Р Е Ш Е Н И Е № 231
гр.Стара Загора,
24.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на единадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора Петко Георгиев ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 67
по описа за 2020 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационни
жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/
гр.София чрез пълномощника юрисконсулт С. и от А.Л.А. с адрес ***, срещу Решение
№ 221 от 12.07.2018г., постановено по адм. дело № 134/ 2018г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Делото е изпратено по подсъдност с Определение
№ 1153/ 23.01.2020г. по адм. дело № 12886/ 2018г. по описа на Върховен административен
съд.
В касационната жалба, подадена от ГДИН
гр.София срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебния акт в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа се, че необосновано
и неправилно съдът е приел, че кумулативно са изпълнени нормативно регламентираните
материалноправни предпоставки за възникване правото на А.А. за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Според подателя събраните доказателства не сочат
установено негативно влияние на условията в Ареста гр.Стара Загора върху А.,
което да надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на характера на
наложената мярка за задържане. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение
по съображения, че е определено в несъответствие с изискването за справедливост
по чл.52 от ЗЗД и без да е отчетен реалният стандарт на живота в България. По тези съображения е направено искане за отмяна
на съдебното решение в обжалваните осъдителни части спрямо и за постановяване на
друго по съществото на спора, с което предявения срещу ГДИН гр.София иск да се отхвърли
изцяло като неоснователен или да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание А.А. чрез процесуалния си представител адвокат С. оспорва
касационната жалба на ГДИН гр.София като неоснователна.
Касаторът А.А. обжалва
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени
вреди за разликата над присъдения размер от 450лв до претендирания такъв от 15000лв
от престоя в Ареста, Стара Загора и в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за причинени му неимуществени вреди в размер на 35 000лв от престоя в
ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора. Според касатора съдебният акт в обжалваните
части е неправилен поради нарушение на материалния закон - касационно основание
по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че решението не е съобразено с представените
доказателства за условията в Ареста гр.Стара Загора и ЗООТ Стара Загора, които
са причинили изключителни неудобства и свидетелстват за много по-голям
интензитет на негативните преживявания и отрицателни емоции, обосноваващи
присъждане на по-голям размер на обезщетение. Направено е искане съдебното решение
в обжалваните части да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора,
с което да бъдат уважени изцяло заявените претенции за присъждане на
обезщетение в размер на 15 000лв за престоя в Ареста гр.Стара Загора и в
размер на 35 000лв за престоя в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора.
Претендират се разноски пред касационната инстанция.
В подадената насрещна касационна жалба от ГДИН
гр.София се съдържа волеизявление за оспорване касационната жалба на А. като недоказана
и неоснователна по съображения, че съдебното решение в частите му, с които са отхвърлени
предявените искове за обезщетяване, е правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на двете касационни жалби. Предлага решението да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационните жалби
са подадени в законово установения срок, от надлежни страни, за които съдебният
акт е неблагоприятен в обжалваните от тях части и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно изложеното
в исковата молба незаконосъобразната административна дейност, на която А.А. основава
исковите претенции, се изразява в неосигуряване на задържаното лице на минимално
необходимите санитарно-хигиенни и битови условия - недостиг на жилищна площ и осветление,
на условия за хигиена и движение. Ищецът твърди, че в резултат на лошите
условия претърпял вреди, изразяващи се в негативни преживявания, физически и емоционален
дискомфорт, стрес, чувство за потиснатост и унижение от мизерията и обстановката,
които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража и изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода.
С обжалваното решение
ГДИН гр.София е осъдена да заплати на А.Л.А. сумата на 450.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в ареста Стара Загора
за периода 16.06.2015 г – 10.02.2016 г като е отхвърлен предявеният иск в
останалата част до размер 15 000лв. Отхвърлена е като неоснователна и недоказана
претенцията му за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия
по осигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия в ЗООТ „Стара Загора“
към Затвора Стара Загора за периода 16.09.2010 г – 02.04.2014 г в размер на 35
000лв. ГДИН е осъдена да заплати на А. разноски в размер на 10лв Обсъден е
кумулативният ефект върху лицето от нарушенията, изразяващи се в ограничение достъпа
до светлина, въздух, неосигуряване на възможност за престой на открито, за сравнително
дълъг период от време. По отношение оплакването за липса на двигателна активност
е прието, че съгласно чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС, на всеки лишен от свобода се осигурява
възможност за физическа активност и спорт, но доколкото Арестът Стара Загора не
разполага с капацитет и възможности да осигури спортни занимания на лишените от
свобода, то той няма императивно задължение да осигури условия за участие в спортни
занимания на всички задържани по един час допълнително извън времето, определено
за престой на открито. Претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди от
престоя в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора е приета за недоказана,
тъй като от представената справка от ГДИН се установяват условията за живот в
общежитието, които не сочат основателност на оплакванията на ищеца. Според съда
той не се е справил с доказателствената тежест да обори отразените в справката
обстоятелства дори с ангажиране показанията на свидетеля Колев. Поради това този иск е отхвърлен изцяло.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от А.А.
иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност
на предявения от А.А. иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”
в Ареста гр. Стара Загора в периода 16.06.2015 г – 10.02.2016 г. В мотивите на съдебното
решение са изложени подробни съображения кои релевантни за спора факти са приети
за установени и кои аспекти на битовите и санитарно-хигиенните условия, при които
задържаното лице е било поставено за времето на пребиваването му в Ареста гр. Стара
Загора, релевиращи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са приети за
доказани.
Обосновано и правилно
първоинстанционният съд е приел, че с оглед на някои от условията, при които А.А.
е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста
гр. Стара Загора за периода 16.06.2015 г – 10.02.2016 г. е налице допуснато от страна
на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти
- на възможност за естествено проветряване на помещението; на възможност за двигателна
активност и престой на открито; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, са обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода
на престоя на А.А. ***, несъмнено водят до потискане, унижаване и неблагоприятно
засягане на личността. В контекста на компенсаторните средства за защита констатацията,
че условията не отговарят в цялост на изискванията на чл. 3 от ЕКПЧ и че е налице
нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение,
че същите са причинили неимуществени вреди на задържаното лице /Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015г. по делото "Н. и други срещу България", съгласно което
средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция,
а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже
чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма/.
А и съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаните под стража лица
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното. В случая от страна на ГД „Изпълнение на наказанията” презумпцията
по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не е оборена.
При тази фактическа
установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание, е законосъобразен.
Условията, при които ищецът е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража”, неминуемо са му причинили негативни
преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически
страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН
в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат
извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени
с парично обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Отчитайки обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода,
през който ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство; предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, първоинстанционният
съд обосновано и правилно е определил обезщетението за претърпени неимуществени
вреди като такова в размер на 450лв. Отчетени са обстоятелствата, че задържаният
е имал достъп до общия санитарен възел с течаща вода три пъти дневно, а при нужда
ползването на тоалетните се е извършвало след сигнализиране на дежурния надзирател,
както и че престоят не е провокирал заболявания. Взети са предвид практиката на
ЕКПЧ и размерът на определените от Съда и от ВАС обезщетения по сходни случаи по
български дела. В този смисъл неоснователни са оплакванията на страните за необосновано
завишаване, съответно занижаване, на размера на присъденото обезщетение за
престоя в Ареста Стара Загора.
Първоинстанционното
решение е правилно и в частта за отхвърляне на иска за присъждане на
обезщетение за претърпени вреди от престоя в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара
Загора. В изпълнение на процесуалното си задължение по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС
ответникът ГДИН гр.София е предоставил информация относно установяване на фактите по делото. В
представената докладна записка, изготвена от служител на ответника, се съдържат
данни за спазване на
изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м., естествено осветление и
проветрение както и че съобразно режима на изтърпяване на наказанието, лишените
от свобода имат осигурено свободно право на придвижване от 06.00 ч. до 22.00 ч.,
когато помещението се заключва. През времето, когато са заключени, лишените от свобода
имат достъп до питейна вода, а до тоалетна – при поискване, следователно ищецът
не е бил изправен пред страдания и трудности, надхвърлящи прага на строгост при
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Опровергаване на тези факти
не е направено по делото след като е установено, че
разпитаният свидетел Колев не е
пребивавал с ищеца в ЗООТ „Стара Загора“ и няма преки впечатления от
условията там. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца,
който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени
средства осъществяването на фактите, от които черпи права. А ответникът е този,
който следва да докаже, че посочените в исковата молба твърдения изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение по смисъла чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, не се установяват
по делото. В случая ответникът е изпълнил своето процесуално задължение и след като
ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка със своите твърдения,
то първоинстанционният съд правилно е приел,
че исковата претенция в тази част е недоказана и е отхвърлил иска.
С оглед на изложените съображения съдът намира,
че касационните жалби са неоснователни. Не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора на страните не следва да се присъждат разноски.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 221 от 12.07.2018г., постановено по адм. дело № 134/ 2018г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.