Присъда по дело №519/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

М О Т И В И
по Присъда № 6 /24.02.2022 г., постановена по ВНЧХД № 519/2021 г.

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимата ЛЮБ. В. БЛ., ЕГН **********, от
********************** срещу Присъда № 260040/12.07.2021 г. на КнРС, постановена по
НЧХД № 138/2021 г. по описа на съда, в частта, с която е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 182 ал.2 НК на 23.01.2021 г., освободена е от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание“глоба“ в размер на
1000 лв. Релевирани са бланкетни доводи несправедливост на присъдата и постановяването
й в противоречие с материалния закон. Моли се за отмяната й в тази част и за постановяване
на нова оправдателна присъда за посоченото деяние. Доказателствени искания в жалбата не
са направени.
В о.с.з. жалбата се оспорва от повереника на частния тъжител адв.М.А., която поддържа
становище за правилност и законосъобразност на присъдата в обжалваната от подсъдимата
осъдителна част.
Защитата на подсъдимата Л.Б. – адв.А.П. пледира за отмяна на присъдата в осъдителната
й част за деянието на 23.01.2021 г. поради субективна несъстовомерност на обвинението по
чл.182 ал.2 НК.
Подсъдимата в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника й, като заяви, че
всичките й действия са водени единствено от интереса на детето, че бившият й съпруг -
частният тъжител по делото й е предлагал 15 000 лв., които тя е отказала, за да се откаже от
детето и й е заявил, че ще я изкара престъпница и ще я съсипе от дела и както е видно, вече
го прави, поради което тя по никакъв начин не може да се разбере с него. Като последна
дума помоли съда да я признае за невинна, защото не мисли, че една майка, зашищаваща
интересите на детето си, е престъпница.
Съдът, след преценяване доводите и възраженията на страните ведно със събраните в
двете съдебни инстанции доказателства намери, че обвинението за престъплението по
чл.182 ал.2 НК, сочено да е извършено на 23.01.2021 г., не е доказано от неговата
субективна страна, поради което отмени присъдата на КнРС в осъдителната й част за това
деяние и в осъдителната част по отношение на нея за разноските, призна я за невиновна в
извършването му и я оправда по това обвинение, по следните съображения:
С Присъда № 260040/12.07.2021 г. на КнРС, постановена оп НЧХД № 138/2021 г. по
описа на съда подс.ЛЮБ. В. БЛ., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на
23.01.2021 г. в гр.Кюстендил не е изпълнила Определение от 22.01.2021 г.на Районен съд-гр.
Дупница, постановено по гр.д.№ 8/2021 г. по описа на този съд относно определения режим
на лични контакти на тъжителя БЛ. ИВ. БЛ., ЕГН ********** с малолетния му син Б. Б. Б.,
ЕГН **********************, като не му е предала детето, поради което и на основание
чл.182 ал.2 във вр. с чл.78 а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. С присъдата Б. е призната за
невиновна и е оправдана да е извършила това деяние в условията на продължавано
престъпление, както и е оправдана да е извършиал на 19.12.2020 г. престъпление оп чл.182
ал.2 НК, като не е изпълнила съзнателно Определение № 707/3.04.2020 г. по гр.д. №
525/2020 г. относно определения режим на лични контакти на тъжителя БЛ. ИВ. БЛ., ЕГН
********** с малолетния му син Б. Б. Б., ЕГН **********************, като не му е
предала детето. Б. е осъдена с присъдата да заплати разноските на тъжителя в размер на
1000 лв.
В оправдателната част присъдата като необжалвана е влязла в сила, поради което
1

деянието, извършено на 19.12.2020 г., няма да се обсъжда в настоящите мотиви.
Относно деянието по чл.182 ал.2 НК, извършено според частното обвинение на 23.01.2021
г., районният съд е установил непълна фактическа обстановка. Затова в настоящите мотиви
въззивният съд предвид правомощието му по чл.316 НПК приема за установена следната
фактическа обстановка:
С Определение от 22.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 8/2021 г., е изменен режима на
личин контакти на тъжитеял с малолетното му дете Б. , а именно – тъжителят има право на
контакти с малолетното дете Б. Б. всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от
10,30 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване при бащата на адреса му в гр. София,
тъй като той живее там. От същата дата 22.01.2021 г. тъжителят се е снабдил с изпълнителен
лист въз основа на влязлото в сила определение/ вж л.47 от делото на КнРС/.
На л.64 от делото на КнРС е приложен Амбулаторен лист № D00019/22.01.2021 г. , който
удостоверява, че в 21,08 часа на посочената дата е извършен преглед на малолетното дете Б.
Б. в спешния кабинет от дежурен лекар. Като анамнеза е записано в амбулаторния лист, че
от обяд детето е с диарични изхождания и повръщане, храни се малко и не е вдигало
температура. Като диагноза е записано – неуточнена вирусна инфекция. На детето е била
предписана терапия с медикаменти: натриев цитрат сироп на 20-30 мин.х 1 ч.л.; хидратин
алфа х 2-3 прахчета дневно в 250 мл вода; линекс х 1 пр. дневно и изопринозин 0,5 3х1/2 т.
На л.62 е представена Медицинска бележка от личния лекар на детото, че заради острата
вирусна инфекция му е предписан прежим на лечение“домашно-амбулаторен“ за периода от
23.01.2021 г. до 29.01.2021 г.
През нощта на 22 срещу 23 януари детето било много неспокойно, като майката
подсъдимата Б. била неотлъчно до детето и не спала почти до сутринта, когато в ранните
часове детето се успокоило и заспало. Тогава заспала и подс. Б..
На следващия ден след влизане в сила на определението за новите лични контакти –
23.01.2021 г. тъжителят заедно с майка си и баща си свидетелите З. и Б.И.и отишли на
адреса на подсъдимата Б. в **********************, за да вземат детето Б.. Тъжителят не
се обадил на подсъдимита предния ден да я предупреди, че ще идват, както правел
обикновено. На позвъняването на звънеца на къщата не отворил никой.
Тогава тъжителят отишъл в полицията и оттам се обадил на тел.112, след което се върнал
с родителите си пред къщата на подсъдимата и зачакали идването на полиция. Понеже
известно време не дошли полицаи, тъжителят повторно се обадил на тел.112. След известно
време дошли двама полицейски служители, които също позвънили на вратата, но никой не
излязъл и около 12,30 часа тъжителят и родителите му си тръгнали, като междувременно
тъжителят депозирал поредна жалба в полицията/вж л.106 от делото на ДнРС/.
На л.77 от делото на КнРС е приложена Заповед за незабавна защита № 260006/3.02.2021 г.
, издадена от КнРС, с която са постановени мерки за закрила на основание чл.18 ал.1 ЗЗДН.
Със заповедта тъжителя Б.Б. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо подъсдимата Л.Б. и му е забранено да приближава жилището, нейната месторабота и
местата за социалните й контакти.
Тази фактическа обстановка, само за датата 23.01.2021 г., се установи от въззивния състав
от изброените в хода на горното изложение писмени доказателства и от свидетелските
показания на свидетелите З. И., И.И., М.Х. както и от Писмо от информационна система 112
УРИ 105810-133/5.03.3021 г. и от обясненията на подсъдимата.
Писмените доказателства се кредитират изцяло относно съдържащата се във всяко от тях
информация. Амбулаторният лист удостоверява, че вечерта на 22.01.2021 г. е бил извършен
амбулаторен преглед на детето, след който му е назначено описаното медикаментозно
лечение. А служебната бележка удостоверява, че детето е поставено на домашно-
2

амбулаторен режим от 23.01.до 29.01.2021 г.
Свидетелските показания в релевантната част на тримата свидетели – че на 23.01.2021 г.
домът на подсъдимата е бил заключен и никой не се е показал и отзовал на позвъняванията
и че детето не е било предадено на тъжителя - се кредитират изцяло като непротиворечиви.
Обясненията на подсъдимата се кредитират изцяло, тъй като изнесените от тях факти се
подкрепят от кредитираните писмени и гласни доказателства по делото. Принципно
функцията на обяснения на подсъдим е двояка. Те могат да бъдат годно доказателстевно
средство и средство за защита. В настоящия случай по посочената причина обясненията на
Б. представляват годно доказателствено средство и като такова се кредитират изцяло.
От така установената в настоящите мотиви фактическа обстановка въз основа на
гореописаните доказателства и извършеният в настоящите мотиви техен анализ се налага
извода за несъставомерност на обивнението откъм субективната му страна.
Безспорно се установи от обективна страна, че на 23.01.2021 г. малолетното дете Б. не е
било предадено на тъжителя. С това бездействие подсъдимата не е изпълнила
новопостановеното на 22.01.2021 г. Определение на ДнРС по гр.д.№ 8/2021 г. по описа на
ДнРС. От обективна страна е осъществен формално фактическия състав на престъплението
по чл.182 ал.2 НК.
Всяко престъпление обаче е единство от обективна и субективна страна.От субективна
страна престъплението по чл.182 ал.2 НК следва да е извършено с пряк умисъл. В случая
липсва именно такъв умисъл. Това е така, защото е била налице уважителна причина,
поради която детето не е предадено на бащата, респ. майката не е изпълнила съдебното
определение. И тази уважителна причина е безспорно доказано, че е свързана със
здравословното състояние на детето Б., родено през м.април 2018 г., т.е. на ненавършени 3
години към инкриминираната дата. Безспорно е установено, че на 22.01.2021 г. вечерта в 21
часа детето е било прегледано в спешния кабинет, със записана в амбулаторния лист
диагноза: вирусна инфекция - неуточнена и му е била назначена медикаментозна терапия.
Също е безспорно установено от медицинското удостоверение, че на детето е предписан
домашно-амбулаторен режим до 29.01.2021 г., в който режим попада и дататата 23.01.2021
г. Тъй като детето е било неспокойно през нощта на 22 срещу 23 януари и е заспало в
ранните утринни часове, както съобщиха св.Христова и подсъдимата в обясненията си,
подсъдимата и майка й също са били заспали, когато тъжителят е идвал за детето.
Това налага извода, че майката не е изпълнила съдебното определение, но това
неизпълнение не е било умишлено и съзнателно, а е свързано с влошеното здравословно
състояние на детето, респ. с интереса на детето, което обстоятелство поради влошените
отношения на страните е неглижирано от тъжителя. Освен това не без значение е и
обстоятелството, че към 23.01.2021 г. продължаваше пандемията от ковид 19 и бяха
въведени ограничителин мерки. Това обстоятелство, съпоставено и с описаната анамнеза на
детето на 22 януари вечерта, по безспорен начин обосновават несъзнателно и неумишлено
непредаване на детето от страна на майката. А всичко това обосновава единствено
възможния извод за липса на пряк умисъл в действията на подсъдимата и поради това за
субективна несъставомерност на частното обвинение.
По така изложените съображения настоящият състав не споделя доводите в мотивите на І-
инстанционната присъда, че въпреки предупреждението с протокол по ЗМВР подсъдимата
отново не е изпълнила определението за лични окнтакти на детето с бащата. Този извод е
необоснован, тъй като е изведен при една непълно установена фактическа обстановка, при
чието възприемане не е взет предвид амбулаторният лист за преглед на детето от 22.01.2021
г. и последващата служебна бележка, въпреки че формално са изброени при описване на
доказателствата. Установените от тези 2 документа факти обаче, описани по-горе в
настоящите мотиви, липсват в мотивите на проверяваната присъда. Затова проверяваната
3

присъда е необоснована и постановена при недостатъчно изяснена фактическа обстановка,
при пълнота на всички събрани доказателства, които не са анализирани в пълнота от І –
инстанционния съд, поради което присъдата в осъдителната й част беше отменена и бе
постановен друг правен резултат.
С горното изложение съдът отговори и на възраженията на повереника на тъжителя за
потвърждаване на присъдата в осъдителната й част и защо ги приема за несъстоятелни.
Съдът изразява несъгласие с конкретните доводи, че непредаването на детето на 23.01.2021
г.нарушава правата на малолетното дете и че една осъдителна присъда би възпряла
тъжителката от извършване на престъплението по чл.182 ал.2 НК. Подробно беше
анализирана субективната несъставомерност на частното обвинение за конкретното деяние
и затова съдът счита, че в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на майката на
определението на КнРС и че поради заболяването на детето не са били нарушени негови
права с непредаването му на бащата.
По тези съображения въззивният състав отмени присъдата в наказателно-осъдителната й
част и в частта за разноските, в която подсъдимата е осъдена да заплати разноските на
тъжителя и на основание чл.304 НПК призна подсъдимата за невиновна и я оправда по
частното обвинение за извършено престъпление по чл.182 ал.2 НК на 23.01.2021 г.
Предвид постановената оправдателна присъда и поискване на разноските от подсъдимата
тъжителят беше осъден да заплати разноските й по делото в размер на 1600 лв. на основание
разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК.
По тези съображения въззивният състав постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	6
Дата:	24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия:	Йоланда Мильова Цекова

Дело:	20211500600519
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	6 октомври 2021 г.

Присъда по дело №519/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите