Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 139 Година
2021, 20.01.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 04.11.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 925 по описа за 2020
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът Д.П.К./съгласно допусната
поправка на бащиното име, посочено в исковата молба от И. на П. с протоколно
определение от 24.06.2020г./, починал в хода на производството, на чието място
с Определение №1556 от 28.09.2020г., постановено по настоящото дело, е
конституиран неговият наследник Н.Д.К., е предявил срещу ответника Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от
общо 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното и изплащане, съобразно направените уточнения на
исковата молба от 26.05.2020г., в т.ч. и увеличение на исковата
претенция/л.12/, съответно допълнение на исковата молба/л.25-26/, както следва:
- 5 000 лева за периода от 11.12.1996г. до 10.09.1998г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив;
- 5 000 лева за периода от 11.11.1998г. до 28.12.1999г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив;
- 5 000 лева за периода от 20.04.2019г. до 27.01.2020г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив.
Твърди се, че на лицето са нарушени
правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/
и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.
В исковата молба /л.2-5/, доуточнена и допълнена с молби
вх.№6928/26.05.2020г./л.12/ и молба от 24.06.2020г., депозирана в първото по
делото о.с.з.,/л.25/ от страна на ищеца чрез неговия процесуален представител
адв.М. се твърди, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на К. на
елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна
площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и кашлица
у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, липса на
прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолирана
тоалетна/; нискокалорична и с лошо качество предоставяна храна, в т.ч. липса на
предоставена хранителна диета, съответстваща на стомашното му заболяване; лошо
състояние на банята/недезинфекцирана, на л.св. се налага да се къпят по 30-40
заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена
вода с лошо качество, която не става за пиене, довело до вирусни инфекции и
заболявания у ищеца/; липса на достатъчно осветление и проветряване, довели до
проблем с очите, както и дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към
респираторни заболявания у ищеца; липса на външна изолация, водещо до ниски
температури през зимата, както и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие
от минаващи през тях тръби, които капят; непредоставяне на дебели завивки;
спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и
бълхи; недостатъчна и нередовна ДДД обработка, вследствие на което ищецът постоянно
има обриви по тялото и крайниците; лишаване от адекватно медицинско обслужване
по отношение на налично стомашно заболяване „Дискинезия на жлъчния мехур с код
К82.8“ с придружаващо заболяване „Гастрит“, както и във връзка с прекаран
„Миокарден инфаркт“; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и
неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза.
Претендира се присъждане на сторените разноски, както и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите
периоди преди 2015г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност, алтернативно недоказаност на исковите претенции в така
претендираните размери.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпило Становище рег. №4469 от 03.06.2020г. от ГД“Изпълнение на
наказанията“, Затвор Пловдив/л.47-48/ се установява, че по отношение престоя на
ищеца е представена справка единствено за третия исков период.
Посочва се, че л.св. К. е постъпил в ПО на 25.04.2019г. и е бил настанен в
спално помещение РЦ 1 и е престоял там до 02.05.2019г. включително. Това спално
помещение е с площ без санитарния възел от 27,04 кв.м. и санитарен възел с площ
от 2,66 кв.м., разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,49/1,20м и
1,00/1,20м и един отваряем прозорец на санитарния възел с размери 0,34/1,20м.
През този период в РЦ са пребивали повече от 6 л.св., с изключение на датата
26.04.2019г. Или, за период от 7 дни на ищеца не са били осигурени минималните
4 кв.м. жилищна площ.
С Протокол №1068/03.05.2019г. ищецът е настанен в Трета група, спално
помещение №21, където е пребивавал до освобождаването си на 27.01.2020г. Това
спално помещение е с площ от 27,10 кв.м. без санитарния възел и разполага с два
отваряеми прозореца с размери 1,19/1,19м и 0,58/1,19м и санитарен възел с площ
от 4,50 кв.м., разполагащ с един отваряем прозорец с размери 0,43/1,19 м. През
целия си престой в това спално помещение ищецът е пребивавал с повече от 5
л.св., или за период от 269 дни на ищеца не са били осигурени минималните 4
кв.м. жилищна площ.
Установява се от становището също така, че всяко спално помещение е
обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св., като
техните размери са съответно 90/180см за леглата и 45/50см за шкафовете. На
л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение
на времето на л.св. от съответната група, а като работещ му е осигурен достъп
до баня всеки работен ден. Отоплението се осъществява чрез централно локално
парно отопление през отоплителния сезон. Посочва се, че К. е назначен на работа
като мотокарист към ДП ФЗД със Заповед №1419/20.08. 2020г., със Заповед
№2235/20.08.2019г. е преназначен в „Обособено производство“ и със Заповед
№3128/06.12.2020г. е спрян от работа. При цитирането на тези заповеди съдът
констатира, че са допуснати технически грешки, доколкото на 27.01.2020г. лицето
е било освободено, поради което и няма как нито към 20.08.2020г. да е било
назначено на работа, нито на 06.12.2020г. да е било спряно.
Представени по делото са също така :
- Справка от В.Т.– младши експерт/л.50-51/, от която се установява, че
Затвор – гр.Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи,
калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници достатъчно, за да бъдат обезпечени всички
л.св. в корпуса и двете ЗО. Всеки л.св. при постъпването си получава спално
бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност, като грижата за
чистотата на спалното бельо се полага на л.св., а в утвърден график от Началника
на Затвора, два пъти седмично – в понеделник и четвъртък всеки л.св. има право
да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, като при
изхабяване по преценка на л.св. същият има право бельото му да бъде заменено,
като оформи молба, адресирана до началника на затвора. Посочва се изрично, че
няма възможност да бъде раздаван чисто нов постелен инвентар, но всичко,
описано, се предава изпрано, чисто и обезпаразитено. В справката се посочва
също така, че за поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св.
При извършените проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта.
Отделно от това се твърди, че по отношение на дейностите по ДДД, в Затвора –
Пловдив се извършват обработки, съгласно сключен договор между ГДИН и „ДДД1“ООД
шест пъти годишно, а заразените с постелъчна дървеница дюшеци, постелъчно бельо
и одеяла се бракуват, а до бракуването им се съхраняват на различно място от
незаразените;
- Становище от Н. Х. Д. – техник строителство и архитектура към
рег.№4469/03.06.2020г./л.52/, от което се установява, че през периода на
изтърпяване на наказанието на л.св. Д.П.К. 1996-27.01.2020г. в Затвора –
Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода.
Извършва се обаче своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове,
сменят се осветителни тела, не се допуска да има счупени прозорци, като същите
се подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите
помещения на л.св. Дограмата е подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на Пети пост е извършено боядисване на килиите на л.св. Отделно
от това, със собствени сили л.св., назначени като строители по щата на
домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН, е извършен ремонт и базата се поддържа в сравнително добро състояние.
По отношение на банята се посочва, че подът е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за л.св., осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора, същият е
ново закупен през януари 2017г., а въглища се осигуряват редовно от централна
доставка на ГДИН;
- График за разпределение на времето
на лишените от свобода от Трети пост от 25.03.2014г./л.49/;
- Становище Рег.№5566/06.07.2020г. от 15.07.2020г. от ИСДВР Т. Ц./л.80/, от
което се установява, че на л.св. Д.П.К. по време на последното му пребиваване в
Затвора – Пловдив е предложено да бъде включен в групова работа и клубна
дейност с обучителна насоченост „България - вчера, днес и утре“, но л.св. не е
проявил никакъв интерес. Предложено му е също така да участва в курс по
английски език, воден в Трета група – „Аз уча английски език“, но л.св. отново
не се е записал. Същият е бил назначен на работа като мотокарист към ДП ФЗД със
Заповед №1419/20.08.2020г., със Заповед №2235/20.08.2019г. е преназначен в
„Обособено производство“ и със Заповед №3128/06.12.2020г. е спрян от работа,
като тук съдът отново констатира, че вероятно в посочването на датите, на които
са издадени заповедите, е допусната техническа грешка. Приложен към становището
е План ни присъдата на л.св. К./препланиране/, подписан от него на
03.06.2019г./л.81/.
По отношение здравословното състояние на лицето по делото е представена
Докладна записка от д-р Р.Д.– лекар ординатор МЦ Затвора-Пловдив, в която се
посочва, че тъй като е започнала работа като лекар-ординатор към затвора на
21.10.2019г. няма как да отговори цялостно на въпросните в допълнителното
искане. Приложено е копие от наличната медицинска документация на К., както
следва :
- Епикриза от Клиника по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ
„Свети Георги“ЕАД, от която се установява, че ищецът е постъпил на 25.09.2019г.
по спешност с декомпенсиран диабет и изписан на 30.09.2019г. с подобрение и с
предоставени инсулинови писалки, както и с препоръки към ОПЛ за проследяване, в
т.ч. и от ендокринолог и назначена терапия/л.94/;
- Фиш за спешна медицинска помощ от 04.11.2019г., от който се установява,
че ищецът е бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД/л.97/, ведно с Лист за
консултация от 04.11.2019г. от д-р А.Ч.и д-р Д. – уролог, със заключение „други
остри гастрити“/л.84/, Резултат от образно-диагностично изследване от отделение
по образна диагностика от 04.11.2019г. със заключение „данни за нефролитиазис
синистра“ от д-р А.Д./л.85/, Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
04.11.2019г. от д-р П.П./л.87/, Резултат от клинична лаборатория от
04.11.2019г./л.89/;
- Фиш за спешна медицинска помощ от 05.11.2019г., от който се установява,
че ищецът е бил транспортиран по спешност до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с оплакване от болки по целия корем със затруднена
флатуленция и дефекация, както и гадене без повръщане/л.100/, ведно с Епикриза
от Първа клиника по хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД/л.93/, от която се
установява, че е бил изписан на 08.11.2019г. с подобрение и препоръки към ОПЛ
за проследяване, както и дати за контролни прегледи на 22.11.2019г. и
09.12.2019г.;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 08.11.2019г., от която се установява, че под №721 е
записан Д.П.К., с данни, че на същия е предоставено 1 б. пюре и амброксон 7
бр./л.106/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 09.11.2019г., от която се установява, че под №723 е
вписан Д.П.К., с данни, че на същия са предоставени 1 б. пюре и спазмалгон –
10бр./л.106/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 11.11.2019г., от която се установява, че под №742 е
вписан Д.П.К., с данни, че на същия е предоставен дневен инсулин/л.107/;
- Фиш за спешна медицинска помощ от 11.11.2019г., от който се установява,
че ищецът е бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД по спешност с
оплаквания от болки в корема, придружени с гадене и повръщане /л.98/, ведно с
Епикриза от Първа клиника по хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД/л.45-46/,
съгласно която лицето е постъпило в болничното заведение на 12.11.2019г. и
изписано на 15.11.2019г. с подобрение и препоръки към ОПЛ за проследяване, дати
за контролни прегледи на 29.11.2019г. и 16.12.2019г., както и препоръки и
назначения на ХДР/хранителен диетичен режим/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 15.11.2019г., от която се установява, че под №851 е
вписан Д.П.К., който собственоръчно е посочил, че не желае да остане в
стационара/л.108/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 17.11.2019г., от която се установява, че под №936 е
вписан Д.П.К., с данни, че на същия са предоставени 2 бр. бизалакс/л.109/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 24.11.2019г., от която се установява, че под №105 е
вписан Д.П.К., с данни, че на същия е предоставен 1 бр. инсулин
актилепид/л.110/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 03.12.2019г., от която се установява, че под №326 е
вписан Д.П.К., с данни, че на същия е предоставен инсулин/л.111/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 04.12.2019г., от която се установява, че под №397 е
вписан Д.П.К., без данни за извършен преглед и назначено лечение и/или предоставени
лекарствени средства/л.115, продължение на л.111/;
- Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 09.12.2019г. от д-р П.- хирург, от
който се установява, че ищецът е постъпил с болки в горна коремна половина с
давност от 2 дни, с гадене, чувство за киселини без повръщане и с вписана
терапия „уместно е планов прием в гастроентерология“/л.86/, ведно с Резултат от
клинична лаборатория от 09.12.2019г./л.95-96/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 10.12.2019г., от която се установява, че под №342,
съответно под №313 е вписан Д.П.К., с данни, че на същия са предоставени 3 бр.
парацетамол и 3 бр. аналгин, както и 2 бр. бизалакс/л.117-118/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 12.12.2019г., от която се установява, че под №451 е
вписан Д.П.К., без данни за извършен преглед и назначено лечение и/или
предоставени лекарствени средства с отразяване на час 12,30/л.114/;
- Фишове за спешна медицинска помощ от 12.12.2019г. и от 23.12.2019г.
/л.102, л.101/;
- Амбулаторен лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 25.12.2019г. от д-р В.М./л.88/
със заключение, че липсва необходимост от болнично лечение и дадена терапия от
гастроентерология, ведно с Резултат от клинична лаборатория от същата
дата/л.90а/, Лист за консултация от д-р Б.И., от който се установява, че на
лицето е дадена лекарствена терапия и стриктен ХДР/л.91-92/, Резултат от образно-диагностично
изследване от отделение по образна диагностика от 25.12.2019г./л.104/, Лист за
консултация от д-р А.Ч.– отделение по спешна медицина Звено Вътрешни
болести/л.83/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 28.12.2019г., от която се установява, че под №866 е
вписан Д.П.К., без данни за извършен преглед и назначено лечение и/или
предоставени лекарствени средства/л.113/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ от дата 06.01.2020г., от която се установява, че под №130 е
вписан Д.П.К., с данни, че на същия са предоставени 3 бр. деган, 4 бр.
бусколизин, както и 4 бр. от друг лекарствен препарат, който обаче не се
чете/л.117-118/;
- извадка от Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ без дата, от която се установява, че под №234 е вписан Д.П.К.,
с данни, че на същия са предоставени хелицид, аналгин и реглан/л.119/.
По делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел Д.И.Г.,
който заявява, че познава ищеца от една година, откогато са били в една стая -
№21, която по негово мнение е около 20 кв.м. В тази стая са били 9, 10, 11, 12
л.св., като всеки л.св. има вишка и шкаф. Спалното помещение разполага със
собствен санитарен възел, отделен с врата, която се затваря, по отношение на
хигиената са се сменяли по график, за да чистят, а перилни препарати всеки
месец са им предоставяли от затвора. Заявява, че са пръскали за хлебарки и
дървеници два-три пъти годишно, но е нямало ефект. Стаята разполага с прозорец
за вентилация, но други способи за вентилация няма, в тоалетната също има
прозорец, като прозорците не са много малки. На следващо място посочва, че
ищецът е имал оплаквания както от наличието на дървеници и хлебарки, така и във
връзка със здравословни проблеми – имал е диабет и някакви стомашни проблеми,
тъй като каквото и да яде, е повръщал, поради което и една седмица са го водили
по лекари. Твърди, че постоянно са го водили на лекар, но след това
оплакванията са продължавали, водили са го и на стационара и не знае да е имало
забавяне. Лишените от свобода имат възможност да ходят по коридорите, след
вечеря дори не ги затварят. Доколкото е запознат, свидетелят твърди, че от
столовата са спазвали някаква диета за ищеца.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди в три периода, както следва: от 11.12.1996г. до 10.09.
1998г., от 11.11.1998г. до 28.12.1999г. и от 20.04.2019г. до 27.01.2020г.,
когато е пребивавал в Затвора – Пловдив, пряка последица от допуснатото от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС
и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като
съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат
действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко
друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо
съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай
при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
Правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано,
че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени
от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и
2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода,
и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н.и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени
вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените
съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията
за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
На първо място, и с оглед наведените от ответника възражения за изтекла
погасителна давност за периодите преди 2015г., следва да се посочи, че
погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от
време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид
липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на
основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с
чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона
за нормативните актове/ЗНА/, следва да намерят приложение правилата на
чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто
е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия
или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие.
В тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г.
ОСГК, са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния
момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали
лица, като в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в
самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в
производството по обезщетяването – чл.1 ал.2 ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия
случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане
в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В
случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване.
При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното
преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл.130
ал.2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ и въз основа на него следва да се приеме
за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия/ на администрацията
да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане и лишаване от свобода, а
именно от 10.09.1998г., съответно от 28.12. 1999г., датите, на които той е бил
освободен от затвора. Давностният срок, включително за непозволено увреждане, е
регламентиран с чл.110 ЗЗД като петгодишен и с изтичането му се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай
от ответника са направени изрични възражения за погасяване по давност на
исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД, поради което
съдът приема, че след като от 10.09.1998г., съответно от 28.12.1999г. до датата
на предявяване на иска – 27.04.2020г., е изтекла петгодишна давност, то
вземането следва да се счита погасено и исковете в тази им част, а именно от
11.12.1996г. до 10.09.1998г. и от 11.11.1998г. до 28.12.1999г., всеки един от
тях в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, подлежат на отхвърляне.
По отношение на третия исков период, а именно от 20.04.2019г. до
27.01.2020г., за който се претендират неимуществени вреди в размер на 5000
лева, ведно със законната лихва, следва да се посочи, че от приложените по делото
справки се установява, че лицето е постъпило в Затвора – Пловдив на
25.04.2019г., поради което, и с оглед липсата на изложени възражения от страна
на ищеца, искът, касаещ периода от 20.04.2019г. до 24.04.2019г. е недоказан,
доколкото не се установява по това време ищецът да е пребивавал в посоченото от
него заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да
бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения
на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
В останалата част, касаеща престоя на ищеца в Затвора – Пловдив, който се
установи, че е от 25.04.2019г. до 26.01.2020г. вкл., от събраните и описани
по-горе доказателства се установява, че с изключение на един ден, а именно
26.04.2019г., ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н.и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
По делото от страна на ответника не бяха оборени и твърденията за лошо
качество на предоставяната храна, както и нискокалорична такава, в т.ч.
неосигуряване на подходящ хранителен диетичен режим. Това е така, защото от
страна на ищеца се твърди, че не му е предоставяна хранителна диета, при
положение, че отговорните лица са знаели за стомашните му проблеми, направени
са и доказателствени искания за представяне на справка от Затвора – Пловдив, в
каквато връзка и съдът с протоколно определение от 24.06.2020г. е задължил
ответника да представи съответните доказателства в срок до следващото съдебно
заседание. Данни и доказателства обаче по делото не са постъпили, а и с нарочно
изявление в последното по делото съдебно заседание процесуалният представител
на ГДИН изрично заявява, че няма други доказателствени искания и няма да
представя други доказателства.
В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС съдът
приема за доказани твърдяните от ищеца факти. Отделно от това следва да се
посочи, че на лицето действително е предписано спазването на стриктен
хранителен диетичен режим, видно от приложената по делото медицинска
документация, подробно описана по-горе/т.напр. Епикриза от Първа клиника по
хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД - л.45-46 и Лист за консултация от д-р Б.И.
- л.91-92/, но фактът, че на К. е била осигурявана подходяща храна, остана
недоказан в настоящия процес, тъй като, както вече се посочи, от
затворническата администрация не се представиха каквито и да било
доказателства. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания
по делото свидетел, доколкото същият не заявява категорично на ищеца да е била
предоставяна диетична храна, а посочва единствено следното: „Мисля, че спазваха от столовата някаква
диета за ищеца да.“. В случай, че такава е била предоставяна на К., то от
страна на ответника не би имало пречка да бъде установено това обстоятелство
чрез представянето на изготвените в тази връзка документи, каквито обаче не са
представени.
По делото не бяха оборени и твърденията за наличие на дървеници и хлебарки
през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника
са изложени единствено твърдения за извършени ДДД обработки, без да са
представени конкретни доказателства, от които да се установи по безспорен
начин, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени. Все в тази
насока следва и да се посочи, че твърденията на ищеца се доказват и с разпита
на свидетеля Г., който заявява, че дори и да пръскат, няма ефект, тъй като
продължава да има както дървеници, така и хлебарки, а и ищецът се е оплаквал от
тяхното наличие.
Останалите твърдения на ищеца обаче останаха недоказани.
През третия исков период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС,
тъй като във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. В тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от самия ищец. Това, че
прозорците имат решетки, по никакъв начин не се отразява на количеството въздух,
което може да влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на
количеството светлина в помещението, но от друга страна, решетките са поставени
поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание
„лишаване от свобода“. По делото няма нито данни, нито са представени
доказателства ищецът да е страдал от твърдяните заболявания задух, кашлица,
респираторни заболявания и проблеми с очите.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Всички помещения,
в които е пребивавал К./РЦ в Приемно отделение и килия №21 в Трета група/ са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение
наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи,
че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика
за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден, като в
подкрепа на тези твърдения е приложен и самият график, касаещ Трети пост, видно
от който лишените от свобода от Трети пост са разполагали с достъп до баня
всеки вторник и четвъртък от 13,30 часа до 16,30 часа.
Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото
справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се
осъществява от лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показанията
на разпитания по делото свидетел. Напълно неоснователни и недоказани са и
твърденията в исковата молба за неработещи казанчета, липса на прегради и липса
на работещи чешми и умивалници. В тази връзка, видно от приложеното по делото
становище в Затвора - Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци.
Пак там е изложено, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения
на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е
гранитогрес в общите умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от
свобода и със строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние. Според становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода.
Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на
затвора/закупен през м.януари 2017г./, а въглищата се осигуряват редовно от централна
доставка от ГДИН. От справката на лист 50 по делото се установява, че за
поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където
при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Ето защо е напълно неоснователна
претенцията и в частта относно лошото състояние на баните и тоалетните. Само за
пълнота следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът
под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в
цялост не е шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това
неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната не може да се тълкува като
нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над
средното ниво на битови условия. И не на последно място, недоказани останаха
твърденията, че ищецът е бил лишен от уединение, доколкото от разпита на
свидетеля Г. се установява, че не само тоалетната е разполагала с врата, но и
същата се е затваряла, т.е. не е била развалена и/или липсваща такава, като по
този начин на л.св. е било осигурено и уединение.
От цитираните по-горе справки се установява също така и че в затвора
разполагат с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци,
одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от
свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на лишените от свобода като в утвърден график от Началника на
Затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има
право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При
изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да
бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, не се установява ищецът да е
подал молба за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар, в т.ч. дебели
завивки, на която молба да е получил отказ. Ето защо в тази част претенцията
също е неоснователна.
Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода, в т.ч. че
няма откъде другаде да се снабди с вода, както и че пиенето й е довело до
вирусни инфекции и заболявания у ищеца, доколкото няма пречка в случай, че не
му харесва качеството на водата, да си закупи такава от лавката, която се
намира на територията на Затвора – Пловдив, а по отношение на твърдените
заболявания, липсват каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът
да се е разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави
впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква
от лошото състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са
само 5-6, като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че
водата е с изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда
на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е
ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго
подобно съоръжение/котел/, е напълно естествено да промени своите качества.
Недоказани останаха и следващите твърдения, а именно, че канализационната
мрежа минава през килията, в която пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и
се образува мухъл, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия
става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в
тази връзка. За наличие на тръби, преминаващи през килията на ищеца не говори и
разпитания по делото свидетел, нито пък, че от капещата от тях вода се е
образувал мухъл.
На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е
било прекалено студено през зимата в Затвора – Пловдив. Нещо повече, в
становището на Затвора се сочи, че отоплението се осъществява чрез централно
локално парно отопление.
Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална
и корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие,
за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и
религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
Видно от становището на лист 80 по делото, на ищеца е предлагано включването в
групова работа и клубна дейност, в т.ч. в курс по английски език, но същият не
е проявил интерес. Отделно от това, видно от приложения План на
присъдата/препланиране/, същият е подписан от л.св. без да са изложени коментари
и/или възражения във връзка с липсата на индивидуални разговори и беседи,
поради което и не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности
и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг
затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална
служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода са определени в Наредба №2/ 2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на
здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС.
Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и
медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на
последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска
практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството
и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с
ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г.
Според чл.133 ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните
домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях
се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска
помощ; 3.специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.дентално обслужване;
5.профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за
поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода; 6.медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените
от свобода.
От фактите, изложени в исковата молба и допълващата я такава, съдът приема,
че твърдението на ищеца е, че на практика не е получил навременна дължима
медицинска помощ.
В тази връзка следва да се посочи, че в периода 25.09.2019г. – 06.01.
2020г. К. е бил преглеждан неколкотратно по спешност в ЦСМП, който факт се
установява от приложените по делото фишове за спешна медицинска помощ, ведно с
амбулаторни листове за преглед на пациент в КДБ/СО, подробно описани по-горе в
решението, в т.ч. на три пъти е влизал отново по спешност в УМБАЛ „Свети
Георги“ЕАД, провеждани са му редица изследвания /лабораторни и
образно-диагностични/, назначавани са му съответните терапии, които, видно от
представените извадки от Книга за вписване на лишените от свобода, които се
нуждаят от медицинска помощ, са били спазвани. При всяко едно посещение в
медицинския стационар на Затвора – Пловдив и нужда от лекарства, такива са били
предоставяни на К.. Ето защо и твърденията за ненавременно медицинско
обслужване за периода от 25.09.2019г. до 31.12. 2019г./съгласно уточняващата
молба на л.25-26/, съдът намира за недоказани. Отделно от това, разпитаният по делото свидетел, чиито показания съдът
кретидира, посочва, че ищецът постоянно е бил воден на лекар, в т.ч. и в
стационара и не знае да е имало забавяне. Или, не се установява ищецът да е
имал конкретни здравословни оплаквания през обсъждания тук период, на които да
не е получил полагащата се медицинска помощ.
Не така стои обаче въпросът с периода 25.04.2019г. до 24.09.2019г.,
доколкото от страна на ответника не са представени изисканите доказателства –
липсват както данни за състоянието на ищеца при постъпването му в Затвора –
Пловдив, така и каквато и да било медицинска документация, в т.ч. извадка от
представената Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ за този именно период. Несериозно е твърдението в докладната
записка на д-р Р. Д. – лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив, че: „Имайки предвид, че съм започнала работа
като лекар – ординатор към затвора на 21.10.2019г., няма как да отговоря
цялостно на въпросите в допълнителното искане по т.1 и т.2.“, доколкото
съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 ЗИНЗС, за всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние, в т.ч. при преместване на лишения от свобода в
друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.
Фактът, че в този период д-р Р.Д.не е била назначена като лекар-ординатор МЦ
Затвора – Пловдив, не е форсмажорно обстоятелство, което да изключи
отговорността на ответника, поради което и следва да се приеме, че е налице
бездействие на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, поради неспазване на нормите на чл.128 и сл. ЗИНЗС, с което безспорно е
извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС.
От всичко, изложено до тук, се установява, че за третия исков период, с
изключение на един ден, ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му
пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Отделно
от това, в този период/от 25.04.2019г. до 27.01.2020г. в килиите, в които е
пребивавал ищецът, е имало наличие на дървеници и хлебарки, на лицето не е била
осигурена диетична храна, отговаряща на неговите заболявания, а така също в
периода 25.04.2019г. - 24.09.2019г. не
му е било осигурено медицинско обслужване. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н.и
други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените
по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, в т.ч. без наличието на инсекти в тях, адекватно медицинско
обслужване и подходяща за здравословното му състояние хранителна диета, които
да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му
здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното
жизнено пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът, наличието на инсекти в тях, липсата на адекватно медицинско
обслужване и диетична храна, са предизвикали такова ниво на страдание за К.,
което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на
ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от
свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното
ниво на страдание при престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н.и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н.и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от
съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 1 400 лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 1 400 лева до пълния предявен размер от
5 000 лева, за периода от 20.04.2019г. до 27.01.2020г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвор – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/в размер на 1 400 лева/, ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 27.04.2020г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС,
съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
От една страна се констатира, че разноските, направени от ищеца са в размер
на 10 лева за заплатената държавна такса.
От друга, в представените договори за правна защита и съдействие/л.7 и
л.77/, сключени с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за
осъществяване на безплатно представителство за него на конкретно основание –
чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е
налице. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/, възнаграждението за
пълномощника на ищеца възлиза на 980 лева, а съразмерно уважената част от иска,
той има право на сумата от 91,47 лева. Или, на адв.М. следва да се заплати от
ответника сумата от 91,47 лева възнаграждение.
Неоснователно е искането на адв.М. за заплащане на още едно адвокатско
възнаграждение, доколкото настоящият случай касае правоприемство в процеса,
т.е. заместване на една от страните по висящ процес с друга страна, която
продължава процеса, като е обвързана от положението, в което той се е намирал в
деня на заместването. С други думи казано, доколкото за настоящото производство
е предвидено присъждането на адвокатско възнаграждение само за един адвокат, то
сключването на договор за правна защита и съдействие от правоприемника се
приравнява на сключване на втори договор за правна защита и съдействие от
ищеца, в която хипотеза понесените разноски не се възстановяват от ответника по
иска, а остават за сметка на лицето, което ги е направило.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Н.Д.К. ***, в качеството му на наследник
на Д.П.К., сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от
27.04.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция до пълния и размер от 5 000 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 20.04.2019г. до 27.01.2020г., както и изцяло претенцията в
размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба, за понесени от К. неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация в Затвора – Пловдив за периода от 11.12.1996г. до
10.09.1998г. и изцяло претенцията в размер на 5 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба изцяло, за понесени от К.
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора
– Пловдив за периода от 11.11.1998г. до 28.12.1999г., като последните две са
НЕОСНОВАТЕЛНИ, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Н.Д.К. *** в качеството му на наследник на Д.П.К. сумата от 10/десет/ лева, представляваща внесената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес ***, партер,
сумата от 91,47/деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по
делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Г.Г.М. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по делото на Н.Д.К. на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” – София, ул.”Н.
Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: