Определение по дело №996/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от И. Д. С. - подсъдим по НОХ дело № 286/2006г.по описа на Районен съд Б. депозирана пред съда срещу Присъда № 1812/24.04.2007г., постановена по НОХ дело № 286/2006г. по описа на Районен съд Б..

Направените оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, както и за това че същата е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Релевират се доводи за недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, за което подсъдимия С. е бил признат за виновен от първоинстанционния съд. Така възразява се с жалбата, че съдът е постановил съдебния си акт в нарушения и на процесуалния закон, тъй като липсва конкретизация в обвинителния акт по делото за датата и мястото на осъществяването на престъплението за което е повдигнато обвинение, което в значителна степен нарушава правото му на защита. Отделно са наведени възражения, че незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия след като го е признал за виновен, едно наказание което е крайно завишено и непсправедливо, като неправилно е приел и съответно присъдил обезщетение по допуснатите до разглеждане по делото граждански искове. Изложените доводи дават основание на жалбоподателят да иска от въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и вместо нея да постанови нова, с която да го признае за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа изцяло въззивната жалба, на основание съображенията изложени в нея. Адвокат А. моли съда да отмени присъдата като неправилна и незаконосъобразна, като постанови нова присъда и признае подсъдимия Сохулов за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. Изложените доводи от защитата в пледоариите по съществото на делото пред въззивната инстанция съдържат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал, като липсват доказателства да е било осъществено от обективна и субективна страна престъплението измама по чл. 209 ал.1 от НК, тъй като деянието на подсъдимият е несъставомерно. Защитникът на подсъдимия твърди, че от събрания доказателствен материал не се установява и доказва по категоричен начин, че С. е осъществил някакви измамливи действия по отношение на пострадалите К. и Л., като същият всъщност е изпълнил това което им е обещал. Така видно е според защитата, че С. е бил обещал да свърже К. и Л. с трети лица, които да им съдействат да бъдат приети в специалност „Право” в ПИФ в град Б.. Той не е бил декан и не е работел в този факултет, като е било невъзможно сам да реализира това обещание, като не е и поемал ангажимент за такова нещо. Акцентира се от защитата, че обвинението повдигнато срещу С. съобразно заключителната част на обвинителния акт е, че той е въвел и поддържал в пострадалите заблуждение, че ще им съдейства да бъдат приети за обучение в специалност „Право” в ПИФ П. ЮЗУ „Н. Р.” Б. чрез заплащане на сума от 2000лв., необходими като спонсорство за университета и за заплащането на такса за първия семестър. Тези свои обещания, видно от събраните доказателства според защитата, подсъдимият е изпълнил, като нито е въвеждал пострадалите в заблуждение, нито може да се счете че им е нанесъл имотна вреда, тъй като трети лица, с които той ги е свързал не са изпълнили своите задължения към К. и Л..

Прокурорът от Окръжна прокуратура Б. в открито съдебно заседание по въззивното дело, изказва становище, че постановената от Районен съд Б. присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло от въззивният съд. Така възражението на защитата, че деянието е останало недоказано е според представителят на държавното обвинение абсолютно неоснователно, а възражението за несъставомерност на същото е неподкрепено от събраните от първостепенния съд доказателства. Прокурор Г. акцентира върху обстоятелството, че събраните доказателства пред първата съдебна инстанция напълно подкрепят тезата на обвинението, като се доказват по безспорен и несъмнен начин всички обстоятелства от обективна страна от състава на престъплението, както и извършителят на деянието. Прокурорът от Окръжна прокуратура Б. изрично се спира в пледоариите си на обстоятелството, че първоинстанционният съд правилно е решил да се довери на свидетелските показания подкрепящи обвинителната теза, тъй като същите са достоверни, непротиворечиви и в логическа взаимовръзка с останалите събрани по делото доказателства. В заключение прокурорът изказва становище, че събраните доказателства от първоинстанционния съд по категоричен начин подкрепят обвинението, като са установени всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, за което подсъдимия е бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, като му е било наложено справедливо наказание. Обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена от въззивният съд.

Повереникът на гражданските ищци – адвокат Г. поддържа изцяло становището на представителят на държавното обвинение, като моли съдът да потвърди обжалваната присъда и в гражданско правната и част, тъй като същата е законсъобразна и правилна и постановена П. пълнота на доказателствата и П. спазването на процесуалните правила.

Подсъдимият не признава вината си по повдигнатото срещу него обвинение и отрича да е извършил спрямо пострадалите действията които са посочени в обвинителния акт въз основа на който е образувано делото.

Пред въззивната инстанция са събирани нови доказателства само относно личността на подсъдимия и неговото здравословно състояние.

За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:

С атакуваната Присъда № 1812 от 24.04.2007г. по НОХ дело №286/2006г. по описа на Районен съд Б. съдът е признал подсъдимия– И. Д. С. от град Б. за ВИНОВЕН по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за това че на неустановен ден от месец 10.2002г., в град Б. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение в И. Г. К., А. И. К. и М. Г. Л., че ще съдейства на К. и Л., без да полагат изпит, да бъдат приети за обучение в специалност „Право” в ПИФ П. ЮЗУ „Н. Р.” Б. срещу заплащане на сума от по 2 000лв. за всеки един от тях, необходими като спонсорство за университета и за заплащането на такса за първия семестър, с което причинил на К. и Л. имотна вреда, в размер на по 2000лв. за всеки от двамата поотделно, като съдът на основание чл. 209 ал.1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 години, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 5 години на основание чл. 66 ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на всеки от пострадалите – И. Г. К. и М. Г. Л., сума от по 2 000лв., представляваща обезщетение за причинените на всеки от двамата имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, за което е признат за виновен, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от м. 10.2002г. до окончателното изплащане на дължимото.

В мотивите към така постановената присъда, първоинстанционния съд след анализа на установената в съдебната фаза фактическа обстановка, е изложил правните си съображения, като е счел че престъплението за което е повдигнато обвинение е осъществено от обективна и субективна страна, че е доказан по безспорен и несъмнен начин извършителят на деянието и неговата вина и това е именно подсъдимата по делото - С. Правните изводи на решаващият съд са за пълно съответствие и безпротиворечивост на събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетелите К., К. и Л., както и за това че същите се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради което решаващият съд им е дал пълна вяра. Изложени са съображения че престъплението за което е повдигнато обвинение е напълно доказано от обективна и субективна страна, като съдът пространно и аргументирано се е обосновал, поради каква причина е счел свидетелските показания на свидетелките Ш. и В. за недостоверни, а в тази връзка е счел обясненията на подсъдимия като защитна теза, неподкрепена от останалите събрани по делото доказателства. Съдът подробно, аргументирано, точно и ясно е посочил поради какви причини счита за неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на обвинението за което е повдигнато обвинение. Съобразно изложеното в мотивите към атакуваната присъда, първоинстанционният съд П. индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С., е счел че са налице смекчаващи вината обстоятелства, но не такива че да са налице многобройни или изключителни такива, които да водят до извода наказанието да бъде наложено П. условията на чл. 55 от НК, като е наложил на С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 години/под средния размер фиксиран в закона за този вид престъпление/, чието изтърпяване с оглед на постигането на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК е отложил за изпитателен срок от 5 години, след като е счел че са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл.66 от НК. Уважени са били и предявените граждански искове за претендираните от пострадалите суми, след като съдът е счел че същите са напълно доказани по основание и размер.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията на подсъдимия във въззивната жалба и възраженията на неговия защитник, като взе в предвид становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като обсъди установените правно релевантни факти относно основния предмет на доказване по делото, извърши цялостна служебна проверка на обосноваността, законосъобразността и справедливостта на атакуваната присъда, и в съответствие с правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 314 ал.1 от НПК, излага следните правни съображения:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като същата е депозирана пред съда в срока по чл. 319 от НПК, формално същата има изискуемата от закона форма и съдържание, като е подписана от подсъдимия и се поддържа пред въззивния съд от него и от неговия защитник, поради посочените в жалбата съображения, като същата не е оттеглена в срока и по реда на чл. 324 от НПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 305 и чл.301 от НПК, решаващият съд е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства и какви са правните съображения за взетото решение.

Фактическите изводи на Районен съд Б. базирани на цялостния анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, са абсолютно правилни, като с оглед на установената обективна обстановка по делото, не се налага същите да бъдат преповтаряни или ревизирани от въззивната инстанция. Правилно решаващият съд е приел за установено, че деянието е извършено на неустановена дата през месец 10.2002г., в град Б. като в тази насока свидетелските показания на пострадалите от деянието са категорични, безпротиворечиви и съответстващи на останалите от доказателствената съвкупност, като те са потвърдени и от свидетелските показания на свидетелят П.. Съдът е приел за безспорно установено, че между пострадалия К. и подсъдимия С. да проведени две срещи – едната в ранната есен на 2002г. в района на бензиностанция „Ш.” в град Б. а другата в заведението „А.”, намиращо се в близост до сградата на ЮЗУ „Н. Р.”, І –ви учебен корпус, където на подсъдимия били дадени от К. и Л. по 2000лв., срещу обещание от негова страна да им помогне да се запишат за обучение в специалност „Право” в ПИФ П. ЮЗУ „Н. Р.” Б. без приемни изпити, само срещу заплащане на сума от по 2000лв. за всеки един от тях, необходими като спонсорство за университета и за заплащането на такса за първия семестър. В последствие между подсъдимият и пострадалия К. последвали многобройни телефонни разговори, като в последствие, когато С. разбрал, че К. е учила висше образование по специалност „Културология” в същия университет, подсъдимият обещал на К. тя да бъде записана направо във ІІ – ри курс право. За представянето в тази връзка на 4 броя снимки и копие от личната карта на К., била осъществена допълнителна среща, проведена на паркинга пред „ГУМ” в града, която вече била със свидетелката В. П. последваща среща пострадалата К. се запознала и със свидетелката Ш., която също и обещала съдействие за получаване на преместване в специалност „право” в ПИФ на ЮЗУ „Н. Р.” – Б.. Разкриването на извършеното от подсъдимия престъпление било ускорено от представянето в деканата на юридическия факултет на неистински документи, ведно с молба от името на К., за преместването и от РУ „А. К.” – град Р./ където тя никога не е следвала/ в ЮЗУ”Н. Р.”- Б. ПИФ, специалност „право”, по повод на което започнало разследване от прокуратурата в град Б..

Районният съд правилно е приел за установени обстоятелствата от значение за изясняване на делото от обективна и субективна страна, като се е позовал на доказателства събрани по установения в НПК ред, съобразно разпоредбата на чл. 104 от НПК. Изпълнени са задълженията на съда съгласно чл. 13 ал.1, чл. 107 ал. 3 и чл. 106 от НПК, който е направил подробен анализ на всички събрани доказателства, изложил е убедителни и логически съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, като пълно и всестранно е разкрил обективната истина по делото, обсъждайки както доказателства в подкрепа на обвинението така и тези събрани в подкрепа на защитата. Съдът П. изграждането на изводите си от фактическа страна и оценката на събраните доказателства, правилно е кредитирал свидетелските показания досежно извършеното деяние, неговият извършител и начина на осъществяването му, като е дал пълна вяра на показанията на свидетелите К., К., Л. и П., които са в подкрепа на обвиненителната теза. Съдът е извършил проверка на достоверността на тези показания чрез събиране на допълни такива и в крайна сметка се е уверил от една страна че те са безпротиворечиви, в логическа взаимовръзка помежду си и житейски достоверни, а освен това напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Правилно съдът е ценил и останалите събрани по делото писмени доказателства, като се е позовал на тяхната процесуална годност и съдържание, като е счел същите за относими към конкретния казус. Изводите на съда П. формирането на вътрешното му убеждение за вината на подсъдимия, съображенията и доводите му от правна страна се споделят изцяло от настоящия състав на съда, тъй като те намират опора в събрания доказателствен материал анализиран в неговата съвкупност и поотделно.

Така свидетелските показания на свидетелите К., К., Л., П. и С. не само са безпротиворечиви и намиращи се в логическа взаимовръзка, но същите напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Така очевидно е, че към момента на даденото от подсъдимия обещание, същото е нямало как да бъде изпълнено, тъй като от представените по делото в съдебната фаза удостоверения от Декана на ПИФ към ЮЗУ”Н.Р.” – Б. се установява, че към момента на осъществяването на деянието не е съществувала законова възможност да бъде извършен прием за специалност „право” в юридически факултет към университета в град Б. без приемен изпит и П. извършване на спонсорство в полза на университета. От друга страна в тези удостоверения изрично е бил посочен и реда за преместване от един факултет в друг и документите които следва да бъдат представени за извършването на такова преместване от една специалност в друга. Потвърждават се твърденията на пострадалите, че през есента на 2002г. са били проведени многобройни разговори между К. и С. по телефона във връзка с даденото от него обещание. Така от представената от „М.” справка за телефонния трафик през месеците – 09 и 10 на 2002г. се установява не само че такива интензивни разговори между двамата са били проведени, но също така и обстоятелството, че телефона който С. е ползвал по това време и който е представил на пострадалия за връзка с него, е бил с титуляр свидетелката В., тъй като този номер официално се е водел регистриран на нейно име в дружеството. Така категорично се доказва по делото и връзката между подсъдимия С. и свидетелката В., която и двамата категорично отричат П. разпита си пред съда. Потвърждават се обективно и факти, които се установяват по делото най – напред от свидетелските показания на пострадалите, е след това частично и от свидетелските показания на В. и Ш. Така установява се, че В. действително е била студентка по специалност „право” в ПИФ към ЮЗУ „Н. Р.”, като същата се е дипломирала през месец юни 2002г., а също така че такава студентка е била и свидетелката Ш. която П. това е постъпила в ПИФ П. процедура по преместване от специалност „културология”, каквато към този момент е била и специалността по която е следвала пострадалата К. Ето защо решаващият съд правилно е счел, че данните изнесени в свидетелските показания на свидетелите на които е дал вяра П. постановяването на съдебния си акт относно свидетелките В. и Ш., напълно се потвърждават от доказателствената съвкупност по делото. Нещо повече – абсолютно обоснован от доказателствата по делото и напълно верен е и извода на първоинстанционният съд, че П. извършената проверка на достоверността на свидетелските показания на свидетелите свидетелствували в подкрепа на обвинителната теза, същите не биха могли да съдържат толкова подробни и верни данни за свидетелките В. и Ш., ако не бяха абсолютно верни и точни в изложените в тях факти от обективна страна.

От друга страна напълно следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че не може да се даде вяра и да бъдат кредитирани по делото свидетелските показания на свидетелките В. и Ш., които подкрепят единствено и само обясненията на подсъдимия, но не намират сериозна опора и аргументи в доказателствената съвкупност по делото. От една страна тези свидетелски показания са колебливи и противоречиви, а освен това те съдържат в себе си твърдения които нямат своето логическо обяснение и са житейски неприемливи. Така В. твърди че почти не познава Ш., а в последствие от свидетелските показания на самата Ш. се установява, че те не само са от едно село и се познават, но са били и съквартирантки по време на следването си в град Б.. Свидетелката В. отрича да се е познавала изобщо с подсъдимия, а в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция се установява, че подсъдимият е ползвал телефон, който е бил официално регистриран в „М.” на нейно име. Свеидетелката Ш. отрича да е познавала добре пострадалата К., като твърди че е провела с нея единична и случайна среща пред университета, където се срещнали случайно. По – късно обаче в своите показания тя не отрича че е дала телефона си на К. и че те няколко пъти са разговаряли заедно като са поддържали помежду си връзка – обстоятелство което би звучало абсолютно житейски недостоверно и нелогично ако двете не се познаваха много добре, тъй като никой не би дал телефона си П. случайна първа среща с непознат. Налага се единствено възможни логически извод, че свидетелските показания на свидетелките В. и Ш. са пристрастни, недостоверни, неточни и противоречиви и вероятно дадени от лица, които са свързани по някакъв начин с престъплението за което е повдигнато обвинение. Правилно и законосъобразно съдът е счел обясненията на подсъдимия С. като защитна теза, но не и като убедително доказателство със самостоятелно процесуално значение, доколкото от една страна тези обяснения напълно се опровергават от свидетелските показания на групата свидетели свидетелствувала в полза на обвинението, а тези обяснения се подкрепят частично само от свидетелските показания на В. и Ш., които от една страна съдът е счел за пристрастни, противоречиви и недостоверни, а от друга се установява че между свидетелката В. и подсъдимия има връзка с оглед на предоставянето на телефона на който е била осъществявана връзката между подсъдимия и пострадалия К..

Така безспорно по делото не се налага ревизия на извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на чл. 209 ал.1 от НК, като на неустановена дата през инкриминирания с обвинителния акт по делото период, възползвайки се от познанството си с пострадалия К. и от обстоятелството че демонстрирал пред него друго свое познанство – това с професор В., тогавашен декан на правно юридическия факултет към ЮЗУ „Н. Р.” – Б. въздействайки върху неговото съзнание, създал в него невярна и погрешна представа, че може да помогне дъщерята на пострадалия – свидетелката К., да се запише за обучение в специалност „Право” в ПИФ П. ЮЗУ „Н. Р.” Б. без приемни изпити, само срещу заплащане на сума от 2000лв., необходима като спонсорство за университета и за заплащането на такса за първия семестър. В последствие деецът проявил допълнителна активност с цел утвърждаването на тази невярна представа, създадена вече и двамата пострадали – К. и Л., като чрез многобройни разговори с К. по телефона и допълнителни обещания – постъпване в юридическия факултет на К. направо във ІІ – ри курс, като С. поддържал умишлено тази оформена вече невярна представа у пострадалите чрез допълнителни действия – свързване с други лица за демонстриране на активност, уверения че всичко ще бъде наред, искане за представяне на нови снимки, преписи от дипломи и др. Именно мотивирани след погрешно създадените в тяхното съзнание представи, мотивирани и поддържани от дееца, пострадалите извършили акт на имуществено разпореждане в полза на С., като му представили всеки сумата от по 2 000лв. и така им била нанесена имотна вреда, която настъпила поради даването на тези пари от тяхното имущество. Безспорно е, че е налице измама по смисъла на чл. 209 ал.1 от НК, като дееца е действувал П. пряк умисъл и користна цел – набавянето на имотна облага за себе си или за трети лица чрез получаването на паричната сума общо от 4 000лв., срещу обещанието на нещо, което дееца не е бил в състояние обективно да изпълни, поради липса на законова възможност – както се установи от събраните писмени доказателства, по това време влизането в ПИФ на ЮЗУ „Н. Р.”- Б. чрез даване на определена сума за спонсорство за университета и без приемен изпит е била обективно невъзможно, тъй като е липсват регламентиран такъв ред за прием.

Следва накратко да се отбележи в настоящото решение на въззивния съд, че предвид на установената фактическа обстановка, в съответствие с доказателствения материал се явява правилен извода на първоинстанционния съд, че деянието за което подсъдимия е признат за виновен е било довършено, тъй като в повечето съдебни решения, потвърдени от ВКС на РБ, се приема че обикновената измама е довършена с настъпването на вредоносния резултат – причиняването на имотна вреда на пострадалите. Това становище се поддържа и от теорията в правната доктрина, като се приема че е възможно вредата за пострадалия да е настъпила и без дееца да се е лично облагодетелствувал. Ето защо в настоящия казус е без правно значение с оглед на повдигнатото обвинение дали дадените пари са останали в дееца или са предадени от него на трето лице. Основен и значим за доказването на престъплението е факта че за пострадалите е настъпила имуществена вреда в размер на сумата които те са дали на подсъдимия срещу възбуденото и поддържано от него заблуждения у тях.

Събраните доказателства подкрепят изцяло извода на първоистанционният съд, че подсъдимият е осъществили деянието си П. пряк умисъл. Конкретният акт на престъпната проява от една страна дава външен израз на целите на дееца, а от друга страна обективира отношението му към самото деяние./неговата интелектуална и волева насоченост/. Начина на действие на подсъдимия, неговото лично участие в изпълнителното деяние пряко и непосредствено, П. съзнаването на всички елементи на престъплението от обективна страна, както и наличието на специалната користна цел – придобиването на облага въз основа на възбуденото и поддържано заблуждение съзнанието на пострадалите, налагат извода че С. пряко е целял настъпването на обществено опасните последици от деянието – настъпването на имотна вреда на пострадалите. Ето защо, анализирайки престъплението от субективна страна, въззивният съд напълно споделя изводите на първостепенния съд, че деянието е извършено от подсъдимия П. пряк умисъл и със специална користна цел.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че възраженията на защитата наведени още пред първата инстанция по делото, а след това преповторени и разширени пред окръжния съд, са неоснователни поради следните съображения:

Задълбоченото изследване на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, налага извода за необоснованост и неоснователност на възражението на защитата, че осъдителната присъда на Районен съд Б. атакувана с жалбата по делото, почива на предположения а не се основава на категорични и безспорни доказателства. Свидетелските показания на свидетелите К., К., Л. и П. са безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и намиращи се в логическа взаимовръзка с останалите събрани по делото доказателства. Събраните писмени доказателства изцяло съответстват на така посочените гласни доказателства и ги потвърждават напълно. Неоснователно е и възражението на защитата, че доказателствената съвкупност по делото обосновава извода за несъставомерност на деянието, тъй като видно от заключителната част на обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С. че ще съдейства на пострадалите да бъдат приети К. и Л. в юридическия факултет, като подсъдимия е положил дължимите и обещани от него усилия, свързал е пострадалите с нужните хора, но начинанието не е било довършено поради независещи от него, а от трети лица причини. Подобно становище е схематично и имащо за цел изграждането на една защитна теза в полза на подсъдимия, но същото е фактически и правно необосновано и не може да бъде възприето от въззивния съд. На първо място обвинението се очертава от обвинителния акт по делото, като прокурора в рамките на правомощията си съобразно процесуалния закон е носител на правото да формулира и определя обема и съдържанието на обвинението. Обвинителния акт обаче е съвкупност от обстоятелствена и заключителна част и двете не могат да бъдат разглеждани отделно една от друга. Действително в заключителната част на обвинителния акт е посочено, че С. е обвинен в това че е обещал да съдейства на пострадалите, но същественото е какво е обещал той – да им осигури записването за обучение в специалност „Право” в ПИФ П. ЮЗУ „Н. Р.” Б. без приемни изпити, само срещу заплащане на сума от 2000лв., необходима като спонсорство за университета и за заплащането на такса за първия семестър. Категорично се налага извода за наличието на обикновена измама по смисъла на чл. 209 ал.1 от НК, тъй като обещанието освен че формира невярна представа в съзнанието на пострадалите, но същото видно от събраните по делото писмени доказателства е било и обективно невъзможно. Без значение е и обстоятелството дали подсъдимия е следвало да осъществи обещаното сам или чрез трети лица, както и дали той или трети лица са получени дадените пари. Достатъчно за осъществяването на престъпния състав за който е повдигнато обвинение е обстоятелството че именно С. е дееца който е възбудил и поддържал у пострадалите една невярна представа, че обещаното от него ще бъде изпълнено, тъй като това е било и обективно невъзможно да бъде изпълнено към този момент, а освен това деянието е довършено с настъпването на вредоносния резултат – настъпването на имуществените вреди за пострадалите. Подсъдимият е действувал лично и отговаря за собствените си действия пред пострадалите, като без значение е дали спрямо него някаква отговорност са били поели трети лица, които не са изпълнили задълженията си. Достатъчно е че С. е действувал с пряк умисъл и с користна цел – получаването на имотна облага за себе си или за трети лица.

Неоснователни са и възраженията на защитата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като обвинението не е било докрай конкретизирано по време, място и начин на извършване и това в значителна степен е засегнало правото на подсъдимия да научи в какво е обвинен и се нарушава правото му на защита. Тези възражения са неоснователни и те правилно са били оставени без уважение от първоинстанционния съдия в съдебната фаза на процеса пред първостепенния съд. Макар да не е посочена точната дата на срещите на подсъдимия с пострадалите, в обвинителния акт точно и ясно е посочен периода на осъществяването на престъплението за което е повдигнато обвинение – месец Х. 2002г., а в обстоятелствената част на обвинението са посочени точно и ясно мястото на срещите осъществени между С. и К., К. и Л. С оглед на обстоятелството че обвинението е за едно продължено във времето престъпление, тъй като същото обективно се повдига за възбуждане, но и за поддържане на заблуждение у пострадалите, то следва да се счете че то е ясно и точно конкретизирано по време и място, като няма никаква неяснота и за начина на неговото извършване, както и за обстоятелствата изграждащи обвинителната теза от обективна и субективна страна. Същите са точно и ясно формулирани и конкретизирани в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, като възражението на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от прокурора в тази фаза на процеса са абсолютно неоснователни, тъй като подсъдимия отлично е разбрал за какво се обвинява, какви са фактите на които се основава обвинението и какви са правните характеристики които прокурора дава не деянието П. повдигането и поддържането на обвинението.

П. извършване на индивидуализацията на наказанието, въззивният съд напълно споделя извода на първоинстанционния съд, който е приел чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на осъществяването на деянието и обстоятелството че се ползва с добро име в обществото, като смекчаващи вината обстоятелства. Този извод намира допълнителни аргументи с представената пред въззивната инстанция характеристика на С. от Кмета на село Б., Б. област, в което село подсъдимия живее със семейството си, от която се установява че катто подсъдимия така е неговото семейство са с положителна обществена характеристика от съгражданите им. Правилно обаче първоинстанционният съдия е отчел като отегчаващи вината обстоятелства начина на осъществяването на престъплението – извършването на повече от едно от изпълнителните деяния, предвидени в чл. 209 ал.1 от НК и по отношение на повече от едно лице като пострадали, както и немалката сума във връзка с нанесената имотна вреда и използването на схема с участието и на други лица – свидетелката В., като отегчаващи вината на дееца обстоятелства. Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е стигнал до извода че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината и отговорността на дееца обстоятелства, които да налагат приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, ведно с извода че налагането дори на минималното предвидено в закона наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ще се окаже несъразмерно тежко на обществената опасност на деянието и на дееца. Решаващият съд е наложил на подсъдимия С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА около средния предвиден в закона размер за такова едно престъпление. Въззивната инстанция счита, че в подкрепа на това решение следва да бъде наведени и допълнителни доводи – високата обществена опасност на деянието с оглед на значимите обществени отношения които се засягат с този род деяния и силната обществена непримиримост към тях. Злоупотребено е в случая с едно от исконните мечти на човека за добро образование и значима обществена реализация. Така наложеното с атакуваната присъда наказание не само кореспондира на обществената опасност на деянието и на дееца, но и може да изпълни целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, като същото е добре отмерено и житейски справедливо. Законосъобразни са изводите на първата инстанция, че само по този начин подсъдимият ще може да докаже на себе си и на обществото, че това е изолиран случай в неговия живот. Правилно съдът е оценил възможността така наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок по реда и условията на чл. 66 ал.1 от НК, като поради изложените по – горе в настоящото изложение правни аргументи във връзка с индивидуализацията на наложеното наказание, оправдано е и определянето на максималния изпитателен срок за който наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА да бъде отложено. Следва да се отбележи, че представената пред въззивната инстанция етапна епикриза носеща данни за тежко здравословно състояние на подсъдимия, не може да повлия съществено като контрааргумент на мотивите на съда за изменение на наложеното наказание по вид и размер, тъй като изтърпяването на наказанието е било отложено за изпитателен срок, през който подсъдимия няма да изтърпява наказанието в местата определени от закона за това, като същият ще има възможност да води здравословен начин на живот, спазвайки всички лекарски предписания във връзка със заболяванията си. Здравословното му състояние би следвало да бъде подробно обсъждано и взето в предвид ако му беше определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпява от него ефективно.

От деянието осъществено от подсъдимия умишлено са настъпили съставомерни вреди, включващи стойността на дадените срещу лъжливото обещание суми от пострадалите. По силата на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, който виновно и противоправно причини другимо вреди, длъжен е да ги поправи. Поради изложените правни соъбражения, след като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, съдът е уважил и предявените искове за имуществени вреди за претендираните от гражданските ищци суми, тъй като е счел същите за безспорно доказан както по основание, така и по размер. Тези изводи на първостепенния съд не се нуждаят от корекции или допълнително мотивиране, тъй като се подкрепят напълно от събраните по делото доказателства. Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло в гражданската и част.

Предвид на изложеното, въззивната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което тя следва да бъде изцяло потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1812/24.04.2007г., постановена по НОХ дело № 286/2006г. по описа на Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: