Решение по дело №3779/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1015
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 27 август 2019 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20184110103779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

        №.......

       гр.В.Търново, 22.07.2019г.

 

             В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ...., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3779 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Регресен иск с правно основание чл.410 ал. 1 т.1 от КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът ЗАД "**"със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.Вл. В. от РАК, излага твърдения в ИМ, че на 02.07.2018г. Ц.В.С. управлявал лек автомобил "БМВ" с рег№*, като се движел по републикански път Ш-303 в участъка между с.* и гр.*. Сочи, че на около 3 км след с.*, автомобилът преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което настъпило произшествие и били увредени предна и задна десни лети джанти. Твърди, че на 04.04.2018г. между ЗАД "**"и Ц.В.С. - собственик на увредения в описаното по-горе ПТП лек автомобил, бил сключен договор за застраховка "Каско" под формата на застрахователна полица № 4704180510000711. Сочи, че по подадено заявление в ЗАД "*"била образувана застрахователна преписка № /реф.*/, като след извършен оглед на лек автомобил "БМВ" с рег№*, било установено, че общият размер на причинените имуществени вреди бил 256,40лв. които ЗАД „*" изплатило на 18.07.2018г., чрез превод по банковата сметка на собственика. Твърди, че пътят, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, както и че собственикът на пътя, а именно ответната *, е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, които не само не са отстранили образувалото се препятствие, но и не са изпълнили задължението си за го сигнализират, ответната * не е изпълнила задължението си да осъществява дейностите по текущ ремонт на пътя, предвид което тя следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди. Навежда, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът - застраховател е встъпил в правата на застрахования по размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната * да му заплати сумата от 256,40лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил "БМВ" с рег№* при ПТП на 02.07.2018г., при движение по републикански път Ш-303 в участъка между с.* и гр.*, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на ИМ до нейното окончателно изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в молба от ищеца от 18.06.2019г..

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Вл. Велев, поддържа предявеният иск.

            Ответникът * със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез представителя си по пълномощие по чл.32 т.3 пр.2 от ГПК М. Р. депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Навежда, че на процесната дата 02.07.2018г. на посоченият участък от републикански път ІІІ-303 "Л. - Б. - П. - К.", при км.25+500 /на 3км. след с.* посока гр.*/ е нямало наличие на неравности по пътното платно, т.е. оспорва механизма на ПТП. Твърди, че в случая се касае за авария на ППС, причинена по повод неправилното му управление от водача, без наличие на причинна връзка с виновно поведение от страна на *. Релевира и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС, който не се е съобразил не само с пътните условия, но и с нормативно регламентирани задължения по чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, предвид което моли в условията на евентуалност съдът да намали исканото обезщетение с 1/2, поради съпричиняване на щетата от водача на лекия автомобил, по съображения, доразвити в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски, в т.ч. минимален размер ЮК възнаграждение.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства, в т.ч. и САвТЕ, безспорно се установи факта, който не е и спорен между страните, на настъпило на 02.07.2018г. ПТП на републикански път ІІІ-303 "*", при км. 25+500 /на около 3км. след с.* посока гр.*/, при което лек автомобил "БМВ" с рег.№*, собственост на свид.Ц.В.С., съгласно чиито свидетелски показания, управляван от Л.Г.Г., през тъмната част на денонощието и при липса на сигнализация за наличие на препятствия по платното за движение, на прав пътен участък, извън населено място, преминал през дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна и задна десни лети джанти на л.а. Видно от неоспореното писмено заключение на ВЛ по САвТЕ, възприето от съда като компетентно и обосновано,  пазарната стойност на имуществената вреда, вследствие настъпилите повреди по процесния л.а. "БМВ" с рег.№* към момента на ПТП е в размер на 257,90лв. Видно от СТЕ, настъпилите повреди по предна и дясна задна джанти на процесния л.а. са във възможна причинно - следствена връзка с механизма на ПТП. Видно от СТЕ, увреденият л.а. се е движил по прав пътен участък с видимост не по-малка от 100м. и на осветеност от автомобилни фарове. Видно от СТЕ, причините за настъпване на ПТП от експлоатационно - техническа гледна точка са: 1/неправилна преценка на пътната обстановка от водача на автомобила, който не се е движил със скорост, съобразно пътната обстановка и условия на движение; 2/в рамките на опасната зона за спиране - 76,6м. водачът има възможност да възприеме визуално наличие на препятствие върху платното за движение, но няма възможност от това разстояние да прецени реалните размери на препятствието; 3/липса на сигнализация и обезопасителни съоръжения, които да провокират във водача адекватни решения и действия. Видно от СТЕ,  при движение на увредения л.а. в района на ПТП с максимално разрешената скорост за пътния участък от 90 км./ч., в условия на прав пътен участък, осветеност от автомобилни фарове и опасна зона за спиране - 76,6м., водачът на л.а. е имал възможност и време своевременно да възприеме визуално препятствието върху платното за движение и преустанови движението на л.а. преди да навлезе в него при движение на дълги светлини на автомобилните фарове, като не е имал възможност да прецени размерите на препятствието по вертикала и хоризонтала. Видно от СТЕ, при движение на л.а. в района на ПТП с максимално разрешената скорост за пътния участък от 90 км./ч., при включени фарове на къси светлини, водачът на л.а. няма възможност да преустанови движението преди препятствието предвид на това, че опасната зона за спиране /ОЗ/ е по-голяма от разстоянието на осветеност от автомобилните фарове на къси светлини. Видно от СТЕ, предвид не пълното изясняване на пътната обстановка, относно размерите по хоризонтала и месторазположението на препятствието върху платното за движение, както и наличие на насрещно движещо се друго ППС, САвТЕ не може да даде категорично заключение относно възможностите от заобикаляне на препятствието. От свидетелските показания на собственика на увредения л.а. Цв. С., потвърдил фактите, посочени в подписана от него Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско Стандарт", се установи, че при попадане в огромна дупка, която била в дясната страна на пътя, до банкета в края на тяхното платно, собственият му увреден л.а. е управляван от Л.Г.Г., при което се сцепили предна и задна десни джанти, в тъмната част на денонощието, по сух път, за което не е сигурен, не си спомня дали е имало насрещно движещ се л.а., не е имало притискане от друг л.а., "не видяхме дупката и попаднахме в нея", мисли, че ПТП е в район след завой, но не е сигурен, водачът не е възприел дупката, нямало е сигнализация за наличие на дупка на пътя.

По делото е разпитан и водения от ответната страна втори свидетел - Иван И., на длъжност "гл. специалист" в ответната *, ОПУ *, РПС гр.*, отговарящ за процесния републикански път ІІІ-303 в участъка между с.* и гр.*, от км.25+500 до км.26+500, в който е реализирано процесното ПТП, който установи, че към дата 11.06.2018г. в този участък е имало две големи дупки, които на същата дата 11.06.2018г. били тампонирани, с години държат така, след която дата нямало такава дупка, която да причини такава щета. Свидетелят И. установи, че участъкът в района на процесното ПТП е прав, че дупките били разположени от с.* към гр.* от дясната лента, близо до ръба на настилката, можело да се избегнат, но зависи, при шофиране с нужното внимание можело да се забележат. Свидетелят И. потвърди, че е изготвил и подписал представения с писмения отговор Доклад от 03.10.2018г. По делото са приети като писмени доказателства 2бр.Декларации, подписани от свид.Цв.С. и от заличения като свидетел Л. Г. Г. за настъпване на застрахователно събитие, установяващи посочения по-горе механизъм на ПТП, при управление на увредения л.а. от Л.Г., съобразно свидетелските показания на Цв. С..

На 04.04.2018г. между ищцовото ЗАД "**"и собственика на увредения в процесното ПТП л.а. "БМВ" с рег.№* Ц.В.С. е сключен договор за застраховка "Каско" под формата на застрахователна полица №*със срок на валидност от 00,00ч. на 05.04.2018г. до 00,00ч. на 05.04.2019г., като процесното ПТП е настъпило в срока на действие на застрахователната полица. По подадено заявление в ЗАД "*"била образувана застрахователна преписка  */реф.*, по която, съобразно Опис на претенцията, на собственика на увредения при процесното ПТП л.а."БМВ" с рег.№*, било изплатено на 18.07.2018г. с преводно нареждане за кредитен превод застрахователно обезщетение в размер на исковата сума от 256,40лв.

С регресна покана изх.№*/25.09.2018г. по щета №* ищцовото ЗАД поканило ответната *, чрез ОПУ В.Т., връчена му на 28.09.2018г., да му възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което не е платено до датата на предявяване на ИМ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Регресният иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ вр. чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.

Доколкото процесното ПТП е реализирано при действието на действащият КЗ, в сила от 01.01.2016г., искът намира правното си основание в  нормата на чл.410 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, като уважаването му е свързано с установяване кумулативната наличност на следните предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото застраховано лице и застрахователното дружество /ищец/; заплащане на обезщетението от застрахователя на увреденото лице; предпоставките по чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника, а именно настъпването на вреди в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, за които отговаря ответната * като възложител на работа в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, във връзка с неизпълнение на нормативните й задължения по чл.30 ал.1 от ЗП, чл.167 ал.1 от ЗДвП и чл.48 т.1 б."а" от ППЗП за осъществяване дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.

В процесният случай безспорно по делото се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка "Каско" между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения л.а. "БМВ" с рег.№*, възникнало от сключен между тях застрахователен договор под формата на застрахователна полица №4704180510000711. Безспорно след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и САвТЕ, се установи, че в рамките на срока на действие на застрахователния договор по сключената застраховка "Каско" на 02.07.2018г. е реализирано процесното застрахователно събитие - ПТП по описаният по-горе механизъм, който се установява, вкл. и от САвТЕ, при което собственият на застрахованото лице и свидетел по делото Цв. С. л.а. "БМВ" с рег.№*, управляван, съгласно показанията му, от Л.Г.Г., при движение по републикански път ІІІ-303, при км.25+500 /на три км. след с.* - след "*"/, на прав пътен участък, в тъмната част от денонощието, при осветеност от автомобилни фарове и в участък извън населено място, попада с предно и задно десни колела в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно,  находяща се в дясната страна на пътя, до банкета в края на платното му за движение, в пряка причинно - следствена връзка с което по л.а. настъпва имуществена вреда - увредени /сцепени/ предна и задна десни лети джанти, с пазарна стойност на вредата към датата на увреждането, съгласно САвТЕ, в размер на 257,90лв., надхвърлящ исковия размер на претендираната главница от 256,40лв. По делото не е спорен между страните факта на реализирано процесно застрахователно събитие на републикански път извън границите на урбанизираните територии, за дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на който, съгласно чл.30 ал.1 от ЗП и чл.48 т.1 б."а" от ППЗП, отговаря ответната * като ЮЛ, стопанисващо републиканските пътища. Описаният по -горе механизъм на настъпване на застрахователното събитие се установява безспорно от събраните писмени / 2бр. Декларации за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско Стандарт"/, гласни доказателства чрез показанията на застрахованото лице, пряк очевидец на ПТП - свид.Цв. С., както и от писменото заключение на ВЛ по САвТЕ. В разрез със събраните по делото доказателства е ответното твърдение за отрицателен факт, че на процесната дата на ПТП на републикански път ІІІ-303, при км.25+500 е нямало наличие на неравности на пътното платно, което се опровергава и от факта на настъпило процесно застрахователно събитие, именно по установения механизъм - попадане на увредения при ПТП л.а. в необозначена и несигнализирана неравност /огромна дупка, според показания на свид. Цв.С./ на пътното платно. Във връзка с ответното възражение за липса към датата на ПТП на неравности на процесния участък /мястото на ПТП/ на републикански път ІІІ-3003, при км.25+500, съдът прецени и показанията на свидетеля И., че наличните две големи дупки в този участък били тампонирани на дата 11.06.2018г., предхождаща датата на ПТП 02.07.2018г., но с оглед все пак отдалечеността на застрахователното събитие от датата на тампонирането и факта на настъпило застрахователно събитие, както и САвтЕ, че на процесния път по сателитната програма "Гугъл Мапс" все още се виждат дупки и тампонирани такива, ответното твърдение за липса на неравности на пътното платно към датата на ПТП е опровергано.

На основание чл.30 ал.1 от ЗП ответната * осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, респ., съгласно чл.48 т.1 б."а" от ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии, е задължение на ответната Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно §1 т.14 от ДР на ЗП "поддържането на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от *, което управление, съгласно ал.2 т.3 на чл.19 от ЗП включва организирането, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Нормата на чл.10 ал.2 от "Наредба №РД-02-20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата" дефинира "текущият ремонт на пътищата" като включващ работите, свързани с отстраняването на локални повреди, вследствие нормалната експлоатация на пътя и на повреди по пътната настилка, пътните съоръжения и принадлежности, с които не се променят конструкцията и техническите характеристики на платното за движение, респ. чл.10 ал.3 т.8 от същата Наредба визира, че текущото поддържане и текущият ремонт на пътищата включват основни видове дейности, сред които и почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки, пукнатини, обрушени ръбове и др. Не на последно място, нормата на чл.167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътя, в случая ответната *, за републиканските пътища, на какъвто републикански път е реализирано процесното  ПТП, да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

 В процесният случай безспорно се установи, че причинената при процесното ПТП на увредения л.а. имуществена вреда е вследствие от попадането му в препятствие /дупка/ по пътното платно - републикански път извън границите на урбанизираните територии, която е необезопасена и несигнализирана, предвид което е налице неизпълнение на законовите задължения на ответната * като възложител на работа по чл.30 ал.1 от ЗП  и чл.48 т.1 б."а" от ППЗП за поддържане на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии в изправно състояние, както и е налице неизпълнение на законовото й задължение като стопанин на републикански път по чл.167 ал.1 от ЗДвП да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок, предвид което и на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД ответната * е отговорна за настъпването на имуществената вреда на увредения л.а. при процесното ПТП, вследствие попадане в неравност /дупка/ по неподдържан републикански път, извън населено място.

На основание чл.410 ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, собственик на увредения л.а., ищецът - застраховател встъпва с правата на застрахования срещу причинителя на имуществената вреда, в случая ответната *, до размера на платеното обезщетение в исковия размер от 256,40лв. и обичайните разноски, направени за неговото определяне, предвид което предявеният регресен иск по чл.410 ал.1 т.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД се явява доказан по основание и в исковия размер от 256,40лв., при пазарна стойност на имуществената вреда от 257,90лв., доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум.

Основателността на предявеният регресен иск предполага произнасяне от съда по евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения л.а., поради неспазване на нормативно регламентираните му задължения по чл.20 ал.2 от ЗДВП, което съдът, съобразно посочените причини за настъпване на ПТП в т.5.2 от писменото заключение на ВЛ по САвТЕ и заявеното от ВЛ по САВтЕ в СЗ, че евентуална причина за ПТП първо има водача на увредения л.а., който би следвало да управлява л.а. с такава скорост на движение, че в рамките на осветеността от фаровете - къси или дълги, да прецени дали има възможност да спре преди препятствието, счита за доказано. Избраната от водача на МПС скорост на движение освен разрешена, следва да е и съобразена по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП вменява задължение на водачите на ППС при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост на спрат, когато възникне опасност за движението. В случая, с оглед установените от САвТЕ причини за ПТП от експлоатационно - техническа гледна точка, посочени в т.5.2 от писменото заключение на ВЛ, съгласно които, освен липса на предупредителна сигнализация и обезопасителни съоръжения, които да провокират във водача адекватни решения и действия, сочещи неизпълнени нормативни задължения на ответната *, в частност по чл.167 ал.1 от ЗДВП, такава причина е и неправилна преценка на пътната обстановка от водача на увредения л.а., който не се е движил със скорост, съобразно пътната обстановка и условия на движение, сочещо на нарушение на нормативните му задължения по чл.20 ал.2 от ЗДвП, или иначе казано, на несъобразяване на избраната от него скорост за движение с изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП, е налице съпричиняване на вредоносния резултат между ответника и водача на увредения при ПТП лек автомобил. ПТП е реализирано в тъмната част на денонощието, като съгласно чл.70 ал.1 от ЗДвП, при движение през нощта и при намалена видимост, МПС и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с рег.№. В случая липсват данни при движението си увреденият л.а. дали е бил с включени къси или дълги светлини, при доказаност от свидетелските показания на С., че дупки има навсякъде и че водачът на увредения л.а. Л.Г. не е възприел дупката и е попаднал в нея. С оглед САвТЕ, и в двата случая - и при движение на дълги или къси светлини наличието на препятствие /дупка/ на пътното платно е предвидимо за водача на увредения л.а. в рамките на ОЗ за спиране от 76,6м., който при движение на дълги светлини има възможност да възприеме визуално препятствието своевременно и да преустанови движението на л.а. преди него, т.к. ОЗ /90 км./ч./ = 76,6м. е по-малка от разстоянието на видимост на дълги светлини, без да може да прецени препятствието по размери в хоризонтална и вертикална равнина, съответно при движение с включени къси светлини, водачът на увредения л.а. няма възможност да преустанови движението преди препятствието, предвид на това, че ОЗ за спиране от 76,6м., която зависи от избраната от водача на л.а. скорост на движение, е по-голяма от осветеността от фаровете на къси светлини - 50м., следователно водачът на увредения л.а, при условно прието движение с разрешената скорост за движение за пътния участък, при избиране скоростта на движението не се е съобразил със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние на спре пред всяко предвидимо препятствие, с което е нарушил нормативните си задължения по чл.20 ал.2 от ЗДвП и е допринесъл за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат. За пълнота съдът излага, че с оглед САвТЕ, недоказани по делото са възможности от заобикаляне на препятствието. ВЛ по САвТЕ е категорично, че в рамките на опасната зона за спиране - 76,6м. водачът на увредения л.а. има възможност да възприеме визуално наличие на препятствие върху платното за движение, т.е. препятствието е предвидимо, но няма възможност от това разстояние да прецени реалните размери на препятствието, предвид което съдът счита, че съобразно установените по делото факти и причини за настъпване на процесното застрахователно събитие, съпричиняването на вредоносния резултат от водача на увредения л.а. възлиза на 40% от причинената имуществена вреда, която е в исковия размер от 256,40лв., доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, предвид което предявеният регресен иск следва да бъде частично уважен в размер на сумата от 153,84лв., явяваща се разлика между размера на вредата и паричния еввивалент на отчетеното съпричиняване, като основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 10.12.2018г. до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 102,56лв. /40% от 256,40лв.  е равно на 102,56лв./ до пълния предявен размер от 256,40лв., като неоснователен и недоказан.

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за направени по делото съдебни разноски, съгласно представен списък /от които 50лв. вн.ДТ, 25лв. усвоени разноски за 1 свидетел, 170лв. за ВЛ по САвТЕ и 300лв. заплатено адв. възнаграждение/, съразмерно с уважената част от иска, в доказан размер от 327лв. Неусвоената сума от 25лв. от внесените разноски за заличения свидетел не следва да бъде присъдена като съдебни разноски, предвид възможността за връщането й по молба на ищеца.

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски /от които 170лв. за ВЛ по САвтЕ и ЮК възнаграждение, определено от съда в минимален размер на 100лв. на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 108лв.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА * със седалище и адрес на управление **, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "**"АД със седалище и адрес на управление ** , с ЕИК *, сума в размер на 153,84лв. /сто петдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за причинени имуществени вреди на лек автомобил "БМВ" с рег.№* при ПТП на 02.07.2018г., при движение по републикански път ІІІ-303 в участъка между с.* и гр.*, на около 3км. след с.*, по застрахователна преписка №* /реф.№* по описа на ЗАД "*", на основание застрахователна полица №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 10.12.2018г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД "**"АД със седалище гр.* против * със седалище гр.* регресен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.49 ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД, за разликата от 102,56лв. над уважения до пълния предявен размер от 256,40лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА * със седалище гр.*, **, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "**"АД със седалище и адрес на управление **, с ЕИК *, сума в размер на 327лв. /триста двадесет и седем лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД "**"АД със седалище и адрес на управление **, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на * със седалище гр.*, **, с ЕИК *, сума в размер на 108 лв. /сто и осем лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………