Р Е
Ш Е Н
И Е №
261595
гр. Пловдив, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 9399 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД по искова молба на "А1 България" ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Кукуш № 1,
представлявано от А.Д., М.М. чрез ..... П. против П.Х.И. с ЕГН ********** с
адрес ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 937,97 лв. главница ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. 5873/2019 г. на ПРС до
окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице договор от 24.12.2017 г. за
предоставяне на електронни съобщителни услуги за номер ........, по който са
предоставени услуги в периода 21.05.2018-20.10.2018 г. на стойност 42,20 лв.,
за което са издадени три фактури. Същите не са платени. Заявява се, че на
24.12.2017 г. между страните е сключен и договор за предоставяне на мобилен
апарат платим на месечни вноски, първата от които в размер от 37,50 лв. е
заплетена, а останалите 23 вноски не са. За периода 21.05.2018-20.10.2018 г.
същите възлизат на сумата от 123,26 лв. Поради незаплащане на сумите договора е
прекратен от ищеца по вина на ответницата от 21.10.2018 г. Предвид това същата
дължи предсрочноизискуемите вноски за мобилното устройство, които са в размер
от 525 лв., неустойка в размер от 29,27 лв. за прекратяване на договора за
мобилни услуги и неустойка в размер от 218,54 лв. по договора за закупуване на
устройство. За вземанията си ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.
г. д. 5873/2019 г. на ПРС.
В предоставения срок за отговор ответинка оспорва възникването на заявените отношения
между страните, като оспорва наличието на неин подпис на представените
договори. Отрича се предоставянето и ползването на услугите. Оспорва се
дължимоста на неустойката. Претендира се прекомерност на същата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените документи –договор № ......../24.12.2017 г.; приложение №
1; приложение № 3; договор за продажба на изплащане от 24.12.2017 г.;
приемо-предавателен протокол от 24.12.2017 г. видно, че на 24.12.2017 г. между
ищеца и ответника е постигнато споразумение за предоставяне на електронни
съобщителни услуги с телефонен номер ........ при месечна абонаментна такса от
11,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата между страните е
постигнато съгласие за предоставяне от оператора на абоната на мобилен телефон “Iphone” 6 за цена от 900 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски от
по 37,50 лв. Договорът може да бъде прекратен при забава на плащането на две
последователни вноски, след което настъпва предсрочна изискуемост на останалите
вноски. При забава на плащането се дължи неустойка в размер на 10% върху
просрочената сума.
От представените фактури № **********/25.06.2018 г.; **********/24.07.2018
г.; *********/24.08.2018 г.; **********/25.09.2018 г.; **********/24.10.2018
г.; сметки № **********/21.10.2018 г.; **********/21.10.2018 г. е видно, че за
периода 21.05.2018 г. -20.06.2018 г. ищеца е определил на ответника задължение
за ползвани мобилни услуги в размер от 16.03 лв. и 37,50 лв. вноска за закупена
стока; периода 21.06.2018-20.07.20218 г. -10,19 лв. за ползвани услуги и 37.50
лв. лизингова вноска; за периода 21.07.2018-20.08.2018 г. 20,82 лв. стойност на
предоставени услуги и 37.50 лв. лизингова вноска. 21.08.2018-20.09.2018
г.-10,19 лв. услуги и 37.50 лв.; вноска по договор за лизинг; 525 лв.-вноски за
стока. На 21.10.2018 г. начислена е неустойка за месечни такси в размер от
29.92 лв. и 218,54 лв. неустойка –отстъпки от цена на устройство.
От представената от ответника справка (лист 80 от делото) и изготвеното
заключение от 05.10.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че по сметката на
ответника при ищеца са постъпили плащания на 05.09.2018 г. и 25.06.2019 г. в
общ размер от 326,74 лв., които са погасили задължения за месечни абонаментни
такси от 41,20 лв. за периода 21.05.2018 г. -20.10.2018 г. ; 139,24 лв. вноски
за устройство, дължими за периода 21.05.2018-20.10.2018 г.; 29,97 лв.-неустойка
за прекратявяне на договора за предоставяне на услуги, 116,33 лв. отстъпка за
цена на устройство. Към 01.10.2020 г. се дължи сумата от 637,97 лв., от която 525
лв.-предсрочноизискуеми вноски за цената на устройството, 10,76 лв.-вноски за
изплащане на цена на устройство за периода 21.05.2018-20.10.2018 г. и 102,21
лв. отстъпка от цената на устройството.
От приложеното ч. гр. д. 5873/2019 г.
на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявление по чл.
410 от ГПК на 11.04.2019 г., издадена е заповед за изпълнение на 12.04.2019 г.,
срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед подаденото възражение от длъжника срещу издадената на ищеца заповед
за изпълнение, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец "А1 България" ЕАД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода, както и количество и
стойността й, предоставяне на стоката и липса на установени данни за извършване
на плащания на притендираните суми.
Тъй като се оспорва качеството на потребител от ответника, съдът намира, че
на първо място следва да се установи налице ли е правна връзка между ищеца и ответника
пораждаща изпълнение на притендираните задължения. С оглед представените
писмени доказателства-договори между страните от 24.12.2017 г., съдържащи
подпис на ответницата, съдът намира за доказано възникването на облигационни
отношения между "А1 България" ЕАД и П.И. по силата, на които последната е получила мобилен
телефон на стойност 900 лв., чиято цена е следвало да заплати на 23 вноски от
по 37,50 лв. и доставка на електронни съобщителни услуги при месечна
абонаментна такса от 11,99 с ДДС. До този извод съда достига кредитирайки
изцяло представените от ищеца писмени договори, въпреки отправеното възражение
от ответницата, тъй като същата не ангажира доказателства установяващи
неавтентичност на положения като неин подпис в процесните документи, каквато
тежест носи съобразно чл. 193, ал. 3 от ГПК.
С оглед представените от ищеца фактури, които кореспондират с депозираната
от ответницата справка за извършени плащания и заключение по изготвена ССЕ,
съдът намира за установено задължението на П.И. към "А1
България" ЕАД в размер от 42,20 лв., произтичащо от предоставените и услуги в периода от 21.05.2018-20.10.2018 г.
към момента на депозиране на исковата молба, тъй като плащания на същите са
осъществени едва на 25.06.2019 г. т. е. след завеждане на делото.
По отношение притендираните суми от 123,26 лв.
неплатени падежирали лизингови вноски за периода 21.05.2018-20.10.2018 г. и
предсрочно изискуеми такива от 525 лв. съдът намира, че с факта на подписване
на договора за лизинг и получаване на вещта ответницата се е задължила да
заплаща определената стойност от 900 лв. чрез равни месечни вноски от 37,50 лв.
Доколкото не се представят доказателства същата да е платила своевременно
дължимите повече от две такива, за периода 21.05.2018-20.10.2018 г., то от една
страна тя е изпаднала в забава по отношение на това задължение, която е
продължила и към момента на завеждане на делото, а от друга е настъпило
основание за прекратяване на договора за лизинг, от което право кредитора се е
възползвал от 21.10.2018 г. и е обявил за предсрочноизискуеми останалите вноски
в общ размер от 525 лв. Поради това и съдът намира за установени към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и образуване на настоящето дело и на
тези вземания.
По отношение притендираните неустойки от 29,27 лв. за прекратяване на договора за мобилни
услуги и неустойка в размер от 218,54 лв. по договора за закупуване на
устройство, съставляваща размер на ползваната отстъпка от цената на
предоставената вещ, съдът намира, че първата не се дължи, поради нищожността на
клаузата в общите условия установяваща такова задължение, с оглед създаването
на предпоставки за неоснователно обогатяване на мобилния оператор чрез
получаване на цена на услуги, които не е предоставил. Това по аргумент на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява накърняването на добрите нрави, което е
основание за нищожност.
По отношение на втората неустойка съдът
изхождайки от характера на сключения договор за лизинг и връзката му с договора
за предоставяне на електронни съобщителни услуги намира, че е допустимо при
прекратяване на договорите по вина на получателя на вещта, последния да дължи
възстановяване и на уговорената част от стойността на отстъпката на същата, тъй
като се е ползвал от нея именно поради сключване на договора за ползване на
електронните услуги и с прекратяване на последния ще се обогати неоснователно
за сметка на оператора. Доколкото обаче от страна на ищеца не се представят
доказателства за стойността на предоставената вещ и направената отстъпка от нея
съдът намира, че притендираната сума от 218,54 лв. като неустойка-размер на
отстъпка от стойността на вещта се явява недоказана и поради това не се дължи.
Предвид направените от съда изводи за дължимост
на притендираните суми в настоящето производство и заявените такива в заповедното
такова по ч. г. д. 5873/19 г., както и установените данни за извършени плащания
входа на делото съдът намира, че към настоящия момент дължимите суми от 42,20
лв. –стойност на услуги и 123,26 лв. –лизингови вноски за периода 21.05.2018-20.10.2018
г. са погасени изцяло, а вземането от 525 лв. –предсрочноизискуеми лизингови
вноски е погасено до размера от 146,30 лв. като за разликата от 378,70 лв. се
явява дължимо.
С оглед изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи
за сумата от 378,70 лв. незаплатена цена на устройство, като за разликата над
нея до пълния размер на притенцията от 937,97 лв.
главница да се отхвърли.
Предвид установената забава за плащане на главницата от 378,70 лв. съдът
намира, че е налице основание за дължимост на законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК -11.04.2019 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, които за настоящето производство следва да се определят
на 131,22 лв. за деловодни разходи и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
а по заповедното производство на 10,09 лв. за деловодни разходи и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и
представяне на доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Х.И. с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на "А1
България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д., М.М. сумата от 378,70 лв.(триста седемдесет и осем лева и 70 ст.) незаплатена цена на устройство, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -11.04.2019 г.
до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 5873/2019 г. на
ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "А1
България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д., М.М. против П.Х.И. с ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване за
усатновено, че ответницата дължи на ищеца сумата над 378,70 лв.(триста седемдесет и осем лева и 70 ст.) незаплатена цена на устройство до 937,97 лв. (деветстотин тридесет и
седем лева и 97 ст.) главница-стойност на предоставени електронни услуги, лизингови
вноски и неустойки, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -11.04.2019 г.
до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 5873/2019 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА П.Х.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на "А1
България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д., М.М. сумата от 141,22
лв. (сто четиридесет и един лева и 22 ст.) разноски по настоящето производство
и сумата от 60,09 лв.(шестдесет лева и 09 ст.) за разноски по заповедното
производство по ч. г. д. 5873/2019 г. на
ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ