Решение по дело №319/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 382
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20227240700319
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 382

 

гр.Стара Загора, 13.10.2022 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на    тринадесети септември  през  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове:           

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     319   по описа  за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е с правно основание чл. 76, ал.1  от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/ във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

 

         Образувано е по жалба от Г.Я.Н. *** против  Решение №РД-808-21-012/16.02.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ в частта, в която спрямо  него е установен конфликт на интереси, наложена е глоба в размер на 5000 лв., и е отнета в полза на държавата сумата 130,07лв. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази част като постановено в противоречие на приложимия материален закон и целта на закона. Оспорва се изводът на административния орган, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.58, изр.1, предл. 4 от ЗПКОНПИ. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай не е упражнил свои властнически правомощия във връзка със служебното правоотношение на свой родственик, тъй като не е бил повлиян от релевантен частен интерес, който да е довел до приетата от органа нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа на лицето. Акцентира, че в обжалваното решение не е посочено в какво точно се изразява  тази нематериална подкрепа. Обосновава противоречие и с целта на закона, тъй като е упражнил правомощията си на орган по назначаване с оглед нормативната уредба и при спазване на обективните критерии по чл.30 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация.  Изложени са подробни съображения във  връзка с наведените доводи, въз основа на които е направено искане за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

        

Ответникът КПКОНПИ гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Административното производство пред КПКОНПИ е образувано въз основа на Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-175 от 13.10.2021 г. по сигнал с вх. № ЦУ01/С-808/28.09.2021 г. на КПКОНПИ. Към сигнал с вх. № ЦУ01/С-808/28.09.2021 г. на КПКОНПИ е приобщен сигнал с вх. № ЦУ01/С-830 от 06.10.2021г. Сигналите са идентични по съдържание и в тях се твърди, че Г.Н. в качеството му на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ е назначил главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол — Южна България“ със седалище в Пловдив А.Т., който е шурей (брат на съпругата) на Н..

 

Във връзка с подадения сигнал са събрани доказателства за служебното качество на Г.Н., като антикорупционната комисия е установила, че той заема длъжността изпълнителен директор на ИАРА от 10.03.2017г по силата на трудов договор № РД-15-83 от 09.03.2017г., сключен между Н. и министъра на земеделието и храните. Събрани са доказателства, че лицето А.Т. е брат на съпругата на Н.. Установено е също, че А.Т. е назначен на длъжност „старши експерт“ в отдел „Европейски и международни дейности“ в Дирекция „УРОРР“ на ИАРА със Заповед № ЧР 100/07.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА Я.Я.. Т. е постъпил на работа на 08.04.2015г. В хода на административното производство е изискана документация във връзка с назначаването на А.Т. в отдел „Рибарство и контрол – Южна България“.

 

От представените документи е видно, че с Докладна записка с вх. № Z-5151/05.08.2020r., заместник-изпълнителният директор на ИАРА прави предложение до изпълнителния директор на ИАРА Г.Н. за стартиране на процедура по конкурентен подбор за длъжността „главен инспектор РК" в сектор „Рибарство и контрол - Пловдив“ към отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, гр. Пловдив в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА, с оглед налична вакантна длъжност и необходимостта да бъде назначен квалифициран служител. Заместник-изпълнителният директор на ИАРА предлага конкурентният подбор да се проведе в рамките на сектор „Рибарство и контрол - Пловдив“. Във връзка с така направеното предложение от Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ е изготвена Справка относно служителите, които отговарят на условията на чл. 30 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация за повишаване в длъжност, чрез заемане на по-висока длъжност „главен инспектор РК“ в сектор „Рибарство и контрол - Пловдив“ към отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, гр. Пловдив в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА. В изготвената справка е включен само един служител - А.Т., заемащ длъжност „старши инспектор РК“, II младши ранг, с последна оценка по НУРОИСДА - изпълнението надвишава изискванията, поставена за 2019г. и с професионален опит над 2 години. С Предложение с вх. № Z-5151- 2/07.08.2020г. заместник-изпълнителният директор на ИАРА прави предложение на основание чл. 82, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 31, ал. 2, изр. първо от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация на длъжността „главен инспектор РК в сектор „Рибарство и контрол - Пловдив“ към отдел „Рибарство и контрол — Южна България“, гр. Пловдив в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ да бъде назначен А.Т.. Изложени  са аргументи, че А.Т. отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Предложението е съпроводено с изготвената справка от Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“. Върху предложението е поставен вътрешноведомствен печат на ИАРА, върху който изпълнителният директор Г.Н. е поставил резолюция на 07.08.2020 г. „за г-жа Ст.Д.“, с отбелязване - за изпълнение. С писмо с изх. № Z-5221/07.08.2020r., изпълнителният директор на ИАРА отправя предложение до А.Т. за изменение на служебното му правоотношение, като същият бъде преназначен от длъжност „старши инспектор РК“ в сектор „Рибарство и контрол - Пловдив“ към отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, на длъжността „главен инспектор РК“ в сектор „Рибарство и контрол - Пловдив“ към отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА, считано от 07.08.2020 г., с основна месечна заплата в размер на 1250 лв. Отправеното предложение е прието писмено от А.Т. на 07.08.2020г. На същата дата е издадена Заповед № ЧР - 246/07.08.2020 г. от изпълнителния директор на ИАРА Г.Н., с която А.Т. е преназначен на гореописаната длъжност с основна месечна заплата в размер на 1250 лв., считано от 07.08.2020г. Екземпляр от заповедта е връчен на Т. на 07.08.2020г.

 

Жалбоподателят Н. е поканен на изслушване с покана с изх. № ЦУ01-22789№2/02.12.2021г. на КПКОНПИ. На 09.12.2020г е запознат с административната преписка, за което е подписал декларация. За изслушването му на заседание на КПКОНПИ е съставен Протокол № 1025 от 15.12.2021 г. Представил е и писмено становище с вх. № ЦУ01-22789#5/23.12.2022г. на КПКОНПИ. Последователно е поддържано становище, че не е налице конфликт на интереси при повишаването в длъжност на А.Т..

С оспореното решение № РС-808-21-012 от 16.02.2022г  КПКОНПИ на основание чл. 74 от ЗПКОНПИ, във вр. с чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ и чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ  

-          установява конфликт на интереси по отношение на Г.Я.Н., изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, за това, че е поставил на 07.08.2020г. резолюция „за изпълнение“ върху Предложение с per. № Z-5151-2/07.08.2020г., подписал е писмо-предложение с изх. № Z-5251 /07.08.2020г. и е издал Заповед № ЧР - 246/07.08.2020г., в частен интерес на свързано с него лице, с което е нарушил чл. 58, изречение 1-во, предложение четвърто от ЗПКОНПИ.

-          налага глоба в размер на 5000 лева на Г.Я.Н., за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение 1-во, предложение четвърто от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури и лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал.1, т. 18 от ЗПКОНПИ.

-          отнема в полза на общината от Г.Я.Н. сума в размер на 130,07 лева (сто и тридесет лева и седем стотинки), представляваща нетното дневно възнаграждение за 07.08.2020г. - датата, на която е извършено нарушението, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

 

По делото са разпитани като свидетели А. Т. и Я.К. - заместник-изпълнителен директор на ИАРА през м. август 2020г. Двамата са категорични в показанията си, че във връзка със стартираната процедура по конкурентен подбор за длъжността главен инспектор за сектор „Рибарство и контрол“ – Пловдив и до приключването й по никакъв начин не е имало намеса или въздействие от страна на Г.Н.. Процедурата е стандартна и при провеждането й бил спазен стриктно редът за служебна комуникация по установената йерархия.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Жалбата на Г.Н. против оспорената част от Решение №РД-808-21-012/16.02.2022г. на КПКОНПИ е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес, за което оспореното решение е неблагоприятно.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Административният акт, постановен в специалното производство пред КПКОНПИ, е издаден от компетентен орган по чл. 13, ал.1, т.4 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ в предвидената от закона писмена форма, подписано е от всеки от приелите го членове на Комисията и съдържа всички реквизити, изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ, което го прави мотивирано по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в него са посочени както правните основания за упражнените административни правомощия, така и съответните факти и обстоятелства, които обосновават установеното от органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ.

 

Предпоставките за започване на производството за установяване на конфликт на интереси са уредени в чл. 47, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от ЗПКОНПИ - сигналът се подава в писмена форма и съдържа: три имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес, дата на подаване на сигнала и подпис на подателя; имената на лицето, срещу което се подава сигнала и заеманата от него висша публична длъжност; данни за твърдяно нарушение на ЗПКОНПИ, като място и период на извършване на нарушението и описание на деянието, както и позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала. При наличието на посочените предпоставки Комисията е длъжна да започне, проведе и приключи производство, спазвайки принципа на служебното начало, съгласно чл. 9 от АПК. При липсата на предвидените в закона изисквания, производството следва да се прекрати. В случая от извършената в съдебно заседание констатация се установява, че производството пред КПКОНПИ е започнало въз основа на подаден сигнал по електронна поща, който не е подписан нито саморъчно, нито с квалифициран електронен подпис. При това положение е следвало да бъдат дадени указания към подателя да отстрани недостатъците по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК, а не да се пристъпва към образуване на производство в нарушение разпоредбата на чл. 71, ал. 1, пр. 1, вр. с ал. 2 от ЗПКОНПИ. Следва да се отбележи, че в случая производството не е образувано служебно, а напротив – изрично дори в обжалваното решение е посочено, че се базира на подаден подписан сигнал.

 

Дори да се приеме с оглед извършеното верифициране на сигнала /макар да е спорен начинът на установяване на подателя - по телефона/ и че в хода на производството пред КПКОНПИ е спазено изискването на чл. 72, ал. 6 и ал. 7 от ЗПКОНПИ /на Г.Н. е дадена възможност да се запознае със събраните по преписката писмени доказателства, да представи нови, изслушан е от колективния орган/, че допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените, то при постановяване на решението неправилно е приложен материалният закон.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ във вр. с §2, ал.1, т.1 ДР ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема длъжност в органите на изпълнителната власт, частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба.

 

Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата – придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.

 

По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че Г.Н. е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, а А.Т. е свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ и в служебните им отношения Н. се явява орган по назначаване.

 

В оспореното решение е прието, че е реализирана нематериална облага под формата на помощ и подкрепа за А.Т. с оглед осигуряване на заемането на по-висока длъжност от него. Същевременно е посочено, че е налице частен интерес за свързаното с Н. лице  А.Т. с оглед повишаването му в длъжност и получаването на съответстващото на това увеличение на основната месечна заплата с издаването на  Заповед № ЧР - 246/07.08.2020г от жалбоподателя Н., т.е. материална облага. Установен е конфликт на интереси поради поставяне на 07.08.2020г. резолюция „за изпълнение“ върху Предложение с per. № Z-5151-2/07.08.2020г., подписване  на писмо-предложение с изх. № Z-5251 /07.08.2020г. и издаване на Заповед № ЧР - 246/07.08.2020г., касаещи А.Т.. Санкционният характер на производството по ЗПКОНПИ изисква наличието на конфликт на интереси, респективно на предпоставката му „частен интерес“, да бъде безспорно и недвусмислено установено от фактическа страна. Законът не предвижда правомощията на длъжностното лице да са упражнени в нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но свързва неправомерния характер на упражняването на правомощията с неправомерната цел, с която са упражнени - придобиване на облага в частен интерес. А от данните по делото не се установява  такъв интерес да е мотив, движеща сила или цел на действието на овластеното лице Г.Н., респективно това действие не може да се квалифицира като нарушаване на забраните по Глава Осма от ЗПКОНПИ.

 

Смисълът, който е вложен от законодателя в този аспект е обусловен от факта, че конфликтът на интереси се обективира не от резултата /придобитата лична облага/, а от възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. В случая процедурата по конкурентен подбор за длъжността „главен инспектор РК" в сектор „Рибарство и контрол - Пловдив“ към отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, гр. Пловдив в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА е започнала служебно по инициатива на различно от жалбоподателя длъжностно лице в ИАРА, без неговата намеса и без участието му под каквато и да е форма до финалния етап. По силата на чл. 31, ал.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация при наличието само на един служител за заемане на длъжността непосредственият ръководител подготвя предложение за преназначаването му, което се съгласува с контролиращия ръководител. В тази хипотеза разписаният в наредбата ред не предвижда задължение за органа по назначаване да извършва преценка на предложеното преназначаване. Следователно жалбоподателят в конкретната ситуация като орган, чиято роля е само да финализира проведената процедура по конкурентен подбор, обективно не би могъл да осъществи помощ и подкрепа за кариерното развитие на А.Т., неговият акт не поставя Т. в привилегировано положение спрямо останалите служители, респективно не е осъществил деяние, което е в отклонение и в противоречие на публичния интерес. Макар частният интерес да съществува като възможност, очевидно не тя е мотивирала жалбоподателя Н. да действа, упражнявайки правомощията си на орган по назначаване. Предвид релевантната нормативна уредба и конкретните факти по спора е изключена дори хипотетичната възможност съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията му, защото не възниква обосновано съмнение, че е осъществил правомощието си на база роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. В този смисъл не се установява твърдяната от органа като реализирана нематериална облага за свързаното лице. В подкрепа на този извод следва да се изтъкне, че самата КПКОНПИ не установява конфликт на интереси спрямо Н. в случаите, когато въз основа на правомощията си по чл.18 от  Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е увеличавал индивидуалната основна месечна заплата на А.Т.. Потенциалната възможност за упражняването на тези правомощия да бъде повлияно от същия частен интерес е налице, но не води до конфликт на интереси, както правилно е възприето в процесното решение, именно защото  извършените действия не са насочени към поставяне на Т. в по-благоприятно положение в сравнение с други лица.

 

Липсата на релевантен частен интерес във връзка с упражнените от Г.Н. правомощия по служба при поставяне на 07.08.2020г. резолюция „за изпълнение“ върху Предложение с per. № Z-5151-2/07.08.2020г., подписване  на писмо-предложение с изх. № Z-5251 /07.08.2020г. издаване на Заповед № ЧР - 246/07.08.2020г в качеството му на изпълнителен директор на ИАРА води до извод за липса на конфликт на интереси. По тези съображения Решение №РД-808-21-012/16.02.2022г. на КПКОНПИ в частта, с която е установен такъв и са разпоредени съответните последици, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.  

 

При този изход на спора и своевременно направеното искане на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски  за държавна такса от 10лв и адвокатско възнаграждение от 600лв, уговорено и реално  заплатено по договор за правна защита и съдействие от 23.03.2022г.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба от Г.Я.Н. ЕГН ********** *** Решение №РД-808-21-012/16.02.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частта, в която спрямо Г.Я.Н. е установен конфликт на интереси за това, че като изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, е поставил на 07.08.2020г. резолюция „за изпълнение“ върху Предложение с per. № Z-5151-2/07.08.2020г., подписал е писмо-предложение с изх. № Z-5251 /07.08.2020г. и е издал Заповед № ЧР - 246/07.08.2020г; наложена му е глоба в размер на 5000 лв. и е отнета в полза на държавата сумата 130,07лв

 

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Г.Я.Н. ЕГН ********** *** сумата 610 /шестстотин и десет/лв за направени разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: