Решение по в. гр. дело №10607/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6154
Дата: 14 октомври 2025 г. (в сила от 14 октомври 2025 г.)
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20241100510607
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6154
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100510607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Г. М. М., чрез особен представител
адв. С. С., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 12
488/24.06.2024 г. на СРС, 164 състав, постановено по гр.д. 41 002/2022 г., с което Г. М.
М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79 ал.1 пр. 1
от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД като собственик на топлоснабден имот с
абонатен номер 181076 сумата от 674, 27 лв. – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 94, 77 лв. – лихва за забава върху главницата за
ТЕ за периода 15.09.2019 г. – 10.03.2022 г., сумата от 40, 56 лв. – главница за
извършваната през периода от 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. услуга по дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 7, 67 лв. – лихва за забава върху
главницата за ДР, дължими за периода 31.03.2019 г. – 14.04.2019 г., сумата от 1 550 лв.
– съдебни разноски и сумата от 50 лв. – ДТ на основание чл. 77 от ГПК в полза на
СРС.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно, тъй като не
1
било ясно от коя дата е решението на ДКЕВР, с което са одобрени общите условия на
ищцовото дружество. Не било ясно от коя дата и в кой брой е вестник „Монитор“, в
който са публикувани тези общи условия, както и че не било ясно излиза ли вестник
„Монитор“ седем дни в седмицата, за да се приеме, че е ежедневник. Заявени са и
възражения, че не ставало ясно кой е изисквания от чл. 150 от ЗЕ местен ежедневник, в
който са публикувани ОУ.
Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което
исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са
наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано
решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на
родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен
от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към
спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 79 ал.1 пр.1 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на
топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на
топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени
суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна
уредба.
Страните не са формирали спор в рамките на въззивната жалба по нито едно от
тези правно-релевантни обстоятелства.
Първото възражение, заявено в жалбата, касаещо датата на решението на
ДКЕВР, с което са одобрени ОУ на ищеца намира отговор в §2 от ЗР на ОУ, където е
индивидуализирано решението на ДКЕВР, с което същите са одобрени чрез посочване
2
на номер и дата на неговото постановяване.
На следващо място, нормата на чл. 150 ал.1 от ЗЕ постановява, че продажбата
на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Дефинитивно „публично известно“ е нещо, достъпно
за обществеността и е предназначено за публикуване или разглеждане на широк кръг
правни субекти. Нормата на чл. 150 ал.1 от ЗЕ не поставя изискване, противно на
твърденията във въззивната жалба, огласяването на ОУ на ищеца да бъде сторено чрез
публикуването им във вестник „Монитор“, за да се разсъждава дали същият е
национален ежедневник или не. Изискването, регламентирано в разпоредбата е същите
да бъдат публично огласени чрез довеждането им до знанието на широк кръг правни
субекти без да е конкретизиран способът, чрез който следва да бъде сторено – чрез
публикуване в интернет сайта на доставчика, в средство за масова информация или по
друг подходящ начин. Предвид което и останалите, заявени в жалбата възражения не
могат да бъдат споделени от съда в решаващия му състав.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на
обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на
СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор, депозиран от
въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално представителство, на
същата не се следват разноски в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 12 488/24.06.2024 г. на СРС, 164 състав,
постановено по гр.д. 41 002/2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4