№ 93
гр. Враца, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500260 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба
от адв.Е.Г., като пълномощник на Р. Т. Д. и П. Ц. Д., и двамата от гр.Враца, против
решение №260192/04.04.2021.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№2454/2020г. в неговата цялост, с което жалбоподателите са осъдени да премахнат за
своя сметка преградата от стълбищната площадка на втория етаж и да възстановят
стационарното стълбище от нивото на пода на втория етаж до тавана в жилищната
сграда, находяща се в гр.Враца, ПИ с идентификатор 12259.1017.88.
В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че по силата на решение от
12.11.2018г.по гр.дело №2914/2018г. синът на жалбоподателката и неговата съпруга са
били осъдени да осигурят достъп до клетката и до тавана, което е било изпълнено и за
целта са налице констатации по изп.дело №12/2019г.на ЧСИ Д.. Сочи се също, че
извършеното преустройство на втория етаж за ползване на покрива на входно антре за
тераса, е по реда на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ и е станало с разрешение
№189/20.08.2009г.на Община Враца и въз основа на съгласуван и одобрен
инвестиционен проект. Разрешението за строеж не е обжалвано и е влязло в сила.
Поддържа се, че тези обстоятелства не са съобразени от районния съд, като не е
съобразено и представеното от жалбоподателите архитектурно-планировачно решение
на архитектурната концепция, съгласно което допълнително изградените перила дават
1
достъп до антрето и ползването му като тераса. Жалбоподателите сочат също така, че
собствения на ищеца таван всъщност е подпокривно пространство, което не може да
служи за складово или друго помещение, а само за ремонт на покрива, като по своята
същност е обща част, в какъвто смисъл е и заключението на назначеното по делото
вещо лице. В подкрепа на доводите си по отношение на това твърдение,
жалбоподателите се позовават и на ТР №34/1983г.на ВСК, както и на решение на ВКС
по гр.дело №3138/2014г., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Поддържа се също
така, че неправилно районният съд не е съобразил констатациите на вещото лице, че
достъпът до подпокривното пространство и до самия покрив е свободно, както през
стълбищната клетка, кака и през терасата, като се осъществява посредством подвижна
стълба. Твърди се и това, че извършени от жалбоподателя П.Д. действия по смисъла на
чл.109 от ЗС изобщо не са установени по делото, като освен това той не е и
легитимиран да отговаря по иска, той като не е собственик или съсобственик на имота.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна К. Б. Т., чрез упълномощения
му адвокат М.М., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва.
Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, доколкото е
основно на установеното по делото обстоятелство, че достъп до такава освен през
стълбищната клетка няма. Твърденията в жалбата за наличието на архитектурно-
планировачно решение се оспорват, като се сочи, че тази част от реконструкцията по
проекта касае единствено жилищната площ на ответниците по иска, чрез която
преустройват покривната конструкция на антрето в тераса на втория етаж и не включва
външна реконструкция от втория етаж до такава или до покрива. И тъй като ищецът не
разполага с вещни права върху терасата, това изключва достъпът му до тавана да се
осъществява през нея. В отговора се сочи също, че посредством приетата по делото
техническа експертиза е установено, че неправомерно е поставена ПВЦ дограма с
входна врата към втория етаж и преграда от стъкло, която препятства достъпа до
площадката на кота +4,20, като такава дограма не е предвидена за изграждане и в
строителните книжа. Освен това липсват изградени площадки от кота +5,45 и
стълбище от кота +4,20. Въззиваемият твърди също така, че в хода на изп.дело
№12/2019г.на ЧСИ Д. е предаден само ключа от входа на втория етаж, но не е
изпълнявано премахване на неправомерно поставена преграда за площадката на
втория етаж.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените
във въззивното производство разноски.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че
2
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
Районен съд-Враца е сезиран и се е произнесъл по предявен от К. Б. Т. от
гр.Враца против Р. Т. Д. и П. Ц. Д., и двамата от гр.Враца, иск с правно основание
чл.109 от ЗС, за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
тавана на къща и стълбищната клетка, находящи се в поземлен имот с идентификатор
12259.1017.88 с адрес гр.***, като за своя сметка премахнат преградата от стълбищната
площадка; възстановят стационарното стълбище до тавата и възстановят входа на
таванския етаж в първоначалния му вид и в оригиналните му размери.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на първия етаж от
находящата се в горепесочения имот къща, на тавана, както и на ½ ид.ч. от мазе-юг и
съответните идеални части от общите части на къщата. Твърди се също, че собственик
на втория етаж от къщата, заедно с ½ ид.ч. от мазе и съответните идеални части от
общите части на къщата, е ответницата Р.Д., а нейният син-ответникът П.Д. живее в
собствения й имот от повече от 6 години. Ищецът сочи, че до втория етаж и до тавана
се достига по стълбищна клетка пред отделен вход, различен от входа на първия етаж,
и на чиято последна площадка се намира входа на тавана. Стълбищната клетка била
обща част и поради това, че ответниците държали входа й заключен и така
препятствали входа до тавана, в влязло в сила решение на РС-Враца от 12.11.2018г. по
гр.дело №2914/2018г. ответникът П.Д. и съпругата му били осъдени да заключващото
се устройство от тази врата или да му предадат ключа от нея, последното от които
били изпълнено по принудителен ред в хода на образувано от ищеца изпълнително
дело. Ищецът твърди също така, че след като достъпът му бил осигурен, той установил,
че двамата ответници са монтирали РVC преграда и врата на площадката за втория
етаж, изцяло са премахнали стълбището от площадката до тавана, затворили са входа
на тавана с гипсофазерна плоскост, като е оставен единствено отвор, наподобяващ
люк, а друг достъп до тавана няма. Поддържа се, че стълбищната клетка е обща част на
сградата и не преминава през жилищната площ на втория етаж, поради което не
смущава правото на собственост на ответниците. Ищецът посочва също, че поради
извършените от ответниците преустройства-поставени РVC преграда и врата и
премахнато стълбище до тавана, той няма достъп до площадката на втория етаж на
стълбищната клетка, съответно и до тавана, с което му се пречи да упражнява
3
необезпокоявано и в пълен обем правото му на собственост на таванското помещение.
По реда на чл.131 от ГПК ответниците са ангажирали писмени отговори, че
оспорват иска. Твърдят, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече е бил предявил
иск на същото правно основание - чл.109 от ЗС, срещу ответника П.Д. и съпругата му,
по който с Решение № 827/12.11.2018г. по гражданско дело № 2914/2018г. по описа на
РС - Враца, съдът е осъдил ответниците да осигурят достъп до стълбищната клетка и
тавана и същите са предали ключа от входната си врата /само за втория етаж/ на ищеца.
Поддържат също, че от 2018 година на втория етаж не живее никой, а те живеят на
друг адрес. Посочват, че извършеното преустройство на втория етаж на две спални, за
ползване на покрива на входно антре за тераса, по реда на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ е
станало с Разрешение за строеж № 189/20.08.2009 година на Община Враца, влязло в
сила на 04.12.2009 година, и въз основа на съгласуван и одобрен от главния архитект
на Община В. инвестиционен проект, издаден на основание чл.148, ал.1, ал.4 от ЗУТ.
Изтъкват, че в настоящият случай се касае не за таванско помещение, а за подпокривно
пространство, което служи за ремонт само на покрива, а не за складово или друго
помещение, което да се ползва от съсобствениците на сградата, и представлява обща
част на жилищната сграда по предназначение и служи за общо ползване на етажните
собственици. Твърдят, че ищецът е закупил само 1/2 идеална част от цялото таванско
помещение и няма учредено вещно право на ползване по чл.56 ЗС, нито пък е
разпределено ползването на това пространство по чл.32 ЗС. Поддържат, че ищецът има
ключ от входната врата за втория етаж и е заключил неправомерно оставения отвор за
подпокривното пространство, на който е поставен капак от ПВЦ, за да не падат
боклуци и за да бъде защитено и свободно ползването на стълбището до втория етаж.
Изтъкват, че от стълбищната клетка и от терасата може свободно да се излиза на
покрива за ремонт, но такъв не се налага, поради извършен от тях ремонт на покрива
преди четири години.
При така постъпилите искова молба и отговор в производството пред районния
съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които искът е бил приет
за допустим и основателен и е бил уважен изцяло. Въз основа на събраните в
първоинстанционното производство доказателства въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Както това се установява от представените по делото нот.акт №62, том І, рег.
№1868, дело №25/2016г.на нотариус Е. С., протокол от 21.04.1986г. за одобрена
съдебна спогодба по гр.дело №696/1986г.на РС-Враца и нот. акт №48, т.ІІІ, рег.
№2178, нот. дело №190/2008 г. на нотариус В. В., ищецът К.Т. е собственик на първи
етаж от жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 12259.1017.88, ведно с
прилежащите части: таван, ½ ид.ч. от мазе-юг, и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, докато ответницата Р.Д. е собственик на
втория етаж от жилищната сграда, ведно с ½ из.ч. от мазе, както и на съответните
4
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Между страните не се спори, че ответницата Р.Д. е майка на ответника П.Д., а
видно от показанията на разпитания по делото свидетел К. Д., който е братовчед на
ищеца, на втория етаж от къщата живее ответника П.Д., заедно със съпругата си.
Свидетелят установява, че е роден в тази къща и я познава добре отвътре, като твърди,
че в нея е имало масивно дървено стълбище, по което се е стигало до тавана, но от
преди повече от 10 години ответника П.Д. е променил конструкцията на къщата и е
направил железобетонно стълбище, което достига до площадката на втория етаж на
сградата и вече не може да се стигне от стълбите до тавана. Третата част от старото
стълбище, която е водила от площадката на втория етаж към тавана, не съществува
вече. Преди ремонта е имало капандура за изход на тавана с размерите на врата, която
в момента е затворена. Според свидетеля до тавана на къщата няма от къде да се стигне
от друго място. Ищецът е споделял пред свидетеля, че проблема е от 10 години, че това
положение му пречи, тъй като няма как да стигне до тавана. Свидетелят установява
също, че таванът представлява подпокривно пространство над цялата къща и че няма
жилищни помещения оформени в него.
Показанията на свидетеля, че на втория етаж от къщата са извършвани
преустройства се подкрепят от представените по делото строителни книжа-
конструктивно становище относно изпълнено преустройство на втори жилищен етаж
на съществуваща жилищна сграда в ПИ 12259.1017.88.1, разрешение за строеж
№189/20.08.2009г. на Община Враца, влязло в сила на 04.12.2009г. и съгласуван и
одобрен от главния архитект на Община Враца инвестиционен проект за преустройство
на втория етаж на две спални, за ползване на покрива на входно антре за тераса, а също
и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана техническа експертиза.
В производството пред районния съд са изслушани и приети основна и
допълнителна технически експертизи, които не са оспорени от страните. От
експертните заключения се установява, че процесният имот представлява двуетажна
масивна жилищна сграда, в която са обособени два самостоятелни обекта: на първия
етаж - жилище с идентификатор 12259.1017.88.1.1 със ЗП - 94.87 кв.м. и самостоятелен
вход от южната фасада на сградата; на втория етаж - жилище с идентификатор
12259.1017.88.1.4 със ЗП - 94.58 кв.м. и самостоятелен вход от западната фасада на
сградата през вътрешна стълбищна клетка. Достъпът до втория жилищен етаж на
сградата и разположеното над него подпокривното пространство /тавана/ и покрив се
осъществява от самостоятелен вход на ниво терен към двора, различен от входа за
първия етаж, през вътрешно стоманобетонно стълбище с декоративен дървен парапет,
изпълнено до нивото на втория етаж. Точно на плочата, която излиза на втория етаж,
на края на площадката откъм стълбището, е монтирана PVC дограма с входна врата
към етажа и преграда от матирано стъкло. За достъп до подпокривното пространство
/тавана/ на сградата е направен отвор в дървената гредова конструкция с размери
5
160/90 см., като в него е изпълнен хоризонтален люк с външни размери 170/90 см. и
отвор за преминаване с вътрешни размери 80/80 см. и монтирана PVC рамка с капак,
на височина 3, 27 м. от стълбищната площадка на кота +3, 20 м. При огледа вещото
лице е констатирало, че от монтирания люк няма падаща стълба до нивото на
площадка на кота +3, 20 м., както и че под люка, на стълбищната площадка на кота 3,20
има подвижна алуминиева двустранна стълба. От заключението се установи също, че
до подпокривното пространство /тавана/ на жилищната сграда няма друг достъп, освен
по описаното вътрешно стоманобетонно стълбище. Според вещото лице през 2009г.
въз основа на съгласуван и одобрен от главния архитект на Община Враца на
18.06.2009г. инвестиционен проект по части: архитектурна, конструктивна, ВиК,
Електро, ПБЗ за обект: "Преустройство на две спални към жилище на ІІ-ри етаж за
ползване на покрива на входното антре за тераса /по реда на чл. 185, aл. 1, т.3 от ЗУТ“
и издадено Разрешение за строеж № 189/ 20.08.2009г. с възложител ответницата Р.Д., е
извършена реконструкция на стълбищната клетка, при която са изпълнени СМР и
дървената конструкция на стълбището е заменена със стоманобетонни елементи, като
са изпълнени всички довършителни работи - подови настилки по стъпала и площадки,
шпакловка по стени и тавани с латексово покритие, парапет и вход към втория етаж и
тавана. Фактическото разположение на стълбището спрямо жилищната сграда е
онагледено със скицата на л.25 по делото (вертикален разрез). От заключението се
установява също, че предвид предназначението на подпокривното пространство
/тавана/, установено при извършения оглед, може да се приеме, че достъпът до него е
обезпечен, но за по-голямо удобство може да се монтира стационарна стълба или да се
направи хоризонтален капак с падаща стълба.
При разпита се в съдебно заседание пред районния съд вещото лице е
пояснило, че подвижната алуминиева двустранна стълба, по която се стига до люка,
монтиран на таванската плоча-гредоред, е с височина 2м. и е поставена под нивото на
втория етаж, преди преградата, на стълбищата площадка между първия и втория етаж,
така че люка попада точно над тази площадка. Според вещото лице стълбището е
предвидено в инвестиционния проект за извършеното преустройство, направено в
сградата през 2009 г., който е посочен в заключението си и е изградено до кота 4,2
(пода на втория етаж) и няма изградена площадка на кота 5,45 и стълбище до кота 7,20.
Подвижната алуминиева стълба е поставена на кота 3,20 и трябва да стигне до кота
7,20. Вещото лице установи също, че не се установява проекта да предвижда
изграждане на ПВЦ-преградата, която е монтирана на стълбището, а таванът е едно
цяло, направен е с плоскости и в самото подпокривно пространство няма обособени
тавански помещения.
По делото е представено също така заверено копие от решение от 12.11.2018г.
по гр.дело №2914/2018г. на РС-Враца, от което се установява, че по силата на същото
ответникът П.Д. и съпругата му са осъдени да премахнат заключващото устройство
6
/патрона/ от вратата на входа към стълбищната клетка, водеща до тавана на къщата,
или да предадат ключ на ищеца К.Т., както и да му осигурят постоянен и
безпрепятствен достъп до клетката и тавана. Между страните не се спори, че в хода на
образувано изпълнително производство, така постановеното решение е изпълнено.
Напълно идентична фактическа обстановка е изложена и от районния съд с
обжалваното решение, с което искът е бил уважен.
Тъй като с обжалваното решение районният съд обосновано и изчерпателно се
е произнесъл по всички твърдения на ищеца и по всички възражения на ответниците,
въз основа на обстоен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства и при
правилно приложение на материалния закон, то на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към изложените от него мотиви.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно наведените в
жалбата оплаквания, въззивният съд намира следното от правна страна:
Не могат да бъдат споделени направените във въззивната жалба оплаквания, че
районният съд не се е съобразил с представените доказателства, че извършеното
преустройство на втория етаж за ползване на покрива на входно антре за тераса, е по
реда на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ и е станало с разрешение №189/20.08.2009г.на Община
Враца и въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект, както и че не е
съобразено и представеното от жалбоподателите архитектурно-планировачно решение
на архитектурната концепция, съгласно което допълнително изградените перила дават
достъп до антрето и ползването му като тераса. На първо място, от доказателствата, на
които жалбоподателите се позовават, не се установява проектът и разрешението за
строеж да предвиждат поставянето на ПВЦ дограма с входна врата към втория етаж и
преграда от матирано стъкло, каквито в действителност са били поставени от
ответниците. На следващо място, съпоставката на приетите по делото експертни
заключения с представената техническа документация показва, че извършените от
ответниците преустройства не съответстват на проекта, доколкото предвидените в
проекта площадка на кота 5,45 и стълбище до тавана (кота 7,20) не са изпълнени, а от
монтирания люк за достъп до тавана до нивото на площадката на кота +3,20 няма
падаща стълба, която да позволява нормален достъп до тавана, като се вземе предвид,
че разстоянието от площадката на кота +3,20 до люка е 3,27 м. При тези доказателства
напълно правилен се явява извода на районния съд, че по този начин част от
стълбището - от площадката на втория етаж до тавана, представляваща обща част, е
премахната и не съществува, като така е прекъснат достъпа до тавана на сградата,
представляващ общо подпокривно пространство, и до покривната конструкция. Ето
защо и тъй като извършените от ответниците преустройства не съответстват на
проекта, то фактът, че е издадено разрешение за строеж, което е влязло в сила, е без
правно значение, доколкото релевантно спрямо иска по чл.109 от ЗС е фактически
осъщественото неоснователно въздействие или посегателство над обекта на правото на
7
собственост на ищеца, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение.
Въззивният съд намира, че освен, че са в отклонение на проекта и строителното
разрешение, извършените от ответниците преустройства имат характер на такива, че
създават постоянни и съществени пречки за ползването на тавана. Нито правно, нито
житейски логично е достъпът да се осъществява чрез подвижна стълба, при положение,
че височината от площадката на кота +3,20 до люка на тавана е повече от 3 метра.
Достъпът следва да е такъв, че всяко лице, по всяко време, безопасно и без
затруднения, да може да ползва тавана, докато в случая при установената височина е
очевидно, че това не е така. Независимо, че в настоящето производство не може да
бъде решен възникналия между страните спор индивидуална или обща собственост е
тавана, то релевантно за спора е, че и в двата случая ищецът разполага с права на
собственост върху него, доколкото дори таванът да е обща част, по силата на чл.40 от
ЗС ищецът разполага със съответния дял от собствеността върху него. По тази причина
ищецът е и активно материалноправно легитимиран да търси защита на
собственическите си права по реда на чл.109 от ЗС. В случая това право не се явява
погасено с постановяването на решението по гр.дело №2914/2018г.на РС-Враца и
неговото изпълнение, тъй като предмет на иска по чл.109 от ЗС може да бъде всяко
отделно неоснователно действие на ответниците, което пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост, а действията, които са били предмет на посоченото дело,
са различни от тези, предмет на настоящето, независимо, че и в двата случая да
свързани с достъпа и ползването на тавана на къщата.
Всички наведени във въззивната жалба оплаквания и възражения са били
подборно и детайлно обсъдени от районния съд в обжалваното решение, като
мотивите, които той е изложил, произнасяйки се по тях, се споделят напълно от
въззивния съд.
Така изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че
жалбата е неоснователна, а решението на РС-Враца е правилно и законосъобразно,
поради което ще следва да бъде потвърдено.
Независимо от този изход на делото деловодни разноски в полза на
въззиваемия К.Т. не следва два бъдат присъждани, тъй като по делото не са
представени доказателства за извършването на такива, в т.ч. и за заплатено на адв.М.
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260192/04.04.2021.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №2454/2020г.
8
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9