Решение по дело №868/2015 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      7                                    8.ІІ.2016 год.                      гр.Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен  съд , Наказателна колегия,

в публично заседание на двадесет и шести януари

през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                       

                                                                                           Председател :   СТРАТИМИР  ДИМИТРОВ

                                                 Съдебни заседатели :

                                                                                                   Членове : КОЛЬО ДИМИТРОВ

                                                                                                                      ФИЛИП ФИЛИПОВ

 

при секретаря В.К.

прокурора Делчо Лавчев

като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Внохд дело  № 868 по описа за 2015 год.,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 85 от 3.ХІІ.2015 год. по Нохд № 952/2015 год. РС– Хасково е признал  подс.К.Ж.С. *** за виновен в това, че на 3.VІ.2015 година в същия град без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 1,0345 грама, със съдржание на активно действуващ компонент тетрахидроканабинол 6,1 тегловни % на стойност 6.21 лв., като случаят е маловажен, поради което и на осн. чл.354а ал.5  вр. ал.3 т.1 предл.І и вр. чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на наказание „Глоба”  в размер на 500 лв. Постановил е отнемане в полза на държавата на наркотичното вещество, предмет на престъплението.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия- адв.В.Л. ***, който в законния срок я обжалва с алтернативни оплаквания- че събраните доказателства не установяват по категоричен начин авторството на деянието и вината на подсъдимия, тъй като доказателства в тази насока били единствено свидетелски показания на полицейски служители, както и че наложеното наказание, макар в рамките на предвиденото от закона, е явно несправедливо и несъответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите обстоятелства и целите по чл.36 от НК. Съответно отправя алтернативни искания- за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова- оправдателна, респ. за намаляване размера на наложеното наказание.

В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените по нея доводи и искане.

Прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково дава становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда- правилна, законосъобразна и обоснована досежно изводите на съда за виновност на подсъдимия, а наложеното наказание  намира адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Както по въззивната жалба, така и в с.з.пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.

Хасковски окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314 ал.1 от НПК , констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима.

По фактическата обстановка:

От първоинстанционния съд е била приета за установена фактическата обстановка, изложена и поддържана по обвинителния акт. Събраните на съдебното следствие пред същия съд доказателства са дали основание затова.

На 3.VІ.м.г. на група полицейски служителив състав- свидетелите А.Р., Г.Б., О.Б. и П.П., била вълзожена проверка на оперативна информация, че в района на кафе „Сион”, на ул.”Кюстенджа” в гр.Хасково се разпространяват наркотици. Във фокуса на вниманието им бил свид.Г.К., живущ ***, поради което свидетелите Р. и Б. застанали в близост до дома му, а свидетелите Б. и П. се намирали- малко по- далеч, на ул.”Дунав”. Свидетелите Р. и Б. възприели, че свид.К. влиза в двора, а след това и в къщата си заедно с още едно лице- подсъдимия. След кратък престой от около десетина минути двамата излезли, като свид.К. се отправил към кафе „Сион”, а подс.С. тръгнал по улицата, след което завил по ул.”Дунав”. Свидетелите Р. и Б. уведомили затова колегите си Б. и П., които последвали подсъдимия пешком на разстояние 15- 20 м след него. Полицаите решили да задържат подсъдимия, с цел да проверят дали държи ли у себе си наркотично вещество, което евентуално си е закупил от свид.К., но това да стане, когато последният се отдалечи на достатъчно разстояние от дома на К.. Поради това свидетелите Р. и Брисов със служебен автомобил заобиколили по обходен маршут, за да пресрещнат подсъдимия.

На пресечката на ул.”Дунав” с ул.”Тимок” свидетелите Р. и Б. спрели подсъдимия за проверка, легитимирали се и му заявили, че ще му бъде извършен полицейски обиск. Свид.Б. се намирал на около 15 м зад него, а свид.П. бил изостанал малко по- назад. В този момент подс.С. бръкнал с дясната си ръка в задния десен джоб на късите, дънкови панталони, с които бил облечен, извадил малко, хартиено топче и го пуснал на земята. Това било възприето непосредствено и лично от свидетелите Р., Б., а и Б., който междувременно наближил на 3- 4 м от спрелия на място подсъдим. Полицейските служители го запитали какво има в топчето, но той отрекъл да е негово. Полицаите докладвали за случилото се и на място била изпратена дежурна група, вкл. разследващ полицай, който извършил оглед, при който топчето било иззето. Установило се, че в него има полиетиленов плик, който пък съдържа три по- малки топчета от изсушена, зелена листна маса с характерен мирис на канабис.

Със заключение на назначена на ДП физико- химческа експертиза е било установено, че действително се отнася за марихуана /канабис, коноп/ с нетно тегло 1,0345 грама и съдържание на активен, наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол от 6,1 тегловни процента.

Свидетелите Р. и Б. се върнали обратно пред дома на сви.К., където малко по- късно извършили претърсване, но не открили наркотични вещества.

Гореописаната фактическа обстановка е била възприета от първоинстанционния съд като категорично установена и безспорно доказана напълно обосновано. Събраните доказателства са преки, убедителни, непротиворечиви и взаимно подкрепящи и допълващи се. Аргументът, че преките доказателства не следва да се кредитират безрезервно, тъй като са свидетелски показания на полицейски служители, е несъстоятелен. Само на това основание не може да се откаже кредитирането им с доверие. Предубеденост и заинтересованост не следва по подразбиране от факта на служебното положение на свидетелите. И при най- критична оценка и внимателен анализ на техните показания прави впечатление, че и тримата свидетели описват станалото по един и същи начин, вкл. по отношение на подробности и детайли, а

именно- че подсъдимият е бръкнал с дясната си ръка в заден, десен джоб на къси панталони, извадил от там хартиеното топче и го пуснал на земята. И тримата свидетели, които поддържат това, са били в непосредствена близост.

Ето защо въззивният съд на свой ред няма никакви колебания или съмнения досежно фактическата обстановка по делото. Оплакването по въззивната жалбба за необоснованост на присъдата на първинстанционния съд е поради това неоснователно, такова е и искането същата да се отмени, като се постанови нова- оправдателна.

Досежно правната квалификация на деянието на подсъдимия няма оплаквания по въззивната жалба, а няма и основания за такива. Правилно нищожното количество на наркотичното вещество/1,0345 грама/ е обосновало  извод за маловажност на случая и повдигане на обвинение по ал.5 на чл.354а от НК. Биха били налице основания за приложение на чл.78а от НК, ако подсъдимият не беше осъждан и то след настъпване на реабилитация по право за още едно, друго, предходно осъждане.

Тук е мястото да се обсъди доводът на защитата, че дори при безспорно доказана фактическа обстановка, би могло да се постанови оправдателна присъда чрез приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, като случаят се квалифицира като престъпление, което е малозначително, или такова, чиято степен на обществена опасност е явно незначителна. В тази насока са изложени подробни мотиви от първоинстанционния съд, които в по- голямата си част са правилни и законосъобразни, като все пак следва да се има предвид, че установяването в нормата на чл.354а ал.5 от НК на маловажен случай на държане на наркотично вещество не изключва автоматически приложението на чл.9 ал.2 от същия за това престъпление. Тъкмо обратното, нормата на чл.9 ал.2 от НК е приложима на общо основание, вкл. за престъплението по чл.354а ал.5 от НК и дори в настоящия случай би могла да намери приложение, стига обаче подсъдимият да не беше осъждан. Тъкмо в тази насока намира израз отчетната от първоинстанционния съд „десетилетна практика на надзорната инстанция”, съгласно която при преценка дали деянието, макар формално да осъществява признаците на предвидено от закона престъпление, поради своята малозначитеност не е обществено опасно, или обществената му опасност е явно незначителна, следва да се обсъждат в съвкупност не само всички елементи от състава на престъплението, но и всички други установени релевантни обстоятелства- напр. личността на дееца и нейната степен на обществена опасност.

Второто, алтернативно оплакване по възизвната жалба обаче следва да се прецени като основателно. Първоинстанционният съд е мотивирал, че наказанието следва да се определи при баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, съответно е наложил предвиденото наказание „глоба” в средния, установен от закона размер, който в случая е 500 лв. Въззивният съд счита, че от една страна наистина минималното количество на държаното наркотично вещество следва да намери адекватен израз в размера на наказанието, а от друга, личните характеристични данни на подсъдимия не чак толкова отрицателни, поради което размера на наказанието следва да се намали на 300 лв.

Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.         

Водим от горното и на основание  чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК,  съдът                        

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 85 от 3.ХІІ.2015 година по Нохд № 952/2015 год. по описа на РС– Хасково като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „ГЛОБА” от 500 лв. на 300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                                                 Членове: