Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260355 / 15.07.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 10 по описа за 2021 година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК; вр. чл. 535 и сл. от ТЗ; от И.Н.С. с ЕГН ********** ***;
против П.А.Д. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника, било образувано ч.гр.дело № 1896/
2020 г. на PC – Хасково С разпореждане № 4084/10.09.2020 г. съдът преценил, че
са налице предпоставките за уважаване на искането за допускане на незабавно
изпълнение и на основание чл.418 от ГПК издал заповед № 824/10.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както
и изпълнителен лист № 796/ 11.09.2020 г., с който осъдил ответника да заплати
на ищеца сумата от 6 000 лева, представляваща неизплатена главница по запис на
заповед, издаден в гр. Пловдив на 13.05.2020 г., с падеж на 28.08.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.09.2020 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 120
лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа на
издадените му заповед и изпълнителен лист, срещу длъжника било образувано ИД №
20207710400166, по описа на ЧСИ № 771, като той депозирал възражение по чл.414
от ГПК срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение, за което ищецът
бил уведомен със съобщение, получено на 15.12.2020 г. Според дадените му от
съда указания и в срок, ищецът предявявал настоящия си иск за установяване
съществуването на паричното вземане в размер на 6 000 лева по цитирания запис
на заповед, която сума длъжникът не заплатил на падежа и до датата на
предявяване на настоящата искова молба. Издаденият запис на заповед бил редовен
от външна страна и съдържал всички реквизити, определящи документа като такъв
според чл. 535 и сл. от ТЗ. Същият бил съставен в писмен вид, озаглавен „Запис
на заповед" и в текста му стоял изразът „запис на заповед" и то в
такава логическа връзка с другите думи, от което ставало ясно, че с този израз
се обозначавал самият документ като запис на заповед. В записа били посочени
издателят и поемателят, датата на издаването му, сумата за която се задължава
издателят срещу поемателя, мястото и датата на плащане. Плащането по записа на
заповед не било поставено под условие и същият не бил издаден за обезпечаване
на каузално правоотношение.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 6 000 лева, представляваща
неизплатена главница по запис на заповед, издаден в гр. Пловдив на 13.05.2020
г., с падеж на 28.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението 08.09.2020 г. до окончателното изплащане; като му присъди
направените по делото разноски, в т.ч. и в заповедното производство. Това си
искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез свой пълномощник –
адвокат.
Ответникът представя отговор
на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като
счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Възразява, че записът на
заповед не съдържал отбелязване, да е бил предявен на падежа му - 28.08.2020
г., по смисъла на чл.486 ал.1 т.4 от ТЗ, във връзка с правата по чл.492 ал.1 от ТЗ. Според чл.537, вр. чл.491 от ТЗ, записът на заповед, платим на определен
ден, трябвало да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи
работни дни. Това не било сторено в случая, а то следвало да стане с връчването
на нотариална покана, при което следвало да се приеме, че записът на заповед не
бил предявен на издателя му за плащане на падежа – 28.08.2020
г. и ценната книга не установявала подлежащо на изпълнение спрямо него вземане.
Освен това, издаденият запис на заповед от ответника в полза на ищеца бил като
гаранция, че ответникът ще работи при ищеца и няма да напуска работата си.
Ищецът му бил работодател към момента на издаване на записа на заповед. Той го
извикал на 13.05.2020 г. и му заявил, че следва да подпише документ или в
противен скучай ще бъде уволнен дисциплинарно от ищеца. Ответникът се съгласил
и подписал като издател процесния запис на заповед на 13.05.2020 г. и
малко по- късно същия ден трудовото му правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие. Ответникът възразява, че никога не бил получавал от ищеца
сумата от 6 000 лв., т.е. паричното задължение, инкорпорирано в процесния запис
на заповед, не съществувало, поради липса на каквито и да било договорни и
извъндоговорни правоотношения между страните, освен трудови. Записът на заповед
бил абстрактна сделка, но този му характер не бил абсолютен и не давал
основание, да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните,
тъй като не можело да има сделка, лишена от основание. Процесният запис на
заповед бил нищожен, по смисъла на чл.486 ал.2, вр. чл.535 т.3 от ТЗ; т.к. в
него липсвал ясно определен падеж и налице били два падежа - падеж на определена
дата 28.08.2020 г. и падеж при предявяването му. Гореизложеното налагало
извода, че вземането на ищеца спрямо ответника не е станало изискуемо и
документът по чл.417 т.9 от ГПК не удостоверявал подлежащо на изпълнение
вземане. Ето защо, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен, като му се присъдят направените по делото разноски. Това си
искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез свой пълномощник –
адвокат, който възразява и за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По повод постъпило на 09.09.2020 г., изпратено по куриер
предния ден, заявление от ищеца в настоящото производство против ответника, е
образувано производство по ч.гр.дело № 1896/2020 г. по описа на ХРС, с правно
основание чл.417 от ГПК. Приложен към заявлението в оригинал е запис на
заповед, по силата на които ответникът, като негов издател, се е задължил неотменимо
и безусловно, срещу представянето на този запис, да заплати без разноски и без
протест на поемателя- ищецът в настоящото производство сумата от 6 000 лв.
Записът съдържа дата и място на издаване – 13.05.2020 г., гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 212, падеж – 28.08.2020 г., същото място на плащане, трите
имена и ЕГН на ищеца и на ответника, подпис на ответника. Тази главница по
записа в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 08.09.2020 г. до окончателното изплащане и деловодни
разноски от 120 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, е
било разпоредено, ответникът да заплати на ищеца, по силата на издадена заповед № 824 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 10.09.2020 г. по ч.гр.дело № 1896/2020 г. на ХРС. В
законоустановения срок ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК на 18.11.2020
г., че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания му на
15.12.2020 г. едномесечен срок, на 05.01.2021 г., ищецът като заявител в
заповедното производство е предявил настоящия иск.
В рамките на настоящото производство, по искане на
ответника и по повод неговите възражения, се изиска и приложи копие от личното
трудово досие на ответника, находящо се при работодателя „*******“ ***,
представлявано от ищеца по делото, като негов управител. Помежду им е бил
сключен трудов договор № 42/06.11.2017 г. за заемане от ответника на длъжността
„мениджър проучване на пазари“, с допълнително споразумение № 82/02.01.2019 г.
Това им правоотношение е било прекратено, по силата на заповед № 8/13.05.2020
г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, по взаимно съгласие и по писмена молба
на ответника за това, считано от 14.05.2020 г., като е било разпоредено, на
ответника да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ, връчена му същия ден.
По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля Й. И. Б., която познава и него и ответника от работата си
като главен счетоводител във фирма „*******“ ***. Свидетелката изпълнявала и функции
по назначаване на персонал и освобождаване, като оформяла досиетата за това.
Ответникът подал молба за напускане по взаимно съгласие, без да си отработи
предизвестието, и ищецът му я разписал. Св. Б. работила във фирмата от 2016 г.,
като не знаела, да е имало случай, при който при сключване на трудовия договор,
или в по-късен момент, да се е изисквало от работниците гаранция или
обезпечение, че ще работят в тази фирма и няма да напускат, нито е чувала това
от работниците. В деня на уволнението на ответника, той си попълнил молбата при
свидетелката, а после се качил се при ищеца да говорят. След това ищецът се
обадил на св. Б. и й казал, че са се разбрали веднага да напусне, като тя да му
изплати задълженията, които има, което тя сторила. Този разговор се провел в присъствието
на тях тримата, както и на пълномощника – адвокат на ищеца в настоящото
производство, след което св. Б. и ответникът си тръгнали от срещата. Свидетелката
не е присъствала на разговор за запис на заповед, в т.ч. и за процесния за
сумата от 6 000 лв., нито знае от служителите във фабриката, някой да подписва
такова нещо. Тя не знае, дали в процеса на напускането на ответника е имало
момент, в който той и ищецът да са останали насаме. Ответникът нямал задължения
към фирмата или към ищеца и нямали проблеми с него, не бил конфликтен. Той не бил
материално отговорно лице, не работел с пари, а само по документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан по
същество се явява основателен. В конкретния случай между страните по делото е възникнало едно валидно
менителнично правоотношение по повод процесния запис на заповед, съдържащ необходимите по закон - чл. 535 от ТЗ седем реквизита, т.е. спазена е
предвидената в закона форма, която е форма за действителност. Наименованието "запис на заповед" се съдържа в текста на
документа на езика, на който е написан; налице е и изявление, което съставлява
безусловно обещание да се плати процесната суми пари, конкретно посочена като
абсолютен размер. Посочени са дата на издаване, както и място на издаване и
място на плащане и конкретен падеж на вземането, който е настъпил. В
съдържанието на документа е налице посочване името на лицето, на което трябва да се плати - ищецът, записът е подписан от лицето, посочено за
издател – ответникът. Същевременно, въпреки указаната му доказателствена тежест, в т.ч. и
изрични указания по реда на чл.146 ал.2 от ГПК, ответникът не ангажира
доказателства за възраженията си за положителни факти, а именно: за ненастъпила
изискуемост на вземането по записа, поради непредявяването му за плащане; за
нищожност на същия на посоченото в отговора на исковата молба основание – липса
на ясно определен падеж; за наличието на основание за издаването му - като гаранция, че ответникът ще работи при
ищеца, негов работодател тогава, и няма да напуска работата си; че ищецът го
извикал на 13.05.2020 г. и му заявил, че следва да подпише документ или в
противен случай ще бъде уволнен дисциплинарно от ищеца; за които обстоятелства
ответникът не формулира доказателствени искания, в т.ч. се отказа от допуснатия
по негово искане един свидетел. Действително, установи се, че ответникът е бил
служител на управляваното от ищеца дружество, като трудовото им правоотношение
е било прекратено на датата на издаване на процесния запис за заповед - 13.05.2020
г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, по взаимно съгласие. Съвпадането на
двете дати обаче само по себе си, нито установява соченото от ответника
каузално облигационно отношение между страните по делото, по повод именно на
което да е бил издадена процесният запис на заповед; нито опорочава този запис.
С твърдението на ищеца, че не е получил изпълнение за погасяване на вземането
си по записа на заповед, тежестта за доказване на евентуално плащане от страна
на ответника се възлага на последния, които и не направи възражения, че е
платил. Ето защо, съдът приема, че процесният запис на заповед е валиден и е
породили целените правни последици – породило се е задълженияето на
ответника като издател и платец на записа, въз онова на който се претендира
процесната сума от ищеца, като поемател, по отношение на ответника като
платец, да му заплати тази сума пари. Предвид изложените съображения, искът се явява основателен и съдът следва да го
уважи изцяло.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното
и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 от ГПК. Предвид изцяло уважения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ
размер на 1 180 лв., включващи направените в заповедното производство от 120
лв. за държавна такса и 440 лв. за адвокатско възнаграждение; както и в
настоящото производство от 120 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение. В тази връзка частично основателно е ответното възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар на пълномощника му, а
именно – този в заповедното производство от 500 лв., който при съобразяване на
правилото по чл.7 ал.7, вр. ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – съдът намалява до
горепосочения размер от 440 лв. Същото възражение е неоснователно що се отнася
до заплатения от ищеца адвокатски хонорар на пълномощника му за настоящото
исково производство в размер от 500 лв., доколкото той е под законоустановения
минимум по чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата и съдът го присъжда в пълен размер.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.А.Д. с
ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на И.Н.С. с
ЕГН ********** ***; сумата от 6 000 лева, представляваща неизплатена
главница по запис на заповед, издаден в гр. Пловдив на 13.05.2020 г., с падеж
на 28.08.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 08.09.2020 г. до окончателното
изплащане; за която сума са били издадени заповед
№ 824 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.09.2020 г. и изпълнителен лист № 796/ 11.09.2020 г., двата по ч.гр.дело
№ 1896/2020 г. на ХРС.
ОСЪЖДА П.А.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.С. с ЕГН ********** СУМАТА от 1 180 лв. за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните - на ел.пощи на адвокатите им от л.27 и л.28, като им се изиска незабавно потвърждение на
получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.