Решение по дело №1602/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 220

гр.Пловдив, 21.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ:        СИЛВИЯ ЦАНКОВА                                                                      ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА 

 

при секретаря Камелия Спасова и прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от Председателя на състава  ВНОХД № 1602 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 191 от 09.07.2019 г. по НОХД № 7707/2018г., Районен съд-Пловдив, 23 н.с. е признал подсъдимия С.И.С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години, като го е оправдал в това да е извършил престъплението при условията на чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК в съучастие с И.С.Д.. Със същата присъда ПРС е признал за невинен и оправдал подс. И.С.Д. изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Произнесъл се е и по разноските по делото.

Срещу присъдата е депозиран протест, вкл. и мотивиран такъв от Районна прокуратура-Пловдив, в който се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда в оправдателната й част, като се постанови нова, с която да се осъдят подсъдимите изцяло по първоначално повдигнатите им обвинения.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив поддържа депозирания протест, отправяйки искане към съда да отмени първостепенната присъда в оправдателната й част, като признае двамата подсъдими за виновни и ги осъди по първоначално повдигнатите им обвинения.

Подсъдимите Д. и С. и техният защитник адв.У. излагат съображения относно правилност на постановената присъда и молят същата да бъде потвърдена, а депозираният срещу нея протест на държаното обвинение-да бъде оставен без уважение.

Пловдивският  окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните пред настоящата инстанция и аргументите в протеста на държавното обвинение и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на атакуване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.И.С. е роден на ***г***, обл.Пловдив. Той е българин, български гражданин е, има средно образование, не е женен, не е осъждан, работещ. Има ЕГН **********.

Подсъдимият И.С.Д. е роден на ***г***, обл.Пловдив. Той е българин, български гражданин е, има основно образование, не е женен, осъждан е, работещ. Има ЕГН **********.

Свидетелят В.К.живеел в гр. Пловдив, но притежавал семейна къща с двор в с. Б., обл. Пловдив, на ул.“***“ № ***, представляваща масивна двуетажна сграда с пристройка за лятна кухня до нея. К.използвал къщата заедно със съпругата си предимно през летния сезон, когато ходели ежеседмично за почивните дни, а през останалото време посещавали имота по-рядко. За да обезопаси имота си, свидетелят бил сключил договор с охранителна фирма ЧОФ “***“ СОТ гр.Р., като били монтирани съответните охранителни устройства, сигнализиращи при нарушаване неприкосновеността на имота собственика и охранителната фирма.

Къщата имала дворно пространство, в което се намирал навес с различни вещи, включително 1 бр. електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв., 1 бр. електрически кабел-трифазен 10 метра, 4х6 кв., както и помещение, ползвано като лятна кухня, обезопасено с врата от ПВЦ дограма със стъклопакет, в което се намирали и 1 бр. радиокасетофон и СД марка „***“, модел ****, с надпис „****“.

 Подсъдимите И.Д. и С.С.,***, поддържали приятелски отношения помежду си. На 29.12.2017г. те се събрали заедно със свидетелите И.П. и Р.К.в дома на С. и употребили известно количество алкохол. Към 22.30ч. свид. П. си тръгнал, а двамата подсъдими останали да си допият. Тогава С. предложил на Д. да отидат в къщата на свид.В. К., намираща се в с. Б., на посочения по-горе адрес, понеже знаел, че собствениците отсъстват от имота. Така двамата подсъдими напуснали дома на С. и се отправили към къщата на К. Когато стигнали там, подс. Д. отказал да участва в намисленото от С., тъй като осъзнал, че има наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение било отложено, а определеният от съда изпитателен срок не бил изтекъл. Поради това двамата се скарали, Д. си тръгнал, а подс. С. прескочил тухлената ограда и се озовал в двора на къщата. Оттам се отправил към навеса, след което счупил стъклопакета на вратата на лятната кухня, влязъл вътре и взел 1 бр. радиокасетофон и СД марка „***“, модел ***, с надпис „***“. При нарушаване целостта на стъклопакета на входната врата на лятната кухня от подс. С., който при това леко си порязал ръцете, се включила охранителната система на къщата и подсъдимият бързо излязъл отново в двора. Там събрал набързо кабели - 1бр. електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв. и 1бр. електрически кабел, трифазен 10 метра, 4х6 кв., които сложил в чувал и веднага напуснал мястото, като отнесъл всички вещи в дома си. Там С. прибрал касетофона, като запалил огън и изгорил изолацията на кабелите, за да предаде медното им съдържание в пункт за изкупуване на цветни метали.

На следващия ден подс. С. се обадил на свид. К., който бил негов съсед и имал лек автомобил. Помолил го да го откара  до  гр. Пловдив, където имал намерение да предаде откраднатите предната вечер кабели в пункт, но не обяснил на свид. К.за произхода на вещите, които носел със себе си. К.приел да откара подс.С. до желаното място, след което вторият изнесъл от къщата си един чувал с въпросните медни кабели и го поставил в багажника на автомобила. След това подс.С. се качил в автомобила, заедно с подс. Д. и тримата се отправили към гр. Пловдив, като първият направлявал К., който ги закарал в пункт за изкупуване на вторични суровини, намиращ се в кв. „***“. Там С. занесъл чувала с медните проводници в пункта, където ги претеглили и му заплатили сумата от 60 лева, след което тримата се върнали обратно в с. Б. От получената сума за продажбата на кабелите подс. С. дал 10 лева на свид. К.като заплащане за горивото, а останалите пари двамата с подс.Д. похарчили за себе си.

Междувременно, понеже при взломяването на входната врата на лятната кухня в имота на К.била задействана охранителната система, свидетелят получил съобщение на телефона си за влизането в имота и уведомил охранителната фирма. На място в с. Б., на ул.“***“ № ** бил изпратен свидетелят С. К., служител при ЧОФ „***“ СОТ ЕООД, който, след като пристигнал на мястото със служебния си автомобил, отключил външната врата на къщата и влязъл в двора, като започнал оглед на постройката. Така той установил, че е счупен стъклопакетът на входната врата на лятната кухня, но не видял други хора в имота. Свид. К.докладвал за установеното от него противозаконно проникване в имота на К.и изчакал на място пристигането на полицейските органи.

Бил извършен оглед на местопроизшествието, при който било установено счупването на стъклопакета, от който били иззети дактилоскопни следи.

Докато се извършвал огледа, на мястото пристигнал свид. К., който установил липсващите от имота му вещи, описани по-горе.

При извършената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза било установено, че иззетата с Протокол за оглед на местопроизшествие дактилоскопна следа №4 съвпада с ляв среден пръст на подс. С..

Впоследствие била проведена беседа от  полицейския служител свидетелят А. Р., пред когото С. признал за извършеното, уличавайки и подс. Д. във стореното, като последният не отрекъл това.

С Протокол за доброволно предаване от 08.01.2018г. подс. С. предал 1бр. радиокасетофон и СД марка „***“, модел ***, с надпис „***“, който бил взел от имота на свид.К. Впоследствие въпросната вещ  била върната на правоимащия К., за което била съставена разписка.

Въззивната инстанция принципно споделя изложената от първостепенния съд фактическа обстановка с изключение на две обстоятелства, които, макар да не представляват нови фактически положения по смисъла на чл.316 НПК, доколкото не касаят основния предмет на доказване, следва да бъдат изяснени. Така настоящият съдебен състав прие, че остатъкът от паричната сума, получена от продажбата на кабелите, подс.С. е задържал за себе си след заплащане горивото на свид.К. По делото липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на приетия от първостепенния съд факт, че въпросната сума била похарчена впоследствие от двамата подсъдими. Твърдения относно това обстоятелство не се навеждат и в обясненията на подс.С., а липсват и други доказателства в подкрепа на коментирания факт. На следващо място, липсва доказателствена подкрепа и относно възприетото от ПРС, че все пак подс. Д. тръгнал със С. и стигайки до къщата на свид.К., се отказал да участва в намисленото от неговия приятел. Доколкото в обясненията си подс.Д. посочва, че се отказал от участие в противоправното посегателство още в дома на С. и се прибрал, а това твърдение не се оборва и от втория, въззивният съд приема, че първият изобщо не е стигал до къщата на свид.К. 

  За да приеме за установена изложената фактическа обстановка, районният съд мотивирано и законосъобразно е ползвал депозираните по делото гласни доказателства, а именно обясненията на подсъдимите С.С. и И.Д., както и показанията на свидетелите В. К., А. Р., И.П., С.К., Р.К., депозирани в хода на съдебното производство, като в  случаите, в които се е наложило прочитане показания на свидетели от досъдебното производство досежно определени факти, коректно е възприето изложеното в първата процесуална фаза с оглед темпоралната близост до процесните събития. При постановяване на присъдата си ПРС е взел предвид и събраните и приети по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за оглед на ВД, протокол за доброволно предаване, разписка, справки съдимост, характеристични справки/, както и веществените доказателства и заключенията на дактилоскопната и стоковооценъчната експертизи.

В контекста на изложеното, категорично несподелима е тезата на държавното обвинение, че постановената присъда е необоснована, понеже „не съответствала на установената в хода на досъдебното и съдебното производство фактическа обстановка“. Така в протеста се излагат съображения относно доказаност причастността на подс.Д. във вменената му във вина деятелност, като се изброяват обясненията на подс.С. от досъдебното производство, противоречащи на тези от съдебното следствие, както и показанията на свидетеля Р., а също и вписаното в протокола за доброволно предаване от С. и фактът на придружаването му от Д. на другия ден при продажбата на кабелите.

Некоректно е да се подлагат на обсъждане обясненията на подс.С. от досъдебната фаза на процеса, доколкото същите не са приобщени в хода на съдебното производство с оглед наличието на абсолютно процесуално препятствие за това-а именно липсата на защитник при разпита на обвиняемото лице.

 На следващо място, необходимо е да се подчертае, че отразеното изявление на С. в протокола за доброволно предаване от 08.01.2018г.-л.49 от ДП-„двамата с И. взехме касетофона от къщата на В. П.“, не притежава доказателствена стойност. Това изявление няма характеристиките на обяснения. Поначало, обясненията на обвиняемия като доказателствено средство представляват изявления, направени в хода на досъдебното производство по реда, предвиден в НПК и с тях се съобщават определени конкретни факти, отнасящи се до съществото на обвинението. Към този момент-08.01.2018г., С. не е имал качеството на обвиняем /привлечен е на 05.10.2018г.-л.24 от ДП/ и написаното от него в коментирания протокол не може да се ползва за изграждането на каквито и да е било изводи-нито в негова вреда, нито пък в негова полза, още по-малко във вреда на друго лице. Както нееднократно е посочвано в съдебната практика, в такива случаи не се касае до обяснение в процесуален смисъл, а е налице извънпроцесуално изявление, което не може да се ползва като доказателствен източник, респ. да бъде приравнено на дадено от обвиняем /съотв. подсъдим/ обяснение в рамките на наказателното производство, тъй като не е реализирано по реда на НПК. Така, ако бе кредитирал коментираното изявление, още повече в ущърб на другия подсъдим, както предлага държавното обвинение, първоинстанционният съд би допуснал процесуално нарушение.

Несподелим е и аргументът на държавното обвинение, че участието на подс. Д. в извършване на процесното престъпление, е изводимо от показанията на свид.Р. /полицейски служител, извършвал оператвно-издирвателни мероприятия по делото, който беседвал със С. и Д./. Сериозно практическо значение има въпросът за това дали могат да бъдат свидетели лица, които нямат формално качество на разследващи органи, но са възприели факти и обстоятелства, които са им станали известни поради служебната им функция. В тази хипотеза попадат полицейските служители, осъществили действия, преди началото на досъдебното производство (при предварителна проверка, при извършване на действия по ЗМВР, при осъществяване на техническа дейност по задържане на лицето или на такава по откриването му или констатиране на определени обстоятелства). В тези случаи актуалната съдебна практика приема, че разпитът им е допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници[1]. Не така стои въпросът за това дали е допустимо да бъдат разпитвани свидетели, които са възприели извънсъдебни изявления на обвиняемия, направени не в рамките на проведен легален разпит по чл.138 НПК. Тук трябва да бъде правена разлика между това дали тези свидетели са ангажирани с разследването или не. В случаите, когато те са осъществявали дейност по разследването (най-често оперативна и несвързана пряко с наказателното производство, какъвто е случаят със свид.Р.) техните показания, с които възпроизвеждат евентуални обяснения на обвиняемия, са принципно недопустими. Това е така, тъй като единственият легален ред за депозиране на обяснения е посочен в чл.138 НПК и всякога, когато лица, свързани с разследването, го заобикалят, това представлява съществено нарушение на процесуални правила. Не е възможно заместването на дадените обяснения (при спазване правилата за депозирането им и задължението да бъде осигурено участие на защитник) с процедура, която не отговаря на този стандарт. Ето защо всякога възпроизвеждането на оперативни беседи, други разговори, чути записи, събрани със специални разузнавателни средства чрез разпит на възприелото ги лице, е недопустимо и тези показания не могат да бъдат кредитирани. Допълнителен аргумент в подкрепа на това е и принципната забрана оригинерни доказателства (каквито са обясненията) да бъдат замествани с деривативни такива (каквито са свидетелските показания, в които се възпроизвеждат разпити, беседи или записи).

Що се отнася до обстоятелството, че на следващия ден след инкриминираното деяние, подс.Д. е пътувал със свид.К.и  подс.С. ***, където последният предал „крадените кабели“, то от този факт, разгледан в контекста на останалата доказателствена съвкупност, не би могло да се обоснове съавторството на оправдания подсъдим в процесната кражба. В този смисъл правилно ПРС е обърнал внимание, че по делото липсват очевидци на извършеното противоправно деяние, което обстоятелство е разгледано в контекста на наличната доказателствена съвкупност и е обосновало правилния и споделим извод относно липсата на причастност на Д. към стореното.   

Коректен анализ съдът е направил на показанията на останалите свидетели, както и на депозираните от подсъдимите обяснения, съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници.  Изложените в тази връзка мотиви относно обективността и достоверността на заявеното от свидетелите и от подсъдимите са изчерпателни и правилни и тъй като напълно се споделят от настоящия съдебен състав липсва правен интерес от преповтарянето им.

От изложеното дотук, следва извод, че от районния съд не са допуснати неотстраними, съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание. Изготвените към присъдата мотиви покриват изискуемия се стандарт по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.          

Разследващите органи от своя страна са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи при съблюдаване правата на обвиняемите и техните защитници, както и на пострадалото от деянието лице, а обвинителният акт отговаря на залегналия в чл.246 от НПК стандарт.

Поради изложеното, не се констатират основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.335 от НПК и връщане делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Впрочем, към настоящия момент процесуална възможност за връщане на делото в досъдебната фаза от въззивния съд не съществува[2].

        Водим от тези изводи за фактите по делото, въззивният съд споделя и правните доводи на първата инстанция, обективирани в мотивите към атакуваната присъда, като намира, че същите са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с установените по делото факти. Правилно първостепенният съд е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричният извод, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна деятелност, която следва да бъде субсумирана в правната рамка на чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК. Настоящата инстанция се съгласява и с мнението на първия съд, който е приел, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които в своята последователност и единство да установяват авторството на подсъдимия Д. в извършване на вменената му във вина инкриминирана деятелност, както и относно това подсъдимият С. да е извършил престъплението в съучастие с Д.. Изложени са правилни и споделими разсъждения за обективните и субективни съставомерни елементи на престъплението „кражба“, включително и тези, кумулативно изискуеми за осъществяване квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК. С гореописаните действия подсъдимият С. е прекъснал фактическата власт на пострадалото лице върху инкриминираните вещи и е установил своя фактическа власт. Предвид безспорно приетата по делото фактическа установеност, подсъдимият С. е реализирал от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „кражба”, отнемайки чуждите движими вещи от владението на другиго – свид.К. Безспорно е и че отнемането на процесните вещи е станало без съгласието на техния владелец, тъй като същият не е направил изрично волеизявление, че е съгласен извършителят да установи фактическа власт върху предмета. Реализиран е и престъпният резултат, изчерпващ се със в завладяването на движимата вещ.

 Налице е и квалифициращото обстоятелство, визирано в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.3 от НК, предвид взломяването на стъклопакета на вратата с оглед осигуряване достъп до намиращата се в помещението вещ-радиокасетофон. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че в този случай е налице съставно престъпление (с изключение на подкопаването), защото изпълнителното деяние включва два различни, функционално свързани акт, които сами по себе си са престъпни. Улесняващият акт, взет отделно, съставлява унищожаване или повреждане, и вторият акт, взет отделно, съставлява отнемане, като в случая, улесняващият акт има значение на квалифициращо обстоятелство. Налице е възприетото ПРС „разрушаване на преградата“, доколкото засегнатата субстанция е накърнени до такава степен, че същата е станала негодна за употреба по предназначение. В конкретния случай е изпълнено и условието, застъпвано от правната теорията, че за да има взломна кражба, е необходимо засегнатата чрез повреждане или разрушаване вещ /в случая стъклопакета на вратата/, да съществува отделно от откраднатите вещи /процесния радиокасетофон/ и да има опазващо значение спрямо тях.

На следващо място, няма спор по делото, че подс.С. е осъществил вмененото му във вина престъпление при форма на вината пряк умисъл /извършителят е желаел настъпването на общественоопасните последици/, като е налице и предвиденият от законодателя специален субективен признак на процесното престъпление против собствеността - намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Присъщото на кражбата намерение за своене на отнеманата вещ е преди всичко противозаконно, тъй като отнемането и своенето се отразяват в съзнанието на дееца като безвъзмездни /незаслужени/, а не срещу заплащане. Наличието на въпросното намерение в конкретния случай се доказва с категоричност, както от самопризнанията на подсъдимия С., така и от неговите последващи действия /разпоредителните действия с част от  инкриминираното имущество и отдалечаване с отнетите вещи с оглед установяването на трайна фактическа власт върху тях/.

 Коректни са и мотивите на районния съд, аргументирали пълното оправдаване на подс. Д. по повдигнатото му обвинение, което не е доказано по несъмнен начин. Спрямо този подсъдим липсват събрани по надлежния ред доказателства, свързващи го с процесното престъпление. Предвид изложеното, законосъобразен и обоснован се явява и този извод на първостепенния съд, както и корелативно свързаното с него частично оправдаване на подс.С. по обвинението му за съучастническа деятелност и основания за ревизиране на присъдата и в тази й част не се откриват.

Резонна последица от извода на ПРС по отношение ангажиране наказателната отговорност на подс. С. за вмененото му във вина престъпно деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК е неговото санкциониране в пределите, очертани от специалната норма на закона при спазване правилата и основните принципни положения, залегнали в Общата част на НК.

   Наложеното от районния съд наказание за извършеното от подс. С. престъпление, е справедливо. Определяйки вида на наказанието и отмервайки размера му в очертаните в материалния закон рамки, съдът е отчел коректно всички съществуващи и изводими от материалите по делото индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са ценени с действителната им тежест и значимост, без да е налице неоправдано подценяване, респ.надценяване на което и да е от тях.

Предходната съдебна инстанция при индивидуализация на санкцията е отчела като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на С., невисоката стойност на инкриминираното имущество, сравнително младата му възраст. Смекчаващи отговорността обстоятелства са и трудовата ангажираност на този подсъдим, както и съдействието за разкриване на обективната истина и изказаното съжаление за стореното.

Всички тези фактори са взети предвид от районния съд и правилно не е приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Наличните по отношение на подс.С. смекчаващи отговорността обстоятелства, не са от такова естество, че да мотивират извода за прекомерност, дори и на най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление и да обусловят санкционирането на дееца при условията на чл.55 от НК с оглед спецификата на конкретната инкриминирана деятелност.

При съвкупната преценка на индивидуализиращите отговорността на подс.С. обстоятелства, налични по делото, справедливо се явява наказание „лишаване от свобода“ в размер, съответстващ на минимума, а именно в размер от една година, както правилно е приела и предходната съдебна инстанция. Това точно е наказанието, което отговаря и на двата критерия по чл.54 от НК – съобразяване със степента на обществена опасност на деянието и отчитане на личността на дееца, включая обществената й опасност.

 В конкретния случай са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. С. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на наказанието. Гореизброените смекчаващи обстоятелства очертават положителната жизнена стратегия на дееца за един относително немалък период от време: С. е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран е, признава вината си, изказва съжаление и готовност да поеме отговорност за стореното, така че прогнозата за постигането на целите по чл.36 от НК е благоприятна и при условно осъждане. Определеният от съда изпитателен срок, под угрозата за активиране на наложеното наказание при осъществяване на друго противоправно деяние, ще допринесе за реализиране целите на наказанието – подс.С. да се поправи  и да осъзнае последиците от неизпълнение на нормативно уредени правила за поведение. Що се отнася до размера на изпитателния срок, който съответства на минималния, предвиден в закона, то при положение, че е налице забраната по чл.337,ал.2,т.2 от НПК, е безпредметен какъвто и да било коментар от настоящата съдебна инстанция относно неговата справедливост.

  Първостепенният съд се е произнесъл и по отношение направените по делото разноски, спазвайки разпоредбите на закона, като изложените в тази връзка към присъдата мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят.

   С оглед на изложеното и на основание чл. чл.338 вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът 

 

Р   Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 191 от 09.07.2019 г. по НОХД № 7707/2018г., Районен съд-Пловдив, 23 н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

 

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: