Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          09.04.2015г.                              град Стара Загора  

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                           V  граждански състав

На шести април                                                Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

Председател: Стела Г.

                                                                                               

                                                                                                                     

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 5252 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е образувано по предявени искове за увеличаване размера на издръжката с правно основание чл.150 от Семейния кодекс /СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.

 

Предявен е иск за увеличение на издръжките, постановени с решение №39/05.11.2008 г., постановено по гр. дело № 945/2008 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Ищците Д.В.Д., като баща и законен представител на малолетното дете Е.Д. Д. и Ю.-В.Д. Д. действаща лично и със съгласието на баща си твърди, че ответницата била негова бивша съпруга, бракът му с която бил прекратен с решение № 39 от 05.11.2008 г. по гр.дело № 945 от 2008 г. по описа на Старозагорският районен съд. От брака си имали родени две деца: Ю.-В.Д. Д., с ЕГН: ********** и Е.Д. Д. с ЕГН: **********. С влязлото в законна сила решение по посоченото дело ответницата била осъдена да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 80 лева за всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител, до настъпване на законните основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Твърди още, че ответницата не изплащала присъдената издръжка и никога не му била помагала за отглеждането на децата откакто били разведени, като бил принуден да се грижи единствено той за тях. Това продължавало вече пета година и сега децата живеели и учили при него в чужбина. Ответницата никога не била правила опити да му помага за децата, заявявала, че те били негова грижа и тя нямала възможност.

Същевременно нуждите на децата нараснали и потребностите им от издръжка се увеличили, при което на ищеца му било извънредно трудно сам да поема разходите по обучението им и организиране на ежедневието им.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответницата да заплаща на децата Ю.-В.Д. Д. и Е.Д. Д. увеличен размер на месечна издръжка по 200 лева за всяко едно от децата, считано от завеждане на делото, до настъпване на законните основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, които суми претендира ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното издължаване и направените по делото разноски, както и да заплаща месечна издръжка в увеличения размер, за една година назад, считано от датата на завеждане на исковата молба по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Р.С. в качеството й на особен представител на ответницата М.С.Д., с който счита иска за основателен.

Сочи, че към настоящия момент нямала контакти с ответницата, като нямала данни за получаваните от нея доходи, както и данни за наличието или не на движимо или недвижимо имущество от нейна страна, предвид което счита, че съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и при опреД.е на размера на издръжката за всяко едно от децата да вземе предвид минималната работна заплата за страната ни.

По отношение искането на ищеца за увеличаване на издръжката на децата - Ю.-В.Д. Д. и Е. Д.ов Д. от 80 лв. на 200 лв. за всяко едно от децата, за една година назад от датата на предявяване на настоящият иск, счита същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.149 от СК, издръжка за минало време можело да се търси най-много за една година преди завеждане на иска, но при първоначалното й опреД.е. Подаването на исковата молба по настоящото дело съставлявало покана за заплащане на по-висок размер издръжка, поради което ответникът изпадал в забава от датата на подаване на същата и дължал заплащане на по-висок размер на издръжката именно от този момент - от датата на подаване на иска за изменение на вече присъдена издръжка по чл.150 от СК.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :

           

Видно от представените като доказателства удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1174/27.07.2005г. на Община Стара Загора, удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №1610/24.11.2007г. на Община Стара Загора ответницата е майка на децата, Ю.-В. и Е. и следователно е сред кръга на лицата,

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.В.С. и В.П. Д..

От показанията на свидетелката С. /съпруга на ищеца/ се установява, че когато се запознала с Д. през 2011г. той живеел в Дания, заедно с двете си деца Ю.-В. и Е.. Знаела от Д., че съпругата му е плащала издръжка само 11 месеца.  Заявява, че Ю.-В. редовно говори с майка си по „Скайп”. Преди два месеца родила дете от Д.и в момента отглеждали три деца. Сочи, че Е. завършва трети клас, а Ю.-В. девети клас В Дания. В момента съпругът и работил на две места в химическо чистене, а вечер чистил офиси и жилища, а тя била в майчинство. Месечно разходите им за ток, наем на апартамента и вода възлизали на около 2000 лева. Знаела, че ответницата живеела в Кипър заедно със съпруга си, който бил от Египет.

Свидетеля В. Д. твърди, че след развода между сина му и снаха му децата живеели при него. Децата били при него около 10 месеца докато сина му си търсил работа в Дания. За този  период от време ответницата му изпратила  максимум 4 – ри пъти пари.  Децата били в Дания, където живеели и учели. Е. бил отличник в Дания, а внучката му Ю. „искала да става лекар”. Синът му и сегашната съпруга имали дете. Децата идвали в България само на гости.

 

Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат преценени, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената им връзка с ищеца. След като извърши тази проверка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и Д., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

 

От приложеното гр.д.№945/2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора се установява, че с решение №39/05.11.2008г., постановено по същото дело съдът е прекратил гражданския брак между страните, предоставил е упражняването на родителските права върху родените от брака деца Ю.-В. и Е. на бащата и е определил  М.С.Д. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лева за всяко едно от децата до настъпване на законни основани за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. От своя страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като това задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата родители дължат издръжка на детето си, като размера на същата се определя, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка, според неговите доходи и имотното му състояние. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се за обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. За да уважи иска по чл. 150 от СК, трябва да е налице трайно, съществено изменение на нуждите на издържания, или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице при следните предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и еднократно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника.

            От събраните по делото доказателства се установи, че издръжката, която понастоящем дължи ответницата, в резултат на изтеклия период, повече от 6 години е несъразмерна на нуждите на порасналите деца.

           

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

Грижите за децата Ю.-В. и Е. се полагат от техния баща  Д.Д..

            По делото няма обаче данни за  доходите на ответницата М.С.Д., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответницата от задължението й да дава издръжка на децата си, съобразена с възрастта и нуждите им. Още повече, че М.С. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

 

Съгласно чл.142,ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 360 лева., т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 90 лева.

Както обаче бе посочено, при опреД.е на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат.

 Претендираните издръжки съответно от 200 лева месечно за детето Ю.-В. и  200 лева месечно за детето Е. надхвърлят средствата, които са необходими за съществуването им и нормалното им развитие, като установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

Съобразно нуждите на децата и възможностите на родителите им, съдът приема че за ежемесечната издръжка на детето Илиана са необходими около 300 лева, а   за ежемесечната издръжка на детето Е. са необходими около 250 лева.

Горепосочените суми следва да бъдат разпределени между двамата родители ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на детето си Ю. - В.ена издръжка в размер на 180 лева. месечно,  а за детето Е. 150 лева.

 

Останалата част от сумите, необходими за издръжката на децата –следва да се поемат  от бащата, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата. Над размерите от 180 лева за детето Ю.-В., а за детето Е. от 150 лева, предявените искове за издръжка следва да бъдат отхвърлени като несъобразени с действителните нужди на децата. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на децата, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 137, ал. 4 от СК.

 

Ищеца е поискал новият размер на издръжката да е с начална дата една година преди завеждане на исковата молба. Искът следва да бъде отхвърлен, тъй като началният момент на увеличаване на издръжката е подаването на исковата молба в съда. Без значение е, че изменените обстоятелства са настъпили по-рано. Не може да се претендира за увеличение за предходния годишен период, съгласно чл.149 от СК, защото за времето до предявяването на иска нуждаещият се е получавал издръжка въз основа на влязло в сила решение.

 

Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимата държавна такса в размер на 172,80 лева върху увеличения  размер на издръжките и дължимите разноски в размер на 300 лева за назначения по чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител, следва да бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6 ГПК/.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 20.04.2015г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, присъдена с решение №39/05.11.2011г.  постановена по  гр.дело №945/2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както следва :

 

ОСЪЖДА М.С.Д. с  адрес *** Загора, ЕГН **********. да заплаща на непълнолетното си  дете Ю.-В.Д. Д. с ЕГН **********,   със съгласието на неговия баща Д.В.Д.,*** с ЕГН **********,*** чрез адвокат И. А., ежемесечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева считано  от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.12.2014 г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до размера на претендираните 200.00 лева месечно, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА М.С.Д. с  адрес *** Загора, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Е.Д. Д. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д. В.Д. *** с ЕГН **********,*** чрез адвокат И. А. ежемесечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева считано  от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.12.2014 г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до размера на претендираните 200.00 лева месечно, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА М.С.Д. с  адрес *** Загора, ЕГН ********** да заплати на Държавата по сметка на Районен съд – Стара Загора, държавна такса в размер на 472,80 лева  върху присъдения размер на издръжките и разноски за възнаграждение за особен представител.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 20.04.2015 г.

 

 

 

 

 

                                                    Районен съдия :