Районна
прокуратура Пловдив е внесла с мотивирано постановление с предложение
обвиняемите Г.А.Х. и Л.А.Ш. да бъдат освободени от наказателна отговорност,
като им се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за това, че на
12.08.2017 г. в гр. Пловдив, като непълнолетни, но разбиращи свойството и
значението на извършеното и като са могли да ръководят постъпките си, в
съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили на Н.Н.Г. лека
телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на главата /в
окосмената част и по долната устна/, довела до разстройство на здравето, извън
случаите по чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл.
130 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.4 НК.
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава
28 НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа
повдигнатото по отношение и на двамата обвиняеми. Посочва, че по отношение на
същите са налице предпоставките по чл. 78а НК, като липсват изключенията по
ал.7. Предлага да им бъде наложено наказание „обществено порицание“.
Обвиняемите Х. и
Ш., редовно призовани, не се явяват, за да вземат отношение по вината си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Г.А.Х. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин,
основно образование, ученик, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
Обвиняемият Л.А.Ш.
е роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, основно
образование, ученик, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
Свидетелят Н.Г.
живеел заедно със своите родители – свидетелите Н. и Ц.Г., в гр. ***. В същата
кооперация живеел и свидетелят К.К.. На съседния адрес – в гр. *** живеели
свидетелите В.З., Д.М.и В.М.. Последният бил приятел от няколко години с
обвиняемите Г.Х. и Л.Ш.. Напоследък св. М.започнал на отбягва обвиняемите, тъй
като намирал промяна в тяхното поведение и вече не желаел да общува с тях. С
оглед агресивното им поведение, същият дори започнал да се крие от тях.
На 12.08.2018 г.
– събота, следобед, обвиняемите Х. и Ш. отишли отново да търсят св. М.. Същият бил вкъщи, но тъй не искал
да се среща с тях. Те блъскали решетките на прозорец на партерния етаж, което
било възприето от свидетеля В.З. – дядо на св. М.. Той излязъл навън и казал на
обвиняемите, че внукът му го няма, да не го търсят. Обвиняемите отново проявили
агресия, като започнали да се заяждат със свидетеля З. и да го обиждат.
По същото време
свидетелят Н.Г. се прибирал у дома си в гр. ***, заедно със своята майка –
свидетелката Ц.Г., и своя баща – свидетелят Н. Г.. Малко след като се прибрал,
свидетелят Н.Г. излязъл на двора. Докато се занимавал със своето куче, същият
видял и чул пред съседната къща Г.Х. и Л.Ш. да се карат със свидетеля В.З..
Момчетата му крещяли, бутали го с ръце назад, като искали да извика неговия
внук – свидетелят В.М.. Свидетелят Н.Г. решил да се намеси в разразилия се
спор, отишъл при обвиняемите Х. и Ш., като им казал да не се занимават с
възрастния човек – свидетеля З.. Същите не го послушали и му отговорили със
заплашителни думи. Свидетелят Г. се опитал да ги изгони отново. В този момент
обвиняемият Ш. бил станал точно срещу Г. и го бутнал с ръце в областта на
гърдите. Обвиняемият Х. преминал зад свидетеля Г., като му подложил крак, за да
не може последният да пази равновесие. Свидетелят Г. залитнал и паднал назад,
извикал и загубил съзнание. През това време обвиняемите Х. и Ш. продължили да
нанасят удари с крака по цялото тяло на пострадалия Г., като псували същия.
През това време
свидетелката Ц.Г. чула как сина и – Н.Г., извикал. Тя се изплашила и казала на
своя съпруг – Н. Г. какво е чула. Той изскочил веднага от къщата и видял как
обвиняемите Х. и Ш. удрят сина му с крак по цялото тяло, а той лежи на земята.
Свидетелят Н. Г. започнал да вика, за да изплаши обвиняемите и да оставят сина
му намира. Същите като го видели, побягнали по улицата. Свидетелят Н. Г. отишъл
при сина си и го видял замаян, с кръв по главата и подуто око. Когато
свидетелката Ц.Г. пристигнала на място, обвиняемите вече ги нямало.
По същото време
свидетелят К.М., който живеел в сградата на пострадалия Г., чул викове и излязъл
на терасата. Същият възприел как обвиняемите бягат по улицата, насочвайки се
към намиращите се наблизо общежития. Видял как пострадалият Г. лежи на земята,
а до него се намират майка му – свидетелката Ц.Г., баща му – свидетелят Н. Г.,
и свидетелят З.. Свидетелят М. сигнализирал за случилото се в дежурната на 06
РПУ при ОДМВР Пловдив, след което отишъл при пострадалия. Видял, че му тече
кръв от задната част на главата, а едната му ръка била отекла. На място дошъл
полицейски патрул, а пострадалият Г. бил закаран от баща си в УМБАЛ „Св. Г.“.
Там му била оказана медицинска помощ, като му била поставена диагноза:
повърхностни травми на главата, с неуточнена локация, открита рана на главата.
На 14.08.2017 г. пострадалият Г. посетил УМБАЛ „Св. Г.“,
Отделение по съдебна медицина, като му било издадено Съдебно медицинско
удостоверение.
Съгласно заключението на назначената в хода на производството
съдебно-медицинска експертиза при инцидента на Н.Г. са му били причинени: две
разкъсно-контузни рани на главата /в окосмената част и по долната устна/,
травматични отоци по главата и по долния десен крайник, контузия в областта на
десния глезен, контузия в областта на дясната предмишница и гривнена става,
охлузвания по крайниците. Според вещото лице двете разкъсно-контузни рани на
главата /в окосмената част и по долната устна/ са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания според експерта са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тенгенциално действие. Възможно е по начини време да са възникнали
така, както се съобщава е материалите, приложени по досъдебното производство, а
именно: при бутане и последващо падане на земната повърхност по гръб и нанасяне
на удари с юмруци по лицето в областта на очите и устата и лявата
теменно-слеопоочна област, стискане за ръцете и ритане по дясната подбедрица,
дясното бедро и десния глезен.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства.
При
обсъждане на гласните доказателствени източници следва да се посочи, че от
материалите в хода на досъдебното производство се очертават две групи, с
противоречиво описание на включеното в предмета на доказване.
Първата
група касае свидетелите Н.Г., К.К., Н. Г., Ц.Г., В.З. и В.М.. Показанията на
тези свидетели са взаимно допълващи се, последователни и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал – писмени доказателства и
изготвената съдебномедицинска експертиза.
Възникналият конфликт между обвиняемите
и свидетеля З., намесата на Г. и целия механизъм на извършване на деянието и
нанасянето на телесната повреда, се установява на първо място от разпита на
свидетеля Н.Г. /л.31/, който се явява пострадал от престъплението. Същият,
макар и в следствие на удара да е загубил съзнание, е могъл пряко и
непосредствено да възприеме как единият от двамата обвиняеми – Ш. е стоял срещу
него, бутнал го е назад, а другия обвиняем – Х., е минал зад гърба му, като му
е подложил крак. Вследствие на тези техни действия, пострадалият си спомня как
е паднал. Показанията на свидетеля Г. се допълват от тези на свидетеля З. /л.
36/, който освен, че е възприел бутането от Ш. и подлагането на крак от Х., е видял
и тяхното поведение след падането на земята на пострадалия Г., а именно, че
същите са започнали да удрят пострадалия по цялото тяло, докато той е лежал на
земята. Нанасянето на продължителни удари от обвиняемите на пострадалия се
установява и от показанията на свидетеля Н. Г. /л.33/, който макар и баща на
пострадалия се явява пряк свидетел на причиняването на телесните повреди, като
съдът няма основание да се съмнява в неговата безпристрастност, и напълно
кредитира показанията му.
Показанията
на свидетелите Ц.Г. /л.35/ и К.К. /л.32/ не установяват самия механизъм на
нанасяне на телесната повреда, но същите са били свидетели на последиците от
причинените увреждания на пострадалия, като са могли да възприемат неговото
състояние, непосредствено след получаването на ударите в областта на тялото и
главата. Същите се намират в логическа последователност с показанията на
преките свидетели на нанасянето на ударите от обвиняемите на пострадалия, като
допълват същите и оформят посочената по-горе фактическа обстановка. В същата
насока са и показанията на свидетеля В.М. /л.34/, които макар и косвени, потвърждават
извода за авторството и механизма на извършеното от подсъдимите деяние.
Следва да се
посочи, че приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение /л.5/,
издадено при преглед, състоял се в дните след инцидента, съответства напълно на
показанията на свидетелите Н.Г., К.К., Н. Г., Ц.Г. и В.З. досежно причинените
на пострадалия травматични увреждания. Тези изводи се потвърждават и от
приетата по делото съдебномедицинска експертиза.
Другата
група гласни доказателства касаят обясненията на обвиняемите, които се явяват в
противоречие с посочените по-горе гласни доказателства на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, досежно начинът, по който пострадалият Г. е
получил своите увреждания. Според съда обясненията на обвиняемите имат ясно
изразен защитен характер и следва да бъдат възприети единствено в частта, в
която същите признават, че на посочената дата, по това време, са били на
мястото на инцидента. При преценката си на обясненията на
обвиняемия, настоящият състав съобрази
трайно установеното в съдебна практика
положение, че обясненията имат двойнствена правна природа- като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва
след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши
дали да ги кредитира или не. В настоящия
случай досежно начинът на причиняването на увреждането на Г., а именно, че
същият се е спънал и сам е паднал по гръб назад, не се подкрепят от нито един
допълнителен доказателствен източник. Обясненията не могат да бъдат ценени и в
частта, с която и двамата обвиняеми заявяват, че пострадалият Н.Г. и неговият
баща – Н. Г., са нанасяли удари на Л.Ш., доколкото са в пълно противоречие с
целия останал събран по делото, коментиран по-горе, доказателствен материал, и
не следва да бъдат кредитирани.
В подкрепа на така възприетата
фактическа обстановка са приетите по делото експертни становища.
Според заключението по съдебномедицинската
експертиза на Н.Г. /л.43-46/, на същия са му били причинени две разкъсно-контузни рани на главата /в окосмената
част и по долната устна/, травматични отоци по главата и по долния десен
крайник, контузия в областта на десния глезен, контузия в областта на дясната
предмишница и гривнена става, охлузвания по крайниците. Според вещото лице
двете разкъсно-контузни рани на главата /в окосмената част и по долната устна/ са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето. По отношение на механизма на
причиняването на телесните увреждания, вещото лице сочи, че са причинени от
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие. Възможно е по начин и време да са възникнали така, както се съобщава
е материалите, приложени по досъдебното производство, а именно: при бутане и
последващо падане на земната повърхност по гръб и нанасяне на удари с юмруци по
лицето в областта на очите и устата и лявата теменно-слепоочна област, стискане
за ръцете и ритане по дясната подбедрица, дясното бедро и десния глезен.
Доколкото обвиняемите се явяват
непълнолетни, по делото са изготвени две компелксни съдебнопсихиатрични и
психологични експертизи – на Г.Х. /л.58-64/ и на Л.Ш. /л.52 – 57/. И по двете
експертизи вещите лица са достиганли до извод, че както Г.Х., така и Л.Ш., към
датата на извършване на деянието и към настоящия момент могат да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Прието е
от експертите, че и двамата обвиняеми имат способността да участват в
наказателния процес.
Съдът кредитира посочените по-горе
експертни заключения като изготвени с необходимите знания и умения и
съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
Констатацията за съдебното минало на обвиняемия Х. съдът
направи въз основа на представената по делото справка съдимост /л.74/, Други обстоятелства
досежно личностната характеристика на обвиняемия се изведоха от изготвената в
хода на досъдебното производство характеристична справка /л.75/.
Липсата на предходни осъждания на обвиняемия Л.Ш. се
установява от приобщената по делото справка съдимост /л.78/, а останалите данни
във връзка с личността на обвиняемия Ш. съдът изведе от приложената по делото
характеристична справка /л.79/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемите
са обективирали поведение, което изпълнява съставомерните признаци на
престъпление по чл. чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.
63 ал.1 т.4 НК, тъй като на 12.08.2017 г. в гр. Пловдив, като непълнолетни, но
разбиращи свойството и значението на извършеното и като са могли да ръководят
постъпките си, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили
на Н.Н.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на
главата /в окосмената част и по долната устна/, довела до разстройство на
здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.
Безспорно по
делото се установи, че единият обвиняем – Ш., е ударил пострадалия Г., а
другият обвиняем – Х., е минал зад гърба му и подложил крак, за да не може да
запази равновесие, вследствие на което Г. паднал и загубил съзнание. Установи
се безспорно по делото, че след падането на Г., и двамата обвиняеми са
започнали да нанасят удари с крак по цялото му тяло. Същите са нанесли
множество удари спрямо пострадалия и съставомерните наранявания са в
причинно-следствена връзка с получените от Г. увреждания. Настъпилият
съставомерен резултат е следствие на едновременните действия на двамата
подсъдими, които са имали обща представа за естеството на нараняванията и обща
представа за целения резултат. Съставомерният резултат в настоящия случай е
причиняване на две разкъсно-контузни рани на главата /в окосмената част и по
долната устна/. Касае се за болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. То представлява кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната
цялост. Посоченият резултат се квалифицира като разстройство на здравето, извън
случаите средна и тежка телесна повреда, в който смисъл е и т.15 от ППВС 3/79
г. Безспорно по делото се установи нанасянето и на други травматични увреждания
на пострадалия - травматични отоци по главата и по
долния десен крайник, контузия в областта на десния глезен, контузия в областта
на дясната предмишница и гривнена става, охлузвания по крайниците, които по
своя характер представляват лека телесна повреда с причиняване на болки и
страдания, без разстройство на здравето. Въпреки това е налице едно
престъпление, доколкото в хипотеза на две или повече различни по вид телесни
увреждания, деянието се квалифицира като едно престъпление, съобразно най-тежкия
настъпил резултат /така ППВС 3/79 г/.
Налице е и съставомерният квалифициращ белег,
деянието да е извършено по хулигански подбуди. Така съобразно константаната
практика на ВКС / Решение № 264 от 26.06.2014 г.
по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС,
Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение №
42/24 март 2014 г. по нак.д. № 2301/2014 г. на ВКС/ хулигански подбуди са
налице, когато деецът извършва посегателството
срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност. Тук се включват
случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като реализация на
стремежа дееца да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство и
виждания за обществена справедливост, като вижданията за обществена
справедливост се налагат не по предвидения в закона ред. В настоящия случай се
установява, че пострадалият Г. не се е познавал преди това с обвиняемите.
Агресията от тяхна страна не е била провокирана по какъвто и да е начин. Тя е
била насочена не само към пострадалия Г., а преди това и към свидетеля З..
Целта на обвиняемите не е била да си изяснят отношенията с пострадалия,
доколкото преди това те не са имали никакви отношения с него, а да излеят
цялата си агресия върху него. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че
първо обвиняемите са обиждали свидетеля З., а след това – по време нанасянето
на побоя върху пострадалия Г. са изричали нецензурни думи и спрямо него. Това
тяхно поведение е реализирано на публично място – на улицата,пред къщата на
свидетеля З.. Цялостното поведение на обвиняемите – осъществяване на физическа
саморазправа с обвиняемия, придружена с отправяне на обиди и нецензурни думи
спрямо него и свидетеля З., изразяват поведение, мотивирано от стремежа за
открито пренебрегване на обществения ред и явно неуважение към обществото. С
действията си обвиняемите изразяват себе си като лица, които безпроблемно,
безпричинно и яростно, привеждат пострадалия в безпомощно състояние.
В случая не може да се приеме и че е налице личен мотив,
който да изключва хулиганските мотиви. До момента, в който обвиняемите са
започнали да нападат свидетеля З., пострадалият Г. дори не ги е познавал, като
същият не е имал каквито и да е било предишни отношения с тях.
От субективна
страна се установи, че обвиняемите са действали с пряк умисъл – съзнавали са
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждали са
общественоопасните последици и са желаели настъпването на вредоносния резултат,
а именно увреждането на пострадалото лице. Обвиняемите са съзнавали и
противообществения характер на своите действия и че посредством тях, те
демонстрират явно неуважение както към обществото, така и към отделната
личност, причинявайки безпричинно на пострадалия телесно уреждане.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
По делото безспорно се установи, че двамата
обвиняеми са неосъждани. Същите не са освобождавани от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК. От извършеното от обвиняемите деяние не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Не са налице предвидените в чл. 78а ал.7 НК
изключения, които препятстват приложението на института на освобождаване от
наказателна отговорност с административно наказание. Доколкото към момента на
извършване на деянието от обвиняемите, и двамата са били непълнолетни, то
според съда налице са предпоставките на чл. 78а ал.6 НК, като следва
обвиняемите да се освободят от наказателна отговорност, като им се наложи
административно наказание – алтернативно обществено порицание или възпитателна
мярка. Към момента на постановяване на окончателния съдебен акт – решение, и
двамата обвиняеми са навършили пълнолетие. Следователно по отношение на тях не
може да се наложи възпитателна мярка по Закона за борба с противообществените
прояви на малолетни и непълнолетни /ЗБППМН/, доколкото съобразно чл. 13 от
посочения закон същите се налагат единствено по отношение на малолетни и
непълнолетни. От обхвата на закона са изключени лицата, навършили пълнолетие.
От всичко изложено следва, че спрямо
обвиняемите единственото възможно наказание, което законът позволява да им бъде
наложено е обществено порицание. Същото следва да се изпълни чрез обявяване на
решението по постоянен адрес.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.
189 ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят извършените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер на 543.20 лева по сметка на
ОДМВР Пловдив, като всеки един от тях следва да заплати по 271.60 лева.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС