Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,21.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито
съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа търговско дело № 1858 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ от "К.т.б." АД - в несъстоятелност, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявана от синдиците К.Х.М.и А.Н.Д.срещу „О.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК********със седалище и адрес на управление *** офис 24 представлявано от синдика В.П.М. и срещу А.В.Г., роден на *** г., притежател на л.к. №********, издадена на 12.02.2013 г. от Федерална миграционна служба, за установяване по отношение на „О.“ ООД (н) и А.В.Г., че вземанията на А.В.Г. от „О.“ ООД (н) общо в размер на 462 138,13 лева, с основание - цена на вземане по договор за цесия от 04.11.2014г., сключен между А.Г. като цедент и „О.“ ООД като цесионер, ведно с начислените върху нея обезщетения за забава и разноски, сторени в заповедното, изпълнителното и производството по несъстоятелност, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, не съществуват.
Ищецът „К.т.б.” АД (н), твърди, че е кредитор на „О.“ ООД (н), с включено в списъка на приетите вземания вземане, чието възражение по смисъла на чл. 690, ал. 1 ГПК срещу вземането на ответника А.В.Г., било оставено без уважение от съда.
С подадената по реда на чл. 365 ГПК искова молба, ищецът оспорва съществуването на приетото от съда с определение № 4239/17.08.2018 година по т.д.№ 6756/2016 година на СГС, VІ-17 състав, вземане на кредитора А.В.Г. от „О.“ ООД(н), в общ размер на 462 138,13 лева, състояща се от следните суми:
- 192 000 евро с левова равностойност 375 519,36 лева, представляваща цената по договор за цесия от 04.11.2014 г. и анекс към него от 21.04.2016г., сключени между А.В.Г. - като цедент, и „О.“ ООД, в качестото му на цесионер.
- 22 979, 20 евро, с левова равностойност 44 943,41 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.05.2016г. до 20.07.2017г.;
- сумата от 1 656,64 евро, с левова равностойност 3 240,11 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.07.2017г. до 20.08.2017г.;
- сумата от 15 486,75лв., направени разноски по гр. д. № 26535/2016г. по описа на СРС;
- 1 584 лева - разноски по изп. д. № 165/2015г. по описа на ЧСИ Б.В., с peг. № 890 на КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград;
- 6 117,40 евро, с левова равностойност 11 964,60 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по същото изпълнително дело;
- 9 399,90 лв., направени разноски в производството по несъстоятелност. Ведно с обезщетение за забава върху главницата от 192 000 евро с левова равностойност 375 519,36 лева за периода от 21.08.2017г. /датата на предявяване на вземането/ до окончателното ѝ изплащане.
Твърди, че предявените от ответника Г. вземания не съществуват, тъй като възникналата със сключването на договора за цесия от 04.11.2014 г. между А.В.Г. и „О.“ ООД облигационна връзка е прекратена на основание чл. 11. ал. 1 от договора.
Излага че, съгласно посочената разпоредба, при условие, че в срок от два месеца от подписването му не бъде извършено прихващане от „О.“ ООД (н.) на придобитите вземания със задължения на дружеството към „КТБ“ АД – в несъстоятелност, което да е отразено в съответните банкови операции, договорът за цесия се прекратявал с обратно действие и страните дължали незабавно връщане на получените престации.
Поддържа, че прекратителното условие е настъпило, тъй като, макар че цесионерът е извършил прихващане, то няма погасителен ефект и не е отразено надлежно в счетоводството на „КТБ“ АД (н.), като с оглед обратното действие на прекратяването, А.Г. нямал вземане към „О.“ ООД (н.) за цена на прехвърленото вземане по договора от 04.11.2014 г., поради което и акцесорните вземания не съществували, съответно и претендираните от него разноски за събиране на вземания, които не съществуват, се явявали недължими.
Сочи, че извършеното прихващане нямало погасителен ефект, тъй като било недействително съгласно чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН. Сочи, че целта на придобиването на вземането била същото да бъде използвано за извършване на прихващане, като при положение, че прихващането е недействително, то не можело да породи погасителен ефект, поради което договорът за цесия бил прекратен на основание чл. 11, ал. 1 от същия.
Излага, че извършеното от „О.“ ООД (н.) прихващане на 04.11.2014г. било предмет на предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД (н.) искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН, въз основа на които е образувано т. д. № 3913/2016 г. по описа на СГС, което към момента на подаване на иска е висящо.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че не съществуват гореописаните, и включените в списъка с приетите вземания, вземания на А.В.Г. от „О.“ ООД – в несъстоятелност на обща стойност от 462 138,13 лева.
Ответникът А.В.Г. депозира в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че между него, в качеството му на цедент и дружеството, обявено в несъстоятелност, в качеството му на цесионер е сключен възмезден договор за прехвърляне на вземането на Г. от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, на стойност от 256 000 евро. Съгласно договора, „О.“ ООД – в несъстоятелност, се задължило да заплати уговорената цена в размер на 192 000 евро, която била дължима от деня на подписване на договора и прехвърляне на вземането, т.е. от 04.11.2014 г.
Сочи, че на 21.04.2016 г. между страните по договора бил сключен Анекс, с който се потвърждавало, че извършеното от страните прихващане е надлежно отразено в счетоводството на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, със съответните счетоводни операции и в срока по чл. 11, ал. 1 от договора за цесия. С анекса страните преуговорили, цената по договора за цесия да е дължима на 28.04.2016г., като уговорили изрично начина на извършване на плащането.
Излага, че „О.“ ООД – в несъстоятелност, не изпълнило задължението си да плати уговорената сума, поради което кредиторът Г. подал заявление с правно основание чл. 417, т. 3 ГПК, което било уважено и били издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.06.2016 г. по гр. д. № 26535/2016 г. по описа на СРС, II ГК, 68 състав.
Възразява срещу твърденията, че прекратителното условие по договора не е възникнало, тъй като след сключване на договора за цесия на 04.11.2014 г., цедентът със съобщение вх. № 10690/04.11.2014 г. той надлежно уведомил „К.т.б.“ АД на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия. Твърди, че със същото съобщение вх. № 10690/04.11.2014 г. „О.“ ООД –в несъстоятелност, е отправило волеизявление за прихващане по чл. 104 от ЗЗД на придобитото вземане в размер на 256 000 евро с насрещното вземане на „К.т.б.“ АД по банков кредит, като извършеното прихващане било надлежно отразено в счетоводството на „К.т.б.“ АД (н.).
Ответникът предлага различно тълкуване на разпоредбата на чл. 11, т. 1 от договора и счита, че приложението ѝ е изключено още на 04.11.2014 г., когато изявлението на „О.“ ООД (н.) е достигнало до „К.т.б.“ АД (н.), на която дата насрещните вземания на страните са били изискуеми и ликвидни, при което правото на прихващане е било надлежно упражнено в срока по чл. 11, т. 1 от договора.
С оглед на гореизложеното, не счита договорa за прекратен и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Писмен отговор е депозиран и адв. В.П.М., синдик на ответника „О.“ ООД (н), с който изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове. Синдикът счита, че с оглед представените доказателства и разпоредбите на договора за цесия, както и с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, то следва да се приеме, че договорът за цесия е прекратил действието си с обратна сила и вземанията на кредитора Г. по договора не съществуват понастоящем.
Ищецът упражнява правото си по чл. 372, ал. 1 от ГПК и депозира в срок допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответника Г., като счита същите за неоснователни.
Сочи, че извършеното от „О.“ ООД (н.) прихващане нямало погасителен ефект, тъй като било недействително на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, докато волята на страните, установена в чл. 11, т. 1 от договора била действието на договора да се прекрати, когато липсва валидно прихващане в двумесечния срок от сключването му. Поддържа, че прекратителното условие, предвидено в чл. 11, т. 1 от договора за цесия е действително настъпило, тъй като извършеното прихващане не било отразено надлежно в счетоводството на ищцовото дружество, с оглед на което договорът е прекратен с обратно действие.
Синдикът депозира писмен отговор, с който поддържа становището си за допустимост и основателност на исковете, заявено с отговора на исковата молба.
Отговор на допълнителната искова молба депозира и ответника А.В.Г., с който поддържа направените с отговора на исковата молба искания и твърдения.
Ответникът „О.“ ООД – в несъстоятелност, уведомен и по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не взема становище по исковете.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно и от служебно извършената от съда справка в
общодостъпния ТР при АВ, се установява, че по отношение на ответника "О."
ООД /н./ е открито производство по несъстоятелност с Решение №
1480/21.07.2017г. по т.д. № 6756/2016 г. по описа на СГС, вписано в ТР при АВ
на 24.07.2017 г. Началната дата на неплатежоспособността е 27.08.2015г.
Установява се още, че на 05.12.2017г. в ТР по партида
на"О." ООД /н./ е публикуван списъка на приетите предявени вземания
на кредиторите на дружеството, където под № 2 в списъка е включен А.В.Г. с
вземане в размер на 462 138,13 лева, представляващо дължима цена за прехвърлено
вземане съгласно договор за цесия от 04.11.2014г. и анекс към него от
21.04.2016г., законна лихва за забава, направени разноски в заповедно
производство по ч.гр.д. № 26535/2016г., по описа на СРС, 68-ми с-в, разноски по
и.д. №20158900400165 по описа на ЧСИ Б.В., законна лихва за забава след
откриване на производството по несъстоятелност, разноски направени от кредитора
в делото по несъстоятелност до постановяване на решението на съда по
несъстоятелността. Под № 6 в списъка на приетите от синдика вземания е включена
"К.т.б." АД /н/ - ищец в настоящото производство.
Не се спори между страните, че с вх. на СГС № 168028/12.12.2017г. "К.т.б." АД /н/ е подала възражение
срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на "О."
ООД, обявен в ТР на 5.12.2017г., в частта в която в него са включени
предявените от кредитора А.В.Г. вземания към длъжника "О." ООД.
Видно от извършената служебна справка в ТР и от
приетите по делото доказателства /л.23-27/, с Определение № 4239/17.08.2018
година по т.д.№ 6756/2016 година на СГС, VІ-17 състав, съдът по
несъстоятелността оставя без уважение възражението на "К.т.б." АД /н/
по чл. 690, ал.1 ТЗ.
По делото е приложен нотариално заверен договор за
прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.11.2014г., сключен между ответниците А.В.Г. – цедент и
"О." ООД –цесионер.
Видно от чл. 1 на договор за цесия /л.96/ цедентът
прехвърля на цесионера притежаваното от него вземане към "К.т.б." АД
за получаване на сума в размер на 256 000 евро, възникнало по договор за
паричен влог.
Съгласно чл.4, ал.1 от същия договор, за цесионера
възниква задължение да заплати покупна цена в размер на 192 000 евро, платима в
срок от 24 месеца от извършване на прихващане, отразено в съответните банкови
операции на „КТБ”АД на вземането, което цесонерът
придобива по договора към „КТБ”АД и негови задължения към банката.
В чл.4, ал.2 и ал.3 е посочено, че цесионерът не дължи
лихви на цедента при заплащане на цената, извършено в договорения срок, като
цесионерът може да заплати дължимите суми и преди договорените дати.
В чл.11, ал.1 страните са приели при условие, че в срок
до 2 месеца от подписване на договор не бъде извършено прихващане, отразено в
съответните банкови операции на вземанията, които цесионерът придобива с този
договор към „КТБ”АД и неговите задължения към банката, договорът между страните
за прехвърляне на вземане се прекратява с обратно действие и страните дължат
връщане на получените престации. В този случай за
цесионера възниква задължение да уведоми „КТБ”АД, че вземането е върнато на
цедента.
По силата на чл.13 от договора за цесия, страните са
се съгласили същият да влезе в сила при подписването му.
На дата на подписване на договора за
цесия 04.11.2014г., с вх. № 10690 на "К.т.б." АД, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД А.В.Г. и "О." ООД са
уведомили "К.т.б." АД чрез квесторите на банката, за станалото с
договора за цесия прехвърляне на вземане в размер на 256 000 евро по Анекс
№143208/14.05.14г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка.
***. 99, ал.3 ЗЗД / вх. № 10690/, "О." ООД е направено и изявление по чл. 104 ЗЗД за
прихващане между вземане в размер на 256 000 евро, придобито по договора за
цесия от 04.11.2014г. с насрещното задължение на "О." ООД към "К.т.б."
АД, произтичащо от договор за банков кредит от 28.09.2006г. с референтен номер
№6019, като е указно, че двете насрещни задължения се погасяват до размера на
по-малкото.
С нотариално заверен анекс от 21.04.2016г. страните по договора за цесия от 04.11.2014г. са
договорили, че изменят чл.4 от договора като договорената цена в размер на
192 000 евро е дължима от цесионера "О."
ООД на 28.04.2016г.
Във връзка с дължимата цената по договора
за цесия от 04.11.2014г. и анекса към него от 21.04.2016г., А.В.Г. е инициирал пред
СРС производство по чл. 417 ГПК срещу "О." ООД. Въз основа на
подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 26535/2019 г., по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу "О." ООД. След
влизане на заповедта в сила, срещу "О." ООД е издаден изпълнителен
лист от 29.06.2016г. /л.101/, по силата на който дружеството е осъдено да
заплати на кредитора А.В.Г. сумата от 192 000 евро, представляващи цената на
вземане, прехвърлено от А.В.Г. като цедент на
дружеството /цесионер/ по договор за цесия от
04.11.2014г. и анекс от 21.04.2016г., както и законна лихва върху главницата от
17.05.2016г. /датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до
окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 15 486,75 лева
разноски.
При така установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ. Исковата претенция е допустима, предявена от кредитор в производство по несъстоятелност, който оспорва прието вземане на друг кредитор, срещу което е направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ и съдът е оставил същото без уважение с Определение № 4239/17.08.2018 година по т.д.№ 6756/2016 година на СГС, VІ-17 по реда на чл. 692, ал.4 от ТЗ, вписано в TP на 27.08.2018 г. Исковата молба е подадена на 10.09.2018г., като е спазен 14-дневния преклузивен срок от обявяване на определението.
Съгласно чл.694 ,ал.4 от ТЗ в производството участва и синдикът на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност.
Спорно е дали първият ответник- кредиторът А.В.Г. има вземане от втория ответник "О." ООД /н/, произтичащо по договор за цесия от 04.11.2014г. и анекс към него от 21.04.2016г., респ. настъпило ли е прекратителното условие по чл. 11, ал.1 от договора за цесия.
По делото е безспорно, че ищецът е кредитор в откритото производство по несъстоятелност на ответника "О." ООД /н/, както и че оспореното вземане на кредитора - другия ответник А.В.Г. е включено от синдика в списъка на приетите вземания. Няма спор, че ищецът е подал възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу приетото вземане на ответника А.В.Г. и същото е оставено без уважение от съда по несъстоятелността в производството чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ.
Страните не спорят, че вземането на ответникът А.В.Г. произтича от договор за цесия сключен между двамата ответници. Спорно е единствено дали този договор е прекратен с обратна сила, но не й сключването му, уведомлението на длъжника за цесията и изявлението за прихващане.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа възражението на ищеца, че поради сбъдване на прекратителното условие на чл.11, ал. 1 от договора за цесия, същият е прекратен с обратна сила.
При предявен отрицателен иск в тежест на ответника е да докаже съществуването на оспореното от ищеца вземане с всички негови характеристики и обезпечения, а в тежест на ищеца -да установи всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право, респ. настъпване на прекратителното условие.
За да се
произнесе съдът взе предвид следното:
С договора за цесия се осъществява промяна в облигационната връзка по вземането чрез промяна на активната страна, респ. прехвърля се едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка, лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. От посочените общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Вземането преминава от цедента върху цесионера с подписването на договора. От този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора цесионерът, с постигане на съгласието, придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. от чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват – обем и състав на цедираното право. За да премине вземането върху цесионера, е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.
По отношение на длъжника този договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Длъжникът не е страна по цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди уведомлението той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. За да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена от цедента /арг. чл. 99, ал. 3 ЗЗД/. Следва да се има предвид, че уведомлението на длъжника не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на цесията между цедента и цесионера. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица /арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.
Законът не поставя ограничения за възможността страните по договора за цесия да предвидят в него прекратително условие, което съгласно чл. 25, ал.2 от ЗЗД има обратно действие. В този смисъл с разпоредбата на чл.11, ал.1 от договора за цесия, страните са договорили клауза, уреждаща условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗЗД действието на един облигационен договор или неговото прекратяване може да бъде постановено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Уговореното от страните в чл.11, ал.1 условие е прекратително. Договорът за цесия е породил действието си от момента на сключването /04.11.2014г/., но това действие може да се прекратява при сбъдването на уговореното бъдещо несигурно събитие. В чл.11, ал.1 от договора за цесия от 04.11.2014 г., страните са посочили срок от 2 месеца, през който условието може да се сбъдне.
Като взе предвид посочените по-горе общи правила за договора за цесия, липсата на възражение и оспорвания за съществуване на насрещни парични вземания, както и установеното с писмени доказателства уведомление на ищеца /длъжник/ за цесията, съдът намира, че при наличието на законоустановените предпоставки цесията е произвела действие спрямо цедента, цесионера и длъжника.
На следващо място, "О." ООД /н/ е упражнило правото си на прихващане с уведомление вх. № 10690/04.11.2014г. до „КТБ“ АД /н/.
Цесията е породила действието си от момента на сключването 04.11.2014г., като това действие не се е прекратило. Не се е сбъднало уговореното в чл. 11, ал.1 прекратително условие, тъй като едновременно с прехвърлянето на вземането на 04.11.2014г. цесионерът е отправил волеизявление към длъжника "КТБ" АД за прихващане на придобитото по договора за цесия вземане към Банката със свои задължения към нея.
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото чрез едностранно изявление на една от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Със самото достигане на това волеизявление ефектът на прихващането настъпва /арг. чл.104, ал.2 от ЗЗД/.
Съдът приема, че договорът за прехвърляне на вземане от 04.11.2014г. е сключен при наличието на прекратително условие, което не се е сбъднало. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че от приобщените по делото доказателства не се установява дали ищецът е осчетоводил прихващане на задължения на „О.“ ООД с придобитите от „О.“ ООД към „КТБ”АД /н/ вземания по силата на сключения договор за прехвърляне на вземане от 04.11.2014г.
Съдът приема, че прихващането
е извършено в предвидения в чл.11, ал.1 от договора 2-месечен срок и е постигнало
своя погасителен ефект, същото е валидно- /всяко от двете
насрещни вземания съществува, същите са еднородни и са ликвидни (безспорни)
между страните/,
което от своя страна се явява необходима предпоставка за предявяване на конститутивните искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, каквито
ищецът твърди че е предявил и по които производството е висящо.
На следващо място, относителната недействителност, уредена в чл.59, ал.5 ЗБН не проявява действие по отношение на извършилия изявлението за прихващане субект „О.“ ООД, а при евентуално уважаване на иска прихващането би било непротивопоставимо само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката- длъжник, освен за частта, която всеки би получил при разпределение на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН.
Основанията за разваляне на цесията, произтичат от вътрешните отношения между стария и новия кредитор, в които длъжникът не участва.
В този смисъл упражняване на правото на разваляне/прекратяване на договора за цесия при условията, посочени в чл.10-11 от същия, принадлежи само на страните, каквато банката длъжник не е.
С оглед гореизложеното, съдът приема че договорът за цесия е запазил своето действие между страните и цесионерът следва да изпълни задължението си по чл.4 от договора за заплащане на продажната цена на вземането. /последният не е оспорил вземането на кредитора под № 2 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „О.“ ООД /н/, респ . липса волеизявление на страните за разваляне на договора/.
От горното следва, че ответникът А.В.Г. има вземане към „О.“ ООД /н/ което е изискуемо към датата на решението за обявяване в несъстоятелност на „О.“ ООД /н/ - 21.07.2017 г. За събиране на това свое вземане А.В.Г. е инициирал заповедно производство и се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 192 000 евро, представляваща цената на вземането по договора за цесия от 04.11.2014г. и анекс от 21.04.2016г., както и законна лихва върху главницата от 17.05.2016г. /датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК 15 486,75 лева разноски.
Предвид изложеното съдът приема, че предявените от "К.т.б." АД /н/ отрицателни установителни искове с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за установяване, че вземанията на А.В.Г. от „О.“ ООД (н) общо в размер на 462 138,13 лева, с основание - цена на вземане по договор за цесия от 04.11.2014г., сключен между А.Г. като цедент и „О.“ ООД като цесионер, ведно с начислените върху нея обезщетения за забава и разноски, сторени в заповедното, изпълнителното и производството по несъстоятелност, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, обявен на 05.12.2017 година не съществуват, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
При този изход на процеса и с оглед
разпоредбата на чл.694, ал.7 ТЗ, която е
специална спрямо общата разпоредба на чл.78 от ГПК, дължимата държавна такса следва да бъде събрана от
ищеца, в размер на 4 621,38 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от синдиците на "К.т.б." АД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване по отношение на „О.“ ООД (н), с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.А.и А.В.Г., роден на *** година, гражданин на Русия, че не съществуват вземанията на А.В.Г. от „О.“ ООД (в несъстоятелност) общо в размер на 462 138,13 лева, от които цена на вземане по договор за цесия от 04.11.2014г., сключен между А.В.Г. като цедент и „О.“ ООД като цесионер и анекс към него от 21.04.2016 година в размер на 192 000 евро в левовата равностойност на 375 519, 36 лева, ведно с начислените върху главницата обезщетения за забава - 22 979, 20 евро в левова равностойност 44 943, 41 лева за периода 17.05.2016 година до 20.07.2017 година и 1656, 64 евро с левова равностойност 3240,11 лева за периода 21.07.2017 година до 20.08.2017 година, разноски 15 486,75 лв, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело № 26535/2016 година по описа на СРС, 68 състав, разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело № 165/2015 година по описа на ЧСИ Б.В., с рег.№ 890 на КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград в размер на 1584 лв , включително адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело - 6117,40 евро в левова равностойност 11964,60 лева и разноски в производството по несъстоятелност-9399,90 лева, и обезщетение за забава от 21.08.2017 година до окончателното изплащане, включени в одобрения с определение № 4239 от 17.08.2018 година по т.д.№ 6756/2016 година на СГС, ТО, VІ-17 състав, списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „О.“ ООД /н/, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 05.12.2017 година в ТР по партидата на дружеството, като неоснователни.
ОСЪЖДА "К.т.б."
АД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от синдиците К.Х.М.и А.Н.Д.да
заплати в полза СГС сумата от 4 621,38 лева, представляваща държавна такса
по предявените искове, на основание чл.694, ал.7 ТЗ.
Решението е постановено при участието на синдика на „О.“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК********– В.П.М..
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.