РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500770 по описа за 2023 година
Производството е по чл.317 във вр. с чл.310 сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №39 от 30.01.2023г. на ПРС, четвърти гр.с.,
постановено по гр.д.№2189/2022г., в частта с която се осъжда К. Д. М.
ЕГН-********** да заплаща на А. К. М. ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на 200/двеста/лв, считано от предявяване на иска - 31,10,2022г до
настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
плащане. С постановеният съдебен акт в полза на адв М. А. П. вписана в АК
Пловдив с адрес гр ***, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв
Жалбоподателят К. Д. М. ЕГН-**********, чрез процесуалния му
представител адв.Л. П. обжалва решението на първоинстанционния съд, в
посочената част като незаконосъобразно, постановено при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли решението на първата инстанция, в обжалваната
1
част да бъде отменено и постановено ново, с което да се отхвърли
предявения иск. Не се претендират разноски.
Въззиваемата А. К. М. ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв.М. П. оспорва жалбата и наведените с нея доводи, моли
да се потвърди решението на първата инстанция, в обжалваната част като
правилно и законосъобразно, кореспондиращо със събрания по делото
доказателствен материал. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата по реда на
чл.38 ЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по
същество..
Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за присъждане
на издръжка в размер на 200.00лв, като е приел, че доколкото ответникът
полага труд и реализира доходи в размер на ***лв, подпомаган е финансово
от майката на неговата съпруга, притежава недвижими имоти в с ***, от
които би могъл да реализира доходи, то последният може да дава издръжка
в размер на 200лв без особено затруднение на пълнолетната му дъщеря..
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ответникът –
настоящ жалбоподател, който навежда твърдения, че неправилно са
преценени събраните по делото доказателства, поради което и съдът е
направил погрешни правни изводи, че даването на издръжка на
пълнолетната му дъщеря не би съставлявало особено затруднение за
финансовите му възможности. В тази връзка навежда твърдения, че
неправилно съдът е приел, че с доход от 1200лв месечно би могъл да
изхранва двете си непълнолетни деца, себе си и съпругата му. Твърди, че
трудовия му доход, го поставя в изключително затруднение да издържа освен
четиричленното си семейство и пълнолетната си дъщеря. Моли въззивната
инстанция да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти. / В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г.
на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.
Настоящият съдебен състав постановява съдебният си акт на база събраните
пред първата инстанция доказателства, като след преценката им, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е баща на търсещата
издръжка А. К. М. , родена на ***г, която към момента на подаване на
исковата молба е навършила пълнолетие. Ищцата е записана за учебната
2022/2023г като студентка редовно обучение в специалност „***“ в ***.
Търсещата издръжка твърди, че като студент редовна форма на обучение ,
има разходи свързани, както със заплащане на учебници и учебни
помагала в размер на 200лв и семестриална такса от 500лв, така и
ежедневни разходи свързани с транспорт *** – Пловдив и обратно, дневни
за храна, облекло. Всички тези разходи, А. твърди че не би могла сама
да покрие, тъй като не работи и няма имущество, от което да реализира
доходи. Действително през лятото ищцата е започнала работа, но не е успяла
да съчетае работата с учението си в университета, поради което към
настоящият момент А. не работи и не получава доходи, от които би могла да
се издържа. За нейната издръжка се грижи изцяло майка и. Твърдените от
ищцата обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства и от свидетелските показания на Г. И. З. / майка на ищцата/.
По отношение на задълженото лице безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, че ответникът е сключил гражданки брак
през 2014г с Ж. Г. М.. От брака има родени две непълнолетни деца - Д. К. М.
родена на ***г и Б. К. М. роден на ***г. К. Д. М. работи в *** АД, считано
от 31.08.2022г на длъжност „***“ с брутно трудово възнаграждение в
3
размер на ***лв. Съпругата му работи на длъжност младши специалист
работа с клиенти в *** ЕАД, с трудово възнаграждение в размер на 1072лв.
По силата на сключени на 28,06,2022г и 02,03,2022г между *** ЕАД договори
за кредит, на ответника са предоставени кредит в размер на 2000лв и 1600лв,
усвоявани чрез кредитна карта. На 04,03,2020г между *** ЕАД, кредитор и
Ж. М. М. – кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за
сумата от 10 000лв, която последната се е задължила да върне, съгласно
погасителен план на равни месечни вноски в размер на 127лв. Детето Д. К. М.
за учебната 2022/2023г е ученичка редовна форма на обучение във втори клас
в СУ „***“ гр ***. Ответникът има собствено жилище в гр ***, в което
живее със семейството си. Притежава и ½ ид ч от ПИ с КИ 72789,502,141 по
КК на с. *** общ. ***, ведно с ½ ид ч от построената в имота сграда
При тези данни по делото Пловдивският окръжен съд направи
следните правни изводи: Доколкото ищцата е пълнолетна, правото и
на издръжка не е безусловно. Издръжка от родителя на навършилото
пълнолетие дете се дължи, само ако търсещият издръжка учи във
висше учебно заведение и не може да се издържа от доходите си или
от използване на имуществото си, и в случай, че издръжката не
съставлява особено затруднение за родителя. В конкретният случай
ищцата отговаря на поставените от законодателя условия - да учи
редовно във висше учебно заведение и да не може да се издържа от
имуществото си или доходите си.
Спорът се свежда до това дали е налице втората кумулативно
предвидена от законодателя предпоставка, а именно: издръжката да не
съставлява особено затруднение за родителя. Родителят дължи издръжка по
чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото
му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете,
което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на
имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, а в
конкретният случай родителят има такова към две малолетни деца, е
безусловно и с предимство пред това към пълнолетното, и следва да бъде
отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на
последното. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е
безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам.
Работоспособността на родителя, който е на 51 години и хипотетичната
4
възможност да реализира допълнителен доход от притежаваното недвижимо
имущество или с оглед на неговата квалификация, съгласно трайната
практика на ВКС не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава
издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. В конкретният
случай родителят получава брутно трудово възнаграждение от ***лв, с които
средства следва да покрие както собствената си издръжка, така и
издръжката на двете си малолетни лица, едното от които към настоящия
момонт е ученик във втори клас. При съвкупна преценка на доходите на
ответника, неговата квалификация, семейното му положение,
здравословното му състояние и имуществото му в с.***, от което няма данни
по делото последния да реализира допълнителни доходи, настоящият съдебен
състав приема, че обективно родителят няма остатъчни доходи над
собствената му издръжка и тази на двете му непълнолетни деца. Ето защо,
издръжката на пълнолетното дете, би съставлявало особено затруднение за
него по смисъла на чл. 144 от СК, което обстоятелство от своя страна
изключва дължимостта й.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни изводи, поради
което решението в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо
това претенцията отхвърлена.
Не се присъждат разноски на жалбоподателя, предвид изрично
изразеното становище, че не се претендират такива.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №39 от 30.01.2023г. на ПРС, четвърти гр.с.,
постановено по гр.д.№2189/2022г., в частта с която се осъжда К. Д. М.
ЕГН-********** да заплаща на А. К. М. ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на 200лв /двеста лева/, считано от предявяване на иска - 31,10,2022г
до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
плащане, както и в частта с която в полза на адв М. А. П. вписана в АК
5
Пловдив с адрес гр ***, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. К. М. ЕГН ********** против К. Д.
М. ЕГН-********** иск за заплащане на месечна издръжка в размер на
200/двеста/лв, считано от предявяване на иска - 31,10,2022г до настъпване на
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6