№ 162
гр. Дупница, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200474 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0332-000123 от
06.03.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на ЦВ. Н. Г. , с адрес: гр.С, ж.к."***"
№**, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от
3 месеца.
Недоволен от НП е останал санкционираният водач, който го обжалва в
срок. В жалбата излага съображенията си против атакувания съдебен акт.
Твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като е издадено извън срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Иска се от съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която в
писмено становище до съда поддържа жалбата и исканията направени с нея.
Претендира разноски в размер на 350 лева, за които представя списък по чл.
80 от ГПК.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, като взема становище по жалбата в
съпроводително писмо и прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 15.06.2019 г., в 15:49 часа, в гр. Кочериново, кв. „Левски“ на път Е-79,
км. 353+700 м., с посока на движение към гр. София, жалбоподателят
управлявал МПС с рег. № СВ******, собственост на П. Г. от гр. София, със
скорост от 106 км/ч, при ограничение за населеното място от 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с техническо средство TFR 1-M радар
№0577, с клип № 8510.
За това нарушение след множество действия по установяване
самоличността на нарушителя и попълнена на 01.10.2019 г. пред СДВР,
сектор „ПП“ Декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика П. Г., че
автомобилът му на процесната дата е бил управляван от жалбоподателя Ц.Г. и
след изпращане и получаване на преписката на 08.10.2019 г. от Началник
група при РУ-Рила и разпределянето и с резолюция на актосъставителя Д.А.,
последният съставил на дата 29.01.2020 г. в присъствието на свидетеля К.К. -
АУАН, с бл. № 425691, в който било посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, същият е бил връчен на нарушителя срещу подпис по
делегация от органите на 05-то РУ при СДВР.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 20-0332-000123 от 06.03.2020 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на ЦВ. Н. Г., с адрес: гр.С, ж.к."***" №**, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца .
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на
събраните по делото, вкл. служебно исканите от съда и представени от АНО и
2
ОПУ-Кюстендил при АПИ множество писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдебният състав намира, че при съставянето на АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. То се изразява в това, че
АУАН е издаден извън тримесечния срок, визиран в разпоредбата на чл. 34,
ал.1 от ЗАНН.
Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН гласи: „ ...Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението...“
Съдът намира, че още в момента на съставяне и подписване пред СДВР,
сектор „ПП“, на 01.10.2019 г., на приложената по делото Декларация по чл.
188 от ЗДвП от собственика П. Г., че автомобилът му на процесната дата е
бил управляван от жалбоподателя Ц.Г., в която е дадена пълна информация за
нарушителя е започнал за копетентните държавни органи да тече и
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок. АУАН с бл. № 425691 е
съставен едва на 29.01.2020 г., като видно от приложеото на л. 64 от делото
Писмо от 05-то РУ при СДВР, с което е изпратена попълнената Декларация
по чл. 188 ЗДвП от собствениика и на което е поставена резолюция от АНО с
дата 08.10.2019 г. този 3-месечен срок е изтекъл обективно, дори да се брои и
от тази дата на достигане на информацията за установения нарушител до
АНО и актосъставителя, който също е служител на РУ-Рила. И в двата
обсъдени случая, съдът намира, че обективно към 01.01.2020 г., алтернативно
към 08.01.2020 г. е бил изтекъл предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН
тримесечен срок от откриване на нарушителя от органите на МВР.
Доколкото АУАН в процесния случай е съставен едва на 29.01.2020 г., то
съдът намира, че той е съставен извън законовия срок и със съставянето му
при такива условия е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, чиято единствена законосъобразна последица е отмяна на
издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. Изцяло в този
смисъл е и задължителната практика - Постановление № 10 от 28.IX.1973 г.,
3
Пленум на ВС и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълк. д. № 1 / 2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен
административен съд.
Извън гореизложеното по същество, ако не се вземат предвид от съда
доводите за безспорно допуснатото от актосъставителя нарушение на чл. 34,
ал.1 от ЗАНН следва да се посочи допълнително, че нарушението на
правилата по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което се твърди в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП изобщо не е описано по предвидения в
ЗАНН ред, тъй като нито в АУАН, нито в НП не е приспаднат
задължителният толеранс, в рамер на 3 % от засечената от АТСС скорост в
полза на санкционирания водач. И в АУАН и в НП неправилно е посочена
единствено измерената от АТСС скорост от 106 км/ч, но не и наказуемата
скорост от 103 км/ч, респ. наказуемо превишение, които са изрично отразени
писмено в приложения снимков материал. Това без съмнение съществено
ограничава правото на защита на санкционирания субект относно едно от
съставомерните обстоятелства от обективна страна, а именно скоростта, с
която е управлявал процесното МПС и води до отмяна на НП и на това
самостоятелно основание. Съдът няма как да извлича съставомерни елементи
на деянието от приложените доказателства едва в хода на въззивното съдебно
производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя от процесуалния му
представител – адв. С., в размер на 350,00 лева, съгласно представените
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, както и
съобразно направеното в съпроводителното писмо на АНО възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът приема
следното:
Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, тъй като делото не
се отличава с каквато и да е правна или фактическа стойност, като
упълномощеният процесуален представител се е явил само в първото съдебно
заседание, на 30.05.2022 г., поради което и съгласно предвидения минимален
размер от 300,00 лева за този вид дела в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че
следва да осъди, ОД на МВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, на
основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, да заплати в полза на жалбоподателя
ЦВ. Н. Г., с адрес: гр.С, ж.к."***" №**, с ЕГН **********, сума в размер на
300,00 лв. /триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал.1 и ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0332-000123 от 06.03.2020
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на
основание вр. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на ЦВ. Н. Г. , с адрес: гр.С, ж.к."***" №**, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, ОД на МВР-гр.
Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза на ЦВ. Н. Г. , с
адрес: гр.С, ж.к."***" №**, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лв. /триста
лева/ – разноски за адв. хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5