№ 187095
гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110173410 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „*****" ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Г. А.. Претендират се вземания, произтичащи от
договор за потребителски кредит, които се твърди да са били прехвърлени на заявителя.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
От друга страна, с практиката Съда на Европейския съюз е разяснено задължението за
служебна преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо и такава преценка следва да бъде извършена от заповедния съд в случая.
Съгласно чл. 17 от договора за кредит ЗАЕМАТЕЛЯТ се задължава на основание
чл.23 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, в срок до 3/дни/ дни от получаване на
заемната сума по настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ЗАЕМОДАТЕЛЯ за връщане
на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на *****
АД всички задължения на ЗАЕМАТЕЛЯ по Договора за Кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ***** АД за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30
дни след падежа на последната вноска.
Чл. 18. предвижда третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети
някои от търговските обекти на ЗАЕМОДАТЕЛЯ в страната и да сключи с последния
изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчитество/, с който да се задължи
солидарно да отговаря, заедно със Заемателя за връщането на всички дължими суми по
настоящия договор. Със сключването на посочения договор, задължението на Заемателя,
съгласно този член се смята за изпълнено.
Съгласно чл. 19. Третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от
страна на ЗАЕМОДАТЕЛЯ с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен
дълг. Страните се договарят, че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на
1
минимум описаните в договора условия.
Съгласно чл. 20. страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на
Заемателя, посочено в чл. 17,18 и 19 ще причини на ЗАЕМОДАТЕЛЯ вреди, които
неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. В случай, че Заемателят не изпълни
задължението си посочено в чл. 17 същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на
0,9 % на ден върху стойността на усвоената сума, платима на падежа на всеки транш.
Претендира се неустойка в размер на сумата 1111,78 лева при главница в размер на 500
лева.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето на всяка с естеството на
сключения договор за заем, налага извод, че така наложената от кредитора неустойка
представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение,
което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител,
отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус
или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за
представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза въвежда за потребителя, са на практика
неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция на цялото
задължение по договора, или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени
изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер на
сумата 500 лева с кратък срок на погасяване. С други думи, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати, въвеждайки основание за договорна отговорност на потребителя, който да дължи
неустойка в значителен размер с оглед размера на главницата по съответния договор, като
още към момента на сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че
задължението на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице
предпоставките за дължимост на тази сума
Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тези клаузи
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължение на потребителя, кандидатстващ
за отпускане на парични средства чрез сключването на договора, като с последното се
освобождава от своето преддоговорно задължение. Последното обаче води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора.
Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде
за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто
се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън
2
договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след
като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит
ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за
неустойка бъде включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли допустимия
съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно и сами по
себе си клаузите за неустойки се явяват нищожни с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с включена
неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер
на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на разходите ще надхвърли
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с
процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към
изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена
в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което и се дължи само чистата стойност на кредита.
Обстоятелството, че заявителят се явява цесионер е без правно значение, доколкото
не могат да бъдат прехвърлени вземания, които не са възникнали и не са съществували в
патримониума на цедента. Следователно дължимо остава само вземането за главница в
размер на сумата 500 лева. Потребителят не дължи лихви или други разходи по кредита, вкл.
законна лихва от подаване на заявлението до плащането (Решение № 129/30.07.2024г. по т.д.
№ 630/2023г. по описа на ВКС).
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 8,52 лв. за д.т. и 10,93 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 398445/07.12.2024 г., подадено от „*****“ ЕООД, ЕИК:
*****, срещу С. Г. А., в частта, с която се иска присъждане на следните суми: сумата 1111,78
лева - неустойка по Договор за потребителски кредит № 581781, сумата 15 лева -
възнаградителна лихва, сумата 323,16 лева - мораторна лихва, искането за присъждане на
3
законна лихва върху главницата, а в частта за разноските за сумата над 8,52 лв. за държавна
такса и за сумата над 10,93 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4