№ 256
гр. Шумен, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.а
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630100077 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от ЗД „Бул Инс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Джеймс
Баучер” № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум
Крумов, съдебен адрес: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер” № 87, ет. 2 чрез адв. Мариан Гочев
срещу Д. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “Лиза Трайкина“ № 3,
като първоначално делото е било заведено и образувано в РС - гр. София, но прекратено и
изпратено за разглеждане на РС - гр. Шумен на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, във вр. чл.
113 от ГПК, по местна подсъдност.
Ищецът твърди, че във връзка с образувана щета по застраховка „Гражданска
отговорност” № **********/21.05.2019 г. по повод настъпило застрахователно събитие на
17.05.2019 г. в гр. Шумен изплатили на собственика на МПС лек автомобил марка „Пежо“,
модел „307“ с ДК № *** ВР – Л. Й. А. застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 197.96 лева. В исковата молба излагат, че виновен за
катастрофата бил ответника, който управлявал лек автомобил марка „Киа“, модел „Соренто“
с ДК № Н ***6 ВВ в нарушение на правилата за движение по пътищата, като след това не
остава на мястото на ПТП за установяване на щетите, а го напуска.
Твърдят, че с писмо поканили ответника да им заплати посочената сума по
доброволен път, но това не било сторено.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди
ответника Д. К. Д., с ЕГН ********** да им заплати сумата от 222.96 лева, включваща
изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
1
197.96 лв. по щета № **********/21.05.2019 г. за МПС „Пежо 307 СВ“, с peг. № *** ВР и
сумата от 25.00 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представител. От тяхно име на 28.03.2022 г. е депозирано писмено становище, в което
поддържат предявения иск и молят същия да бъде уважен изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор, в който излага, че иска е процесуално допустим, но неоснователен и недоказан.
Сочи също, че след съставяне на цитирания от ищеца Протокол за ПТП №
1601331/18.05.2019 г., на ответника бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на който вподледствие било съставено наказателно постановление №
19-0869-001939 от 10.06.2019 за нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, което обаче било отменено с решение № 572/15.10.2019 г. на Районен съд – Шумен,
като недоказано, поради което не били налице основанията за ангажиране на регресна
отговорност на прекия причинител на вредите, обезпечени от застрахователното дружество
по силата на сключения договор за застраховка „ГО“. Моли да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явава адв. Юлиян
Руженов от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и направените с него
възражения и заявява, че с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства
предявения иск се явява неоснователен.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2019 г., в гр. Шумен, на ул. „Васил Левски“, било реализирано ПТП от
водача на лек автомобил, марка „Киа Соренто“ с рег. № Н *** ВВ – ответника Д. К. Д.,
който се движил по ул. „Васил Левски“ в посока ул. „Паламара“. Около 16.20 ч. пред дом №
29 на ул. „Васил Левски“ водачът изгубил управлението над автомобила и блъснал
паркирания в дясно на пътното платно лек автомобил, марка „Пежо 307“ с рег. № *** ВР,
собственост на свидетеля Л.Й.А. с което станал причина за ПТП. Непосредствено след
удара, водачът не изпълнил задълженията си като участник в ПТП и продължил движението
си напускайки мястото на произшествието, без да спре и без да уведоми контролните органи
на МВР. Тъй като собственикът на ударения автомобил се намирал по това време в
Ветеринарната клиника, намираща се на посочения по-горе адрес, при излизането си
забелязал по задната броня на автомобила следи от удар и подал сигнал за станалото ПТП.
На местопроизшествието били изпратени служители на РУ-Шумен. При преглеждане на
предоставения им запис от охранителна камера, поставена на входа на Ветеринарната
клиника, намираща се на адрес: гр. Шумен, ул. “Васил Левски“ № 29 възприели
автомобилът на ответника, който минавайки покрай автомобила на свидетеля Л.А. го удря,
2
но не спира и продължава движението на управлявания от него автомобил. След
установяване на регистрационния номер била установена и самоличността на водача. Бил
съставен Протокол за ПТП № 1601331/18.05.2019 г., подписан без възражения от страна на
водача /ответника/. На нарушителя /ответника/ бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение № 1939 от 18.05.2019 г., с бланкетен номер 113413, за
извършени нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а впоследствие
било издадено и наказателно постановление № 19-0869-001939 от 10.06.2019 г. на Началник
група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на ответника били
наложени административни наказания. Впоследствие, ответникът обжалвал цитираното
наказателно постановление и с Решение № 572/15.10.2019 г., постановено по ВАНД №
1633/2019 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 20.11.2019 г., атакуваното
наказателно постановление било отменено, като недоказано.
Междувременно, във връзка с подадено уведомление била образувана щета №
**********/21.05.2019 г., по която ищцовото дружество изплатило на собственика на
увредения лек автомобил, марка „Пежо 307“ с рег.№ Н2130 ВР - свидетеля Л. Й. А. сумата в
размер на 197.96 лева за причинените имуществени вреди.
С регресна покана № **********/12.06.2019 г. поканили ответника да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД посочената сума по доброволен път, но това не било сторено.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Пълномощно за
процесуално представителство; заверено копие на Застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № ВG/02/118002585745; заверено копие на Уведомление за необходими
документи; заверено копие на Уведомление за необходими документи за завеждане на щета
и изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
щета **********; заверено копие на Уведомление за щета № ********** по застраховка
„Гражданска отговорност на МПС“; заверено копие на Протокол за ПТП № 1601331 от
18.05.2019 г.; заверено копие на Свидетелство за управление на МПС; заверено копие на
Контролен талон; заверено копие на Опис на щета № 2, № **********/21.05.2019 г., полица
№ BG/02/118002585745; заверено копие на Опис заключение на щета на МПС №
**********/21.05.2019 г., полица № BG/02/118002585745; заверено копие на Регрес -
Калкулация на щета № **********/21.05.2019 г., полица № BG/02/118002585745; заверено
копие на Справка за IBAN на клиент – Банка „ДСК“ ЕАД; заверено копие на Регрес –
Доклад № 191001732201/04.06.2019 г. по щета № **********/21.05.2019 г.; заверено копие
на Изходящ превод; заверено копие на Застрахователна полица № BG/07/119001069915;
заверено копие на Регресна покана относно щета **********, заверено копие на лична карта
на Д. К. Д.; Адвокатско пълномощно за процесуално представителство на адв. Юлиян
Ружинов от Адвокатска колегия – Шумен, както и представеният в съдебно заседание
заверен препис от Решение № 572/15.10.2019 г., постановено по ВАНД № 1633/2019 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-автотехническа експертиза, която дава заключение, неоспорено от
3
страните, че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на пътния
инцидент от 17.05.2019 г. и щетата, която е нанесена на лек автомобил, марка „Пежо 307“ с
рег. № *** ВР, като размерът на средствата, необходими за отстраняването на причинените
щети на лек автомобил, марка „Пежо 307“ с рег. № *** ВР възлиза в размер на 197.96 лева,
в това число части, труд, материали, а размерът на претендираните разходи от 25 лева за
оглед и експертиза съответства на обичайните такива за този вид дейност.
По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Л. Й. А. и СВ. Б. СТ. съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че показанията на
посочените свидетели са последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съгласно показанията на свидетелят Л. Й. А. – собственик на лек автомобил, марка
„Пежо 307“ с рег. № *** ВР става ясно, че на 17.05.2019 г. бил ударен автомобила му, който
бил паркиран пред дома му на ул. „Васил Левски“ в гр. Шумен. Тогава извикал
полиция, защото шофьорът на другия автомобил, участник в ПТП си бил тръгнал. След като
дошли полицаите, прегледали записът от охранителните камери на Ветиринарната клиника.
След като установили другия водач, двамата били извикани в сектор „Пътна полиция“, за да
съставят протокол за ПТП. В резултат на инцидента по неговия автомобил имало щетите -
задната броня била счупена.
В показанията си свидетелят СВ. Б. СТ. сочи, че на 17.05.2019 г. като дежурен
пътен контрол бил изпратен до Ветеринарната клиника, намираща се на ул. „Васил Левски“
в гр. Шумен, по сигнал за възникнало ПТП. Когато пристигнали и след преглед на видео-
заснемането от охранителните камери на Ветеринарната клиника установил другия
автомобил, участник в ПТП и номера му. След като намерили водача и автомобила,
съставил акт за нарушение и протокол за ПТП. Протоколът бил подписан от двамата
участници, единият от които ответника Д. К. Д.. Видимите щети върху двете МПС отразил в
протокола за ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, освен
в случаите по чл. 433, т. 1 и т. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон съгласно разпоредба на чл. 125 от
ЗДвП.
Следователно основателността на предявения главен иск с предмет регресното
притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; виновно
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на
4
застрахователно покритие; настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена
връзка с това поведение; напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително, както и
изплащането от застрахователя /ищец/ на увреденото лице застрахователно обезщетение в
претендирания размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства и неоспорени
обстоятелства се установява наличието на валидно възникнало между ищеца и собственика
на лек автомобил, марка „Киа Соренто“ с рег. № Н *** ВВ – ответника Д. К. Д.
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Установи се и настъпило увреждане на имущество на
трето лице, причинено от застрахования автомобил. Следователно дружество е обезпечило
деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил, причинил имуществени
вреди в периода на застрахователно покритие – арг. от чл. 477, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КЗ урежда отговорността на застрахователя пред
увреденото лице и за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на
моторно превозно средство от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за
това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез
кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК.
От материалите по делото и по-конкретно от представената застрахователна полица
№ ВG/02/118002585745, става ясно, че лек автомобил, марка „Киа Соренто“ с рег. № Н ***
ВВ, ответника Д. К. Д. бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул
Инс“ АД, с валиден срок на действие от 04.09.2018 г. до 03.09.2019 г. От представения
като писмено доказателство по делото протокол за ПТП № 1601331 от 18.05.2019 г.,
съставен от органите на КАТ е видно, че причините за произшествието се дължали по вина
и противоправно поведение на водача на лек автомобил, марка „Киа Соренто“ с рег. № Н
*** ВВ, ответника Д. К. Д., който при движение по ул. „Васил Левски“ в посока ул.
„Паламара“ в гр. Шумен, блъснал паркирания в дясно на пътното платно лек
автомобил, марка „Пежо 307“ с рег. № *** ВР, собственост на свидетеля Л.Й.А. като била
счупена от удара задната броня в лявата й част. Водачът на лек автомобил, марка „Киа
Соренто“ с рег. № Н *** ВВ не изпълнил задълженията си като участник в ПТП и напуснал
мястото на произшествието, без да уведоми контролните органи на МВР. Вследствие на
ПТП били нанесени материални щети на лек автомобил, марка „Пежо 307“ с рег. № *** ВР.
Доколкото представения протокол за ПТП не е бил оспорен от страните и представлява
официален свидетелстващ документ, то същия има обвързваща доказателствена сила за
съда, относно фактите отразени в него. От представеното като писмено доказателство
уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, става ясно, че в
дружеството била заведена щета с № **********, като причинените имуществени вреди
били описани в Опис на щета на МПС – облицовка на задна броня с парктроници.
Действителния размер на нанесената и заплатена от страна на ищеца щета се установява от
5
представените от тяхна страна писмени доказателства и по-конкретно: Протокол за ПТП №
1601331 от 18.05.2019 г., Опис на щета № 2 № **********/21.0.2019 г., Опис заключение на
щета на МПС , Калкулация на щета № **********/21.0.2019 г. и Доклад за щета №
191001732201/04.06.2019 г. Съгласно посочените документи причинените щети, в резултат
на ПТП, били в размер на 197.66 лева и такъв бил размерът на определеното
застрахователно обезщетение от ЗД „Бул Инс“ АД за увреденото имущество. От
представения като писмено доказателство по делото платежен документ за кредитен превод
с референция № FТ19157881328507 от 06.06.2019 г. е видно, че на 06.06.2019 г. ЗД „Бул
Инс“ АД превело по банков път на собственика на увреденият лек автомобил, марка „Пежо
307“ с рег. № *** ВР - Л. Й. А. сумата от 197.96 лв.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 17.05.2019 г. по делото са
събрани гласни доказателства и е представен протокол за ПТП № 1601331, подписан от
ответника без възражения. В протокола е отразено, че участник № 1 - водачът на лек
автомобил, марка „Киа Соренто“ с рег. № Н *** ВВ е напуснал мястото на ПТП,
обстоятелство не оспорено, а и се установява от събраните по делото и необорени гласни
доказателства. Според безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС II т. о., решение №
711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС II т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС II т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС I т. о.,
решение № 227/12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г. на ВКС I т. о., че констативният протокол
за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на
полицията в случаите на чл. 125 от ЗДвП, съставлява официален свидетелстващ документ
относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо
последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. В случая
протоколът за ПТП е съставен съобразно изискванията на чл. 4 от Наредба № Iз - 41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, при посещение на
място на описаното в него пътнотранспортно произшествие, от длъжностно лице, в кръга на
служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от
ГПК. Доколкото органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели самото
настъпване на произшествието, документът не се ползва с такава доказателствена сила
относно цялостния механизъм на ПТП. Описаният обаче в протокола механизъм е установен
от ищеца с други доказателствени средства в т. ч. заключението на съдебно автотехническа
експертиза, която съдът кредитира, на основание чл. 202 от ГПК, като обективно и
достоверно. При установения от експертизата механизъм се налага извод за доказано
противоправно поведение на водача на лек автомобил, марка „Киа Соренто“ с рег. № Н ***
ВВ – ответника Д. К. Д., който около 16.20 ч. на 17.05.2019 г. пред дом № 29 на ул. „Васил
Левски“ в гр. Шумен при преминаване покрай паркиралия попътно в дясната част на
пътното платно лек автомобил, марка „Пежо 307“ с рег. № *** ВР, собственост на свидетеля
6
Л. Й. А. изгубил контрол на управлението над автомобила и блъснал задната част на
паркирания автомобил, с което станал причина за ПТП и напуснал мястото на
произшествието. Доказано също е и настъпването на щетите върху МПС /лек автомобил,
марка „Пежо 307“ с рег. № *** ВР/, както и причинно-следствена връзка между
установената вреда и противоправното поведение на ответника.
Следва да се посочи също, че случаите, когато посещението от органите за контрол на
движение по пътищата на мястото на ПТП е задължително по закон са уредени в
разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП. Относима към настоящото дело е хипотезата на т. 7 от
законовия текст, а именно, че посещението на посочените органи е задължително, когато
между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него.
От представените по делото доказателства категорично се установява, че ответникът
напуснал мястото на произшествието преди да пристигнат органите на пътна полиция.
Между ответникът и водача на другия автомобил свидетелят Л. Й. А. не е проведен никакъв
разговор, като липсва спор и че двамата водачи не са подписали двустранен констативен
протокол за ПТП. Поради това и напускането на мястото на ПТП от ответника следва да се
приравни на липса на съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП – още
повече, че другият водач няма как сам да състави двустранен констативен протокол, нито да
упражни правата си пред застрахователя на виновния водач. В настоящия случай
посочените изводи не се променят от обстоятелството, че съставеният на 18.05.2019 г.
протокол за ПТП от органите на пътна полиция е подписан и от двамата водачи. В тази
връзка и ако между последните не е бил налице спор относно обстоятелствата на ПТП,
същите са имали възможност да подпишат двустранен констативен протокол.
Относно представеното по делото Решение № 572/15.10.2019 г., постановено по
ВАНД № 1633/2019 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 20.11.2019 г., то мотивите
на същото не обвързват настоящия съдебен състав. Твърденията на ответника за липса на
вина не са подкрепени с други доказателства.
На последно място възражението на ответника, че освен липса на съгласие относно
обстоятелствата на ПТП, за да е задължително посещението на органите на МВР следва и
поне едно от МПС да не е можело да се придвижва на собствен ход, е неоснователно. Това е
така, доколкото е налице изменение в разпоредбата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП, в сила от
22.01.2017 г. В тази връзка и до 22.01.2017 г. действително посочената хипотеза е изисквала
и поне едно МПС да не може да се движи на собствен ход. Законовият текст обаче е изменен
– с ДВ. бр. 101 от 2016 г. – като изискването за невъзможност на поне едно МПС да се
придвижва на собствен ход е отпадало от редакцията на разпоредбата. Доколкото
процесното ПТП е настъпило на 17.05.2019 г., то и относим е именно текстът в редакцията
му от ДВ. бр. 101 от 2016 г.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно: вина на делинквента е налице оборима презумпция, уредена в чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от ответника, поради което
7
съдът намира, че процесното вредоносно действие е извършено виновно от Д. К. Д..
С оглед на изложеното, съдът намира за доказан правопораждащият фактически
състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на ответника, поради
което искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирния размер 222.96 лв.,
явяващ се изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на третото увредено лице и
направените ликвидационни разходи. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 2, във вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази
вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника - юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат
определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника - юрисконсулт, в размер на 100.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски в хода на настоящото производство в размер на 330 лева,
включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за призоваване на
свидетели и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “Лиза
Трайкина“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов, със съдебен адрес: гр. София,
бул. ”Джеймс Баучер” № 87, ет. 2 сумата от 222.96 лева /двeста двадесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки/, включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ **********/21.05.2019 г. за имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 307 СВ“, с peг.
№ *** ВР, собственост на Людмил Иванов А. във връзка с ПТП, станало на 17.05.2019 г. и
ликвидационни разноски, по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
със застрахователна полица № ВG/02/118002585745, със срок от 04.09.2018 г. до 03.09.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “Лиза
Трайкина“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов, съдебен адрес: гр. София, бул.
”Джеймс Баучер” № 87, ет. 2 сумата от 330 лева /триста и тридесет лева/, представляваща
направени от тяхна страна разноски в настоящото производство за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, депозит за призоваване на свидетели и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък.
8
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9