Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 18
октомври 2011 г., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив – сградата на съда, в
открито съдебно заседание в състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ : полковник СТОЙКО ДРАГАНОВ СПАСОВ
при съдебен
секретар Ася Иванова и с участието на прокурора от Пловдивската Военно-окръжна
прокуратура полк. Емил Ангелов, разгледа АНД № 429 / 2011 г., по описа на съда,
против *** Е.Д.Р. от военно формирование *** - ***, предаден на съд по чл. 380,
ал. 1, алт. 2 от НК.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства
по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемия *** /***/ Е.Р. е
постъпил на кадрова военна служба в БА на 02.11.2009 г. Завършил *** образование
с успех 3,51. Във военно звание „***” е от 02.11.2009 г. На заеманата длъжност
„*** – ***”
е назначен със заповед № 510 от 02.11.2009 г. на командир на в.ф. ***– ***. Няма разрешение за достъп до
класифицирана информация. Няма участие в мисии извън страната /л.30 д.п./. По
време на службата си, не се проявявал като съвестен и изпълнителен
военнослужещ. Имал незадоволителна подготовка по видовете дисциплини. Не
участвал активно в учебния процес. Личната му дисциплина била на задоволително
ниво. Не умеел да комуникира със своите командири и със своите колеги /л.29
д.п./. Не бил поощряван. Бил наказван по
дисциплинарен ред четири пъти със „строго мъмрене” /л.29 д.п./. Със заповед №
122 от 28.03.2011 г. на Командира на в.ф. ***– ***, бил дисциплинарно уволнен. Не
бил съден и осъждан за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК /л.51 д.п./.
По време на службата си, извършил следното :
На
15.03.2011 г. към 07:00 часа, обвиняемият *** Р. се обадил по мобилния си
телефон на взводния си командир св. *** Д. Д. и го уведомил, че не се чувствал
добре, тъй като го болял стомаха и поискал да го пусне 2 дни неплатен отпуск. ***
Д. му обяснил, че ако има здравословен проблем, следва да му бъде издаден
болничен лист, иначе той не можел да го пусне в неплатен отпуск. Обвиняемият казал
на взводния си, че предната седмица бил в болнични и не искал да ползва отново
болнични. *** Д. от своя страна му разяснил, че безпричинното неявяване на
работа е наказуемо деяние.
На 15.03.2011 г., към 07:50 часа
на сутрешния развод, св. *** Д. констатирал, че обвиняемият отсъства от строя.
Веднага докладвал на ротния си командир св. *** Н.Ц., който от своя страна
докладвал в докладната книга на в. ф. ***– ***, че *** Р., на 15.03.2011 г. не
се е явил на работа. До края на работния ден – 17:00 часа обвиняемият не се
явил във военното формирование.
На 16.03.2011 г., към 07:50 часа,
св. *** Д. констатирал, че обвиняемият отново отсъства от строя. Веднага
докладвал на ротния си командир *** Ц., който от своя страна отново докладвал в
докладната книга на в. ф. ***– ***, че *** Р. на 16.03.2011 г. не се е явил на
работа. След края на сутрешния развод, *** Д. се опитал да се свърже по
телефона с *** Р., но не успял, тъй като телефона на последния бил изключен. До
края на работния ден – 17:00 часа обвиняемият не се явил във военното
формирование.
На 17.03.2011 г., към 07:50 часа ***
Д. отново констатирал, че обвиняемият отсъства от строя. Веднага докладвал на ротния
си командир *** Ц., който от своя страна
отново докладвал в докладната книга на в.ф. ***– ***, че *** Р. на 17.03.2011 г. не
се е явил на работа. Към 13:00 часа, на 17.03.2011 г. *** Д. се свързал по
телефона с обвиняемия и го попитал къде е и защо не се явява на работа. Обвиняемият му отговорил, че на 16.03.2011 г.
отишъл в С. да закара баба си на операция и на 18.03.2011 г. щял да се яви на
работа. До края на работния ден – 17:00
часа, обвиняемият не се явил във военното формирование.
На 18.03.2011 г. *** Р. се явил на сутрешния
развод във в.ф. ***– ***.
По този
начин, с действията си *** Е. Д. Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 380,
ал. 1, алт.2 от НК, тъй като без
разрешение напуснал мястото на службата си – в.ф. ***– *** за срок от 1 до 3
денонощия, в три последователни дни, а именно за времето от 08:00 часа на
15.03.2011 г. до 17:00 часа на 17.03.2011 г.
Горното,
по безспорен начин се установява от направените от *** Р. самопризнания по
време на досъдебното производство и съдебното следствие, от показанията на свидетелите ***
Ц., *** Д., *** Т., *** К., както и от писмените материали – рапорт от *** Ц. от
17.03.2011 г. до Командир в.ф. *** – ***, служебна характеристика на *** Р.,
кадрова справка на *** Р., служебен картон на *** Р., заповеди с №№
99/15.03.2011 г., 101/16.03.2011 г. и 102/17.03.2011 г. на Командира на в.ф. ***–
***, писмо рег. № 3-202/26.04.2011 г. на Командир на в.ф. ***– ***, справка
съдимост за *** Р., разпределение на времето във в.ф. ***– ***.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание.
МОТИВИ : нежелание да носи военната служба
Спор по
фактическата обстановка и правна квалификация няма.
В съдебно заседание, прокурорът е на становище, че установената по време на съдебното следствие, фактическа обстановка е идентична, с тази посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изтъква чистото му съдебно минало, самопризнанията, критичното отношение към извършеното, младата му възраст, недоброто финансово състояние, недобрите му характеристични данни като военнослужещ и обстоятелството, че същия е уволнен от военна служба и по този начин е лишен от възможността да върши подобен род престъпления. Предвид тези обстоятелства, прокурорът иска от съда спрямо *** Р., след като бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание към минималния размер.
В съдебно заседание обвиняемия *** Р. се признава за виновен и съжалява за извършеното. Дава обяснения. Солидарен е със становището на прокурора. Моли съда за минимално наказание.
Съдът, като се съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия *** Р. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание – глоба. За извършеното от обвиняемия престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.380, ал.1 алт.2 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Същия е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма раздел четвърти от НК. Няма причинени от престъплението имуществени вреди и деецът не е бил в пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
При определяне размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на обвиняемия, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, критичното отношение към извършеното, неговата младост, че стореното е изолиран случай в неговия живот, че е уволнен от военна служба и по този начин е лишен от възможността да върши подобен род престъпления, и след като се съобрази с финансовото му състояние – теглен заем, недобрите характеристични данни и наложените му дисциплинарни наказания, му определя административно наказание глоба към минималния размер при наличие на многобройни, а именно 1000 /хиляда / лева.
Предвид горното и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.78а от НК
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия *** Е.Д.Р.,
от военно формирование *** – ***, *** , роден на *** ***, живущ ***, *** гражданин,
*** образование, ***, с ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че :
Без разрешение напуснал мястото на службата си – военно формирование ***– ***, за срок от едно до три денонощия, в три последователни дни, а именно за времето от 08:00 часа на 15.03.2011 г. до 17:00 часа на 17.03.2011 г., поради което и на основание чл.380, ал.1, алт.2 от НК и чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес пред ВоАпС – София.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :