Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№..............

 

гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав, в открито съдебно заседание на седми май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       КИРИЛКА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 4013 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

         Предявени са при условията на евентуалност обективно и субективно съединени следните искове, както следва -  срещу ответницата Т.И.Т.с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума, за която се твърди да е получена без основание, ведно със законната лихва от 8.08.2016г. до 22.03.2019г., срещу ответниците А.А.П.и П.И.П./предявен като евентуален по отношение на първия иск/, иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата 30 000лв. , получена без правно основание, ведно със законната лихва от 6.02.2017г.  /датата на банковия превод/ до завеждане на исковата молба 22.03.2019г., както и иск срещу ответниците Т.И.Т., А.А.П., П.И.П.и И.С.И., с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност – в случай, че съдът уважи първия или втория иск, за признаване по отношение на ищцата недействителността на алеаторния договор, оформен с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане №167 т.І, рег.№ 2547, дело № 119/2017 от 20.11.2017г. на Нотариус Н.В..

Ищцата Ц.К.твърди, че баща й получил като обезщетение за причинени от ПТП вреди сумата от 70 000лв. След смъртта на баща си, ищцата  потърсила парите, но се оказало, че банковата му сметка е закрита, а парите са изтеглени от ответницата без основание. Ищцата предявила срещу ответницата Т.иск  за връщане на сумата 9998,40лв., като частичен иск от общо 69 998,40лв., получена без правно основание, по който било образувано гр.д.№ 21796/17г. на СРС. По настоящото дело претендира от ответницата сумата 45 441,86лв., представляваща остатъка до пълния получен от ответницата размер от 69 998,40лв., намален с установените по гр.д.№ 21796/17г. на СРС разходи, направени от ответницата по гледането и лечението на баща й. Евентуално, в случай че съдът отхвърли този иск, предявява срещу ответниците А.П.и съпругът й П.П.иск за връщане на сумата 30 000лв., получена без правно основание. Досежно тази сума ищцата твърди, че Т.Т.я е превела на А.П.на 6.02.2017г., която сума тя и съпругът й са изразходвали за ремонт на собственото си жилище. Ищцата сочи, че с цел тя да бъде увредена като кредитор, Т.Т.е прехвърлила на А.П., а по силата на СИО и на нейния съпруг П.П., както и на сина си – И.С.И. собствеността върху свой собствен недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане. Моли съда, в случай че уважи основния иск срещу първата ответница или евентуалния иск срещу вторите ответници, да прогласи по отношение на нея относителната недействителност на прехвърлителната сделка, обективирана в нот.акт № 167 т.І рег.№ 2547 дело № 119/17 на Нотариус В..

Ответницата Т.оспорва предявените искове. Твърди, че тя единствено е полагала грижи за бащата на ищцата И.К.преди неговата смърт. Не спори, че е изтеглила сумата от 69 998,40лв. от банковата сметка на И.К., но посочва че това е станало с неговото съгласие по пълномощно и запис на заповед. Признава, че е превела по банковата сметка на А.П.сумата от 30 000лв., като посочва, че това е станало по постигнато с ищцата съгласие  - сумата  е била предназначена за ремонт на сервизно помещение в наследствено жилище на съпруга на А., в което майката на И.К.и съответно баба на ищцата, Н., е следвало да живее, след като Н. К.е напуснала жилището, в което е жалеела със сина си и което жилище ищцата е продала. Оспорва твърдението, че няма правно основание да получи сумата 69 998,40лв., както и че няма правно основание да преведе сумата 30 000лв. на А.П., и моли съда да отхвърли иска. Оспорва и предявения срещу нея Павлов иск като твърди, че извършената сделка не се явява увреждаща ищцата. Посочва, че сделката е извършена преди завеждане на делото срещу нея и останалите ответници, а ответницата има достатъчно доходи и имоти.

Ответниците А.А.П.и П.И.П.оспорват предявените срещу тях искове. Посочват, че И.К.е бил много близък с Т.Т.и по негово настояване сумата , получена от обезщетение за ПТП в размер на 70 000лв., е предоставена на разположение на Т.. Посочват, че върху апартамента, в който И.К.е живял заедно със своята майка Н. К., последната е имала учредено право на ползване. По настояване на ищцата, Н. К.се отказала от правото на ползване и ищцата продала апартамента. В замяна на това, ищцата се съгласила срещу сумата от 30 000лв., част от получените от И.К.70 000лв., А.П.да направи ремонт на сервизните помещения в имот на своя съпруг П.П., в които да настани Н. К.. Посочват, че са получили сумата 30 000лв. следствие на сключено устно споразумение с ищцата

Ответникът И.С.И. /починал в хода на процеса с единствен наследник ответницата Т.Т./ оспорва предявения срещу него Павлов иск. Оспорва качеството на ищцата на кредитор, оспорва твърдението сделката да е била увреждаща ищцата, като посочва, че прехвърлянето на имота е станало на 20.11.2017г., което е голям период преди датата, на която е бил уведомен за заведеното дело на 11.11.2019г. Оспорва да е имал знание  за увреждане интересите на кредитора. Посочва, че не е знаел за заведеното от ищцата срещу майка му Т.Т.гр.д.№ 21796/17г. на СРС. Уточнява, че заради влошеното му здравословно състояние майка му не му е била съобщила за претенциите на Ц.К.към нея и за заведеното гр.д.№ 21796/17г. на СРС. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по делото и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е единствен наследник на И.А.К., починал на 03.09.2016г.

На 24.03.2014г. И.А.К. претърпял ПТП, при което са му били причинени телесни увреждания фрактури на дясно бедро и лява подбедрица, и др. За обезщетение на вредите срещу застраховател било образувано гр.д. № 16500/15г. на СГС, ГО, I-7 състав, прекратено на основание чл. 233 от ГПК – поради отказ от исковете.

Въз основана постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя, на И.А.К. било изплатено обезщетение в размер на 70 000лв., преведени по банковата му сметка.

Въз основа на ответницата Т.Т.е изтеглила от банковата сметка на И.К., въз основа на надлежно пълномощно сумата от 69 998,40лв., след което сметката била закрита. Сумата е изтеглена на два пъти - на 27.07.2016г. са изтеглени 12 670лв. и на 8.08.2016г. – още 57 328,40лв.

        Въз основа на подадена от Ц.И.К.срещу ответницата Т.И.Т.искова молба е предявен частичен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД - за заплащане на сумата 9998,40лв. главница  от общо 69 998,40лв. , цялата сума получена без правно основание от ответницата Т.Т., ведно с лихвата за забава върху главницата от 21.07.2016г. до 14.02.2017г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 2796/17г. на СРС, 28 състав.

        С влязло в сила решение № 107032/1.06.2020г. СРС, І ГО, 28 с-в е отхвърлил иска на Ц.К.срещу Т.Т.за заплащане на сумата 9998,40лв. главница, частичен иск от 69 998,40лв., като получена без основание, като неоснователен. По делото е установено, че Т.Т.е получила без правно основание  сумата 69 998,40лв. /записът на заповед е неистински документ/, чрез два банкови превода от сметката на И.К.. Съдът е приел, че сумата 24 556,54лв., представляваща направени от Т.Т.в полза на И.К.разходи, не подлежи на връщане на ищцата, доколкото съставлява разходи, извършени за И.К.. И тъй като сумата на разходите е по-висока от исковата претенция, съдът е отхвърлил иска на Ц.К.срещу Т.Т.изцяло. Решението е постановено при участието на ответницата А.П.като трето лице помагач.

        Няма спор по делото, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 167, том I, per, № 2547, дело № 119/2017 год. От 20.11.2017г. на Нотариус рег. № 014 по списъка на НК ответницата Т.Т.прехвърлила на А.П.и И.С.И. /син/, собствения си недвижим имот, съставляващ апартамент, находящ се в град София, ул. *****, на етаж 3, под N 8, заедно с принадлежащите му мазе и таван, както и съответните идеални части от общите части на сградата от дворното място.,

         Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че А.П.е племенница на Т.Т.и към датата на извършване на сделката е била в брак с П.П.. Не е спорно и това, че И.С.И. е син на Т.И.Т.От заключението на приетата по делото СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните се установяат ежемесечните разходи /за лекарства/, които са били необходими за Н. К..

         По делото са събирани и гласни доказателства.

         Свидетелите П.Й., Б.С.и К.П.установяват, че след смъртта на И.К., неговата майка Н. К.се преместила да живее при А.П.. Причината за това била, че ищцата, след смъртта на баща си И.К.като наследник на обитавания от Н. К.имот, желаела да продаде същия. Имотът бил с учредено право на ползване за Н. К., която, по настояване на ищцата, се отказала от правото на ползване. Свидетелите установяват освен това, че след преместването на Н. К., А.П.и съпругът й направили ремонт в апартамента си, за да осигурят нормални битови условия за Н.. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото, показанията им почиват на преки възприятия, поради което съдът ги възприема изцяло.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.Д.в частта, в която сочи, че Н. К.се е отказала от учреденото й право на ползване   единствено и само „защото отиваше вече да живее при  дъщеря  си А.“. Показанията му са вторични, пресъздават факти, съобщени му от самата ищца, респ. от починалия й баща, поради което не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях.

Съдът не кредитира и показанията на свидетелката С.Д., приемайки, че същата е в близки отношения с ищцата, което рефлектира върху достоверността им. Освен това в тях не се съдържа конкретика относно релевантни за спора обстоятелства, в т.ч. и относно причините, поради които се е стигнало до отказ от правото на ползване от Н. К..

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По предявения първоначален иск по чл.55 от ЗЗД

Претенцията по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за липса на основание за теглене на суми от сметката на И.А.К. от Т.И.Т., в резултат от което последната е получила суми, които не й се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай са налице.

По настоящото гр.д.№ 4013/19г. ищцата К.претендира от ответницата Т.заплащане, на същото правно основание чл.55 от ЗЗД, на останалата част от сумата 69 998,40лв. над размера на предявения иск от 9 998,40 лв. по гр.д.№ 2796/17г. на СРС -  предявява иск срещу ответницата Т.за сумата 45 441.86лв., като тази сума е формирана като разлика между изтеглената от Т.сума от банковата сметка на И.К.в размер на 69 998,40лв. и сумата 24 556,54лв. - направените от ответницата разходи по гледането и лечението на баща й, която сума е установена със СНП по гр.д.№ 21796/17г. на СРС

Съгласно възприетото в ТР № 3/2016 от 22.04.2019г. по т.д. №3/2016г. на ОСГТК, т.2, „решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от първото право“.

    Съобразявайки това правило съдът приема, че по делото досежно този предявен иск, са установени всички правопораждани факти - сумата 69 998,40лв. е получена от  ответницата Т.Т.без правно основание чрез два банкови превода от сметката на И.К., както и това, че, ответницата Т.е направила разходи по процесуалното представителство на К.по делото със застрахователното дружество, по лечение, рехабилитация и за погребението му общо в размер на 24 556,54лв., които са извършени за И.К.. Предвид това, разликата в размер на 45 441.86лв. е получена от ответницата Т.без основание и подлежи на връщане на наследника на И.К.– ищцата Ц.К..

СПН на посоченото решение препятства възможността за пререшаване на тези въпроси, поради което съдът не обсъжда доводите на ответницата Т.за наличието на договорно отношение с ищцата, както и наличието на предпоставките по чл.55, ал.2 от ЗЗД релевирани от нея и ответницата Петрова.

Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен в пълен размер.

Независимо от основателността на главния иск, акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за периода от 08.08.2016г. до датата на подаване на ИМ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съгласно разясненията в ТР 5/2017 на ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Предвид това, доколкото в случая исковата молба играе ролята на покана, то ответницата дължи единствено и само законната лихва от датата на подаване на ИМ – 22.03.2019г. до окончателното плащане.

По предявения при евентуалност иск по чл.55 от ЗЗД

По делото е предявен при евентуалност срещу А.А.П.и П.И.П.иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на сумата от 30 000 лева, получена от тях от Т.И.Т., като получена без основание.

Доколкото искът е предявен при условие, че бъде отхвърлен първоначалния иск, то по този иск съдът не дължи произнасяне поради неосъществяване на вътрешно процесуалното условие за разглеждането му.

По предявения при евентуалност иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД

Предвид уважаването на иска по чл.55 от ЗЗД срещу Т.И.Т.следва да бъде разгледан предявеният срещу А.А.П., П.И.П.и И.С.И./починал в хода на процеса и оставил единствен наследник ответницата Т.И.Т./ иск по чл.135 от ЗЗД – за прогласяване относителната недействителност на договор от 20.11.2017г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане №167 т.І, рег.№ 2547, дело № 119/2017 от 20.11.2017г. на Нотариус рег. № 014 по списъка на НК

Уважаването на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание следва да е налице и у насрещната страна. Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.

В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо /така т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС/.

В случая безспорно се установи по делото, че първата ответница без основание е получила сумата от 45 441.86лв от банковата сметка на  наследодателя на ищцата, която подлежи на връщане. Към релевантния за спора момент /20.11.2017г. - датата на атакуваната сделка/ в полза на ищцата е съществувало действително вземане спрямо първия ответник, за връщане на получените без основание суми. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано в производството по Павловия иск, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник – Т.Т.. Поради това съдът прие за доказано по делото, че ищцата се легитимира като кредитор на първия ответник на наведеното от нея основание – неоснователно обогатяване.

Съдът приема за доказано в настоящия процес и извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г., Решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г., всички на IV г.о.  и др./ всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, както и това, дали длъжникът разполага с друго имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от кой имуществен обект да се удовлетвори. Сключения между ответниците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Т.Т.е прехвърлила на  собствения си недвижим имот, безспорно уврежда ищцата – кредитор, доколкото намалява имуществото на длъжника, което би могло да служи за удовлетвораване на кредиторите му. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135 ал. 1 ЗЗД е без значение и дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника и същият не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и имуществото, с което да се удовлетвори /така смисъл Решение № 50/2017г. по т.д. № 731/2016г. на I т.о., ВКС, решение № 407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/14г. на ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010г. по дело №754/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 328 от 23.04.2010г. по гр. д. 879/10г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 639 от 06.10.2010г. по гр. д. 754/09г. на ІV г. о./. Всички доводи на ответниците, свързани с това,  че не е налице увреждащо действие от тяхна страна, както и наличието на достатъчно друго имущество, което да послужи за удовлетвораване на кредитора, както и за достатъчно обезпечение на вземанията на ищцата са неоснователни, независимо от представените в тази насока доказателства.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва да е налице у длъжника. Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има кредитор и че с извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му /Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/2010г. III г.о., ВКС/. В настоящия случай към датата разпоредителното действие – 20.11.2017г. съдът приема, че Т.Т.е била с ясното съзнание, че сумата, изтеглена от нея от сметката на И.К.подлежи на връщане, свидетелство за което е представения от нея в производството пред СРС запис на заповед от 01.07.2016г., който е установено, че е неистински. Следователно към 20.11.2017г. у нея е формирана представа, че има кредитор и че действието й го уврежда, което знание всякога е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, какъвто е настоящия случай.

Не се установи обаче и не се доказа знанието на приобретателя А.П.за увреждането - последната предпоставка за уважаването на иска. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока, а обстоятелството, че А.П.е участвала в произовството пред СРС само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за знание у нея. Нещо повече – разпоредителната сделка е извършена през 2017г., а встъпването на А.П.в производството пред СРС е станало през 2018г. Ответницата не е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 135 ал. 2 ЗЗД, поради което по отношение на нея не действа презумпцията за знание, а този факт не бе установен и с доказателства.

Няма спор, че по време на сключване на процесната сделка ответницата А.П.е в брак с П.П.. Доколкото в случая последния не е страна по разпоредителната сделка, той не е лице, с което длъжникът е договарял по смисъла на чл. 135, ал.1, изр.второ от ЗЗД, поради което и неговото отношение към сключената сделка е неотносимо, конкретно ирелевантно е неговото знание. Конституирането на съпруга на приобретателя е предпоставка за допустимостта на процеса, тъй като вещният ефект от разпоредителната възмездна сделка се разпростира и върху него, поради което същият следва да бъде обвързан от решението по спора, но съпругът не е участвал в договарянето и сключване на договора, поради което и предвид, че липсва негово волеизявление за сключване на разпоредителната сделка, то е правноирелевантно наличието или липсата на знание за увреждане.

Поради това, предвид липсата на субективния елемент от фактическия състав на предявения срещу А.П.и П.П.иск по чл.135 от ЗЗД, същият се явява неоснователен и  следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че производството по предявения срещу И.С.И. иск по чл.135 от ЗЗД следва да бъде прекратено поради липсата на правен интерес.

Павловият иск има за цел да обезпечи възможността на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за дълга срещу предмета на разпореждането. Предвид това и с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на И.И., съдът намира, че по отношение на него и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено. Единствен наследник на И.И.  е неговата майка и прехвърлител по сделката – Т.Т., поради което със смъртта му, имуществото се е върнало в патримониума й и може да бъде насочено изпълнение върху него.

По разноските

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на разноски.

Ищцата е извършила разходи в размер на 11 020.20 лева /съгласно представения списък и приложени доказателства за плащане/, от които се присъждат 3 673.40 лева /1/3 от сумата/, платими от Т.Т.предвид изхода на делото /уважен е един иск/.

Ответницата Т.Т.е извършила разноски в размер на 3000 лева, от които се присъждат 2000 лева /2/3 от сумата – уважен е един иск/.

Ответниците А.П.и П.П.са извършили разходи в размер на 2750 лева – заплатено адвокатско възнаграждение лева, от които се присъждат 1 833.33 лева /2/3 от сумата предвид изхода на делото – уважен е един иск/.

Разноски за представителство на И.И. не се присъждат. Производството е прекратено по отношение на него по обективни причини, поради което не може да се ангажира отговорността на ищцата за плащането им.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Т.И.Т.- ЕГН: **********,***, да заплати на Ц.И.К., ЕГН **********,***, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата от 45 441.86лв. – получена от ответницата без основание и формирана като разлика между изтеглената от Т.сума от банковата сметка на И.К.в размер на 69 998,40лв. и сумата 24 556,54лв. - направените от ответницата разходи по гледането и лечението на баща й, установена със СНП по гр.д.№ 21796/17г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от 22.03.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД – за присъждане на лихва за забава за периода от 08.08.2016г. до 22.03.2019г. като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДНЕ предявения от Ц.И.К., ЕГН **********,***, срещу  А.А.П.-ЕГН: **********, и  П.И.П.-ЕГН: ********** и двамата на адрес: ***, иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на сумата от 30 000 лева, която се твърди да е получена от тях без основание

        ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.И.К., ЕГН **********,***, срещу Т.И.Т., ЕГН: **********,***, А.А.П.-ЕГН: **********, и П.И.П.-ЕГН: ********** и двамата на адрес: ***, иск по чл.135 от ЗЗД – за обявяване по отношение на ищцата относителната недействителност на сключения между Т.И.Т.и А.А.П.-ЕГН: **********,,  договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 10.11.2017 г., обективиран в №167 т.І, рег.№ 2547, дело № 119/2017 от 20.11.2017г. на Нотариус рег. № 014 по списъка на НК, с който Т.И.Т.е прехвърлила на А.А.П.срещу задължение за издръжка и гледане собствения си недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.513.94.1.8, с адрес на имота: гр. София, Район „Сердика", ул. ***** , етаж 3, ап. 8, който самостоятелен обект се намира сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.513.94, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1 , с площ от 81,50 кв.м., с прилежащи части: мазе 1, с площ от 9,36 кв.м., таван 1 от 17.20 кв.м и 11.88% идеални части от общите части на сградата и толкова идеална част от дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.513.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, област София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АПСК.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от Ц.И.К., ЕГН **********,***, срещу И.С.И. / починал в хода на процеса и чиито наследник е Т.И.Т., ЕГН: **********/,  иск по чл.135 от ЗЗД – за обявяване по отношение на ищцата относителната недействителност договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 10.11.2017 г., обективиран в №167 т.І, рег.№ 2547, дело № 119/2017 от 20.11.2017г. на Нотариус рег. № 014 по списъка на НК, с който Т.И.Т.е прехвърлила на И.С.И. собствения си недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.513.94.1.8, с адрес на имота: гр. София, Район „Сердика", ул. ***** , етаж 3, ап. 8, който самостоятелен обект се намира сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.513.94, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, област София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АПСК.

         ОСЪЖДА Т.И.Т.- ЕГН: **********,***, да заплати на Ц.И.К., ЕГН **********,***, сумата от 3 673.40 лева – разноски по делото.

         ОСЪЖДА Ц.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на Т.И.Т.- ЕГН: **********,***, сумата от 2 000 лева – разноски по делото.

         ОСЪЖДА Ц.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на А.А.П.-ЕГН: **********, и П.И.П.-ЕГН ********** и двамата на адрес: ***, сумата от 1 833.33  лева – разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: