№ 126
гр. Благоевград, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500080 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 389 и сл. от ГПК, вр.
чл. 40 от ЗУЕС и е образувано по частната жалба на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда идентификатор *****, представляваща
секция от ваканционен комплекс „А.г.“ – гр. Р., м. „Ц.“, представлявана от
управителя Е.Н., чрез адв. И. Ц., насочена против Определение
№483/31.08.22г., постановено по гр.д.№965/22 г. по описа на РС – гр. Р..
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и немотивирано.
По-конкретно се твърди, че не са изложени мотиви, относно наличието на
предпоставките за допускане на обезпечителна мярка. Навеждат се и
подробни съображения, че липсват законоустановените предпоставки за
допускане на исканото обезпечение, както и че не е налице предпоставката
предявеният иск да е вероятно основателен за размера, за който е допуснато
обезпечението. Жалбоподателят сочи, че обезпечителната нужда е
недоказана, като поисканата и допусната обезпечителна мярка е неподходяща
и неадекватна. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Не се сочат нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид данните по делото и съобрази приложимите
разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване по арг. от чл.396, ал.1 ГПК първоинстанционен
съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр.
с чл.260 и чл.261 ГПК. В този смисъл е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
1
Следва да се има предвид, че атакуваното определение № 483 е
постановено на 01.09.2022 г., а не на 31.08.2022 г., като самото исково
производство е образувано също на 01.09.2022 г., поради което съдът приема,
че се касае за техническа грешка при изписване на датата на постановяване на
обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Съображения:
Производството пред РС – гр. Р. е образувано по иск с правно основание
чл. 40 от ЗУЕС, депозиран от К. Т. Т., с ЕГН ********** от гр. Р., ул. Т.А.“ №
15, вх. 1, ет. 2, чрез адв. Р. Д. Зотева - Коцакова от АК - Благоевград,
служебен адрес: гр. Р., ул. „Б.р." № 14 против ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на жилищна сграда идентификатор *****, представляваща секция от
ваканционен комплекс „А.г.“ - град Р., м. „Ц.“, представлявана от управителя
О.П..
С исковата молба е депозирано и особено искане - на основание чл. 40,
ал. 3 от ЗУЕС за налагане на обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението” на всички решения, взети с Протокол от 26.07.2022 г . от
Общото събрание на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор
№ ***** по КККР на град Р., „Ц.“, ваканционен комплекс „А.г.“, секция „К“,
до приключване на производството по гр.д. № 965/2022 г. по описа на РС – Р.
с влязъл в сила съдебен акт.
С обжалваното определение РС- гр. Р. е допуснал обезпечение на
предявения от К. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. Р., ул. Т.А.“ № 15, вх. 1, ет. 2,
чрез адв. Р. Д. Зотева- Коцакова от АК - Благоевград, служебен адрес: гр. Р.,
ул. „Б.р." № 14 иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като е наложил
обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението” на всички решения, взети с
Протокол от 26.07.2022 г . от Общото събрание на Етажна собственост на
жилищна сграда с идентификатор № ***** по КККР на град Р., „Ц.“,
ваканционен комплекс „А.г.“, секция „К“, до приключване на производството
по гр.д. № 965/2022 г. по описа на РС – Р. с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът като взе предвид направеното искане и съобрази характера на
производството по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, разяснен съгласно т.3 от
Тълкувателно решение № 5 / 2014 от 24.06.2017 г., постановено по т.д. №
5/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС, при преценка на събраните
доказателства, намира така постановеното определение за правилно.
Съгласно т.3 от соченото тълкувателно, спирането на изпълнението
на решение на ОС на ЕС по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС е предвидено в
закона като обезпечителна мярка – т. е. за да бъде приложено е необходимо
да са налице основания аналогични на тези, предвидени за допускане на
обезпечение по чл. 391, ал. 1 от ГПК, вкл. когато за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Законодателят е предоставил на съда преценката дали да спре изпълнението
на взетите решения на ОС при подаване на иска за отмяната им (чл. 40, ал. 3,
предл. първо от ЗУЕС, вр. чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС). В разпоредбата на чл. 40, ал.
3 от ЗУЕС не са посочени предпоставките, при които следва да се допусне
2
спиране на изпълнението на взетите решения, поради което съдът следва да
извърши конкретна преценка на ефекта на мярката за всеки отделен случай.
В случая, от представените към настоящия момент доказателства
следва изводa, че предявеният иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е допустим.
С оглед обстоятелството, че искането за спиране е направено с
исковата молба и съдът се е произнесъл по това искане към момента на
образуване на делото, преценката на правно релевантните обстоятелства
следва да се извърши на базата на твърденията на ищеца по исковата молба и
представените доказателства.
Налице е и втората предпоставка за уважаване на искането, а именно -
вероятна основателност на иска. Това е така, доколкото към настоящия етап
от производството (подаване на искова молба) ищецът е навел ясни и
конкретни процедурни и материалноправни основания за
незаконосъобразност на атакуваните решения, ангажирал е писмени
доказателства за твърденията си относно начина на приемане на решения. Ето
защо на този етап може да се приеме наличие на вероятна основателност на
иска, като следва да се подчертае, че подобно предположение не изисква
провеждането на пълно и главно доказване, каквото предстои по делото. С
оглед характера на обезпечителното производство преценката на съда за
вероятната основателност на иска се извършва единствено на база
твърденията в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства,
без съдът да навлиза в съществото на спора. Видно от представените
доказателства е, че ищецът е етажен собственик в сграда с идентификатор
*****, с адрес: гр. Р., м. „Ц.“, ваканционен комплекс „А.г.“, секция „К“. От
наличните данни по делото до момента се установяват нарушения на
процедурата на чл. 16, чл. 17, чл. 48 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС.
Доколкото обезпечението се иска да бъде допуснато по висящ иск с
правно основание чл. 40 от ЗУЕС, то въпросът за неговата вероятна
основателност не би следвало даже да бъде обсъждана, както е постъпил и
РРС. Достатъчно е, че се налага извода, че при изпълнение на обжалваните
решения докато трае съдебният процес е налице реална опасност от
увреждане на интересите на всички етажни собственици и в частност тези
на ищеца, за да бъде прието, че е налице обезпечителна нужда. Посочената от
молителя обезпечителната мярка - спиране на изпълнението на обжалваните
решения на ОС на ЕС е нормативно определена в чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, поради
което адекватна на обезпечителната нужда.
В обобщение на казаното вече, може да бъде посочено, че съставът
споделя виждането на първоинстанционния съд, че са налице условията за
допускане на обезпечение, поради което всички изложени от частния
жалбоподател доводи се явяват неоснователни.
С оглед гореизложеното,частната жалба като неоснователна, следва да
бъде оставена без уважение.
Ответната по частната жалба страна е претендирала разноски пред
въззивния съд, но не е представила доказателства, че е сторила такива, поради
3
което искането е необосновано.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда идентификатор *****, представляваща
секция от ваканционен комплекс „А.г.“ – гр. Р., м. „Ц.“, представлявана от
управителя Е.Н., чрез адв. И. Ц., насочена против Определение
№483/01.09.2022г., постановено по гр.д.№965/22 г. по описа на РС – гр. Р..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4