№ 4345
гр. .........., 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110132311 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
13.03.2025 г., гр...........
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №32311 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
1
Образувано е по искова молба, подадена от ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на
управление: гр......., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу А. Г. Н., във връзка с
указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, с която се претендира ответницата да бъде
осъдена да заплати следните суми: сума от 1 685,63 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия за обект, в гр......., с присъединен абонатен №.....,
за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 293,78 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 11.11.2022г., сума от 24,25 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021г., и
сума от 5,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2019г. до
11.11.2022г., във връзка с Определение №1615/13.01.2023г. по ч.гр.д. №65315/2022г. на СРС,
165 състав, с което е оставено без уважение искане на ищцовия заявителя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по аргумент от чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, с оглед
вписания настоящ адрес на отв. страна в САЩ.
С Определение №42226/24.11.2023г. е присъединено за общо разглеждане гр.д.
62195/2023г., образувано по подаден в срок установителен иск по чл.422 от ГПК от
заявителя ......., срещу отв.М. Н., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за
установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта на следните суми: сума от 1 685,63
лв., представляваща задължение за доставена ТЕ за обект, в гр........., с присъединен
абонатен №....., за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 293,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 11.11.2022г., сума от
24,25 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
30.04.2021г., и сума от 5,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.12.2019г. до 11.11.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №65315/2022г. по описа на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК отв. М. Г. Н. и А. Г. Н. подават отговор на исковата молба,
чрез назначения особен представител адв.Л. И. от САК, с който се оспорват исковете по
основание и размер. Оспорват исковата молба като нередовна. Твърди се, че не ставал ясен
начинът, по който били формирани исковите суми, нито размерът на отделните месечни
задължения. Оспорва се ответниците да притежават качеството потребител на ТЕ. Оспорват
квотите, при които се претендират вземанията. Оспорва, че отчитащият уред е бил
технически изправен, че е преминал нормативно предвидените проверки, че е бил подменян
и че е отчитал правилно потребената през процесния период топлинна енергия. Релевира се
възражение за погасителна давност. Поддържа се, че по делото не били представени
доказателства за отправена покана до ответниците за заплащане на цената за дялово
разпределение, поради което мораторна лихва не се дължала.
В о.с.з. от 02.10.2024г. за отв.М. Н. се явява адв.М. Н. от САК, с представено надлежно
адв. пълномощно, като в о.с.з. е освободена адв.Л. И. от САК като особен представител на
отв.М. Н.. Проц. представител по пълномощие иска възстановяване срока за подаване ОИМ
и представя такъв, като искането за възстановяване на срок не е прието за основателно в
о.с.з. от 30.10.2024г.
Като трето лице помагач, /ТЛП/, на страната на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ...., като са представени 2 бр. индивидуални справки за
отопление и топла вода на името на отв.М. Н. и 2 бр. талони за отчет на уреди за дялово
разпределение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на молба- декларация от м.09.1996г. от М.
Н. за откриване на партида на негово име за горния апартамент на осн. съставен НА
№82/17.10.1972г., том X, н.д. №..... на I нотариус при СРС, с който ......, е придобил правото
2
на собственост върху проц. жилище по покупка от СГНар.С.
Представени са преписи на протокол от ОС на ЕС за монтиране на индивидуални
топлинни разпределители и Договор от 24.09.2002г. за извършване на дялово разпределение,
със срок на действие: 5 год. от датата на подписването му.
Служебно е направена справка в особената книга на съда, видно от която е налице
вписан отказ от наследството, оставено от ......, починал на .....г., от страна на отв.А. Н.,
/стр.146/.
По реда на чл.190 от ГПК в о.с.з. от 30.10.2024г. ТЛП е задължено да представи справка
за начисленията на общия топломер в сградата и тези на отделните абонати на ищеца в
сградата. Наложена е глоба на ТЛП за неизпълнение на съд. указания в срок. На 12.12.2024г.
представя частична справка, като посочва, че исканата справка е в рамките на компетентност
на ищеца.
Съгласно прието заключение по СТЕ, в имота са налице 4 бр. радиатори с монтирани
уреди за индивидуален отчет и щранг лира в мокрото помещение. ТЕ за БГВ се начислява по
показания на водомер. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем
от 190 куб.м.
Видно от прието заключение по ССч.Е, не са установени плащания по партидата, като
са дадени стойностите на цената на ТЕ за БГВ, дяловото разпределение и изравнителните
сметки за възстановяване. Посочени са погасените по давност задължения.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди. Наследственото правопримество представлява преминаване на имуществото на
наследодателя към наследниците му по закон или по завещание. Отношенията по доставка
на централно отопление са договорни и при смъртта на потребителя топлопреносното
предприятие следва да установи договорни отношения с наследниците, като отрие партида
на името на съотв. наследник или търси дължимото при разделна отговорност от
наследниците на своя абонат, съобразно наследствените им квоти. Встъпване в договорни
правоотношения на основание наследствено правоприемство след датата на откриване на
наследството не е възможно и не е допустимо. Правото на собственост не влече
автоматично договорна обвързаност с ищеца. От своя страна отказът от наследство се
изразява в заличаване на наследственото правоприемство, считано от момента на
откриването му, като отказалият се наследник се лишава от включените в наследството
права и задължения. Последният престава да бъде наследник, като се счита, че никога не е
бил такъв. Отказалият се наследник се счита за трето лице спрямо откритото наследство. В
настоящия случай е видно, че отв. А. Г. е направила надлежен отказ от наследството на баща
си ......, починал на .....г.. С оглед на горното отв. А. Г. няма качеството на задължено лице за
доставяната ТЕ до имота за процесния период, поради което така предявените искове срещу
нея подлежат на отхвърляне. Видно от ангажираните доказателства по делото ищецът е
приел за свой клиент отв. М. Н., който надлежно е изпълнил предвидената за това
процедура, като е подал молба- декларация. Правоотношението е договорно по своя
характер и потребител на ТЕ за процесния имот се явява отв. М. Н., на чието име са
издавани и приложените към ИМ фактури.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.19г. до 28.11.2019г., с оглед датата на съд. сезиране- 29.11.2022г. и
съобразяване на периода, през който не тече давност съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
3
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по
т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. С оглед на
горното задълженията задълженията по издадената заповед за изпълнение следва да се
признаят за погасени по давност до сумата от 155,38 лв., представляваща ½ от посоченото в
заключението погасено задължение за главница от 310,76 лв. В полза на ищеца следва да се
присъди задължение за главница от 1 440,55 лв., представляващо разликата от установения
размер на задължението за главница по партидата съгласно заключението по ССч.Е от общо
3 191,85 лв., от която съобразно диспозитивното начало на отв. М. Н. се съотнася сума от
1 595,93 лв.
По отношение на иска за заплащане на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ следва
да се посочи, че по делото не са налице доказателства за надлежно избиране от ОС на ЕС на
ФДР, като представеният договор е от м.09.2002г. със срок на действие от 5 год.
Правоотношението е договорно и договорните клаузи имат силата на закон за страните по
него, съгласно чл.20а от ЗЗЗД. ТЛП не представи в пълнота и изисканата справка за
консумация, като посочи, че в компетентност на ищцовия топлинен доставчик. Горното
разколебава надеждността на извършените отчитанията адреса. С оглед обстоятелството, че
в имота са налице монтирани радиатори съдът намира, че следва да се позове на приетите
експертизи и да постанови решение в полза на ищеца за сумата от 1 440,55 лв.- главница и
сума от 247,39 лв.- мораторна лихва. Исковите претенции за начислена цена за дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея подлежат на отхвърляне, съобразно
гореизложеното.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавна такса, депозити за експертизи от общо 600 лв.
и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер на
451,64 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на отв.М. Н. следва да се присъдят разноски от
191,73 лв. за заплатен адв. хонорар, съобразно отхвърлената част на исковете срещу него.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
гр..........., ул. „....., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу А. Г. Н., ЕГН:**********,
осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 1 685,63 /хиляда шестстотин
осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект в гр..........., ж.к. „.......“, бл........, аб. №....., за отчетен
период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 293,78 /двеста деветдесет и три лева и седемдесет
и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.-
11.11.2022г., сума от 24,25 /двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.10.2019г.- 30.04.2021г. и сума
от 5,25 /пет лева и двадесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
4
периода: 01.12.2019г.- 11.11.2022г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Г. Н., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... – Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума от 1
440,55 /хиляда четиристотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр..........., ж.к. „.......“,
бл........, аб. №....., за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 29.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и сума от 247,39 /двеста четиридесет и седем лева и
тридесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2020г.- 11.11.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №62195/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над присъдените суми до пълно предявените размери от 1 685,63
/хиляда шестстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия и сума от 293,78 /двеста деветдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2020г.- 11.11.2022г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
гр..........., ул. „....., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу М. Г. Н., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 24,25 /двадесет
и четири лева и двадесет и пет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение,
за периода: 01.10.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 5,25 /пет лева и двадесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.12.2019г.- 11.11.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №62195/2023г. по описа
на СРС, 165 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Г. Н., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .......,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......– Изп.
директори, сума от 451,64 /четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано
от ......– Изп. директори, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М. Г. Н., ЕГН:**********,
сума в размер общо на 191,73 /сто деветдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6