Гр. София, 17.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 17.07.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 7454 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от името на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД срещу постановление за разноските по изп.д. № 20199210400409 по описа на С.П.- ЧСИ, рег. № 921 от 16.04.2019 г. В жалбата се твърди да е признат като разноски по делото допълнителен адвокатски хонорар от 349,41 лв. Застъпена е теза, че приложение следва да намери нормата на чл. 10 т. 1 от Наредбата и доколкото делото не се откроява с правна и фактическа сложност – извършените от адвоката на взискателя действия са обичайни, нормата на чл. 10 т. 2 от Наредбата не следва да се прилага. Иска се размерът на адвокатското възнаграждение да бъде редуциран до сумата от 589,41 лв. Оспорва се и определеният размер на таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Застъпена е теза, че адвокатското възнаграждение не следва да се включва в основата за определяне размера на таксата като меродавен е размерът на присъденото вземане с изпълнителния лист. Евентуално се иска таксата да бъде съобразена с коригирания размер на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.
В отговор по жалбата от името на взискателя се застъпва довод, че при образуване на изпълнителното производство е договорено единствено възнаграждение по чл. 10 т. 1 от Наредбата в размер на 240 лв. с ДДС. Застъпена е теза, че липсващото плащане в срока за доброволно изпълнение ангажира допълнителни усилия за адвоката, обосноваващо и предвиденото адвокатско възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредбата. При тези обстоятелства и съображения се оспорва жалбата. Претендират се разноски в настоящото производство.
В мотивите си частен съдебен изпълнител С.П.сочи, че общият размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 589,41 лв., съответно 240 лв. аз образуване на изпълнителното производство и 349,41 лв. за процесуално представителство. Счита, че при установен минимум от 582,92 лв. признатият размер на разноските не се явява прекомерен. Застъпва теза, че изпълнението е осъществено въз основа на конкретно предприети от процесуалния представител действия. Досежно таксата по т. 26 от Тарифата счита, че основа за определяне на размера й е събраната сума в хода на изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано по молба, подадена от адв. като пълномощник на ЗАД „А.Б.“ с искане да бъдат събрани сумите от 4300,14 лв., ведно със законната лихва от 25.08.2017 г. и 746,82 лв. – съдебно-деловодни разноски. В молбата се сочи сумите да произтичат от дължимо обезщетение по щета по щета 0300/15/777/503860. От представената фактура се установява договорено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело по щета 0300/15/777/503860 в размер на 200 лв. без ДДС. Не се спори, а и приложеното извлечение от банкова сметка ***, че сумата е изплатена ведно с ДДС.
На 29.03.2019 г. за длъжника е приета изпратената по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение.
На 12.04.2019 г. при твърдение да не е постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение, процесуалният представител на взискателя е поискал да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжника, а на 15.04.2019 г. – да бъде наложен запор върху банковите му сметки. Предявено е и искане за приемане на разноски на основание чл. 10 ал. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 349,41 лв. От приложената фактура се установява договорено възнаграждение за представителство по изпълнителното производство в размер на 291,17 лв. без ДДС. Не се спори, а и приложеното извлечение от банкова сметка ***, че сумата е изплатена ведно с ДДС. Въз основа на наложения запор е събрана сума в общ размер от 7079,61 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови направените от кредитора разноски за събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК. Процесуалният закон определя производството по принудително изпълнение като двуфазно. С тази особеност може да бъде обяснена и диференцираните минимални размери на следващото се адвокатско възнаграждение.В рамките на гарантирания от закона срок за доброволно изпълнение принудата като средство за реализация на подлеащото на изпълнение притезание е изключена. От тази гледна точка и ангажиментите на адвоката са предопределени по съдържание. На този предначертан обем от принципно очакван ангажимент съответства и предписанието на чл. 10 т. 1 от Наредбата – предвидена е сумата от 200 лв.
Настоящият състав в мнозинството си приема, че неудовлетвореното притезание в срока за доброволно изпълнение обосновава приложимост на чл. 10 т. 2 от Наредбата. Бездействието на длъжника да удовлетвори взискателя в срока по чл. 428 ал. 1 ГПК полага началото на неустановена по продължителност и обхват фаза на принудително изпълнение. На правото на адвоката да получи възнаграждение към момента на поемане на ангажимента съответства задължението на длъжника да възстанови направения при тези обстоятелства допълнителен разход. Нито буквата, нито очертания смисъл на нормата обосновава приложението на тази норма от фактическата и правната сложност на делото. Тези критерии са меродавни, ако адвокатското възнаграждение се отклонява от договорения минимум. По тези съображения наведените в жалбата доводи не могат да бъдат споделени.
Неоснователна е жалбата и в частта, касаеща определената такса по чл. 26 от Тарифата. Тази такса се явява възнаграждение за съдебния изпълнител, поради което и утвърденият механизъм за остойностяването му пряко обвързва таксата със събраната сума. От тази гледна точка и ефективно събраната на това основание сума, а не определеният й размер, подлежат на приспадане предходно събрани пропорционални такси – срв. Забележка 5. Именно защото тази такса съставлява резултатно възнаграждение за реално свършена от частния съдебен изпълнител работа съгласно Забележка 4 в основата не се събират авансово събраните такси без оглед на тяхното основание или размер – следващото се възнаграждение, обезпечаващо необходимото усилие от страна на ЧСИ вече е заплатено. При положение, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не се явява възнаграждение за частния съдебен изпълнител, а направен разход за обезпечаване на квалифицирана защита в рамките на фазата по принудително изпълнение, чието развитието е провокирано от бездействието на длъжника, настоящият състав не намира основание да изключи тази сума от основата за определяне размера на таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
По разноските
Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от правна гледна точка предизвикан съдебен спор. По изричен текст на чл. 78 ГПК, регламентиращ този въпрос, отговорността за разноски е обусловена от изхода на провокиралия го основен спор. Това придава на отговорността за разноски акцесорен характер. Предвиден е и нарочен ред за преразглеждане на решението за разпределение отговорността за разноски, а институционалният контрол за законосъобразност се явява негова факултативна фаза. Непосредствен предмет на преценка е упражненото от органа правомощие да разпредели отговорността за разноски, а не предявено за защита право. Очертаната специфика в предмета на съдебното производство не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на отговорността за разноски. Ето защо и заявеното искане от страна на въззиваемия е неоснователно.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД срещу постановление за разноските по изп.д. № 20199210400409 по описа на С.П.- ЧСИ, рег. № 921 от 16.04.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „А.Б.“ да му бъдат присъдени разноски в производството пред Софийски градски съд в размер на 240 лв.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено
мнение:
Не
съм съгласна с мнението на мнозинството, че адвокатското възнаграждение,
дължимо на взискателя в изпълнителното производство при липса на погасяване в
срока за доброволно изпълнение, следва да се определи при кумулиране на сумите
по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба 1/2004 г. Цитираните разпоредби са приложими
в различни хипотези на развитие на изпълнителното производство – 1). когато
вземането бъде погасено в срока за доброволно изпълнение (доброволно или в
резултат от посочения в молбата за образуване способ), взискателят има право на
разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от Наредбата; 2). когато изпълнение в срока
по чл. 428 ГПК не е налице, защитата на взискателя ще надхвърли подаването на
молбата за образуване на изпълнително дело. В този случай вече извършеното
действие по подаване на молбата ще изгуби своя относително обособен характер на
процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от Наредбата и ще стане част от
поредицата действия по удовлетворяване на вземането по смисъла на ч. 10, т. 2
от Наредбата.
Съдия:
Татяна
Костадинова