Решение по дело №393/2017 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

град С., 12.10.2017 година

 

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                                   2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

при секретаря Спасина Иванова и в присъствието на прокурор от СОП Калпакчиева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНАД № 393 по описа за 2017 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            По жалба на обвиняемия А.П.М., чрез защитника му адв. Т.Г., бе проверено решение № 46/28.04.20117 г. на Районен съд С., постановено по НАХД № 317/16 г., с което обвиняемият М. е признат за виновен в това, че на 22.08.2014 г. около 16.00 часа на ПП І – 8, в района на 37 – ми километър, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел „318и” с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 8, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. О. В., изразяваща се в счупване на дясна радиална кост, довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник за повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. Б, пр. 2, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.чл. 78 а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

С решението на основание чл. 343 г от НК обвиняемият М. е лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца.

В тежест на обвиняемия са възложени осъществените в хода на производството разноски.

            В жалбата, която е подадена в срока по чл. 319 от НПК, се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на извършено от обвиняемия престъпление, тъй като единствената причина процесният автомобил да навлезе в насрещната лента за движение е удар в задната част, причинен от движещия се отзад друг лек автомобил. Иска се от въззивния съд да бъде отменено първоинстанционното решение и обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно е отправено искане да се върне делото на прокуратурата за доразследване относно наличието на удар по задната дясна част на управлявания от обвиняемия автомобил и относно установяването на всички участници в движението, присъствали на инцидента.

В съдебно заседание депозираната жалба се поддържа от защитника адв. А. Т. от САК, преупълномощен от адв. Т.Г., с доводите, изложени в нея. Твърди се, че са разпитани само двама свидетели, единият от които е бил пряк участник в движението, а за втория се предполага, че има отношение към удара отзад. Сочи се, че не е установено по каква причина обвиняемият е предприел навлизането в насрещната лента за движение.

            Обвиняемият А.М. в производството пред въззивната инстанция се присъединява към изложеното от защитника, а в последната си дума пред съда заявява желанието си истината да бъде разкрита.

 

            Районна прокуратура – С. не е депозирала становище по жалбата.

Представителят на СОП – прокурор Б. К., пред въззивната инстанция оспорва жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на постановеното решение. Сочи се, че аргументите на защитата са несъстоятелни, тъй като се основават на твърдението за наличие на удар в задната част на управлявания от обвиняемия автомобил, какъвто удар не е имало, видно от заключението на допуснатата автотехническа експертиза.

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

 

Производството пред първостепенния съд е образувано по внесено от РП С. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия А.М. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1 б. Б, пр. 2, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - на 22.08.2014 г. около 16.00 часа на ПП І – 8, в района на 37 – ми километър, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел „318и” с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 8, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. О. В., изразяваща се в счупване на дясна радиална кост, довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник.

 

При собствена преценка на събраните в хода на първоинстанционното и въззивното производство доказателства, настоящата инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:

 

На 22.08.2014 г. около 16.00 часа обвиняемият А.М., който бил правоспособен водач, управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „318и” с рег. № ******* по ПП І – 8 (С. – К.) в посока от град С. към град Д. със скорост около 64 км/ч. Времето било ясно, пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности, наклони и остри завои. В района на 37 километър, преди кръстовището за махала Б., пътното платно било с четири ленти – с по две ленти за движение в посока, разделени от пътна маркировка двойна непрекъсната линия. Трафикът на МПС бил нормален.

По същото време и на същото място, но в обратна посока от град Д. към град С. свидетелката Л. В. управлявала лек автомобил „Волво ХС 90” с руски рег. № ******* със скорост от около 97 км/ч., като заедно с нея пътувал и синът й Д. В. - на четиринадесет години.

Обвиняемият М. управлявал автомобила си в дясната за своята посока лента на дясното полуплатно за движение, като зад него се движел лек автомобил „Мерцедес 220 С”, управляван от свидетеля Ч. Ш. със скорост от около 56 – 66 км/ч. Внезапно обвиняемият М. насочил автомобила към лявата лента на полуплатното за движение, като в последния момент подал ляв мигач. Автомобилът пресякъл лявата лента, преминал двойната непрекъсната линия между двете полуплатна и навлязъл в полуплатното за насрещно движение, където в лявата лента с посока към град С. се движел управляваният от свидетелката В. лек автомобил. Настъпил челен удар между управлявания от обвиняемия М. лек автомобил и този, управляван от свидетелката В. (в предните им леви части). След удара автомобилът на обвиняемия се озовал в дясното полуплатно в посока град Д., където бил ударен от движещия се зад него автомобил, управляван от свидетеля Ш..

Установява се от заключението на съдебна автотехническа експертиза, че ударът между леките автомобили „БВМ” и „Волво” е настъпил по дължина на платното за движение – на около 44.00 до 45.00 м. от линията на приетия по време на огледа ориентир, в посока град С.; по широчина на платното за движение – на около 6.5 метра вляво от десния край на асфалтовото покритие на платното за движение, считано в посока К. – С. – т. е. ударът е осъществен в лявата част на лявата лента за движение на лек автомобил „Волво”. Ударът между челна дясна и дясна странична част на лек автомобил „БМВ” и челна централна част на лек автомобил „Мерцедес” е настъпил по дължина на платното за движение – на около 47.00 метра от линията на приетия по време на огледа ориентир в посока град С.; по дължина на платното за движение – на около 4.5 метра вдясно от левия край на асфалтовото покрития на платното за движение в посока К. – С. – т.е. ударът е осъществен в зоната на лентата за движение на автомобилите, пътуващи в посока С. – К., които ще се отклоняват за навлизане в пътя, водещ към махала Б.. Вследствие на удара и вероятно в резултат от следващо въздействие от страна на свидетелката В. върху органите за управление на автомобила настъпил процес на преобръщането му през покрив, съпроводено с транслационно преместване на автомобила в посока, определена от началната посока на неговото движение. След приключване на процеса на преобръщане на автомобила той се установил върху ходовите си колела и продължил транслационното си придвижване по дясната лента за движение и прилежащия банкет на платното за движение в посока К. – С., където застанал неподвижно. В резултат на удара лекият автомобил „БМВ” се върнал в лявата лента на своето платно за движение, завъртял се по посока обратна на часовниковата стрелка, като се ориентирал с дясното си предно колело и дясната си страна към идващия след него лек автомобил „Мерцедес”. Последният ударил с челната си част вдясно лекия автомобил „БМВ”, измествайки го в своята посока и завъртайки го допълнително най-вероятно в същата посока. След приключване на втория удар автомобилите „БМВ” и „Мерцедес” се установили неподвижно в дясната страна на пътя в посоката С. – К., като лекият автомобил „БМВ” бил разположен преобладаващо върху дясната лента за движение, а лекият автомобил „Мерцедес” върху десния банкет. Причината за настъпване на ПТП не е от технически характер и следва да се търси в субективните действия на обвиняемия, който в зоната на ПТП е пресякъл двойната непрекъсната линия, отделяща двете полуплатна за движение в противоположните посоки и при платно за движение с четири пътни ленти е навлязъл и се е движил в лента, предназначена за насрещно движение. За обвиняемия М. ПТП е било предотвратимо, при условие, че не е навлизал и не се е движил в лента, предназначена за насрещно движение; а за свидетелката В. при конкретната пътна ситуация ПТП е било непредотвратимо.

В резултат на ПТП на пътуващия в лекия автомобил „Волво” Д. В. било причинено счупване на дясна радиална кост, довело до затрудняване движенията на горния десен крайник за период по-дълъг от 30 дни – установено от заключението на СМЕ, което увреждане по своята медико-биологична характеристика отговаря на средна телесна повреда.

 

Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Те са надлежно обсъдени от страна на съда, който не е подценил или надценил някое от тях.

Въз основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от настоящата инстанция, се налага правният извод, че обвиняемият А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 б. Б, пр. 2, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първостепенния съд. Действайки по описания по-горе начин, той е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 8, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

От доказателствата, събрани по делото, по безспорен и несъмнен начин е установено, че при управление на МПС обвиняемият е допуснал нарушение на чл. 8, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ водачите на ППС да използват дясната половина на пътя, доколкото той е напуснал дясната половина на пътя по посока на движението си и е навлязъл в лявата половина на пътя – т.е. в полуплатното за насрещно движение, където в лявата пътна лента се движел управляваният от свидетелката В. автомобил.

Досежно вменените на обвиняемия М. нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, настоящата инстанция намери за необходимо да се спре на следното: Двете алинеи въвеждат някои от основните задължения на водачите на ППС, а именно – да контролират непрекъснато ППС, които управляват; при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя  и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Двете алинеи на чл. 20 от ЗДвП, касаещи задължението за непрекъснат контрол на превозното средство и за управление със съобразена скорост, са взаимно изключващи се, като нарушителят не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на автомобила, а във втория – нарушението е свързано с режима на скоростта.

Съдебната практика е последователна и категорична, че когато се касае до нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, деецът следва да носи отговорност при изгубване на контрол върху пътното превозно средство поради заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и др. Когато обаче загубата на контрол е във връзка и в резултат на нарушение на режима на скоростта, то правилната квалификация на нарушението на правилата за движение е по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението на чл. 20 ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в  отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.

В конкретния случай липсва нарушение и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като управлението на автомобила от страна на обвиняемия М. е сторено с разрешената за конкретния пътен участък скорост, съобразена при това с всички фактори, посочени по-горе. Не е възниквала и внезапна и непредвидима опасност за движението, при което водачът на МПС да е бил длъжен да намали скоростта или да спре. Причината за настъпилото ПТП е изцяло поведението на обвиняемия, който не е осъществил непрекъснат, постоянен контрол над управлявания от него автомобил, в резултат на което е навлязъл в насрещното платно за движение, където бил реализиран и челният удар с автомобила на свидетелката В., последица от който е и телесната повреда на Д. В..

Що се отнася до вменените на обвиняемия М. нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, то те нямат причинно-следствена връзка с инкриминираното пътнотранспортно произшествие. Безспорно, съгласно тях участниците в движението са длъжни с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди; както и да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Тези текстове от закона, обаче, предвиждат общи правила за поведение, които участниците в движението следва да спазват и не дефинират конкретно дължимо поведение, нарушаването на което да води до санкциониране на виновните лица за причинено ПТП вследствие на неправомерното им поведение. Ето защо обвиняемият следва да бъде оправдан по отношение това да е нарушил посочените норми, в какъвто смисъл е необходимо да бъде изменено контролираното решение.

 

Съдът не споделя становището на защитата, че единствената причина управляваният от обвиняемия М. автомобил да навлезе в насрещната лента за движение е удар в задната част, причинен от движещия се отзад друг лек автомобил. Видно е от заключението на допуснатата и изготвена в хода на съдебното следствие СТЕ, че не се установяват следи от удар в задната част на лекия автомобил, управляван от обвиняемия; като наличната драскотина в задната дясна част на бронята не може да е причина за загубата на управлението от обвиняемия. Освен това, в хода на производството са установени и разпитани всички участници в процесното ПТП, поради което не е налице и твърдяната от защитата липса в доказателствената съвкупност.

Съдът не намери основание да не кредитира изготвените експертни заключения. Вещите лица ясно са отговорили на поставените им въпроси и не възникват съмнения в тяхната обективност и безпристрастност – както по отношение на причинената на детето Данаил телесна повреда, така и по отношение процесното ПТП.

 

            От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК – обвиняемият М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Причинно-следствената връзка между описаното поведение на обвиняемия и причинения вредоносен резултат (средна телесна повреда на детето Д.) е безспорна.  

 

В заключение, въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата, събрани посредством способите, визирани в НПК. Показанията на свидетелите са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, а действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, относими към предмета на доказване, изводите за извършено от обв. М. престъпление, са законосъобразни и правилни.

Тъй като са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, законосъобразно и правилно първостепенният съд е освободил обвиняемия М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК.

При определяне размера на административното наказание първостепенният съд, при правилна преценка на деянието и дееца, е отчел наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, и е наложил същото в минимално предвидения от закона размер от 1000 лв.; като е счел, че с оглед спецификата на конкретното деяние за поправяне и превъзпитание на обвиняемия М. и за нуждите на генералната превенция е необходимо да бъде приложена разпоредбата на чл. 78 а, ал. 4 от НК, като обвиняемият М. бъде лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца, на основание чл. 343 г. от НК. Настоящата инстанция се солидаризира с тези изводи на районния съд.

 

С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно районният съд е възложил на обвиняемия М. осъществените разноски в хода на производството.

 

По изложените съображения, С. ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯВА решение № 46/28.04.20117 г., постановено по НАХД № 317/16 г. на Районен съд С.,

като  признава обвиняемият А.П.М. за невиновен в това да е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 6, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и го оправдава по тази част от обвинението.

 

Потвърждава решението в останалата му част.

 

 

Решението е окончателно.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                               (Пл. Петков)

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                                (Н. Николова)

 

                                                                                                              2:………………

                                                                                                                (Ан. Игнатова)