Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 29.03.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Е.Г. разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5858 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл. ГПК.
Образувано
по предявен от „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище *** срещу „Г.“ АД, ЕИК ****,
иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за връщане
на сумата 230000 лева, заплатена по развален предварителен договор за
покупко-продажба на транспортно средство – кораб.
Ищецът
твърди, че по силата на сключен с ответника предварителен договор от 24.01.2008
г., с който „Г.“ АД се задължило да му прехвърли собствеността върху кораб „Г.*“,
регистриран под №382, том V в регистъра на корабите на пристанище Варна, с
банков превод заплатил сумата 230000 лева. Към сключване на договора собственик
на кораба било трето лице, като на 24.10.2014 г. правото на собственост било
прехвърлено на „М.*“ ЕООД, по искане на което на 08.01.2015 г., корабът бил
нарязан за скрап.
С
оглед настъпилата невъзможност за сключване на окончателен договор по причина,
за която ответното дружество отговаря, тъй като не придобило собствеността
върху кораба, ищецът развалил предварителния договор с едностранно
волеизявление, достигнало до „Г.“ АД на 04.09.2015 г., без да дава допълнителен
срок за изпълнение. С разваляне на предварителния договор ответникът нямал
право да задържа предадената му авансово част от цената, поради което следвало
да бъде осъден да я върне, заедно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 18.09.2015 г. до окончателното погасяване на задължението.
В
двуседмичния срок за отговор на исковата молба, ответното дружество депозира
такъв, в който не оспорва фактическите твърдения, но счита иска за
неоснователен, тъй като задължението на ответника по предварителния договор да
прехвърли правото на собственост било погасено по давност, като погасено по
давност било и вземането за връщане на заплатената по предварителния договор
цена.
В
допълнителна искова молба, ищецът оспорва възражението на „Г.“ АД по отношение
на съдебно предявеното вземане да е изтекла общата 5-годишна давност, тъй като
задължението на ответника като продавач ставало изискуемо на 14.10.2014 г. и то
ако са заличени вписаните имобилиарни ипотеки, а това е станало на 27.11.2014
г.. Вземането за връщане на заплатената цена също не било погасено по давност,
тъй като изискуемостта му настъпвала с разваляне на договора - 04.09.2015 г..
От
ответника не е постъпил допълнителен отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят и с определение от 09.02.2016 г. като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, са отделени фактите,
че на 24.01.2008 г. е сключен предварителен договор, с който „Г.“ АД се
задължило да прехвърли на ищеца собствеността върху кораб „Г.*“, регистриран
под №382, том V в регистъра на корабите на пристанище В., по който ищецът
заплатил чрез банков превод сумата 230000 лева, за която му била издадена
фактура.
Видно от документ,
озаглавен предварителен договор за покупко-продажба на транспортно средство –
кораб, страните постигнали съгласие, ответникът да прехвърли на ищеца правото
на собственост върху индивидуализирания кораб за цена в размер на 230000 лева,
като окончателен договор страните се задължили да сключат в едноседмичен срок
от отпадане последната от всички вписани върху кораба финансови тежести:
договор за морска ипотека от 19.09.2005 г., учредена в полза на „ОББ“ АД,
договор за учредяване на морска ипотека в полза на „Г.“ АД от 27.04.2006 г. и
вписана възбрана от 17.10.2006 г. по изп. дело №1307/2006 г. за обезпечение в
полза на „ОББ“ АД.
В писма на Изпълнителна
агенция „Морска администрация“, рег. индекс №В-2307/25.08.2015/2 и рег. Индекс
№ В-2307/07.03.2016/7, е удостоверено, че в регистъра на корабите, вписани в
пристанище Варна по партидата на м/т „Г.*“, с рег. № 382, том 5, стр.213, са
отразени обстоятелствата, че въз основа на постановление за възлагане на
движима вещ от 11.03.2014 г. по изп. дело № 20138080400838 като собственик на
кораба е регистрирано „М.*“ ЕООД и по негово искане на 08.01.2015 г. корабът е
отписан от регистъра, поради негодност. За периода 15.08.2005 г. – 24.10.2014
г. като собственик на кораба е отразено дружество „Г.Б.С.“ ООД. В писмата е
посочено, че към 23.10.2014 г. всички тежести върху кораба са заличени.
Ответникът е оспорил истинността на издадените удостоверителни документи, но не
е ангажирал доказателства в подкрепа на оспорването, поради което съдът зачита
доказателствената им сила и приема за установени фактите, предмет на
извършените в корабния регистър вписвания.
До ответното
дружество от купувача по предварителния договор е изпратена нотариална покана,
рег. № 8359/04.09.2015 г. на нотариус В.М., получена от адресата на 04.09.2015
г., с която е отправено едностранно волеизявление за неговото разваляне, поради
неизпълнение на задължението на продавача да придобие собствеността върху
кораба (преди или след заличаването на тежестите върху него), изпълнението на което
към момента на изявлението е невъзможно, поради унищожаването на кораба. С
поканата не е предоставен срок за доброволно изпълнение, тъй като същото е
невъзможно по причини, за които продавачът отговаря. С поканата е предоставен
7-дневен срок за връщане на авансова заплатената цена.
Видно от договор,
сключен на 12.11.2014 г., „М.*“
ЕООД възложило на „К.Б.“ ЕООД докуване на стапел, извършване на преглед, ремонт
или нарязване на скрап на моторен кораб „Г.*“, собственост на възложителя. От
поръчка 150214/13.11.2014 г. по договора от 12.11.2014 г., е видно че корабът е
приет за рязане на скрап.
Други доказателства от значение за
правния спор не са ангажирани.
Относно иска с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността
на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение от
сключен предварителен договор за продажба, по който авансово е заплатена
договорената цена, разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението
на продавача да прехвърли правото на собственост върху „Г.*“, регистриран под
№382, том V в регистъра на корабите на пристанище Варна и неизпълнение на
възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления
договор.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за обективиране на волеизявление,
съставляващо елемент от съдържанието на окончателния договор, респ. за връщане
на заплатената цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Страните не спорят, че сключили предварителен
договор за продажба на процесния кораб, към който момент продавачът не е бил
носител на правото на собственост върху него, което право се задължил да
прехвърли в полза на купувача. Това означава, че задължението на прехвърлителя
освен да сключи окончателен договор (т.е. да волеизяви), включва по
необходимост и задължението да придобие правото на собственост, за да е
възможно договорът да породи освен облигаторен и вещно-транслативен ефект. Необходимо
е обаче да се посочи, че не съществува забрана правен субект да извърши
разпореждане с чуждо вещно право, което разпореждане ще е непротивопоставимо на
действителния собственик, но сделката само на това основание, не би страдала от
порок, който да засяга действителността й. Това означава, че точното изпълнение
на задължението на „Г.“
АД по предварителния договор предполага единствено обективиране на волеизявление,
формиращо част от съдържанието на окончателен договор, без значение дали към
този момент правото на собственост е елемент от правната му сфера.
Невъзможността да настъпи вещното действие на окончателния договор за продажба
би била основание за неговото разваляне, но не рефлектира върху принципното
изпълнение на предварителния договор (окончателен такъв е сключен). Това
уточнение е необходимо, за да се изясни релевантната форма на неизпълнение на
предварителния договор, от развалянето на който ищецът претендира да е
възникнало правото му на вземане за връщане на заплатената по договора от
24.01.2008 г. цена.
ВКС
се е произнесъл с постановени на основание чл. 290 и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции решения: решение № 153/28.12.2012 г. по т. д. №
1022/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 231/13.02.2013 г. по т. д. № 1268/2011
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 57/17.07.2013 г. по т. д. № 29/2012 г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 54/17.07.2013 г. по т. д. № 1150/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
41/16.05.2013 г. по т. д. № 1171/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
35/06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 22/03.04.2013
г. по т. д. № 821/2011 г. на І Т.О., решение № 140/19.08.2013 г. по т. д. №
405/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., с които е прието, че правото на разваляне на
предварителен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, е обусловено от
виновно неизпълнение на продавача, което води до невъзможност за сключване на
окончателен договор.
Виновното
неизпълнение на договорно задължение, каквото е това за сключване на
окончателен договор, поражда за изправната страна – купувача „О.Б.“ ЕООД,
правата по чл. 79 ЗЗД - кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с
обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение, както и
потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД, като изборът на съответното правно средство е предоставен на волята на
кредитора. Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр.1 ЗЗД, какъвто предварителния договор за продажба не е. Когато договорът не е за
продължително или за периодично изпълнение с упражняване на потестативното
право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на
сключване на договора, всички породени от него права и задължения, включително за
страната извършила престация по него, възниква правото за нейното връщане. Така
Решение № 102 от 23.07.2015 г. по т. д. № 1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Правото
да се развали договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД възниква при неизпълнение, а за да
е налице такова, задължението на продавача да изрази съгласие в предписаната от
чл.46, ал.1 КТК форма за прехвърляне на кораба, трябва да е с настъпила
изискуемост. В случая, по волята на страните страните са уговорили 1-седмичен
срок за сключване на окончателния договор, който срок обаче има за начален
момент настъпването на бъдещо, несигурно събитие (условие) – заличаване на
всички вписани по отношение на кораба тежести (ипотека и възбрани).
Съгласно
чл.38, т.8 вр. чл.39 КТК в регистровите книги на корабите в едно българско
пристанище, в случая
пристанище Варна, на вписване подлежат и ипотеките и установяването
на други ограничения в разпорежданията с кораба, съответно промяната в тези обстоятелства. Затова
удостоверените от ИА „Морска администрация“ като вписани в регистъра на
корабите обстоятелства, се ползват с материална доказателствена сила, която не
е опровергана в настоящото производство. Въз основа на вписванията в корабния
регистър, се установява, че условието за заличаване на вписаните по отношение на
кораба тежести се е сбъднало най-късно към 27.11.2014 г., когато е издадено
удостоверение за липсата на тежести, съответно срокът за сключване на
окончателния договор е изтекъл на 04.12.2014 г. - присъствен ден и на 05.12.2014 г. ответното
дружество е изпаднало в забава, без да е било необходимо осъществяването на
допълнителен факт. Това означава, че с простото изтичане на срока, е налице
неизпълнение на задължението на продавача да сключи окончателен договор, като
доказателства това задължение да е изпълнено, не са ангажирани, включително фактът
на неизпълнението не се оспорва. Това неизпълнение е породило и потестативното
право на „О.Б.“ ЕООД да развали сключения предварителен договор.
Възражението
на ответника неизпълненото задължение, респ. правото на разваляне да са погасени
по давност, е неоснователно.
Задължението
на продавача, възникнало от сключения предварителен договор е срочно, като
изискуемостта му настъпва с изтичане на 1-седмичен срок от сбъдване на
уговореното условие. Това означава, че по силата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността
за погасяване на съответстващото му право на вземане на ищеца, започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо – 04.12.2014 г.. Общата давност
по отношение на това вземане не е изтекла и неизпълнението му съставлява факт, годен
да породи правото на разваляне.
Това
право също не е погасено по давност. Действително, разпоредбата на чл.87, ал.5 ЗЗД предвижда потестативното право да се
разваля договорът да се погасява с общата петгодишна давност, но давността тече
от възникване на правото, по аргумент от чл.114 ЗЗД, а не от сключване на
предварителния договор, както неоснователно ответникът твърди. Погасителната
давност е санкция за бездействащия кредитор и няма никакво основание да бъде
приложена по отношение на невъзникнали права. Потестативното право е вторично,
защото се поражда от неизпълнение на договорно задължение, но давността за него
е напълно самостоятелна от тази, приложима за неизпълненото договорно
задължение. В случая неизпълнението е породило правото на разваляне на 05.12.2014
г. и от този момент към момента на извънсъдебното му упражняване обективно не
са изтекли 5 години.
Правото
на разваляне е валидно упражнено с връчената на 04.09.2015 г. нотариална покана,
с която едностранното изявление на неудовлетворения кредитор е достигнало до
длъжника по сделката. Кредиторът „О.Б.“ ЕООД не е предоставил допълнителен срок
за изпълнение на задължението на продавача по договора, тъй като това изпълнение
е било вече обективно невъзможно – чл.87, ал. 2, предл.1 ЗЗД. Окончателен
договор за продажба може да бъде сключен само при съществуващ негов предмет - право
на собственост върху кораб „Г.*“, а към отправяне на изявлението за разваляне
това право вече е прекратено с унищожаването на вещта, в резултат на нарязването
на кораба за скрап по договор, сключен с „К.Б.“ ЕООД. Действително, към кой
конкретен момент вещта обективно е престанала да съществува не е установено, но
към 08.01.2015 г., когато корабът е отписан от корабния регистър, унищожаването
на кораба е било осъществено. Затова изпълнението на задължението на продавача
да сключи окончателен договор към отправяне на поканата е било невъзможно,
съответно – предоставянето на допълнителен срок за изпълнение – ненужно.
С достигане
на едностранното волеизявление на „О.Б.“ ЕООД до адресата „Г.“ АД,
предварителния договор за продажба е развален с обратно действие (чл.88, ал.1 ЗЗД), което означава че е отпаднало основанието, на което е престирана сумата
230000 лева и за купувача е възникнало правото да иска връщането й, съгласно
чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, по който текст следва да се квалифицира предявената
претенция, съответно възраженията на ищеца срещу дадената от съда правна
квалификация са неоснователни. В този смисъл решение № 231 от 13.02.2013 г. по
т. д. № 1268/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 441 от 22.11.2013 г. по
гр. д. № 1614/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 85 от 24.07.2015 г. по
гр. д. № 1207/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, всички постановени по реда на
чл.290 ГПК и представляващи задължителна практика за съдилищата. С отпадане на
правното основание за получаване на сумата – сключения предварителен
договор, в правната сфера на получилата
я страна, възниква задължение за връщането й, което не се оспорва, че не е
изпълнено от ответника.
Ето
защо, предявеният осъдителен иск за връщане на извършената пряка престация, е
основателен и доказан за пълния предявен размер от 230000 лева, която сума е
дължима заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба –
18.09.2015 г. до окончателното погасяване на вземането.
При извод за основателност на предявения иск,
съдът следва да разгледа релевираното при условията на евентуалност възражение
за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Съгласно
т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ НА ВС, при третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя
не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието, т.е. от разваляне на договора,
което, както се посочи е осъществено с достигане на едностранното изявление на
„О.Б.“ ЕООД до „Г.“ АД с връчената на 04.09.2015 г. нотариална покана. От този момент
до предявяването на исковата молба са изтекли по-малко от 2 седмици, поради
което и вземането на ищеца за връщане на цената няма как да е погасено по
давност.
С оглед изхода на спора, право на разноски за
производството се поражда за ищеца, който прави своевременно искане за
присъждането им и доказва извършени такива в общ размер от 21250 лева,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 9200 лева, 12000 лева –
адвокатско възнаграждение и 50 лева – такса за снабдяване с удостоверение от ИА
„Морска администрация“. Ответното дружество релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е основателно.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от
9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г., като в чл.7, ал.2, т.4 от
същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
по дела с определен материален интерес над 10000 лева, да е 830 лева + 3% върху
разликата над 10000 лева. В конкретния случай, материалният интерес е 230000
лева и определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 7430
лева без ДДС или 7596 лева с ДДС. Делото не се отличава с правна или фактическа
сложност, ето защо заплатено възнаграждение в размер на 12000 лева, е неадекватно
на осъществената правна защита и същото подлежи на намаляване до установения
минимален размер от 7596 лева. Затова в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски в общ размер от 16846 лева в приложение на чл.78, ал.1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Г.“ АД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано
от М.В., да заплати на „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище *** и адрес на
управление:***, представлявано от Георги Димитров, на основание чл.55, ал.1,
предл. 3 вр. чл.87 ЗЗД, сумата 230000 (двеста и тридесет хиляди) лева, получена
на отпаднало правно основание – развален предварителен договор за продажба на
кораб „Г.*“, регистриран под №382, том V в регистъра на корабите на пристанище
Варна, сключен на 24.01.2008 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 16846
лева (шестнадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: