Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети април
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 3748 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение № 10 от 09.08.2017
г., постановено по гр.д. № 22664/2012 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, са
отхвърлени предявените от В.Л.Д., ЕГН
- ********** със съдебен адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. срещу А.О.Д., ЕГН - ********** и Д.О.Д., ЕГН - **********,*** - чрез
адв. М.Р., искове по чл. 72, ал. 1 ЗС
за заплащане на сумата от 20 815.00 лв., претендирана, като увеличената
стойност на имот - апартамент №11, находящ се в гр. София, жк. *****, ул. „*******”
№*******, в резултат на извършени през периода 15.03.2008г. - 15.04.2008г., а
по отношение на изработка и монтаж на кухнята -17.03.2008 г.-22.04.2008 г. и
остъкляването на балконите, изработката на вътрешните щори и комарници в
периода 27.10.2011 г.-07.11.2011 г. в него подобрения посочени в двадесет
позиции; отхвърлено е искането по чл.72,
ал.3 ЗС за признаване на В.Л.Д., ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***,
офис „Е” - чрез адвокат А.Т. на право на задържане на имот: апартамент №11,
находящ се в гр. София, к. *****, ул. „*******” №*******; оставено е без
разглеждане направеното от А.О.Д., ЕГН - ********** и Д.О.Д., ЕГН - **********,***
- чрез адв. М.Р. възражение за
прихващане със сумата от 1 500.00 лв. - представляваща посочена
стойност за премахване на извършените от ищеца в процесния имот - остъкляване
на терасите; осъден е на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД, В.Л.Д. да заплати на А.О.Д., сумата 2 000 лева, частичен иск
от иск в пълен размер от 9 500 лв., представляваща стойността на средния
пазарен наем на имот: апартамент №11, находящ се в гр. София, к. *****, ул. „*******”
№******* за периода 03.10.2009г. -
01.10.2012г., ведно със законната лихва от 03.10.2012г. до окончателното й
изплащане; осъден е на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД, В.Л.Д. да заплати на Д.О.Д., сумата 2 000 лева, частичен иск
от иск в пълен размер от 9 500 лв., представляваща стойността на средния
пазарен наем на имот: апартамент №11, находящ се в гр. София, к. *****, ул. „*******”
№******* за периода 03.10.2009г. - 01.10.2012г., ведно със законната лихва от
03.10.2012г. до окончателното й изплащане; осъден е В.Л.Д. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК на А.О.Д.
и Д.О.Д. сумата от 420.00 лева-разноски пред СРС.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца В.Л.Д., с която са изложени доводи за недопустимост на
постановеното решение, при условията на евентуалност- за неговата неправилност,
като постановено при нарушение на материалния закон, процесуалните правила,
необоснованост. Изразено е становище, че до влизане в сила на решението по
гр.д.№ 11060/2009 г. по описа на СГС,
ГО, І-14 с-в – 12.01.2012 г., ответниците /ищци по предявените искове по
чл.59 ЗЗД/ не са собственици на имота- апартамент № 11, поради което не могат
да го ползват и съответно – да обедняват от ползването на имота от страна на
ищеца, чието придобивно основание все още не е било опровергано. Според
въззивника, имота е бил предаден на ответниците на 07.12.2012 г. За времето 13.01.2012
г. до 07.12.2012 г. ищецът е държател на имота. Поради това, според ищеца
претенцията по чл.59 ЗЗД е допустима за времето след 12.01.2012 г. до 01.10.2012
г.
Според
изложеното, първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като в доклада по делото е посочил правна квалификация на
предявените искове – чл.74, ал.1 ЗС, а при разрешаване на спора с постановеното
решение се е произнесъл по искове с правна квалификация чл.72, ал.1 ЗС, като в
мотивите на съдебния акт е посочил, че претенция по чл.74, ал.1 ЗС не е била
предявена, поради което не дължи произнасяне по нея. Това, според ищеца е
довело до постановяване на необосновано решение и е нарушило правото му на
защита. Релевирани са и процесуални нарушения при даване на указания за
разпределение на доказателствената тежест в процеса; при мотивиране на
решението въз основа на събраните доказателства. В първоинстанционното
производство били събрани доказателства, за това че подобрения в имота ищецът е
извършил преди образуване на производството за ревандикиране на имота, в
периода 15.03.2008 г.-22.04.2008 г. Само остъкляването на балконите било
извършено след образуване на соченото съдебно производство /искова молба
подадена на 03.10.2009 г./ В съставения приемо-предавателен протокол от
07.12.2012 г., с който имота е бил предаден от ищеца на ответниците,
подобренията били приети без възражения. Първоинстанционният съд не съобразил,
че в случая е прието, че сключената сделка е относително недействителна, а не
нищожна. Към момента на извършване на подобренията ищецът бил добросъвестен
подобрител по смисъла на чл.70 ЗС и претенциите за заплащане стойността на
последните - увеличената стойност на имота се явява основателна.
Допълва,
че решението, в частта, в която са уважени предявените насрещни искове по чл.59 ЗЗД е неправилно и незаконосъобразно. Сочената субсидиарна претенция, според
въззивника, е неприложима в случая, тъй като е владелец, а не държател. Същият
се е превърнал в държател едва с влизане в сила на постановеното решение по
искът за ревандикация. На самостоятелно основание заявява, че претенциите са
неоснователни, тъй като ищците не се легитимират като собственици на имота за
периода 03.10.2009 г.-12.01.2012 г.
Ответниците
по жалбата считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваните
от ищеца части като допустимо, правилно и законосъобразно. Изразили
са становище, че договорът, въз основа на който ищецът е придобил владение
върху имота е признат за недействителен на основание чл.40 ЗЗД. Последното, при
съобразяване дадените разяснения с т.3 от ТР № 5/2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г.
на ОСГТК сочи, че приобретателят по тази сделка е недобросъвестен владелец.
Това, според ответниците сочи за правилно приложение на материалния закон от
страна на СРС при съобразяване, че е бил предявен иск по чл.72, ал.1 ЗС за
заплащане на увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения
от ищеца като добросъвестен владелец. Претендират присъждането на направените
разноски по делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, приема следното:
Страните
не спорят и се установява чрез представеният нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №098, том І, peг. №618, дело №87/2008г. по описа на нотариус с
peг. №048 на НК, че ищецът В.Л.Д. е получил владението върху закупения недвижимия
имот - апартамент №11, находящ се в гр.София, ж. к. *****, ул. „*******” №*******,
на 13.03.2008 г. - датата на сключване на сделката между него, в качеството му
на купувач на същия и Г.Х.Д., в качеството му на продавач – наследодател на
ответниците.
Страните
не спорят и се установява от представените съдебни решения /страници 6 - 20 от
делото на СРС: решение №4766 от 25.10.2010 г. постановено по гр. д. №11060/2009
г. по описа на СГС, І ГО, 14 - ти състав, съдебно решение от 11.05.2011 г.
постановено по гр. д. №462/2011г. по описа на САС и определение №25 от
12.01.2012г. постановено по гр. д. №1024/2011г. по описа на ВКС, 2- ро ГО/, че
договорът за покупко - продажба на имота от 13.03.2008 г. оформен с нотариален
акт №098, том І, peг. №618, дело №87/2008г. по описа на нотариус с peг. №048 на
НК е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във
връзка с чл. 40 от ЗЗД. Крайният съдебен акт в това производство е влязъл в
сила на 12.01.2012 г. С първото описано по-горе съдебно решение ответникът е
осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението на имота на ответниците.
Страните
не спорят, че на 07.12.2012 г. имотът е бил предаден от ищеца на ответниците,
за което е бил съставен приемо-предавателен протокол, в който е описано
подробно неговото състояние
Пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетелите С.Б.М.,
Н.И.Н.и С.П.Б., от чиито
показания се установява, че в имота са извършвани СМР, както и какво е било
състоянието на същия преди и след извършването им.
В
производството пред СРС е приета СИЕ, чрез която се установява, че средният
пазарен наем за апартамент № 11 в периода 03.10.2009 г. - 01.10.2012 г., без подобренията и довършителните работи,
посочени в исковата молба и молба - уточнение, е в размер на 8 285 лева. Съответно
стойността на труда за премахване на незаконното строителство, разчистването и
транспорт на отпадъците, както и за възстановяване на балконите в завареното
положение възлиза на сумата от 1 139,16 лева. Експертното заключение се
възприема от настоящата инстанция при условията на чл.202 ГПК, като обективно и
компетентно изготвено.
Претендираните
от ищеца подобрения касаят извършване на следните СМР:
1.
изчукване
на стара замазка по под и направа на изравнителна замазка;
2.
направа
на настилка от теракот в дневна и стая, под ламинат;
3.
направа
на настилка от теракот в кухненски бокс, входно антре и двата балкона;
4.
поставяне
на ламинат в дневна и стая;
5.
поставяне
на подови первази от ПВЦ;
6.
направа
на фаянсова облицовка в баня;
7.
направа
на настилка от теракот в баня;
8.
доставка
и монтаж на санитарно оборудване в баня - моноблок, мивка комплект,
душ-слушалка, бойлер;
9.
остъкляване
на тераси с ПВЦ дограма, с щори;
10.
направа
на изолация по стени - парапети на терасите;
11.
доставка
и монтаж на блиндирана входна врата;
12.
доставка
и монтаж на интериорни врати - 3 бр.;
13.
направа
на вътрешна изолация по стени спалня;
14.
изработка
на кухненски шкафове по поръчка с вградени ел. уреди и мивка;
15.
направа
на шпакловка по стени и тавани;
16.
боядисване
с латекс по стените и таваните;
17.
направа
на пръскана мазилка по таван и над фаянс - в баня
18.
направа
на ел. инсталация - ел. ключове, контакти, осветителни тела и домофон;
19.
направа
на инсталация за пералня;
20.
изхвърляне
на строителни отпадъци и почистване.
Чрез
приетата по реда на чл.207 ГПК по гр.д. № 29 535/2011 г., 31 с-в на СРС,
СТЕ на вещо лице Е.Ц.се установява, че средната пазарна стойност на
претендираните от ищеца подобрения, с изключение на тези по т. 5 /ПВЦ первази
на ламиниран паркет за 17 метра, при 5 лв. за 1 кв. м. или общо 85 лв./ с включена
претенция за извършено в имота ограждане на тераси в размер на 400
лв., която не е предявена в настоящето производство към дата на
изпълнението -„периода 2008 г.“ е в размер на 17530.00 лева. При
съобразяве, че претенция за заплащане на СМР, изразяващо се в ограждане на тераси, съдът намира че стойността на извършените СМР възлиза
на сумата 17130.00 лв.
Според
СТЕ на в.л. Е.Ц.увеличената стойност на имота в резултат на тези
подобрения възлиза на сумата 20 815 лева.
Пред
въззивна инстанция е изслушана съдебно - техническа експертиза на инж.Д.М.,
която установява, че увеличената стойност на имота в резултат на извършените
подобрения в имота описани в двадесет и една позиции възлиза на сумата 14567.47
лв. с включена стойност на СМР – „ограждане на две тераси“ на стойност
400.00 лв., каквато претенция в производството не е била предявена. В
посочената стойност не са включени една част от описаните в СТЕ на вещо лице Е.Ц.подобрения,
тъй като същите не представляват трайни подобрения, които увеличават стойността
на имота. Последните се изразяват в следните СМР: поставяне на ламинат в дневна и стая; поставяне на подови первази от
ПВЦ; боядисване с латекс по стените и таваните; направа на ел.инсталация –
ел.ключове, контакти, осветителни тела и домофон; доставка и монтаж на вътрешни,
алуминиеви щори по прозорците; доставка и
монтаж на бойлери; доставка и монтаж на електроуреди за вграждане. По реда
на чл.202 ГПК настоящият състав възприема изцяло констатациите на вещо лице М.,
като обективно и компетентно дадени.
Чрез
представените в първоинстанционното производството: договор за поръчка за
ремонт на недвижим имот с посочена дата 15.03.2008 г. и приемо-предавателен
протокол с посочена дата 15.04.2008 г.
се установява извършването на ремонт на процесния имот за сумата 14 250 лв.
с допълнителни разходи в размер на 1 320 лв.; договор № 123 с посочена
дата 17.03.2008 г., че в имота е била извършена „изработка, доставка и монтаж на
кухненско обзавеждане“ при договорено възнаграждение в размер на 2 051, 32
лв. и заплатено такова на две вноски, както следва: на 17.03.2008 г.- 1500.00
лв. и на 22.04.2008 г.-1984.00 лв.; с договор с посочена дата 27.10.2011
г., че в имота са били извършени „изработка, доставка и монтаж на дограма,
доставка и монтаж на вътрешни щори, доставка и монтаж на комарници“ на посочена
стойност 4280.53 лв. Описаните документи са били оспорени от ответниците
и действително нямат достоверна дата по отношение на тях с оглед указанията на
чл.181 ГПК. Ответниците са „трети лица“
по см. на чл.181, ал.1 ГПК, тъй като черпят права от ищеца, който е подписал
сочените договори и биха били увредени от неговото антидатиране. В този смисъл
съдът възприема изразеното становище в Решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр.д.
№ 1381/2015 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС и Решение № 309 от 20.02.2014 г. по гр.д.
№ 742/2012 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Като частни
документи същите се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството, тъй като са подписани. Следователно частните
свидетелстващи документи са годни доказателствени средства /допустими според
процесуалния закон/, стига да няма забрана според действащия по време и мястото
на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които
свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях
факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК - чл. 153, 154
и 155. При така изразеното становище, по отношение на посочената в съставените
документи дата, съдът намира че чрез събраните в производството доказателства,
в т.ч. събраните гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите С.Б.М., Н.И.Н.и С.П.Б.
и констатациите на експертите по СТЕ - вещо лице Е.Ц.по приетата по реда на
чл.207 ГПК експертиза и вещо лице Д.М. – по приетата от СГС съдебна експертиза
се установява, че към датата на съставяне на приемо-предавателния протокол –
07.12.2012 г. описаните подобрения са били извършени. Разходите за извършването
им съобразно ангажираните писмени доказателства, показанията на посочените
свидетели и констатациите на СТЕ на в.л.
Ц. възлизат на сумата 23334.00 лв.
Чрез
показанията на свидетеля Н.И.Н.се установява, че в периода 2008 г.-2009 г. в
имота са били извършени от ищеца следните СМР: поставяне на плочки в банята и
кухнята, в стаите, банята и коридора - италиански теракот, а след това в стаите
- ламинат, тъй като се тропало на съседите, шпакловка на стени, дограма, в
банята - нова мивка, нова тоалетна чиния, нова врата. Чрез показанията на
свидетеля С.Б.М. се установява, че след закупуване на имота ищецът е поставил
нова дограма, външна врата, остъклил е терасата с ПВЦ.
Други
доказателства не са представени.
При
тези факти, въззивният съд намира за установено следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По
валидността на обжалваното решение.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен
вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
По
допустимостта на обжалваното решение.
С
подадената искова молба ищецът е предявил иск за присъждане стойността на
извършени подобрения в ревандикирания имот.
По
въпроса дали съдът е длъжен, след като констатира, че ищецът няма качеството на
добросъвестен владелец, да обсъди и да се произнесе по основателността на
претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството
му на недобросъвестен владелец или държател, в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. на І ГО на ВКС е прието,
че въпросът за правното основание на предявения иск е дейност на съда по
приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите
твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба, като съдът не е обвързан
от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното
основание на иска. Прието е, че при ликвидация на облигационни отношения,
породени от извършен от подобрителя ремонт в чужд имот е необходимо да се
изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. В решение №
359/21.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1205/2009 г. е прието, че ако съдът
констатира недобросъвестно владение при установените от него по делото данни за
извършени подобрения и тяхната стойност, той е длъжен да се произнесе по
претенцията на друго правно основание /чл.74, ал. 1 ЗС/ въпреки дадената от
ищеца правна квалификация на иска по чл. 72, ал. 1 ЗС.
Настоящият
случай е именно такъв и посочената съдебна практика се споделя напълно от
настоящия състав. Макар ищецът да е претендирал с исковата молба цената на
извършените от него като добросъвестен владелец подобрения довели до
увеличаване стойността на имота, който е бил ревандикиран от него, при
установяване че същият е бил недобросъвестен, съдът следва да даде вярната
правна квалификация и се произнесе по спорът, с който е сезиран.
Съгласно
Решение № 33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема:
"Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на
диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала." В настоящия случай не се касае до недопустим съдебен акт,
дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е разгледал други факти,
различни от заявените от страните, предвид което се е произнесъл именно в
параметрите, очертани от страните по спора, макар същевременно да е дал неправилна
правна квалификация. Съгласно Решение № 306/01.04.2010 г. по гр. д. № 4715 по
описа за 2008 г., на II ГО, ВКС въззивният съд следва да прави разлика между
случаите на произнасяне по непредявен иск и случаите на неправилна правна
квалификация. В тези случаи той е длъжен да даде вярната правна квалификация и
да реши делото по същество.
В
случая дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора е чл.72,
ал.1 ЗС, като СРС не е съобразил, че предявеният иск е по чл.74, ал. 1 ЗС,
доколкото е установено, че ищецът има качеството недобросъвестен владелец. Настоящият
състав споделя така изразените становища и приема, че при предявен иск за
заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, съдът следва да
се произнесе по претенцията като присъди увеличената стойност на имота, ако
установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец, а ако установи,
че владението е било недобросъвестно да присъди по-малката сума измежду сумата
на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на подобренията, евентуално увеличената стойност на имота в
хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС.
С
предявените насрещни искове, ответниците са предявили искане за заплащане на
обезщетение за ползването на собствения имот, от което са били лишени за
времето от 03.10.2009 г. до 01.10.2012 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 71 ЗС добросъвестният владелец се ползва от вещта и
получава добивите, които тя е дала, до предявяване на иска за връщането й. Въз
основа на тази разпоредба съдебната практика трайно възприема виждането, че с
предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се превръща в
недобросъвестен (в този смисъл решение № 141 от 30.11.2015 г. по гр. д. №
2944/2015 г. на ВКС, II г.о.; решение № 127 от 17.08.2011 г. по гр. д. №
2014/2009 г. на ВКС, I г.о.) За него се пораждат специфичните задължения,
произтичащи от чл. 73 ЗС, да върне на собственика добивите, които е получил и
които е могъл да получи, както и да заплати обезщетение за ползите, от които го
е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Правилото на чл. 73
ЗС предвижда отговорност на владелеца, която е проявление на принципа за
забрана на неоправданото имуществено разместване, но за разлика от уреденото в
чл. 59 ЗЗД субсидиарно приложение на института на неоснователното обогатяване,
цитираната норма на Закона за собствеността урежда задълженията на владелеца на
вещта, а не на нейния държател.
Първоинстанционният
съд, като е анализирал установените по делото факти, правилно е приел, че от
деня, в който решението по исковете по чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС е влязло в сила,
а именно 12.01.2012 г., ищецът се е превърнал в държател на недвижимия имот.
При този извод съдът правилно е извел и заключението си, че за периода от
влизането в сила на решението по ревандикационния иск (12.01.2012 г.) до 01.10.2012
г. – преди датата на реалното предаване на владението върху имота на ищцата (07.12.2012
г.), претенцията за обезщетение за ползването на имота е основателна при
приложението на чл. 59 ЗЗД, поради което е присъдил сумата от 4000.00 лева общо
и на двамата ответници /по 2000.00 лв. на всеки/ при съобразяване, че
претенциите са предявени като частични от общите претендирани от тях вземания.
Неправилно обаче съдът е приел, че е предявен единствено иск по чл. 59 ЗЗД за
целия исков период - от 03.10.2009 г. до 01.10.2012 г. В насрещната искова
молба, независимо от заявеното, че ищецът държи имота без основание, ответниците
са посочили, че той се държи от него, като са подчертали осъществяваната
фактическа власт върху имота и по времето на образуваното срещу него гражданско
дело, включително след влизането в сила на решението на съда на 12.01.2012 г.
Така съдът не е отговорил на довода на ищците по насрещните искове за наличието
на право на обезщетение по чл. 73 ЗС за периода, предхождащ 12.01.2012 г., и е
постановил акта си без да обсъди и доводите по приложението на цитираната
разпоредба на ответника по насрещните искове.
Независимо
от липсата на указания по разпределяне на доказателствената тежест във връзка с
действително предявения иск по чл. 73, ал. 1 ЗС за периода 03.10.2009 г. –
12.01.2012 г., страните са изложили своите твърдения относно релевантните за
иска обстоятелства и са посочили доводите си във връзка с тях. Затова следва да
се приеме, че неправилната правна квалификация на този иск от страна на съда не
е довела до нарушаване на правото на защита на страните, нито са нарушени
основните начала на състезателност и равенство. Както при иска по чл. 59 ЗЗД,
така и при иска по чл. 73, ал. 1 ЗС защитата се състои във възстановяване на
неоснователното разместване на имуществени блага, като във втория случай
обезщетението за ползите, от които недобросъвестният владелец е лишил
собственика, се дължи за периода на неоснователното й ползване, без да се
съизмеряват обедняването и обогатяването на страните в резултат на това
ползване. При това положение въззивният съд дължи произнасяне по същество на
спора при дадена вярна правна квалификация.
Решението
е допустимо, но неправилно, тъй като съдът се е произнесъл при неправилна
правна квалификация на спора. По съществото на спора съдът приема следното:
По отношение исковете за заплащане
стойността на извършени от ищеца подобрения довели до увеличаване стойността на
имота:
На
първо място - неоснователно се претендира ищецът да е имал качеството
добросъвестен владелец на имота. Според разпоредбата на чл. 70 от ЗС,
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Релевантен за добросъвестността
е моментът на възникване на правното основание. В случая основанието, на което ищецът
е установил владението си, не отговаря на посочените изисквания, доколкото с
влязлото в сила решение по гр.д.№ 11060/2009 г. по описа на СГС, ГО, І-14 с-в е
установено, че договорът, на който ищецът основава правата си, е нищожен на
основание чл. 40 от ЗЗД - тъй като същият и пълномощникът на продавача – В.К.Д.
са се споразумели във вреда на представлявания Г.Х.Д. – наследодател на
ответниците.
Не е
спорно между страните, че ответниците са собственици на процесния апартамент на
основание наследствено правоприемство от Г.Х.Д., поч. на 28.03.2008 г., тъй
като същите са единствени негови законни наследници /по право на заместване/. Доколкото
продажбата на имота по договора от 13.03.2008 г. не е породила целените от
страните по нея правни последици по отношение на представлявания – продавач по
сделката Г.Х.Д., не е настъпило вещно-транслативното действие на продажбата и
имота е останал в неговия патримониум. Последното е установено в проведеното
съдебно производство по предявените искове по чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС, като с
постановеното съдебно решение, влязло в сила на 12.01.2012 г. Доводите на
въззивника, че ответниците са придобили собствеността върху имота след
постановяване на съдебното решение по проведеното производство за ревандикация,
съдът намира за неоснователни. В случая е налице хипотезата на договаряне на
пълномощника и купувача във вреда на представляваното лице, поради което на
основание чл.40 от ЗЗД сключената сделка не поражда действие за последния. С
т.3 на ТР № 5/2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК са дадени задължителни
разяснения по този въпрос, които са съобразени при постановяване на
първоинстанционното решение. Договорът за покупко-продажба на имота обявен за
недействителен на основание чл.40 ЗЗД не е правно основание годно да направи
собственик по см. на чл.70, ал.1 ЗС купувача- ищец в настоящето производство,
поради което същият не е добросъвестен владелец за времето след сключване на
договора на 13.03.2008 г. до датата на влизане в сила на съдебното решение –
12.01.2012 г.
Макар и
да се приема, че ищецът е извършил подобрения /строителни или ремонтни дейности
в имота/, на които се дължи увеличената стойност на имота, същите следва да се
оценяват съобразно направените разходи за тях, като в хипотезата на чл. 61, ал.
2 ЗЗД, приложима в този случай, се дължи по-малката сума между направените
разходи и увеличената стойност на имота. Доколкото претенцията на ищеца е по
чл.74, ал.1 ЗС, на същият като недобросъвестен владелец следва да бъде присъдена
по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. В случая, чрез
констатациите на експерта по изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ на в.л. М.
това е стойността 14167.00 лв. /14567.00
лв. -400.00 лв. за позиция 19. „ограждане на две тераси“, каквато претенция не
е била предявена в производството/. В посочената стойност не са включени, както
бе посочено по –горе извършени СМР, които не водят до увеличаване стойността на
имота и не са трайно прикрепени към него. Според изявлението на експерта в с.з.
на 15.04.2019 г. в стойността на СМР досежно монтираното кухненско обзавеждане
не са включени ел. уредите за вграждане, доколкото същите могат да бъдат
демонтирани и отделени, съответно ползвани по предназначение в друг имот. Тези
констатации на експерта се възприемат изцяло от настоящия състав по реда на
чл.202 ГПК.
Възражението
за прихващане на ответниците със сумата 1500.00 лв., която по твърдение се
дължи за премахване на незаконен строеж изразил се в разноски за премахването
на извършеното остъкляване с ПВЦ дограма на двете тераси, съдът намира за
неоснователно. Последното, доколкото при съобразяване правилата на чл.154 ГПК в
производството не бе установено, че поставянето на дограма на терасите
представлява незаконен строеж. По см. на чл.151, ал.1, т.6 ЗУТ, за извършване
на остъкляване на балкони и лоджии не се изисква разрешение за строеж. Изложените
доводи и фактически твърдения в обратен смисъл от ответниците, съдът намира за
недоказани и съответно – неоснователни.
При
така изложени изводи, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в
която е отхвърлен предявения иск при даване вярна правна квалификация - по
чл.74, ал.1 ЗС за сумата 14167.00 лв., представляваща стойност на извършени
подобрения в имота в периода от 15.03.2008 г. до 07.11.2011 г., с които се е
увеличила стойността на имота - апартамент №11, находящ се в гр. София, к. *****,
ул. „*******” №*******.
По
отношение на заявените с насрещен иск претенции по чл.59, ал.1 ЗЗД:
В
производството бе установено, че ответниците са собственици на описания
недвижим имот по наследствено правоприемство след откриване на наследството оставено
от наследодателя - продавач по сделката - 28.03.2008 г.
Не е
спорно между страните, че ищецът е ползвал имота за периода на претенцията - 03.10.2009г.
- 01.10.2012г.
Както
бе посочено за времето от 03.10.2009 г. до 12.01.2012 г. /дата на влизане в
сила на съдебното решение/ ищецът е недобросъвестен владелец на имота, а за
времето от 13.01.2012 г. до 01.10.2012г. държател на имота.
Съгласно
приетото в първата инстанция заключение по СИЕ, което настоящият състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, средната пазарна стойност на наема за имота за
периода 03.10.2009г. - 01.10.2012г. е 8 285 лв. Съобразно дадените констатации
на СИЕ и по реда на чл.162 ГПК съдът определя, че дължимото обезщетение за
времето от 03.10.2009 г. до 12.01.2012 г. е в общ размер на 6485.00 лв., а за
времето от 13.01.2012 г. до 01.10.2012г.-1800.00 лв. С оглед на изложеното,
съдът приема, че правилно и законосъобразно претенцията на всеки от ответниците
е уважена за сумата от 2 000 лева, представляваща частичен иск от иск в пълен
размер от 9 500лв., която е стойността на ползване на имота за периода 03.10.2009г.
- 01.10.2012г. Разпределението й според съда на основание чл.162 ГПК при
съобразяване дадените от експерта по СИЕ констатации следва да бъде – по
1500.00 лв. за всеки от ответниците за периода от 03.10.2009 г. до 12.01.2012
г. и по 500.00 лв. за всеки за времето от 13.01.2012 г. до 01.10.2012г. Постановеното
решение следва да бъде отменено в частта на произнасяне по претенциите за
периода от 03.10.2009 г. до 12.01.2012
г. при даване на вярна правна квалификация на спора – чл. 73, ал. 1 ЗС.
По
разноските:
В
настоящето производство страните не претендират разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос съобразно указаното в чл.81 ГПК.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 10 от 09.08.2017 г.,
постановено по гр.д. № 22664/2012 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в частта,
в която са отхвърлени предявените по реда на чл.72, ал.1 ЗС искове от В.Л.Д.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. от САК
срещу А.О.Д., ЕГН - ********** и Д.О.Д., ЕГН - **********,*** - чрез
адв. М.Р. от САК, за сумата 20815.00 лв.,
представляваща стойност на подобрения
в недвижим имот - апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к. *****, ул. „*******”
№*******, извършени през периода 15.03.2008г. - 15.04.2008г., а по отношение на
изработка и монтаж на кухнята -17.03.2008 г.-22.04.2008 г. и остъкляването на
балконите, изработката на вътрешните щори и комарници в периода 27.10.2011
г.-07.11.2011 г., както и в частта, с която са уважени предявените от А.О.Д., ЕГН - ********** и Д.О.Д., ЕГН - **********,*** - чрез
адв. М.Р. от САК срещу В.Л.Д., ЕГН -
********** със съдебен адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. от САК, искове по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата над
1000.00 лв. общо /по 500.00 лв. за А.О.Д. и за Д.О.Д./ до сумата 4000.00 лв.
общо за двамата /по 1500.00 лв. за А.О.Д. и за Д.О.Д./, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.О.Д., ЕГН - ********** и Д.О.Д.,
ЕГН - **********,*** - чрез адв. М.Р. от САК, да заплатят на В.Л.Д., ЕГН - ********** със съдебен
адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. от САК, на основание чл.74, ал.1 ЗС сумата 14167.00 лв., представляваща цена на подобрения в недвижим
имот - апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к. *****, ул. „*******” №*******,
извършени в периода 15.03.2008г. - 15.04.2008г., по отношение на изработка и
монтаж на кухнята -17.03.2008 г.-22.04.2008 г., остъкляването на балконите,
изработката на вътрешните щори и комарници - 27.10.2011 г.-07.11.2011 г., които
подобрения са довели до увеличаване стойността на имота и се изразяват в
следните извършени СМР: 1. Къртене на стара цим. замазка по подове; 2. Направа
на цим. замазка по подове; 3. Направа на настилка от теракот в дневна и в стая;
4. Направа на настилка от теракот в кухненски бокс, входно антре и двата
балкона; 5. Направа на фаянсова облицовка в баня; 6. Направа на настилка от
теракот в баня; 7. Доставка и монтаж на средна мивка в баня; 7. Доставка и
монтаж на моноблок; 8. Доставка и монтаж на смесителна душ-бате- рия с подвижен
душ; 9. Доставка и монтаж на ПВЦ дограма по тераси; 10. Доставка и монтаж на
ПВЦ дограма по прозорци и балконски врати; 11. Направа на изолация по стени -
парапети на терасите; 12. Доставка и монтаж на блиндирана входна врата с брава
с четириосно заключване; 13. Доставка и монтаж на интериорни, алуминиеви врати;
14. Направа на вътрешна изолация по стени спалня; 15. Направа и монтаж на
вградена кухня с обърнат гръб;16. Направа на гипсова шпакловка по стените и
таваните; 17. Направа на пръскана мазилка по таван в баня; 18. Направа на ВиК
инсталация за пералня; 19. Изнасяне, натоварване и извозване на строителни
отпадъци, като исковете по чл.74, ал.1
ЗС за разликата над сумата 14167.00
лв. до сумата 20815.00 лв., отхвърля
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Л.Д., ЕГН - ********** със съдебен
адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. от САК да заплати на А.О.Д., ЕГН - ********** *** - чрез
адв. М.Р. от САК, на основание чл.73,
ал.1 ЗС сумата 1500.00 лв. за периода от 03.10.2009г. – 12.01.2012 г. и на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата
500.00 лв. за периода 13.01.2012г.-01.10.2012 г., предявени като частичен иск
от иск в пълен размер от 9 500 лв., които суми представляват стойността на
средния пазарен наем на имот: апартамент №11, находящ се в гр. София, к. *****,
ул. „*******” №******* за посочените периоди, ведно със законната лихва от
03.10.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Л.Д., ЕГН - ********** със съдебен
адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. от САК да заплати на Д.О.Д., ЕГН - ********** *** - чрез
адв. М.Р. от САК, на основание чл.73,
ал.1 ЗС сумата 1500.00 лв. за периода от 03.10.2009г. – 12.01.2012 г. и на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата
500.00 лв. за периода 13.01.2012г.-01.10.2012 г., предявени като частичен иск
от иск в пълен размер от 9 500 лв., които суми представляват стойността на
средния пазарен наем на имот: апартамент №11, находящ се в гр. София, к. *****,
ул. „*******” №******* за посочените периоди, ведно със законната лихва от
03.10.2012г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 10 от 09.08.2017 г., постановено по гр.д. № 22664/2012 г. по описа на
СРС, ГО, 30 състав, в частта, с която В.Л.Д.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. от САК е
осъден да заплати на А.О.Д., ЕГН - **********
*** - чрез адв. М.Р. от САК, на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД сумата 500.00 лв. за периода 13.01.2012г.-01.10.2012 г., предявен
като частичен иск от иск в пълен размер от 9 500 лв., която сума представлява
стойността на средния пазарен наем на имот: апартамент №11, находящ се в гр.
София, жк. *****, ул. „*******” №******* за посочения период, ведно със законната
лихва от 03.10.2012г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 10 от 09.08.2017 г., постановено по гр.д. № 22664/2012 г. по описа на
СРС, ГО, 30 състав, в частта, с която В.Л.Д.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, офис „Е” - чрез адвокат А.Т. от САК е
осъден да заплати на Д.О.Д., ЕГН - **********със
съдебен адрес: *** - чрез адв. М.Р. от САК, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 500.00 лв. за периода 13.01.2012г.-01.10.2012
г., предявен като частичен иск от иск в пълен размер от 9 500 лв., която сума
представлява стойността на средния пазарен наем на имот: апартамент №11,
находящ се в гр. София, жк. *****, ул. „*******” №******* за посочения период,
ведно със законната лихва от 03.10.2012г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 10 от 09.08.2017 г., постановено по гр.д. № 22664/2012 г. по описа на
СРС, ГО, 30 състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, В.Л.Д. е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК на А.О.Д. и Д.О.Д. сумата от 420.00
лева-разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.