Решение по дело №60194/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5170
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20221110160194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5170
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110160194 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Л. Ц. М.
против [************], с която са предявени обективно съединени осъдителни искове,
както следва: 1/за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените през
периода от 21.06.2022 г. до 07.11.2022 г. физически болки, страдания и неудобства,
както и психически такива, които са пряка и непосредствена последица от инцидент на
21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
уврежданията – 21.06.2022 г. до окончателното изплащане; 2/ за сумата от 1053,00
лева, представляваща претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане през
периода от 22.06.2022 г. до 26.10.2022 г., изразяващи се в разходи за ползвани
медицински услуги, свързани с лечение на травмите от пътния инцидент.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.06.2022 г., около 22:00 часа претърпял
пътен инцидент по време на придвижването си в гр.София с електрически скутер
/тротинетка/. Сочи, че на [************], посока бл.14, т.нар.“китайска стена“,
внезапно попаднал в дупка на асфалта, вследствие на което отскочил, преобърнал се и
паднал на земята. Ищецът твърди още, че управлявал внимателно тротинетката, която
била изправна, а пътят - добре осветен. Направило му впечатление, че по улицата, по
която се движел имало множество „кръпки“ по асфалта, поради което предположил, че
1
това ще е състоянието на цялото трасе до кроя на улицата. Попадането в процесната
дупка било неочаквано и непредотвратимо, без възможност да бъде предотвратено.
Ищецът поддържа, че в първия момент бил толкова изненадан и шокиран, че не можал
да осъзнае какво се е случило, вероятно за кратко загубил съзнание. На помощ му се
притекли намиращите се в близост хора, които извикали Спешна помощ. Ищецът
твърди, че бил доста уплашен, не усещал тялото си, имал световъртеж, гадело му се и
имал усещането, че сънува. Постепенно ужасът и болката го връхлетели и той
започнал да се изпотява и трепери от страх. За времето от около 40 минути, докато
дойде екип на Спешна помощ, ищецът останал на земята, тъй като хората не били
наясно с нараняванията и се притеснявали да го преместят. Ищецът твърди, че по
повод инцидента кварталния инспектор изготвил докладна записка, но с
постановление от 24.10.2022 г. на прокурор при СРП, било отказано образуване на
досъдебно производство. Ищецът поддържа, че в резултата на инцидента имал счупена
лява раменна кост, множество открити рани по главата рани по лицето. Предходното
наложило последващи прегледи и лечение, но при преглед от 08.08.2022 г. била
установена хипотрофия на раменната мускулатура в ляво, както и потвърден трайния
характер на увредената част на тялото. Ищецът твърди, че в следващите дни и седмици
за него се грижел баща му, тъй като не бил в състояние да се самообслужва. През
първия месец денонощно изпитвал силни болки, а изпадането в подобна безпомощна
ситуация го карало да се чувства депресиран и самотен. Близо два месеца не било
възможно да извършва каквото и да било движение с лявата ръка, а ограниченията са
налице и до днес. Поддържа още, че получените увреждания довели до невъзможност
да работи, тъй като състоянието му не позволявало да бъде дълго време в седнало
положение, страдал от безсъние, а обезболяващите и хапчетата за сън помагали, но
само за кратко. В резултат на инцидента, ищецът твърди, че не е предишния човек,
като от любител на бързото и удобно придвижване с тротинетки през задръстванията
на големия град, вече не помислял да се качи на такава. Чувствал се инвалид и
безполезен, бил обезверен, че ще може да се върне към стария си житейски комфорт.
Според ищеца, претърпените от него имуществени и неимуществени вреди са в
резултат от бездействието на служители на [************], която съгласно Закона за
пътищата, Закон за местното самоуправление и местната администрация, ЗДвП и
Наредба за управление на общинските пътища на територията на [************],
отговаря за стопанисването и поддържа на пътя в изправно състояние, да сигнализира
за неизправното му състояние, както и организира, ръководи и контролира дейностите,
свързани с неговото изграждане, ремонт, поддържане и управление. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК от [************] е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват. Излагат се доводи, че в случая не е установено къде
2
точно е осъществен претендирания деликт, липсват доказателства относно наличието
на твърдяната дупка. Оспорва се твърденията на ищеца, че се е движел спокойно и е
карал внимателно превозното средство, тъй като получените травми могат за бъдат
получени вследствие на висока скорост. Ето защо, се изразява становище, че
настъпването на инцидента може да е от несъобразена скорост и при ограничена
видимост. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
бездействие от страна на служители на ответната община. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме предявените искове за допустими и
основателни, се изразява становище за прекомерност на претендирания размер за
неимуществени вреди. По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по молба от ищеца,
съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размер на предявения иск
за имуществени вреди чрез увеличение, като вместо за сумата от 1053,33 лева се счита
предявен за сумата от 4203,33 лева и за периода от 22.06.2022 г. до 02.01.2023 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото в превод на български език касова бележка, издадена
от [************] се установява, че от телефонен номер ********* е стартирано
каране на 21.06.2022 г. в 22:03:41, завършило в 21.06.2022 г. в 22:16:13, с обща
продължителност 12 минути и 32 секунди. Към бележката е приложена карта на
маршрута – разстояние от 612 м.
По делото е приложено постановление на Софийски районна прокуратура от
24.10.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство. От мотивите на същото
се установява, че в 03 РУ-СДВР е била образувана преписка по повод описания в
исковата молба инцидент. Видно още от постановлението е, че поради недостатъчно
данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, досъдебно производство
не следва да се образува.
По делото са приложени разпечатки от интернет страница с адрес glassnew.bg,
съдържащи статии от 24.06.2022 г. и от 02.02.2023 г. по повод инцидента с ищеца. Към
статиите са приложени снимки, които съдът не обсъжда, тъй като не са годно
доказателствено средство по смисъла на ГПК, без извършен оглед, а и липсват
доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин датата на
заснемането им, както и, че са от мястото на инцидента.
По делото е приложен фиш за спешна медицинска помощ, от който се установява,
че на 21.06.2022 г. ищецът е транспортиран в Пирогов с екип на ЦСМП, пристигнал на
място на инцидента в 22:50 часа, с анамнеза „паднал от тротинетка“. Видно от
извършения първоначален преглед е, че ищецът е бил в съзнание, ориентиран,
3
нормални зеници.
По делото е приложена епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на
22.06.2022 г., в която е отразена анамнеза „Паднал с тротинетка“, изписан с диагноза
„Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито“. Констатирани са още
множество открити рани на главата, проведено е лечение и обезболяваща терапия, след
което пациентът е изписан с препоръки да не натоварва увредения крайник и с
възможност за контролен преглед на 02.07.2022 г.
По делото е приложено съдебномедицински удостоверение № V-269/2022 г.,
издадено от специалист по съдебна медицина в Катедра по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет – София, от което се установява, че при
извършения на 14.07.2022 г. преглед на ищеца и от представената медицинска
документация /описаната по-горе епикриза/, е дадено заключение, че установеното
травматично увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение в движението
на крайника (на лявата ръка) за срок от около 2-3 месеца. Останалите описани
травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По делото е приложено заключение от магнитнорезонансна томография и
допълнително проведен КТ на лява раменна става на ищеца от 15.07.2022 г.
По делото е приложена епикриза, издадена от Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към Специализирана болница за продължително лечение
и рехабилитация „Панчарево“ ЕООД, от която се установява, че ищецът е приет в
отделението по повод болков синдром и ограничен обем на движенията в областта на
лява раменна става. Оплакванията датират от м.юни 2022 г. след претърпяна травма
при падане с тротинетка. Констатирано е увреждане на мускули и сухожилия на горен
крайник, проведена е немедикаментозна терапия. Дадени са указания за продължаване
на рехабилитацията в домашни условия е и издаден болничен лист за срок от 30 дни.
По делото е приложен амбулаторен лист № 22217В0549В9/05.08.2022 г. за
извършен преглед на ищеца по повод болки в кръста, сковани и болезнени движения.
Констатирани са болезнени и ограничени движения в лумбален дял, както и, че
проведената рехабилитация не е с достатъчен терапевтичен ефект. Ищецът е насочен за
рехабилитация в болница и му е издадено направление за хоспитализация.
По делото са приложени фактури, издадени през периода от 22.06.2022 г. до
02.01.2023 г., за извършени медицински прегледи, образна диагностика, рехабилитация
и закупувани медикаменти.
По делото е изслушано и прието заключениe на комплексна съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Вещото лице ортопед-травматолог е констатирало, че
уврежданията са причинили на ищеца болки и страдания, като първите 20 дни болките
са били с голям интензитет, след това са със затихващ характер. Ищецът е бил с
4
поставена имобилизация на лява раменна става за период от 30 дни. Вследствие на
обездвижването, лявата раменна става е била с ограничен обем на движение, което е
наложило провеждането на курс рехабилитация и физиотерапия. При извършения от
вещото лице преглед на ищеца, последният е споделил, че изпитва болки в областта на
лява раменна става при физическо претоварване и ограничен обем на движение в лява
раменна става. Вещото лице е посочило, че при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, възстановителния период е около 4 месеца. При извършения
личен преглед вещото лице е констатирало хипотрофия на мускулатурата на лява
мишница, ограничен обем на движение в лява раменна става, което предизвиква
дискомфорт при извършването на дейности, свързани с движението й. Вещото лице –
психолог е констатирало, че при ищеца се наблюдават притеснения и опасения,
свързани с повтаряне на травматичната ситуация, изпитва прекомерен страх да не се
подхлъзни, да не предизвика отново травма на ръката. От тази гледна точка вещото
лице е посочило, че качеството на живота му е силно повлияно от случилото се.
Вещото лице-психолог е посочило, че при провеждане на психологическото изследване
на ищеца за нуждите на експертизата, ясно са забележими остатъчни явления, свързани
с преживяния инцидент – емоционално лабилен е, но е психически здрав, без
психотични симптоми. Наблюдаваното е в сферата на невротичното, без да е болестно
състояние, но съществено нарушава качеството на живот. Според вещото лице
актуалните към момента притеснения следва да се редуцират в близките месеци или
години. От особено значение е както подкрепа от близките, така и професионална
психотерапевтична работа.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Людмила П. Пенева, Цанко Л.ов М. и Златко Антонов [************].
В показанията си св.Пенева разказва, че е очевидец на инцидента с ищеца през
м.юни 2022 г. По това време била с приятели в заведение, в непосредствена близост и
видимост към мястото на инцидента. Ищецът се движел по [************] с
тротинетка и секунди след това паднал. Тротинетката попаднала в дупка, получило се
завъртане и ищецът паднал на глава. Веднага отишли при него, бил в съзнание, но
имал видимо изместване на ръката, кръв по главата. Обадили се на тел.112 и го
оставили да лежи на място до идването на медицински екип. Според свидетелката,
която по това време се обучавала за парамедик, ищецът бил дезоринтиран, питал какво
става, бил много изплашен. Свидетелката разказва, че е видяла самото падане, като
преди това ищецът се движел със скорост на движение не по-висока от 10 км./ч.
Свидетелката сочи, че е бивш състезател, улицата е с неравности, „асфалта е
отвратителен“, а цепнатината не може да се избегна, ако има насрещно движение.
Свидетелката разказва още, че дупката се забелязва отдалече, но „мястото е доста
разсейващо“, тъй като има и пешеходна пътека, има паркирани автомобили от двете
страни на улицата и когато е топло е пълно с хора. Не може да каже дали ищецът е
5
забелязал дупката преди инцидента. Понеже живее в района познава добре мястото и
знае, че точно там има много инциденти.
В показанията си св. М. /баща на ищеца/ разказва, че вечерта на 21.06.2022 г. по
телефона му се обадил приятел на сина му. Казал му, че Л. е претърпял инцидент и се
намират в Пирогов. Когато пристигнал в болничното заведение свидетелят видял, че
цялото лице на сина му е в кръв, имал и по лявата ръка. Поставили му превръзка за
обездвижване на рамото, след което го откарал с автомобила до жилището му и
останал при него през нощта. Свидетелят разказва, че по време на пътуването, въпреки
краткото разстояние и хубавия автомобил, ищецът изпитвал болка от всяко друсане, а
нощта била „кошмарна“. Следващите нощи също, тъй като при всяко помръдване го
боляло. Това продължило около два месеца, бил „мъчителен процес“. В резултата на
болката, синът му изпаднал в депресия и отчаяние. Макар счупванията да не били
големи, в резултат на обездвижването се получили сраствания. Свидетелят разказва, че
и досега синът му има ограничени движения в рамото, като се появяват болки при
вибрации - например при каране на кола по паваж. Месец след инцидента започнала
рехабилитация която първоначално подобрила движенията, но след това не бил
регистриран напредък. Доколкото знае свидетелят, рехабилитацията на ищеца
продължава и към моментна. Сочи, че синът му си служи основно с лявата ръка,
налагало се да му помагат в ежедневието.
В показанията си св.[************] /колега и приятел на ищеца/ разказва, че на
процесната дата бил заедно с ищеца. Придвижили се заедно с електрически скутери и
отишли на вечеря. След вечерята Л. наел същата тротинетка, а свидетелят трябвало да
потърси друга, тъй като на тази, с която дошъл й оставал малко заряд на батерията.
Погледнали в приложението и видели, че наблизо има друга тротинетка. Л. тръгнал
напред, за да се увери, че тротинетката действително е там, а свидетелят продължил
пеша след него. Докато вървял, видял някой да лежи на платното и струпани хора
около него. Когато се приближил видял, че това е Л.. Имал рани по главата, кръв,
лявата му ръка били извита по неестествен начин настрани. Бил в съзнание, но
уплашен, треперел. Понеже не знаели какво е състоянието му, го накарали да остане да
лежи на пътното платно до идването на Бърза помощ. Свидетелят описва дупката като
голяма, с отсечени ръбове, остра, забелязва се отдалеч. Сочи, че целият път там е в
неравности, има много кръпки. Свидетелят разказва, че от тогава Л. много се е
уплашил и не кара тротинетки, страх го е даже да кара кола. Л. му е споделял, че
изпитва болки при елементарни движения и „пукания в рамото“, като продължава
рехабилитация и до ден-днешен.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
6
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/,
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него ( ППВС
№ 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Настоящият съд намира, че горепосочените правопораждащи факти бяха доказани
в хода на производството. Видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – карта на маршрут, приложена към касова бележка, издадена от
[************] и показанията на св.Л.П., и св.З.В. е, че мястото на настъпване на
процесното събитие е именно на територията на [************] – на пътното платно
на [************] Съдът кредитира показанията на св.П.в цялост, тъй като същите са
последователни и обективни. Свидетелката живее в района, познава добре мястото на
инцидента, разказва, че улицата е с неравности и е очевидец на инцидента.
С оглед предходното и съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл.8, ал.3 ЗП
същият представлява общинска собственост. Разпоредбата на чл.11 ЗОС вменява в
тежест на собственика /настоящ ответник/ задължението да управлява общинските
имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия,
защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните
обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие,
7
или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Отделно от предходното, съгласно чл.48, ал.1, т.2 б.”а” ППЗП
общините имат нормативно установено задължение да организират дейностите по
поддържане на общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите,
причинени в следствие на неизпълнение на това задължение следва да носи
съответната община. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Като не е
изпълнила задълженията си по поддържане на общински път, от което са произлезли
вреди, [************] е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по
чл.49 ЗЗД. Неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината - правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и
служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й
отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното
в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в
разглеждания случай. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и
здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани.
От доказателствената съвкупност, съдът приема за безспорно установено, че на
21.06.2022 г. при движение с електрически скутер /тротинетка/ в гр.София, по
ул.“Партений Нишавски“, ищецът е попаднал в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно. В резултат от попадането в дупката, ищецът е паднал, като
при падането е получил счупване на лявата раменна кост и разкъсно-контузни рани в
областта на главата и тялото. От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св.П.и св.В., съдът приема за безспорно установен механизма на
увреждането на ищеца, както и причинно-следствената връзка между противоправното
деяние и настъпилите вреди. В показанията си св.Пенева е видяла как тротинетката е
попаднала в дупката, получило се е завъртане, ищецът се е прехвърлил и е паднал на
главата си. Съдът кредитира и показанията на свидетелката относно предполагаемата
скорост на движение на ищеца, тъй като същата сочи, че е шофьор – бивш състезател,
живее в района и подробно, и адекватно описва уличното движение - на автомобили и
пешеходци, както и рисковете, които крие конкретния пътен участък. Показанията на
свидетеля-очевидец, който непосредствено е възприел правнорелевантните факти и
добросъвестно ги е изложил пред съда, не са опровергани от други доказателства по
делото. Наличието на дупка на пътното платно се установява и от показанията на св.
8
[************], който е пристигнал минути след падането на ищеца. Отделно от
предходното, гласните доказателства кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Във всички приложени по делото медицински документи е отразено, че
претърпените от ищеца увреждания са в резултат от падане с тротинетка.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че са налице всички елементи
от фактическият състав на деликтната отговорност - противоправно деяние на
ответната община - бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения,
настъпило увреждане, претърпени неимуществени и имуществени вреди, и причинна
връзка между същите.
С оглед предходното се налага извод, че предявените искове са доказани по
основание. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната
инфраструктура , не са положили дължимата грижа, присъща на добрия стопанин, т. е.
поведението на последните осъществява деликтния състав на чл.45 ЗЗД противоправно
бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер.
Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите
и продължителността на лечебно-възстановителния период, възрастта, физическото и
психическо състояние, както и възможностите за възстановяване и адаптация. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Така например в редица решения на ВКС, а именно:
решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
9
Следва да се има предвид още, че при определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /в този смисъл са решение по т.д. № 83/2009 г., II т.о. на
ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на ВКС и решение по т. д. 299/2011 г., II
т.о. на ВКС /.
В конкретния случай съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания – счупването на лява раменна кост е причинило на ищеца трайно
затруднение в движението на крайника за период повече от 30 дни. Видно от
заключението на вещото лице ортопед-травматолог е, че при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, възстановителния период е около 4 месеца. Видно
обаче е, че при извършения за нуждите на експертизата личен преглед на ищеца близо
8 месеца след инцидента е, че е налице ограничен обем на движение в лява раменна
стана при повдигане на ръката на страни и при въртене на същата. От своя страна
вещото лице психолог установява остатъчни явления, свързани с инцидента, които
съществено нарушават качеството на живот на ищеца. Съдът отчете още вида и
тежестта на телесното увреждане довело до значителни по сила и интензитет болки и
страдания и невъзможност за обслужване с увредената ръка за продължителен период
от време, последвалата рехабилитация и физиотерапия за раздвижването й, които
продължават и към датата на приключване на устните състезания по делото. Безспорно
е, че в резултата на инцидента ищецът е преживял негативни емоции, стрес и уплаха,
които са обичайни за този вид инциденти.
При съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на увреждането на
здравето на ищеца, претърпените от него болки от физическо естество след
увреждането, периода и естеството на лечението, продължителността на търпените
болки, причинените неудобства в битов и личен план, негативните емоционални
изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане, както и
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на
настъпване на вредите, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на
обезщетение в размер на 12 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно
принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В останалата част над този размер
до предявения размер от 20 000,00 лева, искът за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва
от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието -
10
01.07.2020г. до окончателното изплащане.
В конкретния случай, ответникът не е релевирал възражение за съпричиняване,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. За прецизност следва да бъде
отбелязано, че приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. В конкретния случай по делото липсват доводи в тази насока, а и
доказателства, от които да се установява противоправно поведение от страна на ищеца.
Следва да се отбележи, че дължимата грижа при управление на електрически скутер не
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. На последно място, необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за
избиране на скорост, при която водачът да може да спре.
За доказани по основание съдът намира и претърпените от ищеца имуществени
вреди, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент. Безспорно е,
че във връзка процесния инцидент на ищеца са извършвани медицински прегледи,
назначено му е лечение провеждани са допълнителни прегледи и изследвания,
физиотерапии и рехабилитация, с оглед на което същият е следвало да закупува
различни лекарствени продукти, за които се представят писмени доказателства –
фактури и фискални касови бонове. От общия размер на сумата за обезщетение за
имуществени вреди, претендирана от ищеца, следва да се приспаднат разходи, които
очевидно не са генерирани във връзка с настъпилия инцидент и не се намират в
отношение на причинно-следствена зависимост с последния, като този за паста за зъби
с активен въглен и билки, обективиран във фактура от 02.08.2022 г. /л.41 от делото/.
С оглед преедходното, като взе предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК
представените в хода на процесна писмени доказателства - фактури във връзка с
продължаващите рехабилитационни процедури на ищеца, съдът констатира, че по
делото са представени доказателства за направени от ищеца разходи в общ размер на 4
264,88 лева /без сумата от 6,30 лева с ДДС за закупуването на паста за зъби/.
Доколкото обаче и с допуснатото на основание чл.214, ал.1 ГПК увеличение ищецът
претендира сума, чиито размер е под установения и изчислен от съда, за да не се стигне
до произнасяне „свръх петитум“, искът следва да бъде уважен в предявения размер.
Върху имуществените вреди не се претендира законна лихва, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от
списъка на разноските по чл.80 ГПК е, че се претендират разноски за държавна такса,
депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 996,00 лева.
11
Съразмерно на уважената част от предявените искове ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2675,19 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение. С оглед предходното и като взе предвид,
че делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило в едно открито
съдебно заседани, без да се събират допълнително доказателства, на основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 33,05 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД [************], с БУЛСТАТ
[************], с адрес: [************] да заплати на Л. Ц. М., ЕГН **********
сумата от 12 000,00 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
непозволено увреждане при инцидент, настъпил на 21.06.2022 г. по време на
придвижването му с електрически скутер /тротинетка/ в гр.София, по [************],
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
21.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4203,33 /четири хиляди
двеста и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща претърпени
имуществени вреди през периода от 22.06.2022 г. до 02.01.2023 г., изразяващи се в
разходи за ползвани медицински услуги, диагностика и лечение на травмите, получени
в резултат на инцидента от 21.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди за сумата над 12 000 лева до пълния предявен размер от 20 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [************], с БУЛСТАТ
[************], с адрес: [************] да заплати на Л. Ц. М., ЕГН **********
сумата от 2675,19 лева, представляваща направени по производството разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Л. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на
[************], с БУЛСТАТ [************], с адрес: [************] сумата от 33,05
лева, представляваща направени по производството разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
12

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13