РЕШЕНИЕ
№846/18.6.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
осми юни
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 313 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Р.А.Р. – ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 19-6252-001677
/ 15.11.2019г. на Началника на група в отдел „Охранителна полиция“ при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт
1- “Глоба” в размер на 10лв.
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1
ал.1 от ЗДП , по пункт 2- “Глоба”
в размер на 20лв. на основание чл.185 1 от
ЗДП и по пункт 3- „Глоба” в размер
на 250лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.
В жалбата декларативно се оспорва
фактическата обстановка и се твърди, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно
заседание въз.Р., редовно
призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Ж.Г. уточнява, че не се оспорват
наложените санкции в пункт 1 и пункт 2 от наказателното постановление, а се
оспорва само пункт 3 на същото. Защитата анализира приложената по делото
справка за нарушител от района и изразява становище, че към датата , посочена в
акта и постановлението, за въз.Р. не са налице доказателства да е бил
неправоспособен водач, тъй като е имал надлежно издадено свидетелство за
управление на МПС. Твърди се също, че при издаване на постановлението са
допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Поради това и адв.Г. пледира постановлението да бъде отменено в частта, с
която на въз.Р. е наложено наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, а в
условията на евентуалност размера на наказанието да бъде намален до предвидения
в закона минимум.
Въззиваемата страна, редовно
призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата. По същество ю.к. Лукова изразява становище, че жалбата е неоснователна, че правилно е била
ангажирана отговорността на въз.Р. , както и че размера на наказанието е бил
съобразен с данните за предходните му нарушения.Поради това и пледира
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсулстко
възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
Въз.Р.
бил правоспособен водач на МПС от 1988г., като на 17.02.2014г. му било издадено
СУМПС № *********, валидно до 17.04.2019г.
На 23.09.2019г. около 17.00ч. той
управлявал л.а. „ Сеат Толедо” с ДК № В 80 18
НВ и се движел в гр.Варна, по ул.” Княз Черказки ” и
ул.“Свобода“ в посока бул.”Вл.Варненчик”.По същото време , на
този пътен участък, в изпълнение
на служебните си задължения се намирали полицейски служители на „Охранителна
полиция“ при ОД-МВР-Варна, един от които св. С.Г. .Те спрели въз. Р. за проверка
, при която установили, че автомобила ,
който бил собственост на В.М., не е бил представен на задължителен технически
преглед.Въззивникът пък не представил СРМПС, част ІІ
и СУМПС. Поради това св. Г. съставил
против въз. Р. акт за установяване на
нарушение-управление на МПС без да притежава валидно СУМПС, непредставяне на
СРМПС, част ІІ и непредставяне на автомобила на задължителен
преглед.Нарушенията били квалифицирани
като такива по чл.150 „а“ ал.1 от ЗДП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.147
ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани. Св.Г. изготвил докладна записка, в
която посочил, че от извършена проверка и справка с ОДЧ установил, че въз.Р. не
притежава СУМПС/ подменено, заменено в чужбина/, както и че при проведена
беседа той заявил, че няма чуждо свидетелство и че неговото било отнето от
немските власти по някаква причина.
Въз
основа на така съставения акт против
въз. Р. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият
орган изцяло възприел описаната
фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушенията , за които били наложени съответните
наказания.
В
хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан С.Г. - актосъставител, чиито показания
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика, като
посочи, че въз.Р. при проведена беседа споделил, че свидетелството му за
управление на МПС е било отнето в Германия..
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени
доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното
постановление № 16-6252-001677 / 15.11.2019г. е издадено от компетентен
орган - от Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з
- 515/14.05.2018г.
на Министъра
на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на
чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
закона реквизити.
Съдът намира обаче, че
при издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В обстоятелствената част
на постановлението е посочено, че въз.Р. е управлявал МПС без да притежава
валидно СУМПС за управляваното МПС, че при проверката не представя / не носи/
СРМПС част 2 и че автомобила не е бил представен на задължителен периодичен технически
преглед. Тези фактически констатации в описаната последователност са били съотнесени към разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП,
чл.147 ал.1 от ЗДП и чл.150 „а“ ал.1 от ЗДП.
Нормата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП сочи, че водача
на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролния талон към него. В постановлението обаче липсват факти,
от които да се направи извод, че въз.Р. е извършил точно това нарушение.
Безспорно е, че при проверката той не е представил СРМПС част ІІ на автомобила,
което обаче представлява нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, каквото не му е
било вменено във вина нито при съставяне на акта, нито при издаване на
постановлението.
От друга страна в
постановлението, в пункт 1 изрично е посочено, че въззивникът
е управлявал МПС без да притежава валидно СУМПС за управляваното МПС.Неясно
защо това нарушение от правна страна е било описано в пункт 3 , като е било
квалифицирано като такова по чл.150 „а“
ал.1 от ЗДП.Тази разпоредба предвижда, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да
не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда
на чл. 69а от НПК и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.От справката за нарушител от
района приложена по преписката се установява, че на въз.Р. е било издадено СУМПС № *********, което е било валидно до 17.02.2019г. По
делото няма каквито и да било доказателства това свидетелство да е било
отнемано на правно основание, респективно да е било обявявано за невалидно като
изгубено, откраднато или повредено, така както е посочено в
постановлението.Напротив, именно този номер на СУМПС е вписан в него в частта, касаеща самоличността на
нарушителя.От друга страна, от направените в справката за нарушител
отбелязвания относно срока на валидност на
документа, може да се направи извод, че към 23.09.2019г. този срок е
изтекъл, т.е. въз.Р. е управлявал МПС със свидетелство, което не е
било в срок на валидност.Такива факти обаче не са били описани нито в акта,
нито в постановлението. При определяне на наказанието наказващият орган е
приложил санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.Тя сочи, че се наказва
този, който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157 ал. 4, или след като свидетелството му за управление
на моторно превозно средство е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от НПК, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.По делото обаче няма
доказателства въз.Р. да е управлявал МПС при някоя
от изчерпателно изброените хипотези.
Поради това съдът намира,че от обективна страна въззивникът
не е осъществил описаното в постановлението нарушение на чл.150 „а“ ал.1 от
ЗДП, за което на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено наказание.