Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........
гр. Пазарджик, 14.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 693/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. А.А., ЕГН **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 0013562 от 06.04.2020 г.,
издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление
/НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр. София, с което за нарушение на
чл.139 ал.6 от ЗДвП на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 300 лева.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява лично в първото съдебно заседание, като поддържа жалбата и дава
обяснения по случая. Иска НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява
от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и
депозира писмено и устно становище, в което излага аргументи за
законосъобразност на НП и иска неговото потвърждаване. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят А. е санкциониран с НП при следната
приета за установена фактология:
На 27.11.2019 г., около 15,45 часа, жалбоподателят в
качеството си на водач, е управлявал ППС- специален автомобил „***“ с рег. № ***,
с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона, по път А1- АМ Тракия,
км 89, в посока гр. Бургас, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
управляваното ПС не е била заплатена винетна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от
Закона за пътищата /ЗП/.
За посочения път, на който е управлявал МПС
жалбоподателя, се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна
такса, съгласно Приложение №2 към т.2 от Решение № 959/31.12.2018 г. на МС за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура- винетна такса и за определяне на съоръжение за което се събира
такса по чл.10 ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища.
При извършената на основание чл.189е ал.8 от ЗДвП проверка от контролните
органи било установено, че ППС с рег. № *** нямало заплатена винетна такса,
която да съответства на рег. Номер и на категорията на ПС- К3. Извършена била
справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор МЕU 050. Всичко това според проверяващите съставлявало
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
За така констатираното св. В.А.- инспектор в Сектор
„КП“- Пловдив към НТУ- АПИ, съставила против жалбоподателя АУАН с бл. №
0013562/27.11.2019 г. в негово присъствие, който му бил предявен и връчен срещу
подпис. В акта жалбоподателят вписал, че няма възражения за направените
констатации.
С оглед на казаното на така констатираното АНО приел
за установено, че за ППС с рег. Номер *** не е била заплатена дължимата винетна
такса, което съставлявало неизпълнение на задължение по чл.139 ал. от ЗДвП. Наказващият
орган приел също, че съгласно чл.189е
ал.3 от ЗДвП нарушителят разполагал с възможността да заплати компенсаторна
такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай
същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното
нарушение. Компенсаторна такса обаче не била платена по сметка на Агенция
„Пътна инфраструктура“ в 14-дневния срок от връчването на АУАН.
Поради всичко това, въз основа на АУАН на 06.04.2020
г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя лично
по пощата на 14.04.2020 г., видно от известие за доставяне /л.9/. Жалбата срещу
НП е подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда по пощата на
15.04.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика /л.5/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. В.А. и свидетеля по акта- св. Т.Т., както и от
обясненията на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя, тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни
на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема и приобщените
по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на съдебното следствие се установи,
че към датата на деянието- 27.11.2019 г. за специален автомобил „***“, управляван
от жалбоподателя, е имало издадена годишна е-винетка 19031583142892 на стойност
97 лева с период на активност 15.03.2019 г.- 14.03.2020 г. Тази винетка е била
закупена на 15.03.2019 г. в 15,46 часа. Към момента на закупуване на винетката
цитираното ПС е било с рег. Номер ***. На 11.06.2019 г. собственикът на МПС В.Д.е
подал заявление за промяна на регистрационния номер на ПС по реда на чл.5 ал.4
от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на
база изминато разстояние /Наредбата/ от рег. № *** с новия рег. № ***.
Впоследствие новият собственик на МПС П.И.П.,
на 18.09.2019 г. е подал ново заявление по посочения ред за настъпили
обстоятелства за промяна на рег. номер на ПС от рег. № *** на нов рег. № ***.
Заявлението на новия собственик на ПС е подадено по ел. път в ЦУ АПИ- АПУ- гр.
Монтана на посочената дата и е било входирано същия ден под № 94-00-607 в ОПУ.
Основание за промяната в рег. номер на ПС е извършената на 09.09.2019 г.
покупко-продажба на същото и извършената нова регистрация на ПС в службата по
регистрация. Всичко това се установява от приетите по делото писмени
доказателства- справка от и.д. Директор НТУ при АПИ- София и приложенията към
същата /л.45-50/.
От изложеното по-горе се установява, че собственикът
на ППС, управлявано от жалбоподателя е изпълнил своето задължение съгласно
Наредбата и е подал заявление, с което е уведомил АПИ- НТУ за настъпилата
промяна в регистрационния номер на ПС, за да може тази промяна да бъде отразена
в електронната система за е-винетки и да може винетката да бъде прехвърлена на
коректния нов рег. номер на ПС. В този смисъл е и чл.5 ал.4 от Наредбата,
съгласно който при промяна в регистрационния номер на пътното превозно средство
собственикът или ползвателят следва в срок до 3 работни дни да заяви тази
промяна в централното управление или в областните управления на Агенция „Пътна
инфраструктура“ или по електронен път, като съответните длъжностни лица
отразяват новите данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство в електронната система за издадените електронни винетки след справка в
Националния регистър на пътните превозни средства в срок до два работни дни от
получаването на съответното заявление. В случая договорът за покупко-продажба
на МПС е сключен на 09.09.2019 г., след което новият собственик е
пререгистрирал МПС в службата по регистрация. След което е подал заявление в ОПУ-
Монтана към АПИ. Въпреки подаденото заявление от собственика на ПС обаче в
период повече от два месеца, административния орган- НТУ към АПИ е бездействал
и не е отразил настъпилата промяна. Поради тази причина към датата на
проверката 27.11.2019 г. провереното в ел. система за събиране на пътни такси
ППС с новия регистрационен номер не е съществувало. В действителност обаче ПС е
имало валидна винетка и в този смисъл бездействието на адм. орган не може да се
вмени във вина нито на ползвателя- в случая жалбоподателя като водач на
процесното ПС, нито на неговия собственик.
Съдът не споделя доводите на АНО, аргументирани чрез
показанията на св. Т., че ако не е спазен 3-дневния срок по Наредбата за
подаване на заявление за промяна в рег. номер, е възможно промяната да не бъде
извършена от адм. орган. Дори и хипотетично да се приеме, че този срок не е бил
спазен от собственика на МПС, то адм. орган е длъжен да уведоми за това, че
няма да извърши промяната в системата, за да може собственикът да е наясно с това
обстоятелство и евентуално да заплати нова винетна такса за същото ПС, като
декларира новият му рег. номер, респ. да оспорва решението на администрацията.
В случая новият собственик не е бил уведомен от НТУ, че не е спазил 3-дневния
срок за подаване на заявление. При това положение няма как новият собственик,
респ. жалбоподателя като ползвател на ПС, да са били наясно за отказа на адм.
орган да извърши заявената промяна, респ. да са съзнавали, че ПС към датата на
проверката е без винетна такса.
Всичко изложено до тук дава основание на
съда да приеме, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Но дори и хипотетично да се допусне, че нарушението е
извършено от жалбоподателя, то е налице още едно основание за отвяна на НП, а
именно поради това, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В НП
АНО е приел, че не са налице основания за приложението на посочената норма, без
обаче да мотивира своето решение. Съдът намира обаче, че в крайна сметка от
формалното нарушение на жалбоподателя не са настъпили никакви вредни последици
и същото е с явно незначителна обществена опасност.
Преценката за маловажност следва да се прави на база
фактическите данни по всеки конкретен случай. В настоящия казус тежестта на
нарушението не е висока, предвид незначителната обществената опасност и
характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно бе
доказано, че за управляваното от жалбоподателя МПС е имало заплатена валидна
винетна такса, като при настъпилата промяна в рег. номер на ПС, същата не е
била отразена в ел. система. Това, че в крайна сметка има заплатена винетна
такса обаче е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и
същи начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и
е заявило настъпилата промяна в рег. номер, при обстоятелствата описани
подробно по-горе, които изключват какъвто й да е умисъл за извършване на
административно нарушение. Освен това, както бе посочено вече, от действията на
жалбоподателя не би могло да настъпят каквито й да е вредоносни последици или
щета за държавата, респ. фиска, тъй като реално има заплатена винетна такса и
от нея би могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой друг
автомобил, регистриран в България. В този смисъл в НП наказващият орган е
следвало да направи преценка, дали е налице маловажен случай, след което да
формира положителен извод в тази насока. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения, наказващия орган може да не
наложи наказание. Според ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна
се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0013562 от 06.04.2020 г., издадено от
Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към
Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр. София, с което на Р. А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния
представител на АНО- АПИ-НТУ- София, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: