РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20212001000197 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „Т.” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. Я, ул. „О. № *, представлявано от С. П.
И., против Решение № 260031 от 8.06.2021 г., постановено по т.д. № 90/ 2020
г. на Окръжен съд Ямбол, с което е осъдено „Т.” АД да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. Г.И.“ бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, с, представлявано Д.Д.Д. - управител, с адрес за връчване: гр.
Я., ул. „Б.“ № *, ет.*, офис *, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД , сумата от
30 678,18 лв. - неплатена наемна цена за 2017 г. и 2018 г., с ДДС, по Договор
за наем от 2.01.2016 г. за товарен автомобил Мерцедес Актрос 4140, с рег. №
*** и ремарке за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18, с рег. № ***, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020г. до окончателното й
изплащане. Осъдено е „Т.” АД да заплати на „Д.“ ЕООД, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, мораторна лихва за забава върху главницата от общо 30 678,18
лв. по Договор за наем от 2.01.2016 г. за товарен автомобил Мерцедес Актрос
4140 с рег. № *** и ремарке за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18 с рег. №
***, за периода от 1.01.2018 г. до 15.12.2020 г., в размер на сумата 7 347,51
1
лв.
Със същото решение е осъдено „Т.” АД да заплати на „Д.“ ЕООД,
на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, сумата от 28 857,48 лв. -
неплатена наемна цена за 2017 г. и 2018 г., с ДДС, по Договор за наем от
2.01.2016 г. за товарен автомобил МАН TGA 26.430 с рег. № ***, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020 г. до окончателното й
изплащане. Осъдено е „Т.” АД да заплати на „Д.“ ЕООД, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, мораторна лихва за забава върху главницата от общо 28 857,48
лв. по Договор за наем от 2.01.2016г. за товарен автомобил МАН TGA 26.430
с рег. № ***, за периода от 1.01.2018 г. до 15.12.2020 г. в размер на сумата 6
888,38 лв.
Със същото решение е осъдено „Т.” АД да заплати на „Д.“
ЕООД, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, сумата от 35 457,24 лв. -
неплатена наемна цена за 2017 г. и 2018 г., с ДДС, по Договор за наем от
2.01.2016 г. и по Договор за наем от 11.06.2018 г. за товарен
автомобил Мерцедес 4141 Актрос, който до м.06.2018 г. е с рег. № *** а от
м.06.2018 г. е с рег. № *** заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.12.2020 г. до окончателното й изплащане. Осъдено е „Т.”
АД да заплати на „Д.“ ЕООД, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, мораторна лихва
за забава върху главницата от общо 35 457,24 лв. по Договор за наем от
2.01.2016 г. и по Договор за наем от 11.06.2018 г. за товарен
автомобил Мерцедес 4141 Актрос, който до м.06.2018 г. е с рег. № *** а от
м.06.2018 г. е с рег. № *** за периода от 1.01.2018 г. до 15.12.2020 г., в размер
на сумата 9 093,76 лв.
Със същото решение е осъдено „Т.” АД да заплати на „Д.“
ЕООД, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, сумата от 8779,62 лв. -
неплатена наемна цена за 2017 г. и 2018 г., с ДДС, по Договор за наем от
2.01.2016 г. за товарен автомобил МАН ТГ 360 А с рег. № ***, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020 г. до окончателното й
изплащане. Осъдено е „Т.” АД да заплати на „Д.“ ЕООД, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, мораторна лихва за забава върху главницата от общо 8779,62
лв. по Договор за наем от 2.01.2016 г. за товарен автомобил МАН ТГ 360 А с
рег. № ***, за периода от 1.01.2018 г. до 15.12.2020 г., в размер на сумата 2
634,10 лв.
2
Присъдени са разноски.
Настоящият състав констатира допусната очевидна фактическа
грешка в диспозитива на съдебното решение, дължаща се на непосочване на
периода, за който мораторната лихва върху сумите, присъдени по три от
наемните договори - Договор за наем от 2.01.2016 г. и по Договор за наем от
11.06.2018 г. за товарен автомобил Мерцедес 4141 Актрос, и Договор за наем
от 2.01.2016 г. за товарен автомобил МАН ТГ 360 А с рег. № ***, се
присъжда, макар в мотивите да е посочено, че същата следва да се присъди за
периода от 1.01.2018 г. до 15.12.2020 г.
В постъпилата въззивна жалба решението се обжалва, като
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и
материалния закон, и се въвежда искане за неговата отмяна, с постановяване
на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.
Въззивникът сочи, че съдът от първа инстанция е основал решението
си на неправилно установени факти - не е било установено предаване на
процесните товарни автомобили от наемодателя на наемателя; справките -
описи към фактурите не се съдържат в документацията на въззивника; не е
ясно как са формирани изминатите тон/километър за всеки един товарен
автомобил.
Подчертава се, че процесните фактури не удостоверяват валидно
извършени доставки по договорите за наем, като не може да се установи
услугите по кой от процесните договори материализира всяка една от
представените фактури.
Поддържа се, че неправилно не е зачетена недвусмислената воля на
страните, че с издаване на фактурата, веднъж или няколко пъти в годината,
настъпва условието за плащане на наемната цена. Възразява се, че е приета
дължимост на наемна цена за ремарке и товарен автомобил, които отсъстват в
лиценза на въззивника.
По мнение на въззивната страна, съдът е игнорирал разпоредбите на
Закона за ДДС и Закона за счетоводството, като е зачел формалната
доказателствена стойност на всички процесни фактури и справки - описи към
тях.
В жалбата се излагат доводи за погасяване по давност на част от
3
наемните вноски.
Сочи се, че исковете не следва да се уважават по отношение на
автомобилите, които не са включени в предоставените на въззивника
лицензии за товарни превози.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Д.“ ЕООД, в който се поддържа, че същата е неоснователна и се моли за
оставянето й без уважение, с потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Излагат се доводи, че въззивникът в отговорите на исковата молба
не е отрекъл наличието на правоотношение между посочените дружества,
ползването от негова страна на предоставените моторни превозни средства
(МПС) и извършените от него, в изпълнение на договорите, плащания.
Подчертава се, че възражението относно предаването от наемодателя и
ползването от наемателя на процесните товарни автомобили е направено едва
в първото съдебно заседание по делото.
Акцентира се на обстоятелството, че предадените и ползвани
автомобили са включени в лицензите за съответните периоди, издадени на
ответното дружество за извършване на транспортната му дейност, като всяко
от процесните МПС е регистрирано със съответния регистрационен номер.
Въззиваемият уточнява, че въззивникът, в качеството си на
наемател, е отчитал, по наличните при него данни за извършена работа,
набраните за всяко от ползваните МПС тон/километра месечно, за което са
съставяни двустранно подписани справки – описи. Застъпва се позиция за
установени между страните трайни търговски отношения, въз основа на
валидно сключени договори, при създадена организация на работа и
надлежно съставени по изпълнението отчетни документи.
Въззиваемият оспорва, като неоснователно, възражението за изтекла
давност по отношение на част от дължимите суми - предмет на предявените
искове, доколкото падежът на задълженията за 2017 г. е 31.12.2017 г.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
4
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.1 ЗЗД, вр.чл.288 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Представени са по делото договори за отдаване под наем на пет
моторни превозни средства, сключени на 2.01.2016 г. от въззиваемото
дружество, като наемодател, и дружеството – въззивник, като наемател, по
силата на които са отдадени за временно и възмездно ползване
индивидуализираните в контрактите товарни автомобили и ремарке, срещу
плащането на наемна цена. Съглашенията са със стандартизирано
съдържание, инкорпориращо уговорка за заплащане на наемната цена в
рамките на календарната година: веднъж или на части, след издаване на
фактура – чл.7 от договора. Според споразумението на страните, наемната
цена е определяема, на базата на превозеният товар, при уговорката, че се
дължи 0,05 лв. на т/км месечно, без ДДС – чл.6 от договора.
В исковата си молба, въззиваемият е посочил, че не е получил пълно
плащане срещу наемната цена за автомобилите, за периода 2017 – 2018 г.,
поради което го претендира пред съда, ведно с обезщетението за забавено
плащане от падежа на задълженията.
Между страните е бил установен начин на отчитане на дължимата по
договор престация, като са издавани справки – описи за дължимия наем,
помесечно, подписани двустранно от счетоводителите на дружествата –
контрагенти, които се представят. На основата на тези описи са издавани
фактури за наемната цена месечно или на по-дълъг период. Извършвани са
частични плащания от наемателя.
Вещото лице по изпълнената пред първата инстанция съдебно –
икономическа експертиза е установило, че издадените за исковия период
тринадесет фактури (ведно с фактурите за 2016 г., вземанията по които не се
претендират) са били осчетоводени в счетоводствата и на двете страни по
договора. Същите са били въведени в дневниците за покупки по ЗДДС на „Т.”
5
АД и участват във формирането на резултата, отразен в справка-декларацията
за съответния данъчен период, поради което експертът е заключил, че
правото за ползване на данъчен кредит по въпросните фактури е упражнено.
Във въззивната жалба са въведени оплаквания относно непълно
установяване на фактическия състав на договор за наем между страните, като
се сочи, че не е доказано предаването на процесните товарни автомобили от
наемодателя на наемателя.
Липсват основания да се приеме, че било налице неизпълнение на
задължението на наемодателя да предаде индивидуализираните в договорите
товарни автомобили и ремарке за ползване от наемателя, предвид
установеното от вещото лице осчетоводяване на фактурите за дължим наем в
счетоводството на последния. Съдебната практика категорично застава на
становището, че въвеждането на фактурите в счетоводството на търговеца,
включването им в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит върху същите недвусмислено установяват съществуването на
договорната връзка и дължимостта на престацията по същата – Решение № 42
от 19.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 593/2009 г.
В аспект доказаност съществуването на облигационната обвързаност
по конкретния вид договори следва да се отчетат и извършените от наемателя
частични плащания по тях, покриващи в цялост наемната цена по петте
договора за ползването през 2016 г. и част от 2017 г. Липсва житейска и
правна логика наемателят да е престирал доброволно, ако не е бил получил
ползването на вещите, предмет на договорите.
Относно довода за неяснота по въпроса услугите по кой договор
материализира всяка от фактурите, въззивният състав отбелязва, че в
приетите като доказателство по делото месечни справки - описи е
обективирана ясна индивидуализация на автомобилите, за които описите се
отнасят, с марка и регистрационен номер, по начина, по който са
индивидуализирани и в съглашенията. Посочена е в справките и дължимата
наемна цена, съответстваща на последващо залегналата в издадените
фактури.
По отношение на оплакването в жалбата, че не е ясно как са
формирани изминатите тон-километър за всеки един от товарните
6
автомобили в описите към фактурите, следва да се изтъкне, че в съставянето
на тези частни свидетелстващи документи е участвал и представител на
наемателя, чиито изявления не са били опровергани в производството.
Осчетоводяването на фактурите, издадени на базата на описите и частичното
плащане представляват признание, че наемната цена, удостоверена на
тон/километър, е била формирана по предписания в договора начин.
Въззивникът оспорва дължимостта на наемна цена за наем на
товарен автомобил и ремарке, които не фигурират в издадения му лиценз за
извършване на товарни превози. Във връзка с горното, следва да се отбележи,
че дължимостта на наемната цена се поражда по силата на създадената
двустранна, възмездна облигационна връзка между страните, и, по изричната
им воля, тази дължимост не е била поставена в зависимост от предоставянето
или не на лиценз за превоз на товари на наемателя.
И пред настоящата инстанция се поддържа възражението за
погасяване по давност на задължението за заплащане на наем за периода
преди 15.12.2017 г., тъй като исковата молба е предявена на 15.12.2020 г. и
при позоваване на регламентирания в закона тригодишен давностен срок,
приложим към задълженията по съглашения за наем - чл.111, б.в ЗЗД.
Началото на давностния срок се поставя, съгласно регламентацията
на чл.114, ал.1 ЗЗД, за хипотезата на задължения с уговорен падеж, с
настъпване изискуемостта на задължението.
В конкретния случай, видно от експлицитните уговорки, залегнали в
наемните договори, плащане се дължи в рамките на календарната година,
поради което за падеж на задължението и момент на настъпване
изискуемостта, които в конкретния случай съвпадат, следва да се приеме
датата 31 декември на съответната година. Горният извод не се разколебава
от уговорката, че плащането на наемната цена може да се извърши веднъж
или на части. Тази договорна клауза следва да се тълкува като признание на
кредитора, че за него предсрочното изпълнение на длъжника не е лишено от
интерес – чл.70, ал.2 ЗЗД, но не създава нов падеж на престацията за наемна
цена. Посочването, че плащане се извършва след издаване на фактура поставя
условие, а не срок за изпълнението.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че
дължимостта на наемните вноски по процесните договори за 2017 г. следва да
7
се отнесе към 31.12.2017 г., поради което, към предявяването на иска на
горепосочената дата, тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Въведеното, в този смисъл, възражение е лишено от основателност.
Крайният извод на съда е за основателност на иска за присъждане на
наемната цена за ползването на посочените моторни превозни средства за
исковия период, в размер на сумата от 30 678,18 лв. по Договор за наем от
2.01.2016 г. за товарен автомобил Мерцедес Актрос 4140 с рег. № *** и
ремарке за товарен автомобил Шмитц ЗКД 18 с рег. № ***; сумата от 28
857,48 лв. по Договор за наем от 2.01.2016 г. за товарен
автомобил МАН TGA 26.430 с рег. № ***; сумата от 35 457,24 лв. по Договор
за наем от 2.01.2016 г. и по Договор за наем от 11.06.2018 г. за товарен
автомобил Мерцедес 4141 Актрос, който до м.06.2018 г. е с рег. № *** а от
м.06.2018 г. е с рег. № *** и сумата от 8779,62 лв. по Договор за наем от
2.01.2016 г. за товарен автомобил МАН ТГ 360 А с рег. № ***. Сумите следва
да се присъдят ведно със законната лихва от завеждане на делото.
Основателна е претенцията за мораторна лихва, като обезщетение за
неточно във времето изпълнение на едно парично задължение- чл.86, ал.1
ЗЗД. Същата е дължима от падежа на съответните задължения за наемните
вноски, съответно за наемите за 2017 г., считано от 1.01.2018 г., а за наемите
за 2018 г., считано от 01.01.2019 г., до завеждането на иска. Пресметнати от
вещото лице, тези претенции са основателни до размера на 7347,51 лв. – по
първия договор; 6888,38 лв. – по втория договор; 9093,76 лв. – по третия
договор, и 2634,10 лв. – по четвъртия договор.
След влизане в сила на настоящото решение, делото следва да се
върне на Окръжен съд Ямбол за поправка на допуснатата очевидна
фактическа грешка, като се посочи, че мораторната лихва се присъжда за
периода 1.01.2018 г. – 15.12.2020 г. в размер на сумите от 9093,76 лв. и
2634,10 лв.
Съвпадането на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд обосновават потвърждаване на постановения
съдебен акт.
При този изход от делото, разноските между страните следва да
останат така, както са направени. Право на разноски би имала въззиваемата
страна, но тя не е подкрепила искането за присъждането им с доказателства
8
относно заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение за защитата
си пред апелативния съд.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260031 от 8.06.2021 г., постановено
по т.д. № 90/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол.
След влизане в сила на настоящото решение, делото да се изпрати на
Окръжен съд Ямбол, за поправка на допусната в диспозитива на съдебния акт
очевидна фактическа грешка.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9