№ 767
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500310 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение №260187 по гр.д. 5607/2017 г.
Софийски градски съд, ГО, 6 състав:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от К. Р. Д. пасивно
субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците С. И. П. и М.
Б. П., че К. Р. Д. е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 28 ноември 2004 г.- 28 ноември 2014 г. на следния недвижим имот: апартамент
№ 7, находящ се в гр.***, район ***, ж.к. „***“, ул. „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня
и други сервизни помещения, със застроена площ от 76,62 кв.м., без посочени съседи по
документ за собственост, заедно с 5,29% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, което съставлява парцел ХІ-19 от квартал 165 по плана на
гр.***, местността „***“, при общи граници: изток-улица 46-та, запад - Софжилфонд, север-
ул. „***“ и юг-обществена градина, който имот съобразно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, представлява: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.704.588.4.7., с адрес на имота: гр.***, район ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. А, ет. 3, ап. 7, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.704.250, 68134.704.588, предназначение на самостоятелни обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 76,62 кв.м., прилежащи части: 5,29%
ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.704.588.4.8., под обекта: 68134.704.588.4.4., над обекта: 68134.704.588.4.10.
ПРИЗНАВА по исковете с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от С. И. П. и М.
Б. П. против К. Р. Д., че С. И. П. и М. Б. П. са собственици в режим на СИО, на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 16, том І, рег. № 263,
1
нот.дело № 15/25.01.2006 г. на нотариус Й. Л.-нотариус с рег. № 263 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие СРС на следния недвижим имот: апартамент № 7,
находящ се в гр.***, район ***, ж.к. „***“, ул. „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения, със застроена площ от 76,62 кв.м., без посочени съседи по
документ за собственост, заедно с 5,29% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, което съставлява парцел ХІ-19 от квартал 165 по плана на
гр.***, местността „***“, при общи граници: изток-улица 46-та, запад - Софжилфонд, север-
ул. „***“ и юг-обществена градина, който имот съобразно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, представлява: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.704.588.4.7., с адрес на имота: гр.***, район ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. А, ет. 3, ап. 7, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.704.250, 68134.704.588, предназначение на самостоятелни обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 76,62 кв.м., прилежащи части: 5,29%
ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.704.588.4.8., под обекта: 68134.704.588.4.4., над обекта: 68134.704.588.4.10. и К. Р. Д.
да предаде на С. И. П. и М. Б. П. владението на гореописания имот.
ОСЪЖДА К. Р. Д. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на С. И. П. сумата от 2
782,59 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и два и 0,59 лв./, а на М. Б. П. сумата от
1826,30 лв. /хиляда осемстотин двадесет и шест и 0,30 лв./ разноски, направени от двамата
ответници пред настоящата съдебна инстанция.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. Р. Д. чрез адв. Р. К. и адв. В. Б.. В
нея се развиват оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост. Имотът бил
придобит по давност от ищеца по първоначалния иск, а ищците по съединения иск са
бездействали и не са прекъснали владението на К.Д. в продължение на 14 години – от
купуването на имота с нотариален акт до предявяването на ревандикационния иск.
Неправилно били тълкувани свидетелските показания. Не били обсъдени липсата на
отразяване на цялата воля на завещателя – дядо на ищеца в констативния нотариален акт от
2005 г. на нотариус М. И..
На въззивната жалба са постъпили отговори от С. И. П. и М. Б. П. чрез адв. А. И. и от
Р. К. Ц. чрез адв. И.Б., в които се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявеният от К. Р. Д. иск срещу С. И. П. и М. Б. П. е с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание
изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 28 ноември 2004 г.- 28 ноември
2014 г. на описания недвижим имот. Предявеният от С. И. П. и М. Б. П. иск срещу К. Р. Д. е
с правно основание чл. 108 ЗС, че са собственици в режим на СИО, на основание договор за
продажба от 25.01.2006 г. с продавач Р.К. Ц., придобил от своя страна имота по силата на
саморъчно завещание от дядото на ответника. Р.К. Ц. е конституиран като трето лице-
помагач на страната на ответниците по иска, предявен от К. Р. Д..
Спорно пред въззивната инстанция е дали К. Р. Д. е станал собственик на имота по
давност чрез владение в посочения от него десетгодишен период, като от този факт зависи
уважаването съответно отхвърлянето и на двата иска.
2
Няма развити въззивни оплаквания срещу приетите за установени факти от първата
инстанция, а само срещу интерпретацията на събраните доказателства. Установява се, че Г.
П. Д. е дядо на К. Р. Д., който е починал на 17.11.2004 г. Негов единствен наследник по
закон е синът му Р. Г. Д., който е баща на ищеца К. Р. Д.. С нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 53, том ІІ, дело № 227/1972 г. и съдебно-спогодителен протокол от
27.12.1988 г., гр.д. № 2223/1988 г. на Ленински районен съд, 6 състав, Г. П. Д. се легитимира
като собственик на основание договор за замяна на недвижим имот и делба на спорния
недвижим имот. Със саморъчно завещание от 12.10.2004 г., обявено на 19.01.2005 г.,
вписано в имотния регистър при СВ, АВ акт 43, том І, 2005 г., Г. П. Д. е завещал на Р.К. Ц.
описания по-горе апартамент № 7, а мазето към апартамента на внука си К. Р. Д.. Въз основа
на горното завещание на 10.05.2005 г. Р.К. Ц. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост № 173, том І, рег. № 4040, дело № 147/2005 г. на нотариус М. И. с рег. № 260 на
регистъра на НК. С договор за продажба от 25.01.2006 г., обективиран в нотариален акт №
16, том І, рег. № 263, н.д.№ 15/2006 г. на нотариус Й. Л. с рег. № 263 в регистъра на НК,
заветникът е продал на С. И. П. процесния апартамент. Към датата на продажбата купувачът
се е намирал в граждански брак с М. Б. П..
С влязло в сила на 18.11.2014 г. решение от 14.11.2012 г., постановено по гр.д. №
12091/2006 г. на СРС, 69 състав са отхвърлени предявените от Р. Г. Д. против Р.К. Ц. и К. Р.
Д. искове, както следва: иск с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1, пр.1 и 3
от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 12.10.2004 г. на Г. П. Д., тъй
като при съставянето на завещанието не е написано и подписано от самия завещател Г. П.
Д., тъй като при съставянето му завещателят не е бил способен да завещава и иск с правно
основание чл.30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане. В производството пред
СРС, 69 състав, К. Р. Д. е бил конституиран като ответник на 03.04.2008 г.
С влязло в сила на 15.03.2019 г. решение от 02.05.2006 г., постановено по гр.д. №
7227/2005 г. по описа на СРС, 39 състав, е прието за установено, че Р.К. Ц. е собственик на
процесния апартамент № 7, въз основа на завет, обективиран в саморъчно завещание на Г.
П. Д., починал на 17.11.2004 г., нотариално заверено на 12.10.2014 г. с рег. № 6192 от
вписания под № 263 в регистъра на НК нотариус и на основание чл.108 от ЗС Р. Г. Д. е
осъден да предаде на Р.К. Ц. имота.
Както във всички случаи на доказване на придобиване по давност на имот, и в
процесния случай то трябва да е категорично и да обхваща следните елементи: обективен -
упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за себе си. Те са
посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се борави в теорията и
практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно уредени, но се извеждат по логически път
и от опитните правила, като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени
в закона при упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС). Без да се установи, че
владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент
във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не
са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае,
че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита
на собствеността си. (Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.).
3
От показанията на свидетелите, преценени заедно с писмените доказателства, не може
да се направи извод за необезпокоявано и непрекъснато владение от страна на ищеца през
твърдяния от него период по следните съображения.
Разпитаните от първата инстанция свидетели излагат следните показания от значение
за спора. Нотариус Й. Л., удостоверил подписа върху саморъчното завещание от 12.10.2004
г., си спомня, че завещателят дошъл сам с написано саморъчно завещание и положил
подписа си пред нотариуса. Носел и психиатрична експертиза, която потвърждавала
дееспособността му. По никакъв начин не се виждало лицето да действа под принуда-
държал се спокойно, уверено, напълно съзнавал какъв документ подписва. Човекът бил
съвсем разумен и си планирал нещата. Пожелал да остави завещанието на съхранение, но
нотариус Л. не разполагал със съответния трезор, поради което насочил лицето към
нотариалната кантора на нотариус М. И..
Свидетелите И. Л. А. и С. В. П. разказват, че ищецът К. живее в апартамента от
раждането си и до момента. От повече от 15 години, той живее сам в апартамента, тъй като
родителите му са се преместили да живеят при баба му. Според св. П. дядото на ищеца,
макар и настанен в старчески дом, почти през ден се прибирал в апартамента и това било
така до смъртта му през 2004 г.
Свидетелката Д. разказва, че в качеството си на вещо лице през месец март 2012 г.
правила оглед на апартамент № 7 на трети етаж от 4-етажен блок на ул. „***“, кв. ***, като
на огледа присъствали Р. и К. Д. Фактът, че Ц. Д. е била вещо лице за оценка на имота, се
потвърждава от приложените с отговора на исковата молба протоколи по гр.д. 12091/2006 г.
на СРС, 69 състав. Свидетелката установява, че по време на огледа К. споделил, че няма да
правят ремонт на апартамента, защото не се знае изхода на делото и ако трябва да напуснат,
няма да правят ремонт, както и че по всяка вероятност трябва да напуснат апартамента,
защото очакват, че ще загубят делото.
Неоснователни са оплакванията срещу кредитирането на тези показания от страна на
съда. Няма процесуална забрана свидетелят да си служи с писмени бележки за имена, дати,
цифри и др. Логично е да се предположи, че ако е видяла ищеца само веднъж седем години
преди разпита си, свидетелката може и да не го разпознае. Но водените от нея бележки по
време на огледа, който тя извършва като част от професионалната си дейност, за които няма
основание да се приеме, че са манипулирани или неверни по друга причина, й помагат да си
спомни обстоятелствата около огледа на спорния апартамент.
По повод възражението за унижощаемост на завещанието въззивният съд намира
следното. Тежестта за доказването му е изрично указана на ищеца от съда с определението
му от 02.10.2018 г. (л. 189 от първоинстанционното дело). Липсата на възражения или
противопоставяне срещу намерените чернови на саморъчно завещание от насрещните
страни не е достатъчна, за да се приеме за основателно това възражение. Няма никаква
връзка между твърдението за осъществявано владение след навършване на пълнолетие от
К.Д. и дописването на чернова на завещанието с чужд почерк и „внезапната“ смърт на дядо
му един месец след съставяне на завещанието. Дядото на ищеца е починал на 80 години на
17.11.2004 г. За да се приеме, че смъртта на тази възраст е внезапна или във връзка с
осъществена принуда по повод съставяне на завещание, следва да има доказателства.
Неоснователни са оплакванията срещу приетото от първоинстанционния съд, че няма нито
преки, нито косвени доказателства за основателност на възражението за унищожаемост на
завещанието. По делото има обективирани съмненията на ищеца, че ако беше действал
свободно, дядо му не би завещал имота на чуждо на рода му лице, но липсват доказателства
за упражнена принуда спрямо него. Наличието на чернови на завещанието, фактът, че
завещателят е поискал подписът му да бъде заверен нотариално и завещанието да бъде
пазено от нотариус, психиатричната експертиза за вменяемостта му към деня на съставяне
на завещанието, фактът, че нотариус Л. познава заветника като брокер на недвижими имоти
4
не доказват наличието на опорочаване на волята на завещателя. Вярно е, че заветникът има
интерес подписът на завещанието да бъде заверен нотариално, но такъв интерес има и
завещателят, като наличието на интерес само по себе си не може да обоснове извод за
осъществена принуда. Наред с това, за действителността на саморъчното завещание не е
достатъчна автентичност само на подписа, а на целия текст. Неизвестни са мотивите на Г. П.
Д. да завещае апартамента, в който е живял той, заедно със сина си, снаха си и внука си,
преди да отиде в старчески дом, на лице, чуждо на семейството, но каквито и да са били те,
завещанието е факт. Завещанието може да бъде унищожено на лимитативно изброени
основания в чл. 43, б. "а" от ЗН - когато завещателят е бил завещателно недееспособен (чл.
13 от ЗН), и при условията на чл. 43, б. "б" от ЗН - при установен порок на волята на
завещателя като грешка, заплаха или измама. Каквито и да са били отношенията между
завещателя и бенефициер преди и след завещанието, те не се отразяват върху валидността
на завещателния акт. (така изрично Решение № 1276 от 29.10.2004 г. на ВКС по гр. д. №
666/2003 г., IV г. о.). В този смисъл предположенията за това, че заветникът е организирал
съставянето на завещанието, заверката на подписа от един нотариус и съхраняването му при
друг нотариус, дори и да бяха доказани, а те не са, не биха довели до основателност на
възражението за унищожаемост на завещанието.
По повод установяването на право на собственост въз основа на изтекла погасителна
давност въззивният съд излага следните съображения. Тежестта за доказване на този факт е
указана на ищеца изрично с определение от 18.01.2018 г., (л. 117). Според свидетеля А. „К.
би трябвало да е собственик на апартамента. Поддръжката на апартамента би трябвало да я
извършва К., след като живее там. Откакто се е родил до момента К. живее в апартамента“, а
според свидетеля П. „За апартамента се грижи К. в момента и там си живее. Той си плаща
режийните на блока. Никой не е живял в апартамента, освен родителите на К.. От много
отдавна семейството живее в този блок ***, може би откакто блокът е построен, примерно
около 1970 г. Там живееше дядото Г. с жена си и Р. живееше там до преди 14-15 години.
През 1970-1980 г. Р. е живеел на същото място. През 1980 г. се роди К. и живееше на
същото място, заедно с баща му, майка му и дядо му, защото баба му почина.“
От приложените към отговора на исковата молба запорни съобщения и покана за
доброволно изпълнение по и.д. 1932/2011 г. на ЧСИ С. Я., както и по и.д. 522/2013 г. на
ЧСИ У. Д., изпълнителни листове по гр.д. 13535/2010 г. на СРС, 81 с-в и по гр.д. 21910/2012
на СРС, 83 с-в се установява, че длъжник на „Топлофикация София“ ЕАД за периода
31.03.2006 г. до месец април 2012 г. е С. И. П.. От приходна квитанция от 29.08.2016 г. на
Столична община, МДТ се установява, че С.П. и М.П. са заплатили местен данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за имота за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и
2015 г.
Установява се безпротиворечиво от събраните свидетелски показания, че К. живее в
имота от раждането си и до настоящия момент, което включва и периода след
навършването на пълнолетие на 27.11.2004 г. и десет години след това: 28 ноември 2004 г.-
28 ноември 2014 г. Установява се обаче, че той е плащал режийни за имота и го е обитавал,
без да го е възприемал като свой и без да е обективирал такова свое намерение. Дори
свидетелите, доведени от ищеца, само предполагат, че щом живее там, вероятно е
собственик. Плащането на режийните не е достатъчно да обективира намерението за своене,
още повече че се установява, че по партидата на комуналното топлофикационно дружество
и на Столична община задължени лица за посочените по-горе периоди, които са в рамките
на твърдяния от ищеца период за владение, са ответниците.
Вярно е, както се твърди в жалбата, че няма данни бащата да се е противопоставил на
владението на сина си, но няма и никакви данни, че е възприемал живеенето му в
апартамента като владение. Напротив, в производството по гр.д. № 7227/2005 г. по описа на
СРС, 39 състав е установено, че владелец на имота е бащата. Вярно е, че решението влиза в
сила само между страните, а по това производство К. не е бил страна. Но ищецът в
5
настоящото производство трябва да докаже намерението за своене на имота, което следва да
бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика. Следователно първоначално е
следвало да бъде насочено срещу баща му, наследник по закон, впоследствие срещу
заветника, а след като последният се е разпоредил с имота на 25.01.2006 г., срещу
приобретателите, понастоящем ответници. Видно от приложените към отговора на исковата
молба по настоящото дело протоколи от съдебни заседания по гр.д. № 12091/2006 г. на СРС,
69 състав, в изявленията си пред съда К., конституиран като ответник по исковете с правно
основание чл. 42 и чл. 30 ЗН, не оспорва владението на баща си. Тези изявления могат да се
кредитират, доколкото удостоверяват неизгодни факти пред държавен орган. Ако самият
той е имал владелчески намерения, е можел да се възползва от фигурата на главното
встъпване.
Неоснователно е оплакването, че СГС не се е произнесъл по възражението на ищеца,
че в констативен нотариален акт за собственост № 173, том І, рег. № 4040, дело № 147/2005
г. на нотариус М. И. не е отразена волята на завещателя относно мазето, което завещава на
внука си и така е постановил необосновано решение. Вярно е, че този въпрос не е изрично
обсъден в решението, но мазето не е предмет на спора и няма отношение към владението на
апартамент № 7.
По делото не се доказва К. Р. Д. да е установил владение върху имота, годно да го
направи собственик. От показанията на свидетелите се установява, че той е живял в имота
повече от десет години – от раждането си до настоящия момент, но не се установява това
той да е правил като владелец на имота, отблъсквайки владението на баща си като
наследник по закон на собственика на имота, на заветника или на приобретателите,
ответници по делото. Дори и да се приеме, че Р. вече не живее в този имот, макар видно от
писмените доказателства, адресната му регистрация да е на този адрес, К. е живял в
жилището като член на семейството на баща си и е упражнявал държане за него. Поради
това давност в негова полза не би могла да тече, а давността на бащата е прекъсната с
предявяване на иска по чл. 108 ЗС от страна на заветника по гр.д. № 7227/2005 г. по описа
на СРС, 39 състав. В този смисъл неоснователно е оплакването, че по делото липсват данни
праводателят на ищците да е прекъснал владението на ищеца. Праводателят на ответниците
е прекъснал владението на бащата на ищеца – наследник по закон на неговия завещател, а
по отношение на ищеца не е имало какво да прекъсва.
С оглед изложеното въззивният състав достига до извода на първоинстанционния съд,
че по делото не е установено придобиването по давност от ищеца през периода 28 ноември
2004 г.- 28 ноември 2014 г. на апартамент № 7.
По повод решението в частта относно иска по чл. 108 ЗС ищците следва да докажат, че
са собственици на основание нотариален акт № 16, том І, рег. № 263, н.д.№ 15/2006 г. на
нотариус Й. Л. с рег. № 263 в регистъра на НК. Няма твърдения за пороци на
прехвърлителната сделка или на обективиращия я нотариален акт. Твърдението на
ответника по иска е, че ищците не са станали собственици, тъй като техният праводател не е
бил собственик и не е могъл валидно да им прехвърли имота на две основания: поради
унищожаемост на завещателното разпореждане заради осъществена принуда и поради
придобиване по давност на имота от ответника. Тези основания са обсъдени в мотивите по-
горе и няма смисъл от повтарянето им, като следва да се приеме, че не е доказана принуда и
не е доказано придобиване по давност.
Доводите, че след като С. и М. П. не са се появявали в имота и не са осъществявали
владение, К. е владял имота необезпокоявано, са неоснователни. Собственикът може да
ползва фактически имота, а може и да не го ползва и от това не губи правото си на
собственост. Наред с това, с плащането на местните данъци и такси и битови сметки, както
беше посочено вече, те са заявили ясно намеренията си. Тежестта да доказва владението си е
изцяло за К.Д.. Ищците са придобили спорен имот през 2006 г., като искът по чл. 108 ЗС,
6
заведен от техния праводател, е приключил едва на 15.03.2019 г., когато е влязло в сила
решение от 02.05.2006 г. по гр.д. № 7227/2005 г. на СРС, 39 състав. На основание чл. 226, ал.
3 ГПК решението влиза в сила и по отношение на тях, като те се ползват от последиците му.
Неоснователни са оплакванията, че съдът не се е произнесъл по възражението на
ответника по иска по чл. 108 ЗС за изтекла придобивна давност. На придобивната давност е
посветено цялото решение по иска с правно основание чл. 124 ГПК, като именно поради
факта, че и по двата иска предмет на установяване е точно това придобиване по давност, с
определение от 10.07.2018 г. СГС е съединил за общо разглеждане в едно производство
гр.д. № 5607/2017 г. на СГС, І-6 и гр.д. № 2692/2018 г. на СГС, І-22, като производството е
продължило под № 5607/2017 г.
Решението следва да бъде потвърдено и в частта, в която е уважен осъдителният иск с
правно основание чл. 108 ЗС.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции във всички обжалвани част
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора К. Р. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответниците по
неговия иск и ищци по иска срещу него разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, като плати на всеки от двамата С. И. П. и М. Б. П. по 1820 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260187 по гр.д. 5607/2017 г. На Софийски градски съд
ГО, 6 състав.
ОСЪЖДА К. Р. Д. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК да заплати на С. И. П.
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1820 лева.
ОСЪЖДА К. Р. Д. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК да заплати на М. Б. П.
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1820 лева.
Решението е постановено при участието на Р.К. Ц. в качеството му на трето лице
помагач на страната на ответниците С С. И. П. и М. Б. П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8