Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №10888 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Л.М.И., действащ със
знанието и съгласието на С.И.И. – майка, твърди, че е
пострадал от ПТП, реализирано на 05.12.2016 г. в гр. Шумен, вина за което има
водачът на л.а. „Ауди А3“ с рег. № *******. Твърди, че по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗК „О.” отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – закрита
черепно-мозъчна травма, дифузна травма на главния мозък, травматичен субарахноидален кръвоизлив, състояние след продължителна
кома, контузионен бял дроб – контузионни
огнища в заднодолните отдели на двата бели дроба,
остър стомашно-чревен кръвоизлив от доуденална язва, релапаротомия по повод язва на дванадесетопръстника, язва
на дванадесетопръстника – остра, с кръвоизлив и перфорация, остра чревна
непроходимост с екстириоризация на дебело черво,
реституция на пасажа, пареза на десен н. неронеус, органично тревожно разстройство, проявено с нарушение
на емоциите, вегетативната нервна система и паметта, дизатрия,
груби оперативни белези от проведени лапаротомии по
предна коремна стена, инсомния, вегетативна
лабилност, посттравматични нарушения в обратно развитие на памет и интелект.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 700
000,00 лв., като в рамките на производството по настоящето дело претендира сумата
от 400 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на процесното ПТП – 05.12.2016 г. до окончателното плащане.
Поддържа, че от деликта е претърпял и имуществени
вреди, изразяващи в разходи за лечение, в размер на сумата от 270,00 лв.,
представляващи заплатени медицински консумативи, поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от датата извършване на разхода до
окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът ЗК „О.“, действащ чрез
ЗК „О. – клон Б.”, в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените вреди, както и размера на същите.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 05.12.2016 г. в гр. Шумен О.Е.Х.при
управлението на л.а. „Ауди А3“ с рег. №*******е нарушил правилата за движение и
по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на ищеца.
От представеното по делото споразумение
от 25.08.2017 г. по НОХД №1843/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло
в сила на 15.08.2018 г., се установява, че на 05.12.2016 г. в гр. Шумен О.Е.Х.при
управление на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******* е нарушил правилата на движение и
е реализирал ПТП, при което е причинил по непредпазливост тежка телесна повреда
на ищеца, което съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Видно от
описаното по-горе споразумение, О.Е.Х.е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.посл. б. „а“ пр.1 вр. чл.343 ал.1 НК, като на 05.12.2016 г. в гр. Шумен
при управление на л.а.
„Ауди А3“ с рег. № ******* е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.2, чл.119 ал.1 и
чл.116 ЗДвП.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******* О.Е.Х.е извършил
виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.21
ал.2, чл.119 ал.1 и чл.116 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП – 05.12.2016 г. между ответника и собственика на л.а. „Ауди А3“ с рег. № *******
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за заплащана на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че
в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с болки и страдания.
От представената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Шумен“ АД, се установява, че
ищецът е постъпил в болничното заведение на 05.12.2016 г. по повод ПТП и е
изписан на 25.01.2017 г., като поставената му диагноза е: дифузна травма на
главния мозък без открита вътречерепна травма, язва
на дванадесетопръстника с кръвоизлив в мястото на дуоденална
язва, язва на дванадесетопръстника с кръвоизлив и
перфорация, сутура на мястото на дуоденална
язва, чревни сраствания с непроходимост, екстериоризация
на дебелото черво, затваряне на фистула на дебело черво. От епикризата
се установява още, че му е проведено оперативно и консервативно лечение.
Представена е също цялата ИЗ за лечението на ищеца в МБАЛ „Шумен“ АД
Представена е и епикриза, издадена от СБАЛББ-Клиника по гръдна хирургия, от
която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 18.03.2017
г. по повод постинтубационна стеноза
на трахеята, състояние след резекция и пластика на
трахеята, като му е проведено консервативно и оперативно лечение и е изписан от
болничното заведение на 29.03.2017 г.
Видно от представеното по делото
експертно решение на ТЕЛК №0509 от 037/22.02.2017 г., на ищеца е определена 84%
неработоспособност с чужда помощ за срок от 1 г., като водещата диагноза е вътречерепната травма.
От приетото по делото заключение
на КСМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: тежка закрита ЧМТ, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; гръдна травма, изразяваща се
в контузия на белия дроб с малки плеврални изливи, като и двете травми са обуславяли реална опасност
за живота на пострадалия, а острото кървене от язвата, както и наличието на илеус – чревна непроходимост са наложили спешно оперативно
лечение, защото също са обуславяли сами по себе си реална опасност за живота.
От причинената ЧМТ ищецът е изпаднал в коматозно
състояние, а самата ЧМТ е довела до т.нар. церебрастенен
кръг – замаяност, тежест в главата, главоболие, лесна умора, замайвания,
безсъние, трудна концентрация, изтръпвания в дясната подбедрица,
невро-вегетативни симптоми, страхови
изживявания от пресичане на улицата, а гръдната травма е довела до дихателна
недостатъчност, които са налагали провеждане на продължителна реанимация, интубация и операция
с трахеостома и поставена канюла
в трахеята, като в това състояние са се изявили усложнения от страна на главния
мозък, от страна на дихателната система, от страна на стомашно-чревния тракт
/язва на дванадесетопръстника/, довели до хирургично лечение, а последица от
проведената коремна операция са чревните страствания,
които са наложили нова операция – извеждане на стома
/изкуствено съустие с кожата/ на дебелото черво, а
впоследствие и реституция /възстановяване на нормалния пасаж/. Непосредствено
след инцидента ищецът е изпаднал в кома и не е изпитал болки от травмите, след
идването му в съзнание болките са били силни и са налагали общо обезболяване, а
от развилите се в хода на лечението усложнения, както и от хирургичните намеси,
продължително време е изпитвал болки и е страдал. От заключението се установява
още, че на ищеца е проведено реанимационно лечение, лапароскопска операция на язвата на дванадесетопръстника, реоперация и зашиване на язвата, гастротомия
с шеф на две ерозии на лигавицата на стомаха, отпрепариране
на сраствания с тънкочревна непроходимост и извеждане
на сляпо дебело черво, възстановяване на на ромалния път на чревния пасаж, активно наблюдение,
консервативно лечение, резекция и пластика на
трахеята, приемал е множество медикаменти. Към настоящия момент при ищеца са
налице последици от ЧМТ – посттравматична увреда на
десния н. перонеус – лека клинична степен,
рефлекторна хемипареза вдясно, дискординационен
синдром; посттравматично стресово разстройство, нервновегетативна
дистония; болки в областта на корема, а и за в бъдеще
може да се проявяват пасажни смущения. От проведените оперативни намеси в
областта на шията и корема са налице белези в областта на шията и корема, които
са постоянни и за цял живот, налице са и по-малки белези, водещи до локално
обезкосмяване на малки участъци от кожата в тилната област на главата. Вещите
лица сочат още, че на базата на проведеното на ищеца медикаментозно лечение, на
фона на коматозното състояние е настъпило образуване
на язва на дванадесетопръстника и изкървяване,
наложило провеждането на четири коремни операции, довели до сраствания в
коремната кухина. ЧМТ изисква спазване на лечебно-охранителен и диетичен режим
– избягване на психично, емоционално и умствено пренапрежение, ограничаване на
работата с компютър и на гледането на телевизия, компютърни игри, излагане на
слънце, да не се присъства в помещения с цигарен дим, да не се употребяват
алкохол, пикантни и възбуждащи напитки и
храни. От заключението се установява също, че получените от ищеца травми могат
да доведат до трайни промени в поведението, личностови
промени, проблеми с вниманието, комуникацията, концентрацията, способността за
заучаване и възпроизвеждане на прочетеното и др., като в хода на лечението и
след изписването му от лечебно заведение ищецът се е нуждаел от чужда помощ, но
в момента не се нуждае от такава, а от причинените травми може да се очаква
пълно възстановяване, но не и от настъпилите посттравматични усложнения, довели
до хирургични намеси, като приложеното на ищеца лечение е било своевременно и
съобразено с добрите медицински практики.
От приетото по делото заключение
на СПЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищецът е претърпял
страдания от психологически характер във връзка с процесното
ПТП, като към момента той помни и преживява страховете и спомените в рамките на
нормата без данни за психопатологични изживявания, които психоемоционални
страдания се характеризират в продължение на 5-6 мес.
и са затихнали немедикаментозно. Вещото лице сочи още, че по време на
оздравителния и възстановителния период при ищеца са били налице симптоми на
раздразнителност, нервност, избухливост, които са характерни и съпътстват
понякога разстройство в адаптацията, ако е през юношеския период от живота. При
ищеца има данни за загуба на памет преди и по време на инцидента при ПТП, а
след инцидента е бил в състояние на кома, след което е идвал епизодично в
съзнание, докато състоянието му се е подобрявало, но няма данни ищецът да е
преживял остро душевно разстройство, няма данни за забавен мисловен поток, а
нивото му на концентрация на вниманието е в нормата, отговаряща за възрастта
му. От заключението се установява още, че е налице причинно-следствена връзка
между получено разстройство в адаптацията и процесното
ПТП, към настоящия момент ищецът не приема медикаменти. Вещото лице сочи също,
че към настоящия момент няма данни за последици от мозъчни травми, не се
наблюдават данни за психопатология от неврологичния и психотичния
регистър, няма данни за инсуфициенции, а към
настоящия момент ищецът е напълно възстановен, но не може да се изключи, че
понякога веднъж отключила се в психиката психотравма
може да има късни последици за доизграждане на личността, в някои случаи
сегментите от нея, кумулиращи в психиката, да дадат
късни последици за психопатология.
От показанията на свид. Марин Бъчваров се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил с ЧМТ, оток на белия дроб и
контузия на десния крак, като състоянието му е било доста критично, бил е 2 мес. в медикаментозна кома. Проведено му е медикаментозно
лечение, а към настоящия момент понякога приема обезболяващи, защото има болки
в крака. Свидетелят сочи още, че след като ищецът е излязъл от кома не е
познавал никой, не е могъл да се движи, учил се е да ходи, а 6 мес. след това е получил затруднения в дишането и по
спешност е транспортиран в болница в гр. София, където му е направена операция
за отстраняване на част от трахеята, посещавал е и психолог, получил е и язва
на стомаха, поради което спазва диета. Към настоящия момент понякога има болки
в крака, променено е психическото му състояние, все още трудно изговаря някои
думи и има проблем с концентрацията, по.внимателен е при пресичане на улицата.
Преди процесното ПТП се е занимавал с танци и сега
постепенно се връща към тази дейност, като около 1 г. не е посещавал училище.
От показанията на свид. М.И. се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получил травма на главата, травма на белия дроб, травма на десен
крак, а в последствие – травма на далака, стесняване на дихателната трахея,
като непосредствено след ПТП е бил напълно неадекватен, неподвижен, не е
познавал никой. Проведено му е медикаментозно лечение, оплакванията му са
продължили над 6 мес., а към настоящия момент има
болки при претоварване на крака, има понякога главоболие, поради което понякога
приема болкоуспокояващи. Свидетелят сочи още, че на ищеца са извършени 4 или 5
операции, последвала е рехабилитация, а към настоящия момент го е страх, когато
минава на пешеходна пътека, по-сдържан е, но вече е започнал отново да танцува,
вече се върнал и на училище.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял
телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала
болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били с риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено консервативно и оперативно лечение, периодът на
възстановяване е с много дълга продължителност, налагало се ограничен
двигателен режим на пострадалия за продължителен период, бил е принуден за
ползва чужда помощ за ежедневните си дейности. Съдът отчита и обстоятелството,
че към настоящия момент са налице остатъчни травми – настъпилите
посттравматични усложнения, довели до хирургични намеси, както и минималната хемипареза вдясно, както и възрастта на пострадалия – към датата
на ПТП ищецът е бил на 15 г., т.е. касае се за дете. Съдът намира обаче, че по
делото не се установиха твърденията на ищеца за наличието на посттравматични
нарушения в паметта и интелекта, доколкото от приетото по делото заключение на
СПЕ, което съдът кредитира напълно, като обосновано, компетентно изготвено и
неоспорено от страните, че към настоящия
момент при ищеца няма последици от мозъчните травми, т.е. същият е напълно
възстановен. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 120 000,00
лв.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 120 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпените имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи,
че в причинна връзка с деликта е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от
него разходи за лечение и възстановяване, представляващи заплатен консуматив.
По делото са представени фактура
№80997/10.01.2017 г. за сумата от 270,00 лв. с ДДС и фискален бон към нея – за пълнител
за механичен ушивател.
Поради изложеното, съдът намира,
че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение – заплатен
консуматив, които вреди са в размер на сумата от 270,00 лв.
С оглед на изложеното по-горе,
съдът счита, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Видно от представените по делото молба-претенция, вх. №ЗК2800/17.05.2017
г., ищецът е предявил искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди на 17.05.2017 г., т.е. срокът за
произнасяне на ответника е 17.08.2017 г., от която дата същият е в забава и от
която дата на ищеца следва да се присъди законната лихва върху определените му
обезщетения.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца,
на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на сумата от 3436,52 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по
реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4850,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 405,68 лв., представляваща депозити
за вещи лица и сумата от 12,02 лв., представляваща депозит за свидетели.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГП, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в
размер на сумата от 139,90 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата
от 314,78 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „О.” АД,
седалище и адрес на управление: Република Кипър, гр. Никозия, чрез ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на Л.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, действащ
със съгласието на майка си С.И.И., на основание
чл.432 ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 120 000,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 17.08.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 05.12.2016
г. в гр. Шумен ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 400
000,00 лв., като част от общо претендираната сума от
700 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода
05.12.2016 г. – 17.08.2017 г., сумата от 270,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 17.08.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 05.12.2016 г. в гр. Шумен ПТП имуществени
вреди – разходи за лечение /медицински консуматив/, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода 05.12.2016
г. – 17.08.2017 г., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата
от 4850,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 405,68 лв., представляваща депозити за
вещи лица и сумата от 12,02 лв.,
представляваща депозит за свидетели
ОСЪЖДА
ЗК „О.” АД, седалище и
адрес на управление: Република Кипър, гр. Никозия, чрез ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******, да заплати на Адв.
дружество „Ч., П. и И.“, ЕИК **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 3436,52 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА
Л.М.И., ЕГН
**********, адрес: ***, действащ със съгласието на майка си С.И.И., да заплати на ЗК
„О.” АД, седалище и адрес на управление: Република Кипър, гр. Никозия, чрез
ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК ***********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 454,68 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: