РЕШЕНИЕ
№ 489
Кюстендил, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесет и
четвърта година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното
от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20237110700336 / 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба № 4/ 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г.
/обн. ДВ, бр.16/ 27.02.2015 г., изм. и доп./.
Образувано
е по жалба от адв.П.И.-Г. от САК като пълномощник на Г.Н.Б.,***, със съдебен
адрес:*** 120Д срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/ 518≠4 от 20.09.2023 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл.15,
ал.3, т.3 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. е прекратен ангажимента по мярката и на
основание чл.15, ал.4, т.1 от Наредбата е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане /ПДВ/ по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 по подадените от Б.
заявления за подпомагане в размер на 7 261.45 лв. Релевират се основанията
за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от
АПК. Нарушената форма на акта е поради липса на описание на фактическите обстоятелства
във връзка с посочените правни норми. Нарушението на материалния закон е поради
представено писмено доказателство /сертификат/ от 2019г. за произведена
биологична продукция, който документ изпълнява изискванията на чл.29, §1 от
Регламент /ЕО/ № 834/ 2007 и чл.65, §1 от Регламент /ЕО/ № 889/ 2007 за
количество произведена биологична продукция без да има изискване към датата на
издаване на документа продукцията да се отнася за цялата заявена площ. Твърди
се, че изискването е въведено през 2017 г. и 2021 г. с измененията на чл.33,
ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредбата, които са неосносими като материално правни
норми без обратно действие. Моли се за отмяна на оспорените части от акта.
Претендират се деловодни разноски.
В
с.з. и писмени бележки пълномощниците на жалбоподателя поддържат жалбата.
Представят списък на разноските.
В
с.з. пълномощникът на ответния заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за жалбоподателя.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
С оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 и за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 518≠4 от 20.09.2023
г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.15,
ал.3, т.3 и т.4 и ал.4, т.1 и т.2, б.“г“ от Наредба № 4/ 24.02.2015 г., чл.59,
ал.1 и 2 от АПК и във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП е
прекратен по отношение на жалбоподателя
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за
кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017,
2018 и 2019 във връзка с подадени от Г.Н.Б. заявления за подпомагане с УИН 10/090716/59755,
УИН 10/200617/63174, УИН 10/180618/66844 и УИН 10/070619/69665 в размер на
8 929.20 лв.
В мотивите на акта органът е посочил, че ангажиментът е
прекратен по две причини:
-на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/2015 г. поради
неспазени изисквания на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредбата – сертификатът да
удостоверява произведена биологична продукция, в следствие на което в
съответствие с чл.15, ал.4, т.1 от Наредбата кандидатът следва да възстанови
43.54% /съгласно справките в Приложение 1 от акта/ от 16 677.64 лв., което
се равнява на 7 261.45 лв. Приложението към акта се състои от две таблици.
Таблица 1 е наименувана “Справка на ниво парцел“ и включва заявените за
кампания 2019 парцели, декларираната площ, площите с предоставени сертификати и
площите без предоставени сертификати. Таблица 2 е наименувана „Справка на ниво
стопанство“. Съгласно справките, за кампания 2019 са декларирани 10 парцела с
обща площ 6.27ха., за 4 от тях има сертификат за обща площ 3.54ха, поради което
площта без сертификати е определена на 43.54%.
-на основание чл.15, ал.3, т.4 от Наредбата поради
неподадено заявление за плащане през петата година от ангажимента – кампания
2019, вследствие на което в съответствие с чл.15, ал.4, т.2, б.“г“ от Наредбата
кандидатът следва да възстанови 10% от 16 677.64лв., което се равнява на
1 667.76 лв.
Поради установените от органа различни причини за
прекратяване на ангажимента, определените проценти са сумирани и общият процент
от 53.54% е послужил за определяне на подлежащата на възстановяване финансова
помощ от 8 929.20 лв. Общата изплатена сума по направление „Биологично
растениевъдство“ е сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението
пред годините, предхождащи годината на прекратяването на ангажимента, в размер
на 16 677.64лв., както следва: през първата година 2016 са изплатени
7 192.16 лв. по заявление с УИН: 10/090716/59755, през втората година 2017
са изплатени 0.00 лв. по заявление с УИН: 10/200617/63174, през третата година
2018 са изплатени 4 742.74 лв. по заявление с УИН: 10/180618/66844 и през
четвъртата година 2019 са изплатени 4 742.74 лв. по заявление с УИН:
10/070619/69665. Жалбоподателят е регистриран с УРН 397694 в ИСАК и е одобрен
за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление
„Биологично растениевъдство“. Част от мотивите на органа са нормите на чл.27,
ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, чл.7, §1 и 2 от
Регламент /ЕС/ № 809/ 2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на
правила за прилагане на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на ЕП и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, както и данните от
извършените административни проверки по чл.46, ал.1 от Наредба № 4 / 24.02.2015
г. за спазване на поетия ангажимент. Органът е взел предвид липсата на подадено
от кандидата заявление за кампания 2020 в нарушение на чл.6 от Наредбата и
неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредбата, като
изискването по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата съществува от приемането й и е
свързано със задължението на кандидата до 30 октомври на петата година от
ангажимента, считано от първото одобрено заявление за подпомагане най-малко
веднъж да е получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на
биологична продукция. Органът е взел предвид и дефиницията на §7 от ДР на
Наредбата в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.32 от 2022 г., в
сила от 26.04.2022 г.
В съпроводително писмо органът декларира, че акта е връчен
на адресата без върната обратна разписка за датата на получаването му. Жалбата
в съда е подадена по пощата на 23.10.2023 г.
Със заповед № 03-РД/ 3203 от 24.07.2023 г. изпълнителният
директор на ДФЗ на основание чл.20, ал.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2,4 и 5,
пр.1 във вр. с ал.6 от ЗПЗП е делегирал на издателя на оспорения акт Петя
Димитрова Славчева като заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощието да
издава и подписва административни актове по мярка 11 „Биологично земеделие“, с
които едновременно да прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по
възстановяване на получената финансова помощ.
Административната преписка по издаване на акта е образувана
с писмо изх.№ 01-6500/ 518 от 17.05.2023 г. на органа, което съдържа идентични
факти и обстоятелства с оспорения акт и с него е дадена възможност на
жалбоподателя за възражения и представяне на допълнителни доказателства.
Писмото е връчено на адресата на 12.06.2023г., който не е депозирал становище.
С Уведомително писмо изх.№ 02-100-6500/ 2583 от 08.12.2016г.
на органа на основание чл.43, ал.1 от Наредба №4/ 24.02.2015 г. и след
извършените административни проверки на подадено заявление за подпомагане с
УИН: 10/090716/ 59755 за кампания 2016 жалбоподателят е одобрен за участие по
направление „Биологично растениевъдство“ от Мярка 11 „Биологично земеделие“.
Със заявлението за подпомагане за кампания 2020, подадено на
27.04.2020 г. и поправено на 08.06.2020 г., жалбоподателят не е заявил
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ за използваните парцели, което
обстоятелство е установено в резултатите от автоматичните проверки, за които
надлежно е уведомен.
В документите от ангажимента фигурират представени от
жалбоподателя договор за контрол с „Аустрия Био Гаранти ГмбХ“ чрез ТП в
гр.София от 20.04.2015г. и сертификат 2015 с №2-00305-2016 от 01.09.2015г.,
издаден на основание чл.29, §1 от Регламент /ЕО/ № 834/ 2007 и на Регламент
/ЕО/ №889/2008. В сертификата е декларирано, че производството на зеленчуци,
зелен фасул, праскова, разсадник и слива са конвенционални продукти. Със
сертификат 2016 №2-13407-2016 от 30.12.2016г. контролният орган е декларирал,
че произведените продукти са конвенционални от паралелно производство или продукти
в преход. С придружаващо писмо вх.№ 02-6500/ 1042 от 26.02.2019 г.
жалбоподателят е уведомил фонда, представяйки нов договор за контрол с „Космосерт
– услуги за сертифициране“ АД чрез клона в България от 12.02.2019 г. В
изпълнение на този договор, на 29.06.2019 г. контролният орган е издал Писмено
доказателство на оператора в съответствие с чл.29, §1 от Регламент /ЕО/ №834/
2007г и чл.68, §1 от Регламент /ЕО/ №889/ 2008 и Удостоверение за съответствие,
приложение към Писменото доказателство. Посочените два документа удостоверяват
произведена биологична продукция от стопанството от 4 парцела с обща площ
3.54ха от подпомаганите 10 парцела. Налице е съответствие на номерата на парцелите
и техните площите между Писменото доказателство и Удостоверението за
съответствие от 2019 г., от една страна и Таблица 1 от оспорения акт, от друга
страна.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от представител на надлежен правен
субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за
разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК
съдът установява, че Акта за прекратяване на ангажимента и за установяване на
ПДВ в оспорените части е законосъобразен. Съображенията за това са следните:
Относно компетентността на органа:
Актът изхожда от оправомощен орган в пределите на неговата
законова компетентност. Нормата на чл.15, ал.3 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г.
въвежда компетентност на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за едновременното
прекратяване на ангажимента и предприемането на действия по възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление. Нормата е приложимата в актуалната
редакция, обнародвана в ДВ, бр.32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г., т.к.
оспорения акт е издаден при нейното действие. Наредбата е издадена по делегация
от чл.9а, т.2 от ЗПЗП по см. на §3 от ПЗР на Наредбата. Идентично е
правомощието на фонда и по чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП. Съгласно чл.20а,
ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА, а
нормата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП дава право на органа да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Посредством приложената по делото заповед № 03-РД/3203
от 24.07.2023 г. изпълнителният директор на фонда е осъществил законовата
делегация по чл.20а, ал.4 от ЗПЗП в полза на издателя на оспорения акт.
Страните не спорят относно компетентността на органа.
По формата на акта:
При издаване на акта са спазени общите изисквания за писмена
форма по чл.59, ал.2 от АПК. Актът съдържа имената и длъжността на издателя,
неговият адресат, има фактически и правни основания с ясно формирано
волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства и
разпоредителна част. Част от волеизявлението на органа се съдържа в
Приложението към акта с две таблици. В табличната част на акта органът е
формирал конкретните фактическите данни, посочвайки номерата на парцелите,
декларираната площ за всеки парцел, отделните площи с представени сертификати,
площите без сертификати, общата декларирана площ и общата площ със сертификати.
От общите площи на парцелите органът е изчислил процентното съотношение на
площта без сертификати, от който процент в тестовата част на акта е определил дължимия
размер на ПДВ за нарушението по чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Следователно, съдържанието
на Приложението е във връзка с мотивите и разпоредителната част на акта и
формират единство на волеизявлението на органа. По отношение на основанието по
чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата органът е посочил, че не са спазени изискванията
на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредбата, съгласно които сертификатът
удостоверява произведена биологична продукция. С оглед на изложеното, съдът
намира, че мотивите на органа в оспорения акт и неговото приложение са ясни,
взаимно допълващи се и в корелация с разпоредителната част. Този начин на
формиране на волеизявлението не нарушава правото на защита на адресата. Възраженията
на жалбоподателя за обратното са неоснователни.
По процедурата:
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.26,
ал.1 от АПК. Преди издаване на акта органът е дал възможност на жалбоподателя
да представи писмени възражения и доказателства по установените нарушения.
Писмото на органа с изх.№ 01-6500/ 518 от 17.05.2023 г. е поставило начало на
административното производство за издаване на акта. В писмото се съдържат
обективираните в акта фактически обстоятелства по преписката. В изпълнение на
общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК актът е издаден от органа след
изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на относимите
доказателства и осигуряване възможност на засегнатото лице за участие и защита.
По материалния закон:
Оспорените части от акта са издадени на различни правни
основания, поради което съдът дължи самостоятелна преценка по съществото на
спора за всяко едно от тях.
Относно прекратяване на ангажимента:
Прекратяването е осъществено в хипотезата на чл.15, ал.3, т.3
от Наредбата, чийто фактически състав включва неспазване на изискванията на
чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредбата. Тъй като оспореният акт касае
прекратяване на ангажимент по мярка 11 за кампания 2020, преценката следва да
обхване редакцията на нормата на чл.33 от Наредбата, действаща за посочената
кампания. Това ще рече, че за кампания 2020 съдът следва да прецени дали са
спазени нормативните изисквания за представяне на сертификат, удостоверяващ
произведена биологична продукция и дали са налице условията за прекратяване на
биологичния ангажимент /вж. решение №6894/ 23.06.2023 г. на ВАС по адм.д. №
10501/ 2022 г. и решение № 5877/ 05.06.2023 г. на ВАС по адм.д. № 10381/ 2022
г., двете на V о./. С оглед на изложеното, приложима е редакцията на чл.33,
ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата, обнародвана в ДВ, бр.38 от 2020 г., в сила от
24.04.2020г., която не се различава съществено относно дължимото поведение на
жалбоподателя с действащата редакция на нормите, обнародвана в ДВ, бр.32 от
2022 г., в сила от 26.04.2022 г. Разлика има единствено по отношение на вида на
документа, удостоверяващ биологичното производство. В редакцията на нормата от
2020 г. се предвижда предоставянето на сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното
производство, като в тази връзка е приложима дефиницията по §1, т.7 от ДР на
Наредбата за „сертификат“ или „писмено доказателство“ до изменението,
обнародвано в ДВ, бр.32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г. Според посочената
дефиниция това е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител
или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент
/ЕО/ на Съвета №834/ 2007 и на Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/ 2008 в областта
на своята дейност, като писменото доказателство следва да се изготвено съгласно
образеца в приложение XII на Регламент
/ЕО/ на Съвета № 889/ 2008. Според нормата на чл.29, §1 от Регламент № 834/
2007 „писмените доказателства“ позволяват поне идентификацията на оператора и
вида или гамата от продукти, както и периода на валидност. Посочената норма от
Регламент № 834/ 2007 и нормата на чл.68 от Регламент № 889/2008 въвеждат
съдържание на писменото доказателство и неговия образец, според които правно
значимо е произведено биологично производство без данни за добива от
съответните парцели. Съюзната регламентация обаче се допълва от чл.48, ал.9 от
Наредба № 5/ 03.09.2018 г. за прилагане на правилата за биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност за спазване на правилата за биологичното производство, както и за
последващ официален надзор върху контролиращите лица /обн. ДВ, бр.75/
11.09.2018 г., изм. и доп./. Тази наредба е издадена на основание чл.17, ал.1 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и чл. 7а от Закона за нормативните актове /вж. §3 от ПЗР/, поради
което представлява правнообвързващ акт с цел прилагане на актовете на ЕС в
съответствие с принципа на ефективност /вж. решение № 3700/ 06.04.2023 г. на
ВАС по адм.д.№ 688/ 2022 г., V о./. С оглед приложението
на чл.48, ал.9 от Наредба №5 / 03.09.2018 г., в редакцията на нормата,
обнародвано в ДВ, бр.33 от 2020 г., за кампания 2020 писменото доказателство и
неговото приложение за произведена биологична продукция следва да съдържат
данни за количеството продукция и площите, от които тази продукция е
произведена. Представеното по преписката писмено доказателство и удостоверение
за съответствие са в образеца на съюзното право и отговарят на посочените от
съда национални правни норми. Посочените документи обаче удостоверят добив на
биологична продукция само от 4 от общо ползваните 10 парцела. Това
обстоятелство органът е взел предвид и въз основа на него е формирал мотивите в
Приложението към оспорения акт, а от тук е извел и волята за прекратяване на
ангажимента поради неспазване на условията по чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба
№4 / 24.02.2015 г. Следователно, представените по преписката документи за
биологична продукция не удостоверяват произведена продукция от всички заявени
парцели, поради което е осъществено материалноправното основание за
прекратяване на ангажимента по чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Изводът на органа
е законосъобразен, а възраженията на жалбоподателя за обратното не почиват на приложимото
материално право.
Относно установеното публично държавно вземане:
Основанието по чл.15, ал.4, т.1 от Наредба № 4/ 24.02.2015
г. е доказано. Съответствието на акта в тази част с материалния закон се
преценява към датата на неговото издаване /по см. на чл.142, ал.1 от АПК/. Към
датата на издаване на акта /20.09.2023 г./ съгласно чл.15, ал.4, т.1 от
Наредбата земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова
помощ по съответното направление заедно със законните лихви когато не са
предоставили на фонда в срока по чл.33, ал.1, т.2 за съществуващи ангажименти, какъвто
е настоящия, сертификат за съответствие на произведените растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство съгласно чл.33, ал.1,
т.3. Възстановяваната част се определя като процентно съотношение между размера
на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл.33, ал.1, т.2 и
декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. Тази последна
година по казуса е 2019 г., т.к. липсват декларирани площи по ангажимента в
заявлението за 2020 г. Произнасянето на органа в оспорения акт е резултат от
правилното прилагане на материалния закон, т.к. липсва представен сертификат за
произведена биологична продукция за 6 от парцелите в сертификат 2019 за
кампания 2020 в общ размер 2.73ха, която площ отнесена към общата площ на
парцелите от 6.27ха формира процентната площ без сертификат от 43.54%. За тази
площ жалбоподателят не е представил сертификат за биологична продукция.
Сертификатът е дължим за цялата площ на парцелите, съгласно мотивите на съда,
изложени по-горе, досежно приложението на чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата,
свързано със съюзното право, допълнено от чл.48, ал.9 от Наредба № 5/
03.09.2018 г. Размерът на изплатената сума по мярката за кампании 2016, 2017,
2018 и 2019 е 16 677.64 лв. Следователно, определената в акта подлежаща на
възстановяване финансова помощ е правилно изчислена на сумата от
7 261.45лв. /43.54% от 16 677.64 лв./.
Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като
неоснователно.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На
основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24
от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на ДФ „Земеделие“ на деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването
в жалбата на Г.Н.Б. /с посочени лични данни и съдебен адрес/ срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/ 518≠4 от 20.09.2023 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл.15,
ал.3, т.3 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. е прекратен ангажимента по мярката и на
основание чл.15, ал.4, т.1 от Наредбата е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“
за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 по подадените от Б. заявления за
подпомагане в размер на 7 261.45 лв. /седем хиляди двеста шестдесет и един
лева и четиридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА Г.Н.Б. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“
деловодни разноски в размер на 100лв.
/сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: