|
|
|
|
|
Р E Ш Е Н И Е
№ 93
гр.Плевен, 15.02.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №1101
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по жалба и
допълнително уточнение към нея от „Проект Строй 1“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, представлявано от управителя С.Д., срещу изричен отказ за
заличаване на вписана информация в отчетните регистри, обективиран в писмо
рег.№906000-11786/10.11.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Ловеч.
В жалбата се твърди, че със заявление от 19.09.2020г.
е поискано от Началник сектор ПП при ОД на МВР Ловеч да бъде заличена вписаната
информация в отчетните регистри на наложените ограничителни мерки /запори/ на
11бр. МПС, като с оспореното писмо е отказано такова заличаване. Твърди се, че
като собственик на въпросните МПС е налице правен интерес от обжалване, тъй
като не може да регистрира МПС в информационните масиви на МВР, поради наличие
на вписаните там запори. Подробно е
изложена фактическата обстановка по налагане на запорите и придобиване на
собствеността на МПС. Счита се, че вземанията, заради които е наложен запора
върху МПС са погасени по силата на закона и не съществуват дори като естествени
задължения, от което следва, че запорите обезпечават правно нищо. Сочи се, че
дружеството не може да регистрира собствеността върху тези МПС пред сектор ПП
–Плевен, поради съществуващия запор, който е вписан в регистрите при ОД на
МВР-Ловеч. Отделно от това се сочи наличие на технически проблем, че ЧСИ К.,
пред когото се е намирало изпълнителното дело е с отнети права, но не е предал
служебния си архив на друг действащ ЧСИ, поради което не може да се очаква
изявление на който и да е ЧСИ, с което тези запори на 11бр. МПС да бъдат
вдигнати. Счита се, че по този начин са нарушени правата на собственика и се
препятства употребата на МПС. В обобщение се твърди, че няма обезпечаемо чрез
запора вземане /погасено по силата на закона/, длъжник по него / заличен от ТР
без правоприемство/, както и съдебен изпълнител, който да разпореди служебно
вдигане на наложените запори пред сектор ПП-Ловеч, за да се изпълни процедурата
по чл.36 пр. първо от Наредба I-45 от
24.03.2000г. вр. с чл.433 ал.3 от ГПК. Счита се, че в разглеждания случай като
писмена отмяна от друг компетентен орган по см. на чл.36 пр. второ от Наредба I-45 от 24.03.2000г. трябва да се възприеме решение
№51/09.05.2018г. по т.д.№72/2014г. на Ловешки ОС, макар в него да няма
диспозитив за заличаване на наложените запори, то правния ефект от неговото
влизане в сила и обявяване в ТР е именно такъв. В заключение се моли за отмяна
на отказа.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.О.Л. ***, който поддържа депозираната жалба и моли за
отмяна на оспорения отказ. Излага подробни съображения и прави искане за
разноски.
Ответникът се явява лично и с юрисконсулт Р., който
счита жалбата за неоснователна. Сочи, че не е налице индивидуален
административен акт, с който да е отказано извършване на регистрация. Сочи, че
е даден отговор на едно искане за извършване на действия, които законодателят
не е вменил в правомощията на началник сектор ПП, а именно да сваля от запор
моторно превозно средство. Излага подробни доводи в тази насока. Моли за
отхвърляне на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
С Писмо рег.№906000-11786/10.11.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ловеч, „Проект Строй 1“ ЕООД е уведомено,
че по отношение наложени обезпечителни мерки върху МПС, сектор ПП е само
администратор, който по смисъла на чл.34 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. отразява тези факти в отчета на
МПС, а самото налагане и снемане на запора се извършва от оправомощени за това
компетентни органи по закон, като при получаване на съобщение за снемане на
запор, същият ще бъде своевременно отразен
по отношение отчета на МПС. Т.е. по същество в писмото е отказано
заличаване на вписана информация - запор в отчетните регистри по отношение на
МПС, собственост на дружеството, по тяхно заявление. Налице е изричен отказ.
Ето защо, жалбата като подадена в законоустановения срок за обжалване,
съобразно чл.149 ал.1 от АПК, от активно легитимирана страна-адресат на акта,
при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, а и не се
спори между страните, че процесните МПС са собственост на оспорващото
дружество, по силата на договор от 2013г. за продажба на машини и съоръжения по
реда на ЗОЗ, както и че върху тях е наложен запор. През 2014г. образуваното
изп.дело е било преместено при ЧСИ И.К. с район на действие Плевенски окръжен
съд, на когото от края на 2017г. са отнети правата на ЧСИ за срок от 15години.
Установява се още, че К. не е предал служебния си архив /включително
конкретните изп.дела/ на друг съдебен изпълнител за продължаване на работата по
тях.
Видно от Заявление №906000-8502/18.09.2020г. до сектор
ПП при ОД на МВР-Ловеч е, че „Проект Строй 1“ ЕООД е поискало заличаване на
вписаните запори от регистрите при ОД на МВР-Ловеч, за да може превозните
средства да бъдат надлежно регистрирани пред Пътна полиция-Плевен.
По заявление е изготвено Писмо
рег.№906000-11786/10.11.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Ловеч, в което е обективирн отказ за заличаване на вписана информация по
отношение на въпросните МПС в отчетните регистри при ОД на МВР-Ловеч.
Именно това писмо е предмет на настоящето съдебно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваният отказ
е издаден от компетентен по закон орган, а именно Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Ловеч, до когото е адресирано и подаденото от
дружеството заявление и който е ръководният орган на сектор Пътна полиция,
където според чл.2 и чл.36 от Наредба I-45 от
24.03.2000г. се водят регистрите и се водят на отчет МПС.
Отказът е издаден в писмена форма и съдържа правно и
фактическо основание, а именно, че сектор Пътна полиция е само администратор,
който отразява настъпилите факти по отношение отчета на МПС, а налагането респ.
заличаването на запори се извършва от компетентни за това органи.
При издаване на акта е съобразен материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Нормите на чл.143 ал.9
от ЗДвП, съответно чл.8 ал.3 от Наредба № I-45 императивно разпореждат промяна на
регистрацията на моторното превозно средство с наложен запор или друго законово
ограничение само след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил
обезпечението или на друг компетентен орган.
Според чл.36 от същата наредба, за превозни средства,
върху които са наложени ограничения от органите на съдебната власт (съд,
прокуратура и следствие) или органите на Националната агенция за приходите, се
въвежда информация по отчета и ограниченията се запазват до писмена отмяна от
органа, който ги е наложил или от друг компетентен орган.
Запорът е обезпечителна мярка на осъдителни искове за
парични притежания или изпълнително действие при събиране на парично вземане.
Независимо дали е обезпечителен или изпълнителен запорът се налага с акт на
съдебния изпълнител - чл. 400 ал.1
и чл.450 ал.1
от ГПК.
Запорът се вписва в регистъра по чл.143 ал.1 от ЗДвП по разпореждане на съдебния изпълнител. Макар това вписване да
няма значение за обезпечителните или изпълнителни действия на съдебния
изпълнител, а има само административно значение, то отписването му може да
стане само по разпореждане на органа, който го е наложил, т. е. на съдебния
изпълнител.
При тази нормативна уредба действително може да се
стигне до ситуация като по настоящото дело, когато новият собственик не може да
извърши пререгистрация на продадените му превозни средства поради наличието на
наложен запор на същите тези средства. Но съдът в административното
производство не проверява причините, поради които не е вдигнат запора, а само
наличието на определените в императивната норма предпоставки, при които
административният орган може да извърши исканото заличаване на вписана
информация-наложен запор върху МПС. А в случая те безспорно не са налице -
налице е вписан и неотменен запор.
За правилното разрешаване на спора е необходимо да се
направи разграничение между производството по вдигане на запора и
производството по отразяване на това обстоятелство в регистъра на сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – гр.Ловеч. Това са две самостоятелни и
независими производства, подчинени на различна регламентация и режим. В
конкретния случай вдигането на запора е в правомощията на частен съдебен
изпълнител, който е органът който го е наложил и представлява абсолютна
материалноправна предпоставка за заличаването му в съответния регистър.
Тежестта да установи отпадането на ограничението по чл.143 ал.9
от ЗДвП, респ. по чл.8 ал.3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. се носи
от оспорващото дружество. За да се изпълни надлежно тази процедура е необходимо
вдигането на запора да е обективирано в постановление или протокол по
чл.434 от ГПК, съставен от частен съдебен изпълнител. Изключение от
това правило е допустимо при отмяна на отказа да се вдигне запора, постановена
по реда на глава ХХХV,
раздел І от ГПК.
Във връзка с гореизложеното е неоснователно
възражението, че като писмена отмяна на друг орган може да бъде прието решение
№51/09.05.2018г. по т.д.№72/2014г. на Ловешки ОС. Това е така, тъй като във
влезлият в сила съдебен акт и по силата на закона е прекратено действието на
наложената обща възбрана, която следва да бъде заличена служебно от момента на
вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, но
не е прекратено действието на наложения запор върху имуществото на дружеството,
поради което този съдебен акт не може да послужи като основание за заличаване
от отчетите на Сектор ПП-Ловеч на наложения запор върху процесните МПС,
собственост на „Проект Строй 1“ ЕООД.
|
|||||||||||
|
|
|
|
|
||||||||
|
|
|
|
|