№ 697
гр. Варна, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500275 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Л. Г. Д., подадена чрез особен
представител адв. Д. П., срещу Решение №3782 от 02.12.2022г. по гр.д.№ 13889/2021 г. по
описа на ВPC, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. И. М. сумата от 15 000
лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 86 745,20 лева, която сума е
преведена от ищцата с платежно нареждане от 23.06.2021 г. по банковата сметка на ЧСИ
Людмил Станев, с рег. № 895, район на действие: Окръжен съд - Варна, за погасяване на
задължение на Л. Г. Д. – длъжник по изп. дело № 20218950401569 по описа на ЧСИ Людмил
Станев, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
27.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
Въззивникът изразя становище за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по делото
липсвали данни ищцата да е поела ангажимент да заплати сумите във връзка с възбраната,
тъй като от текста на нотариално оформения договор за покупко-продажба се установявало,
че двете страни са се договорили продавача да прехвърли имота си с вписана върху него
възбрана, а купувача да го закупи с всички произтичащи от това последици, с които
последният е бил запознат и изрично е декларирал, че не са явно неизгодни за него, като
доказателство в този смисъл била и изключително ниската цена на имота в размер на 30 000
евро. На следващо място оспорва извода на съда, че ищцата разполага с регресни права, тъй
като е поела ангажимент да заплати дължимите от продавача суми във връзка с възбраната
при незаплащането им от страна на продавача. Ищцата по изпълнителното дело, по което е
1
бил възбранен неин имот не е изплатила чуждо задължение, а фактически е освободила от
тежест своя недвижим имот, като по този начин е платила свой дълг, поради което тя не
може да встъпи в правата на кредитора и не е материално легитимирана да иска
заплащането на това, което е престирала. В този смисъл неправилно било становището на
първоинстанционния съд, че това че купувачът купува имот с тежест, не означава, че става
длъжник и на чуждия дълг, което счита, че би било вярно единствено при незнание относно
тежестта върху имота. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
обжалваното съдебно решение и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. И. М., чрез адв. С.
Бъчварова, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че
изразеното от купувачката съгласие да закупи имота при знанието, че по отношение на
същия е наложена възбрана, не може да обоснове извод, че е поела паричното задължение на
продавача, тъй като същото следва да бъде направено изрично. Напротив, видно от приетото
между страните в нотариалният акт, че сумата от 30 000 евро е действително уговорената
продажна цена опровергава твърденията на въззивника за наличието на такава уговорка.
Правилно съдът е отхвърлил възражението на особения представител, че ищцата е заплатила
свой дълг, а не на продавача по сделката, тъй като знанието за тежестта върху имота не
представлява поемане на задължение за заплащането на дължимата от продавача парична
сума. С оглед гореизложеното моли за потвърждаване на съдебното решение с присъждане
на разноски във въззивното производство.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания. По изложените съображения въззивното производство
по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК назначеният от съда особен представител е на
разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда
съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
Съобразно обжалваемия интерес и фактическата и правна сложност на спора, на
особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1500 лева.
Предвид факта, че въззиваемият не е внесъл по сметка на Варненски окръжен съд
депозит в размер на дължимото възнаграждение за особен представител, същият следва да
бъде задължен в срок до провеждане на открито съдебно заседание да го извърши, като в
противен случай разноските ще бъдат възложени в негова тежест по реда на чл. 77 от ГПК.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 275/2023г. на 07.03.2023 г. от 10:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 1500 лева на адв. Д. П., в качеството на
особен представител на въззивника, за процесуално представителство по делото
ЗАДЪЛЖАВА Е. И. М. в срок до провеждане на откритото заседание по делото да
заплати депозит за особен представител в размер на 1500 лева по сметка на ВОС.
УКАЗВА на Е. И. М., че ако в указания срок не внесе определения депозит, сумата
ще бъде принудително събрана на основание чл. 77 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3