№ 178
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500076 по описа за 2021 година
С решение № 260283/08.10.2020 г. по гр.д.№ 3276/2020 г. по описа на
ПлРС е осъдена ОД на МВР - Плевен да заплати на Л. Хр. Ц. на основание
чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 1 219. 21 лв.
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за
периода 01.09.2017 - 31.12.2019 г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за
върху главницата, считано от датата на ИМ - 17.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.Осъдена е ОД на МВР - Плевен да заплати на Л. Хр. Ц.
на основание чл.86 от ЗЗД, сумата 128.07 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатената главница за периода 01.10.2017 - 31.12.2019 г., като е
отхвърлен предявеният иск за м.септември 2017 г. като
неоснователен.Осъдена е ОД на МВР-Плевен да заплати на Л. Хр. Ц. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 552.42 лв. направените по делото
разноски.Осъдена е ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100 лв.,
1
дължимата държавна такса върху уважените претенции.
Депозирана е въззивна жалба от ОД на МВР-Плевен, чрез пълномощник,
срещу решение № 260238/08.10.2020 г. по гр.д.№ 3276/2020 г. по описа на
ПлРС, което се обжалва в осъдителната му част.Счита, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.Ако не
се отмени решението изцяло, се прави искане да се отмени същото за сумата,
посочена в приетата на първа инстанция експертиза ( за периода 01.01.2018 г.
- 30.06.2018 г.) - главница 335.34 лв. и лихва в размер на 54.04 лв., като бъдат
присъдени и направените разноски.
Въззиваемата страна – Л. Хр. Ц. не изразява становище във въззивното
производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество -
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от въззиваемата нощен труд следва да бъде преизчислен по
правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.За процесния период е действала
специална за МВР Наредба, в която липсва текст, който да допуска
трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент
1,143.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложение на
2
разпоредбите на НСОРЗ (общото гражданско законодателство).
Въззивният съд счита, че правилно е приложен материалният закон от
първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗМВР (нов ДВ бр.60/2020 г.), на която се
позовава въззивникът, е неприложим спрямо процесния период, тъй като той
е от 01.09.2017 г. до 31.12.2019 г.
Спорният въпрос и пред настоящата инстанция е дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от държавните служители на
МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и по - конкретно на чл.9,
ал.2 от същата Наредба или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Въззивният състав счита, че в ЗМВР и в приложимите наредби към него,
действали през процесния период, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407 от 2014 г. - чл.31, ал.2, липсва правна регламентация относно
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143
и поради това следва да се приложат разпоредбите на горепосочената НСОРЗ
и чл.9, ал.2 от същата, а именно, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното
време.Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР (ред.ДВ бр.81/2016 г.)
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.Работното време за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени се
изчислява сумирано за тримесечен период, към която група се отнася и
положеният труд от въззиваемата Л.Ц..При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба
3
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Съгласно чл.188, ал.2 ЗМВР, която е императивна материалноправна
разпоредба, държавните служители, към които принадлежи и въззиваемата,
които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ.НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по
приложение на КТ, поради което е приложим и чл.9, ал.2 от същата Наредба,
като една от формите за закрила при полагането на нощен труд.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въззивникът е
заплатил своевременно всеки положен от въззиваемия час нощен труд, като за
нощния труд е дадено допълнително възнаграждение за всеки изработен
час.Ако се приложи коефициента 1,143 от НСОРЗ, ще е налице дублирано
заплащане на положените часове нощен труд - веднъж с допълнително
възнаграждение за час, и след това още веднъж с оглед на направената
трансформация, като сумата ще бъде неоснователно завишена и с 50%
извънреден труд.Счита, че не са събрани доказателства въззиваемата да е
работила над рамките на установеното за нея работно време по график,
следователно не може да иска заплащане на извънреден труд с 50 %
увеличение.
В процесния случай се касае за две допълнителни възнаграждения, които
са дължими на различно основание.
Съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до
6.00 ч., като за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22.00 и 6.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за
извънреден труд, който е регламентиран в чл.187, ал.5-7 от ЗМВР (ред.до изм.
ДВ бр.60/2020 г.).
4
В тази насока от заключението на ВЛ Илиева, неоспорено от страните,
което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че за
периода 01.09.2017-31.12.2019 г. въззиваемата е положила общо 1 160 часа
нощен труд, който не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд.Получава се разлика от 165.88
часа.Изчислението е с увеличение 50% за извънреден труд съобразно
поставената задача.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че разпоредбата на чл.9
от НСОРЗ е неприложима по отношение на нощния труд, полаган от
служителите на МВР, защото не са налице предпоставките за приложението
й, които следва да са налице кумулативно и са изброени в тази разпоредба.
В процесния случай е приложима с оглед на характера на полагания труд
от въззиваемата Л.Ц. разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, а не тези на ал.1 и
ал.3 от същата разпоредба.
На следващо място, позовавайки се на чл.178, ал.1 ЗМВР, чл.179, ал.1 и
ал.2 от ЗМВР и действащата към посочения от въззиваемата времеви период
за положен извънреден труд, действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределяне на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (отм.10.01.2020 г.), в чл.22, ал.1 е посочено какво се
включва в отработеното време на служителите.
Както се посочи, допълнителните възнаграждения за положен нощен труд
и за извънреден такъв са различни по своята същност.
В чл.22 от горепосочената Наредба от 29.07.2016 г. е посочено какво
включва отработеното време, между които му елементи са и работните часове
в рамките на редовното работно време, работата извън редовното работно
време, времето на дежурство.това е съобразено от ВЛ, което е посочило, че
общият брой часове, положени като нощен труд, посочен в платежните
ведомости на отчетен едномесечен и тримесечен период за претендираните
месеци по ИМ е 1 160 часа за 145 смени с нощен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.
На следващо място въззивникът сочи, че в чл.179, ал.4 ЗМВР
законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения
по ал.1 и по чл.178, ал.1 на държавните служители се изплащат и други
5
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС за
държавните служители от МВР“.
В процесния случай не се касае за такова допълнително възнаграждение,
извън посочените такива - за положен нощен труд и извънреден труд, поради
което посочената разпоредба е неприложима в процесния случай.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно не е приел направеното от въззивника
възражение за неоснователност на иска за периода 01.01.2018 г.-30.06.2018 г.,
тъй като в този период е действала разпоредбата на чл.9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските в редакцията й в ДВ бр.41/2017 г.
Съгласно същата в периода от 6 месеца нощният труд не се е преобразувал с
коефициент 1,143.
С изменението на чл.9г от НРВПО (ДВ бр.58/13.07.2018 г.) думите „без
превръщане на нощните часове в дневни“ (ред.ДВ бр.41/2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) са заличени.Чл.9г от Наредбата препраща към чл.149 КТ, който
касае начина на отчитане на извънредния труд пред инспекцията по труда,
като ал.2 предвижда, че положеният извънреден труд през календарната
година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата
календарна година.
Следователно тя не променя характеристиката на труда, положен и
изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, ако
надвишава нормативно определения брой часове за съответния отчетен
период, с оглед на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, горепосочените разпоредби на ЗМВР
относно извънредния труд на държавните служители в МВР и на КТ.
Въззивникът се позовава и на решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело №
С-262/2020г., което е образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит
по дело със същия предмет като настоящето.В него е посочено, че
националните законодателства имат право по отношение на тази категория
служители, към които спада и въззиваемата, да установяват завишено работно
време от 8 часа през нощта.Тези служители в публичния сектор, а именно
полицаи и пожарникари, са компенсирани по друг начин за положения от тях
с един час повече нощен труд, а именно чрез различни компенсаторни
механизми, каквито са първа категория труд, по-ранно пенсиониране,
завишен размер, почти двоен размер на полагаемия се платен годишен
6
отпуск, както и обезщетението, което получават при прекратяване на
служебното си правоотношение в размер на 20 работни заплати, което не се
получава в нито един от другите частни сектори.
В горепосоченото решение на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня.При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.Посочено е
също така, че членове 20 и 31 от ХОПЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Както се посочи, съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд.В ЗМВР, както и в действащите подзаконови нормативни актове за
процесния период във връзка с приложението му, не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица, която да възлиза на 40 часа, тъй
като чл.140 от КТ предвижда такава до 35 часа.Изрично е посочена не
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, а
само нормалната продължителност на работното време през нощта, което е 8
часа на всеки 24-часов период, т.е. налице е празнота.
7
В чл.187, ал.1, т.1 от ЗМВР (ред.ДВ бр.81/2016 г.) е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.“Дневно“ следва да се приеме работното време през деня -
аналогично на чл.136, ал.1 и ал.3 от КТ.
Посочените от въззивника придобивки съдът не счита като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд от въззиваемата
Л.Ц., която полага и труд на нощна смяна от 22.00 ч. до 6.00 ч. ( за разлика от
други категории държавни служители в МВР, които полагат труд само през
деня), тъй като в специалното законодателство за тази категория държавни
служители не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената
тежест на полагания от тях нощен труд, поради което такава дава
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция приема, че
решението в обжалваната му част е правилно, тъй като не е допуснато
нарушение на материалния закон, то е и обосновано, поради което следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260283/08.10.2020 г. по гр.д.№ 3276/2020 г.
по описа на Плевенски районен съд, в обжалваната му част, в която е осъдена
Областна Дирекция на МВР- Плевен, да заплати на Л. Хр. Ц., ЕГН
**********, на основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
сумата от 1 219.21 лв. главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен
към дневен за периода 01.09.2017-31.12.2019 г., съгласно възникнало между
страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ - 17.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; Осъдена е Областна Дирекция на МВР-
Плевен, да заплати на Л. Хр. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 86 от ЗЗД,
сумата 128.07 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената
главница за периода 01.10.2017-31.12.2019 г.; Осъдена е Областна Дирекция
на МВР - Плевен да заплати на Л. Хр. Ц., ЕГН **********, сумата общо
8
552.42 лв. направените по делото разноски; Осъдена е Областна Дирекция на
МВР - Плевен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100 лв., дължимата държавна такса върху
уважените претенции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9