Р Е Ш Е Н И Е
13.03.2023 г.
Номер 49 2 0 2 3 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на четиринадесети февруари 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело номер 353 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Д.И.С. и Б.Т.С. ***, чрез адв. Д.З., срещу Отказ на Главния архитект на Община Кюстендил изх. № УТ-22-1386/21.09.2022 г. за издаване на виза за проектиране на обект „Двуетажна жилищна сграда“ и „Лятна кухня“, с идентификатор 67.461.501.24 по КККР на с. Слокощица, одобрени със Заповед № 2071/23.07.1965 г. и Заповед № РД -21235/13.06.2018 г. на ИД на АГКК - София, в УПИ VІ, кв. 34 по ПРЗ на с. Слокощица, община Кюстендил. Жалбоподателите поддържат, че отказът на Гл. архитект на Община Кюстендил е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден при неправилно приложение на закона и неправилно интерпретиране на фактическата обстановка. Моли отказът да бъде отменен и Гл. архитект да се произнесе отново по административната преписка съгласно дадените задължителни указания, с произтичащите от това законни последици. Претендират се направените съдебни разноски. Представена е и писмена защита.
Ответникът, редовно призован, не изразява становище по жалбата. В писмено възражение се прави искане за намаляване на възнаграждението на вещото лице.
По делото е приета и съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. С., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения отказ на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите на чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, поради което ще я уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният отказ за издаване на виза за проектиране е постановен в противоречие с приложимите материално – правни норми.
В конкретната хипотеза, ответникът – Гл. архитект на Община Кюстендил се произнася по направеното заявление от жалбоподателя с писмо изх. № УТ 22-1386/21.09.2022 г., с което отказва да издаде виза за проектиране за обект „Двуетажна жилищна сграда“ и „Лятна кухня“ в УПИ VІ – „За жилищно строителство“, кв. 34 по ПРЗ на с. Слокощица, община Кюстендил, одобрен със Заповед № 2071/32.07.1965 г. , съответстващ на ПИ с ид. 67461.501.24 по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1235/13.06.2018 г. на ИД на АГКК.
По делото са представени писмени доказателства за сезирането на административния орган с такова искане, както и съответните документи към него, подробно описани в заявлението с вх. № УТ 22-1386/02.08.2022 г.
В производството по делото не са оспорени приложените документи към заявлението, които се ползват с доказателствена сила.
От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140 ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от ПУП – ПР. Според определението дадено в чл. 12 ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в УПИ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на ПУП могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.
В процесния случай със Заявление с вх. № УТ 22-1386/02.08.2022 г., жалбоподателите, в качеството им на възложители по чл. 140 ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 161 от ЗУТ са поискали издаването на виза за проектиране по чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „за двуетажна жилищна сграда и лятна кухня“ в УПИ № VІ, кв. 34, по ПРЗ по плана на с. Слокощица, общ. Кюстендил. От приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че с инвестиционен проект „Двуетажна жилищна сграда и лятна кухня“ се предвиждат строително – монтажни работи /СМР/ по смисъла на § 5 т. 40 от ДР на ЗУТ, допълващо застрояване в ПИ с ид. 67461.501.240 по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, разположени на отстояние 3 метра от вътрешните граници.
По силата на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива“.
Доводите на административния орган за отказ за издаване на виза за проектиране, са обосновани единствено с намерението на жалбоподателите да реализират първо допълващо застрояване, а след това основното такова.
Съгласно действащият за процесната територия ПУП, застрояването е преобладаващо жилищно строителство. Макар и да не е предвидено по действащия план допълващо застрояване по отношение на УПИ VІ, кв . 34, то същото е допустимо да бъде реализирано, чрез издаване на виза за проектиране по чл. 140 ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 41 ал. 2 от ЗУТ. Съгласно същия и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващото застрояване се допуска с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в съседния имот. В конкретният случай предпоставките на чл. 41 ал. 2, вр. с чл. 42 ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ за допускане на допълващо застрояване са налице, поради което предвиждането на процесната „Лятна кухня“ с виза за проектиране по реда на чл. 140 ал. 3, във вр. с чл. 41 ал. 2 от ЗУТ е допустимо.
В ЗУТ законодателят не е уредил нормативно в императивна норма поредността на изграждане на сгради в УПИ, като не съществува задължение за възложителите първо да изграждат основното застрояване и след него допълващото. Такава изрична норма в ЗУТ не съществува. Законът е специален и не е допустимо задължителното му тълкуване.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно – техническа експертиза се налага изводът, че искането на жалбоподателите е допустимо. Постигнатата плътност на застрояване е 0.23%, с което не се превишава нормата за нискоетажно жилищно застрояване утвърдена за зоната, съгласно Общия устройствен план на Община Кюстендил /ОУПОК/ - макс. 60%. Съгласно предвижданията на ОУПОК, УПИ VІ, кв. 34 по плана за регулация на с. Слокощица /съответно ПИ 67461.501.240 по КККР/ попада в строителните граници на с. Слокощица, с установена устройствена зона „Жм“ – зона за жилищно застрояване с малка височина. Съгласно нормата на чл. 140 ал. 5 от ЗУТ, инвестиционното проектиране би могло да започне въз основа на виза за проектиране /при спазване на действащите нормативи/, тъй като видно от мотивираното предложение, с новопредвиденето застрояване не се променя характера на застрояване и начина на застрояване в повече от два съседни имота. В експертизата изрично и подробно са посочени нормите, които следва да се спазват за плътност, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ /съгл. чл. 3 ал. 1 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУПО на Община Кюстендил/. В заключението си в.л. изрично сочи, че в случая приложението на подробния устройствен план не възпрепятства издаването на виза за проектиране за двуетажна жилищна сграда и лятна кухня. Въпрос на проектантско решение е какво точно да бъде застрояването и как ще се разположи спрямо регулационните линии, спрямо съществуващото застрояване в имота и спрямо съществуващите сгради в съседни имоти. За издаването на виза за проектиране не е необходимо да се посочват етапи за изгражаден на строителството. Необходимо условие е разположението на допълващото застрояване да не нарушава възможността за реализиране на сграда на основното застрояване в имота. В скицата с мотивираното предложение е посочено разположението в имота, както на допълващото, така и на основното застрояване. Допълващото е разположено зад основното, което е в съответствие с нормата на чл. 42 ал. 2 от ЗУТ.
Визата
за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване и е предпоставка
за одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж. От
доказателствата по делото и приетата и неоспорена съдебно – техническа
експертиза се установява, че с предложената виза за проектиране не се променя
характерът и начина на застрояване в процесния имот. Застрояването остава
нискоетажно и в този смисъл се явява допустимо. Твърдението на Гл. архитект в
оспорения отказ, че заявителите ще реализират само „допълващото застрояване,
без да реализирате основното застрояване“ не почива на никакави доказателства
по делото, а е просто едно предположение.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав, приема че Отказът на Гл. архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо изх. № УТ 22-1386/21.09.2022 г., следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне, съобразно изложеното по – горе. При това следва да ползва събраните по настоящето дело доказателства, както и нови представени пред него такива и като се ръководи съобразно тук изложените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателите, както и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ответникът следва да им заплати направените разноски, съобразно представените доказателства за това, като съдът не приема направеното възражение, касаещо възнаграждението на вещото лице.
По тези съображения и на основание чл. 172 ал. 2, във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
Отменя Отказ на Главния архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо изх. № УТ 22-1386/21.09.2022 г., във връзка със заявление вх. № УТ 22 -1386/02.08.2022 г. на Д.И.С. и Б.Т.С..
Връща преписката на административния орган за произнасяне по направеното заявление, съобразно дадените указания за приложение на закона.
Осъжда Община Кюстендил да заплати на Д.И.С. и Б.Т.С., двамата с постоянен адрес:***, сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: