Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../………09.2020 г.
Гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание проведено на първи септември през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 928/2019 г., по описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 17470/07.06.2019 г., уточнена с молби вх. №
19668/27.06.2019 г., вх. № 21926/17.07.2019 г. и вх. № 23589/02.08.2019 г. на И.П.Г.,
ЕГН **********,*** за осъждането на „ТЕРЕМ – ХАН КРУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“, № 31, представлявано от Г.Д.Д. (правоприемник на „ТЕРЕМ - ОВЕЧ“
ЕООД, ЕИК *********) да заплати сумата 42815.20 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение, за периода 01.07.2014 г. – 10.03.2019
г. и сумата 1120.00 лв., дължимо
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, всички дължими по Договор за
възлагане на управление от 11.09.2013 г., Договор за възлагане на управление от
15.09.2016 г. и Анекс № 1/05.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от предявяване на иска до изплащането, на осн. чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 24 и сл.
ПРУПДТДДУК (Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала) (отм. ДВ, бр. 40/2020
г., в сила от 05.05.2020 г.).
Ищецът твърди, че по силата на решение на
Съвета на директорите на „Терем“ ЕАД сключил Договор за възлагане на управление
от 11.09.2013 г., Договор за възлагане на управление от 15.09.2016 г. и Анекс №
1/05.06.2017 г., по силата на които изпълнявал длъжността Управител на „Терем –
Овеч“ ЕООД. Договорът му бил прекратен с решение от 26.02.2019 г. на Съвета на
Директорите на „Терем“ ЕАД като решението било вписано в ТР през м. март 2019
г. Твърди, че по силата на цитираните договори му се дължало възнаграждение,
което следвало да бъде определено по реда на чл. 33 и Приложение № 2 от ПРУПДТДДУК. Излага, че на
18.12.2017 г. бил получен факс от „Терем“ ЕАД, в който било изложено различно
тълкуване на разпоредбата на чл. 33 от Правилника и било изложено становище за
начисляване в завишен размер на балните единици при формиране на
възнаграждението на Управителя, в резултат от което му била дадена възможност
да възстанови получена в повече сума за периода 01.07.2014 г. – 30.09.2017
г. възлизаща на 24203.09 лв., което
ищецът сторил на 31.12.2017 г. Сочи, че основното разминаване било в начина на
изчисляване на стойността на показателя „Задължения на дружеството“, съобразно
разписаното в т. 6 от Приложение № 2 от Правилника. В получения факт били
заложени критериите по Приложение № 2, а други – формулирани като външно
финансиране. Излага, че със задна дата се приема, че е налице грешно
изчисляване и се въвежда термина „външно финансиране“. Счита, че чрез
въвеждането на това понятие изчисляването на балните единици е в негов ущърб, а
дължимото възнаграждение следва да бъде изчислявано по реда на чл. 33. Още
твърди, че за периода м. октомври 2017 – м. март 2019 г., „Терем Холдинг“ ЕАД,
в нарушение на методиката и в негов ущърб, го задължавал изчисляването на
балните единици да се извършва в по-нисък размер, което довело до заплащане на
възнаграждение в по-нисък размер. Поради което счита, че пълния размер на
уговореното възнаграждение му се дължи. Отделно от това, счита, че му се дължи
и уговореното в договора обезщетение за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване, предмет на втората искова претенция.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът, не
депозира писмен отговор.
В с.з. ищецът, чрез процесуален представител, поддържа релевираните
твърдения и доводи, а ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва предявения иск.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите
материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Не са били предмет на
спор между страните, че по силата на сключени
Договор за възлагане на управление от 11.09.2013 г., Договор за
възлагане на управление от 15.09.2016 г. и Анекс № 1/05.06.2017 г. ищецът е
заемал длъжността Управител на „Терем-Овеч“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е „Терем“ ЕАД. В чл. 20 от всеки от Договорите, страните постигнали
съгласие, че Управителя получава месечно възнаграждение, което се определя по
реда на чл. 33, ал. 1, 2, 5, 7 и 12 от ПРУПДТВДУК.
Считано от 05.12.2017
г. наименованието на „Терем“ ЕАД е променено на „Терем холдинг“ ЕАД, а от
25.01.2018 г. на „Терем – Холдинг“ ЕАД, едноличен собственик на капитала на
което дружество Държавата, упражняваща правата си чрез Министрество на
отбраната. Считано от 06.08.2019 г. дружеството „Терем – Овеч“ ЕООД е заличено,
поради преобразуването му и негов правоприемник е дружеството „Терем – Хан
Крум“ ЕАД. Тези обстоятелства също не са спорни между страните и се установяват
от вписванията налични по партидите на всяко дружество в ТР при АВ.
Видно е от представения
Протокол № 12 от 26.02.2019 г. от заседание на Съвета на Директорите на „Терем
– Холдинг“ ЕАД, че по силата на взетите решения 1.1., 1.2. и 1.3. сключения с
ищеца Договор за възлагане на управление на „Терем – Овеч“ ЕООД е бил
прекратен, считано от датата на вписване на това обстоятелство в ТР, взето е
решение да му бъде изплатено обезщетение за неспазване на срока на предизвестие
в размер на едномесечното му възнаграждение и същият е освободен от отговорност
за времето, през което е бил управител. Решението е отразено по партидата на
„Терем – Овеч“ ЕООД на 11.03.2019 г.
По делото е представена
разменена кореспонденция между страните, от която се установява, че с писмо от
18.12.2018 г. ищецът, в качеството му на Управител на „Терем – Овеч“ ЕООД е бил
уведомен, че при извършена проверка по реда на чл. 33, ал. 8 от ПРУПДТДДУК било
установено, че за периода 01.07.2014 г. – 30.09.2017 г. на управителя на
дружеството – ищеца, са били начислени възнаграждения
вповече с 24203.09 лв. като ищецът бил приканен да възстанови сумата.
Видно от представеният
Дневник по сметка 503 (стр. 36) е, че на 31.12.2017 г. ищецът
възстановил по сметката на дружеството сумата 24203.09 лв.
По делото от страна на
ответника, с оглед установяване дължимото на ищеца възнаграждение за процесния
период и с оглед събирането на специални знания чрез назначаване на ССЕ са представени
писмени доказателства, които са приобщени към делото.
По делото е изслушано заключението на тройна
ССЕ, което е приобщено към доказателствата и се кредитира от съда като
компетентно и безпристрастно дадено.
Съобразно общата
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да
се дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, 2, 5, 7 и 12 от Правилника (отм. ДВ бр. 40/2020 г., но приложим към спорния
между страните период) Възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на
едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала се определят в
зависимост от стойността на дълготрайните материални активи, числеността на
персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената
стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети
специфични задължения и отговорности в сключените договори. Месечните
възнаграждения се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на
резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата
съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица.
Управителите на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност
получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна
на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния
месец като след приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите
през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се
изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за
отчетното тримесечие. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с
възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два
месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи
получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за
предходното тримесечие. Предвидено е и ограничение в размера на възнаграждението на управителите
на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност по ал. 5 като след
преизчисляването по ал. 7 не може да надхвърля дванадесеткратния размер на
минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец.
В Приложение № 2 към
чл. 33, ал. 2 от Правилника са определени показателите и критериите за определяне на балната оценка в еднолични
търговски дружества с държавно участие в капитала, а в забележки към
Приложението се съдържат пояснения във връзка с прилагането на отделните
показатели и критерии.
От приетото заключение
на тройната ССЕ се установява, че вещите лица са извършили изчисленията и са дали заключение
за размера на дължимото на ищеца възнаграждение при съобразяване изискванията
на чл. 33 ал. 2 ПРУПДТДДУК и Приложение
№ 2 към него. Вещите лица посочват, че в тази връзка за процесния период са
установили разминаване между първоначално определените бални единици, въз
основа на които е изчислено първоначалното възнаграждение на ищеца и
определените бални единици при спазване на изискванията на Правилника, досежно показателя
„Задължения на дружеството" и по-точно критерия спазване и неспазване на
сроковете по този показател. Вещите лица са изложили два варианта: - Вариант
1, при който се отчитат всички задължения, породени от стопанската дейност
на дружеството с изключение разчетните взаимоотношения между „Терем-Овеч"
ЕООД и принципала „Терем“ ЕАД (Терем – Холдинг ЕАД), които възникват от сключени договори
за ноу - хау и договори за заеми и - Вариант 2, при който се отчитат всички
задължения, породени от стопанската дейност на дружеството, в т.ч. и разчетните
взаиоотношения между „Терем-Овеч" ЕООД и принципала „Терем“ ЕАД, които
възникват от договори за ноу - хау и договори за заеми.
Вещите лица посочват,
че при разработване на вариантите са спазили чл. 33 и Приложение № 2 от Правилника;
относимите клаузи от сключените Договори за възлагане на управление; т. 6 от
Приложение № 2 относно сроковете за заплащане на задълженията, както и т. 9 от
забележките към Приложение № 2 на Праливника. Вещите лица поясняват, че
последната не била взета под внимание от страните, когато е определяно възнаграждението
на ищеца в процесния период.
След тези пояснения,
вещите лица дават заключение, че във Вариант
1 дължимото възнаграждение на ищеца за
процесния период 01.07.2014 г. – 10.03.2019 г. възлиза на 211 085.27 лв. За същия период на ищеца е
начислено възнаграждение в размер на 237225.35 лв. Разликата между
начисленото в процесния период и изчисленото от експертизата възлиза на 26140.08
лв.
При Вариант 2, вещите лица заключават, че
дължимото на ищеца възнаграждение за процесния период възлиза на 205950.64 лв. Така, при този вариант
разликата между следващите се и начислените в „Терем – Овеч“ ЕООД
възнаграждения на ищеца възлиза на 31274.71 лв. При този вариант бални единици
по показателя „Задълженя към доставчици“ не са начислени, тъй като задълженията
по сключения Договор за преотстъпване на производствен опит /ноу-хау/, сключен
между „Терем – Овеч“ ЕООД – лицензополучател и „ТЕРЕМ" ЕАД – лицензодател,
не са погасени.
От заключението се
установява още, че за процесния период начисленото на ищеца възнаграждение в
размер на 237225.35 лв., се състои от: - основна заплата - 158052.33 лв.; - клас
- 33531.37 лв.; - ФРЗ от предходен
период - 6714.21 лв.; - ваучери - 700.00 лв.; - платен отпуск - 31102.95 лв.; - обезщетение за неспазено
предизвестие - 4201.61 лв.; - обезщетение за платен отпуск - 2922.88 лв.
Настощият състав намира
за необходимо да отбележи, че не е обвързан от начина на изчисляване на
дължимото възнаграждение от ищеца или ответника, доколкото определянето на
възнаграждението е разписано в подзаконов нормативен акт, който страните са
идентифицирали като приложим в отношенията между тях в клаузите на сключените
договори за възлагане на управлението и са препратили към него.
На следващо място,
съдът намира, че задълженията по сключените договори за отстъпване на
производствен опит (ноу-хау) и задълженията по договори за
заем, отразени в сключения между „Терем – Холдинг“ ЕАД и „Терем – Овеч“ ЕООД,
Анекс към договор за подновяване на задължения № 1/31.12.2018 г. не следва да
бъдат вземани предвид при формиране на показателя „задължения към дружеството“.
За да направи този извод съдът, съобрази поясненията дадени в т. 6 от
Приложение № 2 от Правилника, в която са посочени видовете източници на
задълженията за главници и лихви, а именно: ползвани банкови кредити;
задължения към държавния или общинския бюджет (данък върху печалбата, данък за
общините, данък върху доходите от трудови правоотношения или договори за
управление и контрол и задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., по сключени по съответния ред
договори); вноските за задължителното обществено и здравно осигуряване и
задължения към доставчици, а ако имат просрочени такива задължения за предишни
периоди, както и дивиденти за държавното участие след 1 юли 1997 г. - редовно
ли ги обслужват според сключените договори за тяхното погасяване. Под
"задължения към доставчици" се разбират задължения по договори за
доставки и услуги, свързани с производствено-стопанската дейност на търговското
дружество, като в случаите, когато те се погасяват съгласно договорените за
текущи и предишни периоди срокове, се счита, че не са налице просрочени
задължения. В случая, цитираните по-горе договори са сключени между принципала
и дъщерното дружество, в този смисъл са договори между свързани лица и формират
вътрешни за холдинга отношения, по които принципала няма качеството на
доставчик, заложено в т. 6 от Приложение № 2.
При така изложеното
съдът намира, че при разрешаване на спора между страните следва да се придържа
към Вариант 1 от заключението на тройната ССЕ. При този вариант дължимото на
ищеца възнаграждение за процесния период 01.07.2014 г. – 10.03.2019 г., възлиза
на 211085.27 лв., при реално начислено възнаграждение в размер на 237225.35 лв.,
за същия период.
При това положение
предявения иск за заплащане на сумата 42815.20 лв., претендирана като неплатено
възнаграждение, за периода 01.07.2014 г. – 10.03.2019 г. като неоснователен
подлежи на отхвърляне. Неоснователен се явява и предявения иск за сумата 1120.00
лв., дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие, доколкото видно от
заключението на тройната ССЕ такова е било начислено и съответно изплатено на
ищеца, поради което също ще следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора
и в съответствие с направеното искане, на ответника се следват разноски по реда
на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.. От страна на ищеца е релевирано възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за ответната страна, възлизащо на
5400.00 лв., с ДДС. При обсъждане на възражението съдът извърши проверка за
дължимия минимален размер съобразно Надерба № 1 за МРАВ и установи, че същият
възлиза на 1848.06 лв., без ДДС. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на спора, обема на събраните писмени доказателства и ползваните
специални знания, съдът намира, че претендираният размер от 5400.00 лв., с ДДС
се явява прекомерен и следва да бъде намален до размера на 3000.00 лв., с ДДС.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.П.Г., ЕГН **********,*** за осъждането на „ТЕРЕМ – ХАН КРУМ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“, № 31, представлявано от Г.Д.Д. (правоприемник на „ТЕРЕМ - ОВЕЧ“
ЕООД, ЕИК *********) да заплати сумата 42815.20 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение, за периода 01.07.2014 г. – 10.03.2019
г. и сумата 1120.00 лв., дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие,
всички дължими по Договор за възлагане на управление от 11.09.2013 г., Договор
за възлагане на управление от 15.09.2016 г. и Анекс № 1/05.06.2017 г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска до
изплащането, на осн. чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 141, ал.
7 ТЗ, вр. чл. 24 и сл. ПРУПДТДДУК (Правилник за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала) (отм. ДВ, бр. 40/2020 г., в сила от 05.05.2020 г.).
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „ТЕРЕМ – ХАН КРУМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“, № 31, представлявано от Г.Д.Д.
(правоприемник на „ТЕРЕМ - ОВЕЧ“ ЕООД, ЕИК *********) сумата 3000.00 лв., с ДДС (три хиляди лева), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: