Изготвени на 19.11.2014г.
МОТИВИ към
присъда №352/10.11.2014г., постановена по НОХД №3193/2014г. по описа на ВРС, тридесет и шести наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е обвинила :
Г.Б. П. в това, че за
периода 13.01.2012 г. до 01.06.2014 г. в гр. Варна, след
като е осъден с решение по гр. дело №8876/2011 г. на ВРС, 12-ти състав влязло в законна сила на
13.01.2012 г. да издържа свой низходящ - дъщеря си Б.Г.П., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител - С.Й.С., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски - 29 месечни вноски по 90 лв.,
на обща стойност
2610 лв.- престъпление по чл.183ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението в с.з. и счита, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен, но не следва да му се налага наказание, тъй
като спрямо същият следва да се приложи привилегията на чл.183ал.3 от НК, предвид
обстоятелството, че до постановяване на първоинстанционната
присъда е изпълнил задължението си, като е изплатил дължимата за инкриминирания
период издръжка на своята дъщеря.
Подсъдимият не отрича, че не е изпълнявал задължението си
за издръжка, но твърди, че е давал пари на ръка на майката на детето. Заявява,
че през този период е работил като монтажник на блиндирани врати, бил е
регистриран и на трудовата борса. Лично и чрез служебния защитник пледира да не
му се налага наказание, тъй като е изпълнил задължението си, за което са
представили доказателства.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Г.Б.П.
е роден
на ***г***, български гражданин, неженен, със средно
образование, работещ, осъждан
Подсъдимият
Г.Б.П. и свидетелката С.Й.С. живеели на съпружески начала от юли 2008г. до
28.01.2011г. По време на съжителството им се родило дете -дъщеря им Б.Г.П. с
ЕГН **********. След м. януари 2011
г. подсъдимият П. и свидетелката С. се разделили, поради
влошаване на техните отношения. Малолетната им дъщеря Б. останала да живее с
майка си, която и в настоящия момент се грижи за детето си. След раздялата
свидетелката С. завела гражданско дело пред PC- Варна срещу Г.Б.П. за плащане
на издръжка за малолетната Б. Пацовска. С решение
№3790/2012 г. по гр. д. 8876/2011г. на PC-Варна, 12-ти състав подсъдимия
П. бил осъден да изплаща месечна издръжка на детето си Б.Г.П. чрез нейната
майка и законен представител- свидетелката С. в размер на 90лв. П. следвало да
изплаща издръжката в гр. Варна, където живеели свидетелката С. и дъщеря й Б..
За времето от влизане в сила на съдебното решение- 13.01.2012г до 01.06.2014г. подс.
П. следвало да заплати 29 бр. месечни вноски по 90 лв. равняващи се на сумата
2610 лв. За посочения период подсъдимият съзнателно не е заплатил нито една
месечна вноска, като общият размер на неизплатените вноски е в размер на 2,610
лв.
В хода на съдебното производство
подсъдимият П. е представил доказателства- квитанция за пощенски запис, видно
от която той е заплатил дължимата по инкриминирания период издръжка за детето
си в размер на 2610лв. на 06.11.2014г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183
ал.1 от НК, в което е обвинен. Същият е осъден с решение по гр.д.№ 8876/2011г. на PC-Варна, 12-ти състав,
влязло в законна сила на 13.01.2012г. да издържа низходящия си-
детето си Б. и съзнателно не е изпълнил задължението си. Неизпълнението на
задължението е в размер на 29 месечни вноски. През процесния период / 13.01.2012 г. до 01.06.2014 г. / подс. П. е реализирал трудови
доходи, видно от неговите обяснения и показанията на св. С., макар да не е имал
регистриран трудов договор в ТД на НАП, но въпреки това през този период не е
заплащал дължимата издръжка, макар че е имал средства. Св. С. сочи, че след
влизане в сила на решението не е заплащал дължимата издръжка, а едва през
септември месец заплатил сумата от 100лв. и преди делото е платил цялата сума от 2610лв. Свидетелката заявява,
че през целия период подсъдимият е работил без трудов договор към фирма „Аквацентър”, където монтирал врати, а и живеел на квартира
и заплащал наем от 200лв. Заявява още, че подсъдимият е имал като движимо
имущество лек автомобил, тъй като ги е возил с тази кола. Подсъдимият не отрича
факта, че е работил през този период без трудов договор, като сочи, че към
настоящият момент има сключен такъв от 26.06.2014г., който е представен и
приложен към делото. Към депозирания отговор от П. на обвинителния акт, е
приложил и два пощенски записа за заплатени
40лв. на 31.03.2011г. и сумата от 40лв. на 27.07.2011г. Видно от
приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че подс. П. е
заплатил цялата дължима издръжка по обвинителния акт в размер на 2610лв. , с което е покрил задължението си за издръжка
по обвинителния акт. Независимо
от това обаче, подсъдимият следва да бъде признат за виновен, тъй като за
да е осъществен съставът на престъплението по чл.183ал.1 от НК е достатъчно
подсъдимият да не е заплатил две и повече ежемесечни вноски на датата на
падежа, както е в конкретния случай. Подсъдимият не е заплащал дължимата
издръжка за детето си в размер на 29 вноски, което е установено по несъмнен и
безспорен начин. Съдът намира, че с оглед установеното в хода на наказателното
производство същият е имал възможност и средства да заплаща дължимата издръжка
в размер на 90 лв. месечно, тъй като безспорно се доказа, че същият е работил и
е реализирал доходи през инкриминирания период, но не е сторил това.
При осъществяване на
деянието подсъдимият П. е действал с пряк умисъл- съзнавал е противоправността на своето деяние, имал е финансова
възможност да изпълнява задължението си /работел е през целия инкриминиран
период/, но въпреки това не е заплащал
дължимата издръжка за своето дете. Налице е верига от преки и косвени доказателства,
установяващи вината на подсъдимия- обясненията му, събраните писмени
доказателства., показанията на св.С.
Съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.183 ал.3 от НК, съгласно която деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата в първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия. Безспорно по делото бе
установено, че подсъдимият преди постановяване на присъдата е изпълнил
задължението си, спрямо същият не е била прилагана преди това разпоредбата на
чл.183ал.3 от НК и в резултат на неплащането на издръжка няма данни да са
настъпили вредни последици за пострадалия/ детето/. Ето защо, при условията на
чл.183ал.3 от НК, съдът намира, че подсъдимият
П. е осъществил състава на чл.183ал.1 от НК, поради което следва да бъде
признат за виновен в извършването на това престъпление, като на същия не следва
да се налага наказание за извършеното от него престъпление предвид това, че е
изпълнил задължението си.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: