№ 778
гр. Пазарджик, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
П. година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНГ. ИВ. Р. от с.С., обл.Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 20-0340-001464 от 29.10.2020 год. на началника
на РУМВР-Септември, с което на са наложени административни
наказания, както следва:
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева;
за нарушение на 100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева;
за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лева;
за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се3 свеждат до наличие на
1
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага подробни съображения за
отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. Изпратено е писмено становище от
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което се иска
потвърждаване на обжалваното НП без да са изложени, каквито и да било
съображения в тази насока. Прави се възражение за прекомерност на
евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от ответната
страна и се иска присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП затова, че на
24.10.2020 г., около 20,30 часа в с. С., на ул. „П.“, в посока на движение към
Кметството на селото, находящо се на ул. „П.“ № 71, е управлявал лек
автомобил „...“ с рег. № ..., собственост на К.С.В., като при извършената му
проверка не представил СУМПС и КТ, както и СРМПС на управлявания
автомобил. Установено било, че управляваното МПС не било представено на
ГТП, както и че на водачът управлявал с НП № 20-5310-000271, което било
влязло в сила и не било заплатено в законоустановения срок.
С оглед на така установеното от св. Е.П. - мл. автоконтрольор в РУ-
Септември, против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№
351394/24.10.2020 г. за извършени нарушения на чл.100 ал.1, т.1 и т.2, чл.147
ал.1 и чл.190 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на
жалбоподателя, който вписал в него, че имал възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 29.10.2020 г. било издадено
2
атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице на
01.11.2020 г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда по пощата
на 06.11.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена.
При това положени евъззивната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.59 ал. ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
свидетелите Е.П., Ф. ДВ., Д. КР., Е.Р., И.Н., Т.К. /всички до тук дадени пред
друг състав на съда, при предходно разглеждане на делото /АНД № 1718/20г.
по описа на ПзРС/ и приобщени към доказателствения материал по настоящото
дело чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК във вр. с чл.84 от
ЗАЯНН/, както и от тези на св. Л.П.. Съдът кредитира приобщените по делото
писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства, посредством
показанията на горепосочените свидетели, тъй като ги намери за
хронологично точни и като цяло достоверни. Съдът не даде вяра на
показанията на св. К.Т., за което съображения щ есе изложат по-долу.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна, поради следното:
На първо място настоящият съдебен състав намира, че при започване на
АНП със съставянето на акта за установяване на административно нарушение е
било допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, драстично
накърняващо правото на защита до степен на невъзможност за неговото
адекватно упражняване. Стана ясно от показанията на актосъставителя П., че
той не е бил очевидец на извършване на нарушението. Такива не са били и
неговите колеги – свидетелите Ф. ДВ. и Д. КР., които са били изпратени в с.С.
по сигнал за възникнал скандал и са пристигнали на мястото на събитията
преди актосъставителя, а след това са го извикали за съдействие, т.к. им бил
оказано то присъстващи на място лица, че жалбоподателят, преди възникване
на скандала е управлявал процесното МПС, с което бил пристигнал. Според
показанията на актосъставителя П., свидетели очевидци на главния факт
/управлението на процесното МПС от страна на жалбоподателя през
въпросната вечер/ били лицата К.Т. и Л.П., с които той бил разговарял лично
3
на място и които потвърдили фактът на шофирането от страна на наказания
след това.
В същото време, видно е от съставения АУАН, че в него като свидетел е
вписано лицето Иван Сотиров – колега на актосъставителя, за който е
отразено, че е свидетел на съставянето на акта. Принципна постановка е
обстоятелството, че всяко АНП започва със съставянето на акт, като с това
действие се поставя началото на процеса и се повдига обвинение за извършено
административно нарушение. При това положение още в този момент
привлеченият към административнонаказателна отговорност трябва да е
наясно за кои обстоятелства е свидетел лицето, вписано като свидетел при
съставянето на акта, за да може ако желае да организира защитата си, като
например оспорва годността на свидетеля, респ. достоверността на неговите
възприятия и т.н.
С оглед на казаното до тук, при съставянето на акта е било нарушено
драстично изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма
императивно предвижда, че актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се
да се състави в присъствието на свидетели-очевидци или на самото
извършване на нарушението, или на неговото установяване. Изключение от
това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е
разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че нито актосъставителят,
нито неговите колеги полицейски служители са били очевидци на
евентуалното извършване на констатираното от П. нарушение. Такива са били
само и единствено посочените от последния– К.Т. и Л.П.. При това положение
актосъставителят и свидетел по делото Е.П. е имал задължението да състави
акта в присъствието на очевидците или поне на единия от тях и да го/ги впише
като свидетел/ли в него. Вместо това обаче П. е вписал като свидетел друг свой
колега – Иван Сотиров, без обаче да са били налице условията на чл.40 ал.3 от
ЗАНН, доколкото не е била налице невъзможност актът да бъде съставен в
4
присъствието на свидетели-очевидци. Не е била налице хипотезата на чл.40
ал.3 от ЗАНН, т.к. не е било невъзможно очевидците да присъстват по време на
съставянето на акта и да бъдат вписани в него, респ. да го подпишат като
такива, още повече, че те са били на място, когато е бил съставен и самия акт.
Казано с други думи, не са съществували никакви пречки от непреодолим
характер, така че очевидците да бъдат поканени, за да присъстват при
съставянето на акта и да го подпишат. Нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН
императивно разписва две хипотези, в които е допустимо актът да се състави
не в присъствието на свидетели на извършване или установяване на
нарушението. П.та от тях се изразява в изначална липса на свидетели-
очевидци, каквато не е налице в настоящото АНП, а втората – при
невъзможност да се състави акта в тяхно отсъствие. Едва ли може да има
съмнение, че под „невъзможност“ следва да се разбира обективна, трайна и
непреодолима невъзможност, например смърт, тежко заболяване на свидетел-
очевидец, напускане на пределите на страната или населеното място за дълго
време и др. подобни. Такава невъзможност обаче, както се изясни по-горе, не е
била налице в настоящото АНП.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН
е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП,
издадено въз основа на порочния акт.
При наличие на очевидци на нарушението в акта за установяване на
административно нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица,
присъствали само при съставянето му, защото това затруднява дейността на
административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на
обективната истина /Виж Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС
на Р България/. В същия смисъл има и достатъчно съдебна практика на
районни и административни съдилища в страната. Само за пример биха могли
да се цитират решение по АНД № 290/20г. на ПзРС, решение по АНД №
5
2203/19г. на ПзРС, решение по АНД № 1940/18г. на ПзРС, потвърдено с
решение по КАНД № 359/19г. на ПзАС и др.
Дори гореописаното процесуално нарушение хипотетично да бъде
игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП. То се свежда до
това, че в хода на производството не бе доказано категорично, още по-малко
до изискваната от закона степен на несъмненост, че през процесната вече
жалбоподателят Р. е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25
от ДР на ЗДП.
Както вече се посочи и по-горе в показанията си полицейските
служители П., Д. и К. заявяват, че те лично не са възприели Р. да е управлявал
автомобила. Това им било заявено от присъстващите на място лица, участвали
в развилия се преди това инцидент и в частност от свидетелите К.Т. и Л.П.. Не
може да се повярва безрезервно на заявеното от св. К., че капакът на процесния
автомобил бил топъл, с което се създава внушение, че преди проверката е бил
управляван. Такъв факт на първо място не споделя актосъставителят П.. Дори
напротив - той сочи, че не е проверявал капака на автомобила. Това сочи и
св.Д., който е пристигнал на мястото заедно с К.. Той говори в множествено
число и заявява: „Огледахме автомобила, но не сме пипали капака дали и
топъл“. Отделно от това полицейските служители са пристигнали на място
около 20-30 минути след телефонното повикване, а преди него се е развил
словесен спор между жалбоподателя, кмета на селото и други лица от
компанията на последния, които са бил в заведение на центъра. Било е в края
на мес. октомври, вечерно време, т.е. времето не е било топло, при което
капакът над двигателя няма как да е бил топъл, т.к. очаквано ще изстине от по-
ниските температури. Топъл би могъл да бъде евентуално само самият
двигател на автомобила, но при положение, че е бил каран продължително
време преди това. По делото обаче стана ясно, че преди да отиде на центъра,
жалбоподателят е бил в селото, в дома на св. И.Н., където се черпели. При това
положение дори наистина Р. да се е придвижил с процесното МПС, то
двигателят му едва ли ще загрее до такава степен /предвид малките разстояния
в населеното място/, че да остане топъл за дълго време, а не само той, но и
капакът над него да остане топъл до пристигането на полицейските служители.
От друга страна от показанията си свидетелите И.Н., Т.К. и Е.Р. се
установи, че до мястото на инцидента жалбоподателят е пристигнал заедно с
6
тях, с автомобил „С.“, управляван от св. Е.Р. /братът на жалбоподателя/, както
и че МПС „УАЗ“ е било оставено пред заведението същия ден сутринта,
поради това че имало повреда, като до това място е било управлявано от св. Р.,
чиято собственост е същото. Тези свидетелски показания не бяха оборени от
нито едно от доказателствата по делото, поради което и съдът им даде вяра.
Нещо повече, те бяха подкрепени в значителна степен от показанията на св.
Л.П..
Тук трябва да се отвори една скоба, за да се каже, че преди инцидента
компанията на жалбоподателя е била в дома на св. Н., като в един момент той
изпратил своя брат, страдащ от умствена изостаналост, да им купи цигари от
заведението на центъра на селото, където пък се била събрано компания, в
която присъствали кметът на селото, свидетелите Л.П. и К.Т., както и още
десетина човека. Някой от компанията се възмутил, че болният брат насв.Н.
бил изпратен за цигари и отказали да му дадат такива, след което той се
прибрал в дома си и плачейки обяснил това на своя брат и компанията му.
Възмутени от отношението към болното момче, свидетелите И.Н., Т.К. и Е.Р.,
заедно с жалбоподателя се придвижили със С.то до центъра на селото. Там
всички слезли от колата, като св.И.Н. влязъл в заведението и потърсил сметка
на компанията там за негативното отношение към неговия брат. Създало се
напрежение, при което хора от компанията излезли от заведението, а
жалбоподателят ги възприел като агресивно настроени спрямо него и неговите
сподвижници. По този повод тоя взел една моторна резачка от багажника на
Субарото и я запалил, като започнал да я форсира, с което очевидно искал така
да се каже „да поохлади страстите“, т.е. да откаже компанията от заведението
да се саморазправя с него и неговите хора. След това изгасил резачката и я
оставил на земята, а по-късно някой от другата компания я хвърлил в
намиращата се наблизо река. По повод на това кметът на селото подал сигнал
по телефона и на място били изпратени полицейските служители.
Тази хронология бе представена, за да се подчертае, че според
показанията на св. Л.П., пръв в заведението е влязъл св.И.Н., а жалбоподателят
е бил отвън, като това станало 10-15 минути, след като братът на Н. бил
отпратен без да му се дадат цигари. Пак според този свидетел те двамата
/жалбоподателят и Н./ би трябвало да са пристигнали заедно. Св. П. бе
категоричен, че когато те са пристигнали той се е намирал в заведението и не е
видял нито с какво са пристигнали, нито кой е шофирал. Категоричен беше и
7
за това, че при влизането на Н. в заведението, св. К. П. е бил извън него. Също
така бе категоричен, че жалбоподателят запалил резачката, но след като св.Н.
вече бил в заведението и търсел сметка от компанията за негативното
отношение към брат му.
В същото време според показанията на св.К.Т., той бил видял момента на
пристигането на жалбоподателя в близост до заведението, като твърди, че
последният бил сам и с процесното МПС. Сочи, че тогава той се намирал в
уличка точно срещу заведението и говорел по телефона си в продължение на
десетина минути. Заявява, че веднага след като слязъл от руския джип
жалбоподателят взел моторната резачка от него и запалили двигателя й, като в
този момент се намирал на улицата пред заведението и там все още нямало
никакви хора. След това започнали да излизат такива от заведението и
настанала суматоха – започнал скандал. Св.Т. сочи, че по-късно бил видял, че
на място присъства и св.И.Н., но когато вече пристигнали и полицаите.
Съдът не даде вяра на тези показания на св.Т., които са единствените
уличаващи жалбоподателя, т.к. ги намери за недостоверни и категорично
противоречащи на свидетелите Н., К., Е.Р. и най-вече на тези на св.Л. П.. Ако е
вярно, че св.Т. е видял пристигането на жалбоподателя с УАЗ-ката,
паркирането в близост до заведението и запалването на резачката, по описания
от него начин, то тогава би следвало да е видял и пристигането на св.И.Н. и
влизането му в заведението, за да търси сметка от компанията за отношението
към брат му, за което пък беше категоричен както св.П., така и тези, които са
съпровождали жалбоподателя. Става ясно, че според св.Т. той е бил през
цялото време на улицата пред заведението, т.е. от преди пристигането на
жалбоподателя до пристигането на полицейските служители. При това
положение ако е вярно казаното от него, то няма как да не е видял и
пристигането и влизането в заведението на св.Н.. Щом обаче св.Т. не сочи
нищо такова, то значи, че не казва истината. Не казва истината и за момента на
запалването на резачката, докато св.Л.П. прави това, като сочи, че в
заведението св.И.Н. тръгнал срещу него, а едва тогава отвън жалбоподателят
запалил резачката.
Ето защо и при положение по делото не се събраха убедителни
доказателства, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на
инкриминираната дата и място, съдът намира, че необосновано и
8
незаконосъобразно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност за вменените му административни нарушения.
Извън казаното до тук, съдът намира, че постановлението в частта, с
което е ангажирана отговорността на жалбоподателят на основание чл.185 във
вр. с чл.147 ал.1 от ЗДП, е незаконосъобразно и следва да се отмени на още
едно основание.
Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл.147 ал.1 от ЗДП
регламентира задължението МПС-ва, които се управляват и са регистрирани в
страната да бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Тази норма пряко корелира с
нормата на чл.181, т.1 от ЗДП, която предвижда санкция за собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозно средство за технически преглед. Казано с други думи,
задължението за представянето на МПС на годишен технически преглед лежи
само върху собственика или оторизирано от него длъжностно лице. В случая
обаче жалбоподателят няма такова качество, при което не може да му се вмени
във вина извършването на така описаното нарушение.
Отделно от това, при описването на това нарушение НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не е направено
подробно и конкретно описание на вмененото нарушение. Казано е само, че
управляваният автомобил не бил представен на задължителен годишен преглед
за техническа изправност. Не е посочено обаче до кога е бил срокът за
представяне, респ. кога е изтекъл или пък кога е бил представен последно на
ГТП, а от там и защо се прави извод, че към момента на проверката е следвало,
но не било представено, респ. преминало ГТП. Всичко това, освен че
накърнява правото на защита, води и до недоказаност на това нарушение, при
положение, че в НП не е описан нито един факт или доказателство, от което да
може да се направи несъмнен извод, че МПС не е, но е следвало да е
преминало ГТП към деня на проверката.
Относно постановлението в частта, с което е ангажирана отговорността
на жалбоподателят на основание чл.185 във вр. с чл.190 ал.3 от ЗДП, съдът
намира, че е незаконосъобразно и следва да се отмени на и на друго основание.
От описаното в НП става ясно, че е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за това, че на процесната дата е бил водач на МПС, като е имал
9
влязло в сила НП с посочения номер, което не било заплатено в
законоустановения срок. На първо място не става ясно със соченото НП какво
наказание е наложено и само може да се предполага, че това е глоба, след като е
посочено, че „не е заплатено“. Неясно е обаче какъв е размерът на тази глоба,
кога е влязло в сила НП и в какъв срок е следвало да се изпълни задължението.
Освен това щом е посочено кога е изтекъл срокът за доброволното плащане,
респ. до кога е следвало да се заплати глобата и от кога се счита, че е извършено
вмененото нарушение, то не е ясна и датата на извършване на това
нарушението, която пък е от значение за спазването на сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Посочената в АУАН и НП дата на нарушението- 24.10.2020 г. не може да
се приеме за дата на извършване на това нарушение, а само за дата на която
същото е констатирано. Мястото на извършване на това нарушение също не е
посоченото в акта и НП, тъй като изпълнението на задължението следва да
стане по определен начин и на определено място, различно от ул. „П.“ в с. С..
Всичко това опорочава атакуваното НП и в тази му част, тъй като не са спазени
изискванията за описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН. Такова описание липсва и в предхождащия го АУАН, с което е нарушена
разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Дори обаче такъв порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е
незаконосъобразно, т.к. посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от
ЗДП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото само
определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от
неспазването му се поражда правото на държавата за принудително изпълнение
върху вземането. Абсурдно е да се обосновава административнонаказателна
отговорност с незаплащане на публично задължение. Казано с други думи,
неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде
санкционирано с нова глоба. Последиците при неспазване на срока по чл.190
ал.3 от ЗДП имат друг характер и се изразяват в предприемане на мерки за
принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач по реда на
чл. 171, т.1, б.”д” ЗДП, за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП.
Всичко казано до тук води до отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането за
10
присъждане на разноски в негова полза под формата на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде удовлетворено.
Пак с оглед изхода на делото, който е благоприятен за жалбоподателят,
принципно той има право на присъждане на разноски. Втози смисъл в
последното съдебно заседание пълномощникът направи и съответно искане за
това. Неговото искане обаче също не може да бъде удовлетворено, т.к. в
кориците на настоящото дело, нито в тези при предходното му разглеждане от
друг съдебен състав, има налични доказателства, такива разноски да са били
направени реално. Налице е единствено пълномощно от жалбоподателя до
процесуалния му представител – адв. П., в което обаче не се съдържат данни за
направени разноски.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0340-001464 от 29.10.2020 г. на началника на
РУМВР-Септември, с което на АНГ. ИВ. Р., ЕГН- ********** от с. С., обл.
Пазарджик, са наложени административни наказания, както следва:
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева;
за нарушение на 100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева;
за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лева;
за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в
полза на страните.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
11
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12