпило правото да
обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо. Не се установява
обаче към посочената дата волеизявлението на банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ
да е достигнало до длъжника съобразно тълкуването на нормата, дадено в
т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Установява се, че изпратената до длъжника покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ е било връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление от ЧСИ *** на адрес:
****.
Установява се, че в процесния договор за издаване на кредитна карта
длъжникът е посочил друг адрес за кореспонденция: ***. От извършената от
съда в заповедното производство служебна справка за адресна регистрация на
длъжника, се установява, че именно посочения в договора адрес в с.**** е
регистриран като постоянен и настоящ адрес на Я.Б.А.. На този адрес
ответникът е получавал книжа и в хода а настоящото производство. Видно от
отразеното в разписката връчителят е събрал данни, че Я.А. никога не е живял
на адреса в гр****, на който е бил търсен за връчване на съобщението, като
10
липсват представени доказателства с оглед на събраните данни да е била
извършена от ЧСИ справка за регистриран постоянен, настоящ адрес на
длъжника, респективно да е бил направен опит за връчване на уведомлението
за предсрочна изискуемост на регистрирания адрес на длъжника.
Поради изложените съображения съдът приема, че изявлението на
кредитора за обявяване предсрочна изискуемост на задължението не е
достигнало до длъжника, както и не може да се приеме за редовно връчено
при фикцията на чл.47 от ГПК. От изложеното следва извод, че към
посочената от ищеца дата 20.08.2020г., когато банката е направила отразяване
в счетоводството си на предсрочна изискуемост на кредита, такава по смисъла
на закона не е била настъпила.
Волеизявлението на банката за обявяване на целия дълг за предсрочно
изискуем обаче е достигнало до длъжника с получаването на преписа от
исковата молба и приложенията към нея, където такова волеизявление е
обективирано - на 28.02.2022г. Към тази дата банката е упражнила надлежно
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и длъжникът е изпаднал
в забава по отношение на целия непогасен остатък от дълга /в този смисъл
Определение №387/24.07.2017г. по ч.т.д.№1369/2017г. на ВКС, I, т.о.,
Решение №198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г., I т.о. на ВКС/. В
допълнение на изложеното, на посочената дата - 28.02.2022г. изтича и срокът
на договора за кредитна карта, съобразно уговореното между страните в него.
Съгласно заключението на вещото лице дължимите и непогасени от
ответника вземания, в случай на настъпила предсрочна изискуемост и при
съобразяване на направените от ответника погашения преди подаване на
исковата молба, са главница е в размер на 369,57 лв. и договорна лихва в
размер на 40,41 лв.
Установява се от представената от ответника и приета по делото вносна
бележка, че на 28.03.2022г. ответникът е заплатил по договора за кредитна
карта сума в размер на 600 лв. Плащането е направено след предявяване на
исковата претенция, както и след датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем - 28.02.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от
ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право.
Предвид горното, така направеното плащане следва да бъде съотнесено
за погасяване на дължимите от ответника по договора вземания.
11
Установява се, че така направеното от ответника плащане не е взето
предвид от вещото лице при изчисляване на дължимите суми в изготвеното
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Въпреки това, при изслушването му в съдебно заседание вещото лице
заявява, че е съобразило така направеното плащане, доказателства за което са
представени по делото, като е изискало информация от счетоводството на
ищеца и е установило, че платената сума от 600 лв. е била отразена в
счетоводството и е съотнесена от банката за погасяване на разходи в размер
на 72 лв., съдебни разноски в размер на 520 лв. и главница в размер на 8 лв.
Съдът намира, че не е налице основание платената от ответника сума в
размер на 500 лв. да погасява посочените задължения за разходи в размер на
72 лв., както и направени от ищеца съдебни разноски.
Неоснователна е исковата претенция за заплащане от ответника на
направените от ищеца разходи за връчване на покана в размер на 72 лв.
Съгласно чл.33 от Закона за потребителския кредит, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. На следващо място, разходите за изпращане на
съобщения, покани, представляват такива, свързани с управление на кредита -
неговото събиране, което е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.10а ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В допълнение към изложените доводи за неоснователност на
исковата претенция за заплащане на направените от ищеца разходи за
връчване на покана, следва да бъде посочено, че действително поканата не е
стигнала до длъжника поради обстоятелството, че същият не е бил търсен на
установения между страните в договора и регистриран такъв адрес, а
вероятно поради допусната от банката грешка на друг такъв, което не се
дължи на недобросъвестно поведение на ответника. Предвид на изложеното,
главната исковата претенция с правно основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от
ЗЗД, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Не е налице основание с платената от ответника в хода на настоящото
производство сума в размер на 600 лв. да бъдат погасявани и направени от
банката съдебни разноски. Установява се, че за съдебното установяване и
събиране на вземанията по договора за кредит банката е направила разноски в
заповедното производство в общ размер на 157 лв. за държавна такса и
12
адвокатско възнаграждение, а в настоящото производство разноски в общ
размер на 375 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице или разноски в
общ размер на 532 лв. В хода на заповедното производство по ч.гр.д.
№836/2021г. обаче разноските не са присъдени от съда в полза на заявителя,
поради отхвърляне на заявлението, а към момента на направеното от
ответника плащане в хода на настоящото производство не са присъдени и
направените от ищеца разноски в исковото такова, по които съдът следва да
се произнесе в настоящото решение с оглед изхода на правния спор и без
разноските да са част от исковата претенция. Ирелевантно е отразяването им
като дължими вземания в счетоводството на ищеца.
Поради изложените доводи и съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от
ГПК съдът следва да съобрази направеното от ответника плащане от 600 лв., с
което следва да бъдат погасени признатите от съда като дължими съобразно
изложените по-горе доводи вземания за главница в размер на 369,57 лв. и
договорна лихва в размер на 40,41 лв. Поради погасяване на вземанията в
хода на процеса, исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По съединените при условията на евентуалност осъдителни искове с
правно основание чл.124, ал.2 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД:
Предвид отхвърляне на главните искови претенции, настъпило е
процесуалното условие за разглеждане на съединените с тях при условията на
евентуалност искове.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ГПК ищецът може да предяви
иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори
тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
В процесния случай по делото бе установено, че изискуемостта на
цялото вземане е настъпила, на основание забавата на длъжника за погасяване
на изискуеми по договора вноски и обявяване от банката на целия дълг за
предсрочно изискуем на основание т.8.12 от Договора за кредитна карта - с
връчване на препис от исковата молба на 28.02.2022г.
Поради идентични на изложените по-горе доводи, които съдът намира,
че не следва да преповтаря, исковите претенции с правно основание чл.124,
ал.2 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 369,57 лева, представляваща главница по
Договора за кредитна карта, сумата от 40,40 лева, представляваща договорна
13
лихва за периода от 16.04.2020 г. до 14.12.2021 г. и сумата от 72,00 лева -
разноски за връчване на покана, също се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени от съда – предвид недължимост от ответника на вземането
за разноски за връчване на покана и поради погасяване в хода на процеса на
задълженията за главница и лихва.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД от „***“ АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ****, срещу Я.Б.А., ЕГН:**********, с адрес: ****, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 369,57 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта №*** от 02.03.2020г.;
сумата от 40,40 лева, представляващи договорна лихва за периода от
16.04.2020г. до 14.12.2021г.; законна лихва върху главницата, считано от
15.12.2021г. до изплащането на вземането, за които вземания съдът е отказал
да издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№836/2021г. по
описа на Районен съд – Левски, както и сумата от 72,00 лева - разноски за
връчване на покана, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.124, ал.2 от
ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД от „***“ АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ****, срещу Я.Б.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 369,57 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта №*** от 02.03.2020г.;
сумата от 40,40 лева, представляващи договорна лихва за периода от
16.04.2020г. до 14.12.2021г.; законна лихва върху главницата, считано от
15.12.2021г. до изплащането на вземането; сумата от 72,00 лева - разноски за
връчване на покана, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
14