Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …….
гр.В. Търново, 30.03.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, четвърти
състав, в публично заседание на 22.02.2016 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря С.И.,
като разгледа докладваното НАХД № 2646 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.С.Д. с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 15-1275-001931 от 25.08.2015 г. на Началник група
в сектор Пътна Полиция при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушение на
чл. 20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лева, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и се представлява от адв. М.Н. - ВТАК. Поддържат жалбата. Молят за
отмяна на НП, като излагат становище за неговата незаконосъобразност поради
наличие на съществени процесуални нарушения, неправилно приложен материален
закон.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди приобщените по
делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното :
Административно
наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия Г № 097689 от 28.07.2015 г. с актосъставител Е.В.С.,
на длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, в
присъствието на свидетеля М.Е.Д..
В АУАН се установява, че на 27.07.2015
г. около 04.30 часа на П I-5 км. 108+200
от гр. Велико Търново в посока гр. Килифарево жалбоподателят управлявал личния
си лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № *, като при избиране скоростта си на
движение при излизане от дясна крива в тъмната част на денонощието при силен
валеж от дъжд и мокро платно губи контрол над автомобила, не успява да спре и
се блъска в еластична ограда, след което се преобръща на лявата си страна в
дясната крайпътна канавка по посоката си на движение, с което реализира ПТП с
материални щети. Автомобила е без поставени предна и задна регистрационни
табели на определените за това места. Като участник в ПТП с големи материални
щети по автомобила и еластична ограда не уведомява органите на МВР.
При така установеното актосъставителят
е приел, че са налице нарушения по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 140, ал.1 от ЗДвП
и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал АУАН без
възражения. Не са направени и писмени такива в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН
административно - наказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление.
След като извърши служебна проверка
съдът установи, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица в
законоустановените процесуални срокове и в тази връзка не са налице нарушения.
Съдът констатира обаче, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при воденето на административната преписка.
На първо място, съдът констатира, че не
е извършено достатъчно пълно, ясно и точно описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които те са извършени. Така досежно първото нарушение се
твърди, че жалбоподателят при избиране скоростта си на движение при навлизане в
дясна крива в тъмната част на денонощието при силен валеж от дъжд и мокро
плътно губи контрол над автомобила и не успява да спре и се блъска в еластична
ограда. При така направеното описание на
практика липсва деяние от обективна страна. Текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП
предвижда задължение за водачите при избиране скоростта си на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Текста също предвижда и
задължение за водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на обжалваното
НП е недостатъчно конкретно, тъй като то не изпълва необходимата мяра, а именно
от него да може да се направи еднозначен извод за съставомерното нарушение от
обективна и субективна страна. В случая е налице непълно цитиране на част от
текста на закона, от което не става ясно какво конкретно е било укоримото
поведение на водача, което наказващият орган е приел за нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Подобно по характер нарушение е налице
и досежно твърдяното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на наказателното постановление е установено, че
жалбоподателят като участник в ПТП с големи материални щети по автомобила и еластичната
ограда не уведомява органите на МВР. В този му вид описанието е крайно
недостатъчно, тъй като не съдържа никакво подробности относно твърдените
материални щети и участниците в ПТП. Твърди се единствено че щетите са
"големи". За да може да се
направи преценка за съставомерността на деянието по някой от съставите на
чл.123 от ЗДвП е необходима конкретика относно всички последици от ПТП и
участниците в него.
Описаното по-горе представлява
нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН по
отношение на обжалваното НП.
Нарушението
е съществено и неотстранимо, то е нарушило правата на жалбоподателя тъй като го
е лишило от възможност да упражни правото си на защита, предвид
обстоятелството, че описанието на нарушението в обстоятелствената част на
обжалваното НП се състои на практика от твърдение , че е извършено нарушение.
На
следващо място съдът счита, че е налице съществено противоречие между словесното
описани е на извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП в обстоятелствената част на НП и нарушението
което се твърди че е извършено. В
обстоятелствената част се твърди, че жалбоподателят като участник в ПТП с
големи материални щети по автомобила и еластичната ограда не уведомява органите
на МВР, докато в констативната част на НП наказващият орган твърди, че
жалбоподателят не спира и не установява последиците от ПТП. Противоречието е съществено, тъй като това по
същество представляват състави на различни нарушения описано в чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП в различните му хипотези.
Описаното
представлява нарушение по чл.42, т.5 от ЗАНН по отношение на АУАН и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН по отношение на обжалваното НП. Нарушенията са съществени,
неотстраними в съдебната фаза и са причинили ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
На
следващо място съдът приема, че наказателното постановление е постановено при
недостатъчно изяснена фактическа обстановка.
В рамките на проведеното съдебно следствие от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че фактическата обстановка описана по преписката
не се покрива изцяло с действителността. Установява се, че описаното в
преписката ПТП не е настъпило при обстоятелствата които са описани в
преписката. Видно от свидетелските показания е, че жалбоподателят като водач на
процесното МПС е претърпял ПТП след удар с неустановен автомобил в задната част
на управляваното от него МПС. Освен това
се установява, че управляваният от жалбоподателят автомобил към момента на ПТП
е бил с надлежна поставени регистрационни табели, които в следствие на ПТП са паднали,
и прибрани от собственика - жалбоподателя Д..
За
тези спорни обстоятелства наказващият орган е знаел още към 28.07.2015 г. , датата
на съставяна на АУАН, той като след установяване на водача на претърпялото ПТП
МПС, са били снети обяснения от водача и двама свидетели очевидци на
произшествието, които са били пътници в автомобила и там тези обстоятелства са
доведени до знанието на органите на МВР в писмен вид. Следвало е да се извърши
предвиденото по чл.52, ал.4 от ЗАНН разследване по спорните обстоятелства, но
това не е било сторено, което е довело до неправилно установена фактическа
обстановка.
Следва
да се отбележи също, че според съда при така описаната фактология дори тя да се
приеме за меродавна неправилно наказващия орган е квалифицирал случилото се
като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това е така
защото, както вече беше установено автомобилът на жалбоподателят се е движил по
републикански път с поставени регистрационни табели, както повелява нормата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, като същите вследствие на настъпилото ПТП са паднали и
прибрани от жалбоподателя. Смисълът на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е да не
се допуска обществено ползване на пътищата без поставени регистрационни табели.
Очевидно е, че в случай на произшествие при което те са паднали и пострадалото
МПС не е в движение, не е налице състав на нарушение.
По
отношение на твърдяното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът приема,
че от описаната фактология не може да се направи извод за наличие на
съставомерно поведение. Текстът предвижда задължение за водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Очевидно
в настоящия казус това задължение е било изпълнено, най малкото поради
обстоятелството, че в следствие на настъпилото ПТП, автомобилът на
жалбоподателят се е преобърнал, което е довело до обездвижването му.
Жалбоподателят е установил какви са последиците от произшествието, като е
огледал състоянието на МПС и двамата пътници, които били без видими телесни
увреди. Описаните в обстоятелствената
част "материални щети", които законодателят
описва като имуществени вреди от ПТП са неотносими към настоящия казус, тъй
като за водачът възникват задължения по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП единствено,
когато има и друг участник в произшествието в зависимост от наличието или
липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В настоящия
случай обаче, в преписката не е описан друг участник в ПТП, съответно
приложение на някоя от множеството хипотези по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП не е
допустимо.
Предвид
изложеното съдът счита, че неправилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за, поради което обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
15-1275-001931 от 25.08.2015 г. на Началник група в сектор Пътна Полиция при
ОДМВР гр. Велико Търново, с което на Д.С.Д.
с ЕГН ********** за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: