Р Е Ш Е
Н И
Е № 4495
гр. Пловдив, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Марина Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11636 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й.С.И., ЕГН **********,***,
ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата,
следните суми:
- обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
последици от инцидент на 28.02.2018 г. около 17:30 – 18.00 ч., вследствие на
неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив за вещи общинска собственост
– липса на снегопочистване и обработване на общински път - бул. „Освобождение“
до и срещу магазин „Кауфланд“ в Район Тракия и пешеходната пътека пред магазин
„Декатлон“ в размер на 5001.99 лева;
- за обезщетение за имуществени вреди, представляващи
претърпени загуби в размер на общо 1357.55 лв., сбор от платените разходи за
лечение, медикаменти, такси, както следва: 1 052 лева – за закупени 1 бр. ортопедична
планка и 2 бр. ортопедични игли, за които е издадена фактура № 14000117590/
28.02.2018 г.; 30 лв. – за издаване на СМУ от УМБАЛ „Св. Георги“; 34.80 лева -
заплатена потребителска такса за седмодневен престой в болницата, за която е
издадена фактура № **********/06.03.2018 г.; 20 лв. – потребителска такса за
медицински преглед в МЦ „Димед“ ООД на 15.05.2018 г.; 78.25 лева - за закупени
лекарства – ампули – противосъсирващи инжекции „Зибор“ на 06.03.2018 г.; 19.90
лв. – за закупена патерица тип „Канадка“, за която сума е издадена фактура №
3079/22.06.2018 г.; 36 лв. – за закупена глезенка, за което е издадена фактура
№ 3079/22.06.2018 г.; 20 лв. – потребителска такса за медицински преглед в МЦ
„Димед“ ООД на 12.06.2018 г.; 2.90 лв. – потребителска такса за преглед от *** в
МЦ „Димед“ ООД на 12.06.2018 г.; 8.16 лева - за закупени лекарства –
„Ендотелон“ на 13.06.2018 г.; 32.64 лева - за закупени лекарства – „Ендотелон“
на 14.06.2018 г.; 20 лв. – потребителска такса за медицински преглед в МЦ
„Димед“ ООД на 10.07.2018 г.; 2.90 лв. – потребителска такса за преглед от *** в
МЦ „Димед“ ООД на 10.07.2018 г.;
- за обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи в размер на 5120 лв., нереализиран приход от 2220.00 лв. и
извършени непланирани разходи от 2900.00 лв. от „Валмар Д Консулт“ ЕООД, с
едноличен собственик на капитала Й.С.И., която обща сума от 5120 лв. би
представлявала печалба и би подлежала на разпределение като дивидент в полза на
Й.С.И., ако не е бил настъпил инцидентът;
Ищцата твърди, че на 28.02.2018 г. в резултат на
придвижването й по заледени, непочистени и неопесъчени тротоари, намиращи се на
бул. „Освобождение“ до и срещу магазин „Кауфланд“ в Район Тракия и пешеходната
пътека пред магазин „Декатлон“ , към 17.30 - 18.00 часа се е подхлъзнала и е
паднала на земята. В резултат на това подхлъзване си счупила на три места ***.
Ищцата отивала до офиса, тротоарите не били почистени, ходенето по тротоара
било затруднено от непочистения сняг, който валял. На връщане от офиса, целият
тротоар от светофара на магазин „Кауфланд“ до пешеходната пътека на магазин
„Декатлон“ била в лошо състояние - нямало изчистена пътека. Ищцата наближила до
кръговото, където трябвало да мине в дясно, за да пресече, където се
подхлъзнала и паднала. Изпитала силна болка, не си чувствала глезена и не
можела да стане от снега. *** й дошъл и я откарал в спешното отделение на УМБАЛ
„Св. Георги“. Оперирали я по спешност, операцията била 2 часа. Шест дни след
това била неподвижна. Била на болкоуспокояващи през цялото време. В продължение
на над 90 дай, била обездвижена, не можела да се придвижва. Реализирала
имуществени разходи за медикаменти, лекарства, прегледи, такси за престой в болница и за издаване на
СМУ. Към настоящия момент
здравословното й състояние не било добро - продължавала да бъда в болничен,
движенията й са затруднени и ограничени, придвижвала се с патерица, предстои й
още една операция, след което отново трябва да мина курс по физиотерапия.
За инцидента бил виновен ответникът, който не бил спазил
Наредба за опазване на околната среда на Община Пловдив, чрез съответните лица
и служители.
По професия ищцата била ***. Работила сама, била *** на
капитала на ***, като изпълнявала цялата работа на дружеството. Обикновено през
март и април извършвала ***, които не са абонаментни и са еднократни - подаване
на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, изготвяне на отчети, консултации и др. Поради
инцидента „Валмар Д Консулт“ ЕООД се наложило да наема човек на граждански
договор, който да извърши работата. За месеците от март до юли вкл. по договори
за възложена работа били заплатени 2900.00лв., на лице, което поело част от
работата й. С клиентите на „Валмар Д
Консулт“ ЕООД се били договорили през 2018 г. да заплащат по-висока цена за
услугата, която се заплаща в началото на финансовата година. При създалата се
ситуация нямало основание да се повишат таксите за обслужване, поради което
пропуснала следните ползи от „ДАНТЕ ОПТИКС" ООД - таксата трябвала да се
повиши с 50 лв. месечно или с 600 лв. повече за цялата година, от „***"
ЕООД - таксата трябвала да се повиши с 50 лв. месечно или с 600 лв., от „***"
ЕООД- таксата трябвала да се повиши с 50 лв. месечно или с 600 лв., от „***„
ЕООД - таксата трябвала да се повиши с още 35 лв. месечно или с 420 лв.
Искът за пропуснати ползи свързан с дейността на „Валмар
Д Консулт“ ЕООД, предявява от собствено име. Приходите от дейността на „Валмар
Д Консулт“ ЕООД формирали възнаграждението й, което предпоставяло правния й
интерес да предявя претенцията за пропуснати ползи. Сумата от 2220.00 лв. е
нереализирана печалба от „ВАЛМАР Д-КОНСУЛТ" ЕООД, но се претендира в лично
качество, защото тази сума щяла да участва в определянето на годишния финансов
резултат на дружеството. Същото би реализирало печалба, която след определянето
и изплащането на корпоративния годишен данък щяла да подлежи на разпределяне
под формата на дивидент в полза на Й.С.И.. Имуществената загуба от „ВАЛМАР
Д-КОНСУЛТ" ЕООД в размер на 2900.00 лв., заплатена като възнаграждение по
гражданските договори, сключени с В. И. С. е претърпяна от „ВАЛМАР Д-КОНСУЛТ„
ЕООД, но крайният ефект, е че с тази сума се е намалила разполагаемата за
дивидент – печалба, т. е. отново представлява пропусната полза – дивидент за
ищцата. Сумите по изплатения договор и осигуровките платени от дружеството са
разход на фирмата, който съответно променя финансовия резултат на дружеството в
посока намаление. Съответно реализираната печалба на дружеството ще се намали
със сумата по изплатените възнаграждения по гражданските договори и осигуровки
за сметка на работодателя, респ. ще се намали сумата за разпределяне на
дивидент с 2900.00 лв., което ще е претърпяна имуществена загуба за Й.С.И.. Или
общо финансовият резултат на дружеството ще бъде намален със сумата от 5120,00
лв. - от нереализиран приход от 2220.00 лв. и извършени непланирани разходи от
2900.00 лв., която сума от 5120 лв. нямало да бъде изплатена като дивидент на
ищцата.
Моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира
разноски. Сочи банкова сметка *** – IBAN:
***.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран
отговор от страна на ответника. Взето е становище, че исковата молба е
неоснователна и необоснована. Фактическият състав на чл. 50 във вр. с чл. 45 ЗЗД бил недоказан. Оспорва фактическите обстоятелства относно настъпването на
описания в исковата молба инцидент, настъпилите имуществени и неимуществени
вреди, както и твърдението, че щетите са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Не било коректно посочено и индивидуализирано местоположението на
инцидента по бул. „Освобождение“ – не е посочен номер на улицата. Цялостната
организация и контрол по зимното снегопочистване било възложено на Общинско
предприятие Чистота. Били изготвени „Основни правила по технологията на зимно
поддържане на уличната мрежа“, както и „Технология за зимно поддържане и
почистване на територията на Община Пловдив. Необходимо било време за
почистване, като било нормално при влошена метеорологична картина да има
заледявания. Задълженията на Община Пловдив през процесния период относно
поддържането на улиците и пешеходните зони били изпълнявани и били положени
усилия за привеждането им в добро състояние – снегопочистване и опесъчаване.
Дори и да бил настъпил инцидентът, то той се дължал на случайно събитие, а не
на бездействието на Общината. Не се установявали причините довели до
вредоносното събитие. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото ищцата не се съобразила с
метеорологичните условия. Освен това падането можело да е свързано с общото
здравословно и емоционално състояние на ищцата. Ищцата се възстановили в кратък период от време. Оспорват се
твърдените в исковата молба увреждания и извършеното лечение от страна на
ищцата. В условията на евентуалност възразява и за размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Счита същото за завишено. Относно
имуществените вреди излага, че оспорва иска по основание и размер. Счита, че
имуществените вреди са недоказани и необосновани. Оспорва превеждането на
сумите по приложените касови ордери. Липсвало сигурност за увеличаване на
имуществото на ищцата. Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователни.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл. 49 във вр. с чл.
45 ЗЗД във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи вследствие
на противоправното поведение на лице, за което отговаря ответникът, при или по
повод на възложената на това лице от ответника работа, да са настъпили
неимуществени и имуществени вреди, какви точно, причинно-следствена връзка
между твърдените неимуществени и имуществени вреди и твърдения инцидент на
28.02.2018 г., както и конкретния размер на
вредите, изискуемост на претенцията. Относно претенцията за пропуснати
ползи следва да установи още, че е едноличен собственик на капитала „Валмар Д
Консулт“ ЕООД, че поради инцидента и здравословното й състояние дружеството не
е реализирало приход от 2220.00 лв. и е извършило непланирани разходи от
2900.00 лв., че със сумата от 5120 лв. е намалено имуществото на дружеството,
както и, че тази сума е следвало да й бъде изплатена като дивидент в пълен
размер – т. е. да докаже сигурност за увеличение на имуществото си.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл.
твърдяното от него съпричиняване /допринасяне/
от страна на ищеца, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже,
че го е погасил.
От показанията на разпитания по
делото свидетел И. С. И. – *** на ищцата /протокол от о.с.з. от 20.12.2018 г./
л.208 – гръб - 209/, се установява, че на датата 28.02.2018 г. същата е
претърпяла инцидент на бул. „Освобождение“ в ж.к. „Тракия“,около кръговото
движение, след „Кауфланд“, посока „Лидл“ на около 20 м. преди пешеходната
пътека. Свидетелят не е присъствал на самия инцидент. За инцидента разбрал от
ищцата, която му се е обадила по телефона, като му съобщила, че е паднала и не
може да се изправи и да отиде да я вземе. Притистигайки на мястото на инцидента
свидетелят заварил ищцата да стои изправена, със свит крак, в неестествена
поза, придържана от мъж и жена, видимо изпитваща силна болка. Свидетелят
установява, че на мястото където се е намирала *** - на тротоара, същият не е
бил почистен от снега. По тротоара била оформена пътека от следи на преминали
преди това хора, имало под снега и заледяване. Свидетелят видял точно къде била
паднала ищцата, видял, че снегът не е почистен, видял е следите от падането.
Часът на инцидента бил около 17.30-17.40 ч., доколкото свидетелят дошъл почти
веднага след като получил обаждането от съпругата си. Времето било студено,
около нулата. Ищцата била обута с равни обувки, с дебел грайфер. С големи
усилия свидетелят и мъжът, придържащ ищцата, я качили в колата на свидетеля,
като през цялото това време се виждало, че ищцата изпитва силни болки, плачела
от болка. След инцидента свидетелят завел ищцата в хирургиите на „Пещерско
шосе“, за да я прегледат. Два часа след постъпване в болницата била извършена
операция на ищцата, която струвала 1052 лева, които те платили.
От показанията на свидетеля М. И.
И. /л.209/ - син на ищцата, се установява, че февруари месец 2018 г., *** му
претърпяла инцидент, за който разбрал от *** си. Последният му се обадил, с
молба донесе сума в размер на 1052 лева, необходима за извършване на операция
на ищцата. Още на същия ден свидетелят с необходимата парична сума за
операцията отишъл в болницата при родителите си. Видял *** си и че състоянието
не било добре. Преди операцията кракът й бил подут, а след операцията гипсиран.
Свидетелят заявява, че около 3-4 дни е бил болничният престой на ищцата. Всеки
ден или поне през ден, свидетелят посещавал *** в болницата. Виждал я отпаднала
психически, като това състояние продължило и след изписването й от болницата.
Свидетелят установява, че около 3-4 месеца ищцата била с гипс, като през това
време е имала нужда от помощ. Дълго време не можела да става сама. Първите дни
и седмици била трудно подвижна, местела се от мебел на мебел в дома си.
Предвижвала се с патерици. Посещавала рехабилитации и след махане на гипса,
трудно се движела. Било необходимо да ходи на рехабилитация и раздвижване.
Изпитвала страх да стъпва на увредения крак в продължение на месеци. Била
стресирана от случката. Към момента – близо година след инцидента, ищцата
изпитвала още психически и физически дискомфорт. Трудно се качва и слиза от
кола, както и на висок бордюр. Имала затруднения при придвижването все още,
чувствала болки. Инцидента се отразил и на социалните й контакти, доколкото 6
месеца била затворена вкъщи. Отразил се на работата й като ***, не можела да си
изпълнява служебните задължения, което свидетелят възприел, че тревожи ищцата. Наложило й се да назначи служител, който да я отмени
в работата. Притеснявала се, че клиентите й ще се откажат от услугите й. Всички
от семейството били на разположение да й помагат, което от своя страна
притеснявало ищцата, че не може сама да се грижи за себе си.
Преценени по реда на чл.172 ГПК,
с оглед близката родствена връзка между свидетелите и ищцата, съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви със
събраните по делото писмени доказателства. Същите дават сведения за
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели и още повече близката
им връзка с ищцата, именно, дава възможност за преки впечатления за нейното
състояние, потребности и грижи след инцидента. Свидетелят И. С. И. установява
обстановката непосредствено след инцидента с ищцата, видял е мястото където тя
е паднала, видял е, че снега на това място не е почистен и има заледяване,
както и е възприел състоянието на ищцата непосредствено след инцидента. От своя
страна свидетелят М. И. установява какво е състоянието на ищцата след инцидента
и в периода на възстановяване.
От изслушаната и приета по делото
Съдебно-медицинска експертиза /л.225/, след преглед на приложената по делото
медицинска документация, документацията, находяща се в „УМБАЛ Св. Георги“ и
след извършен преглед на ищцата, се установява, че след инцидента на 28.02.2018
г., изразяващ се в подхлъзване и падане, същата е приета по спешност в дежурна
ортопедия и травматология на „УМБАЛ Св. Георги“ където, след преглед и
направени ренгенови снимки, се установява ***. След направена предоперативна
подготовка ищцата е оперирана още същия ден – на 28.02.2018 г., като са
поставени метални тела. Сложена е гипсова лонгета. Проведена е антибиотична,
антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Изписана е на 06.03.2018 г. с
указания да ходи с две патерици, без да стъпва на оперирания крак. На 14-я ден,
след сваляне на конците е поставена цяла гипсова превръзка. След втория месец
от операцията е свален гипсът. След сваляне на гипса се установява
посттравматично усложнение –*** – М. З., която се изразява в *** на костта,
което е в резултат на инцидента. Проведени са четирикратно физиологични
процедури. За увреждането ищцата е била в болничен 6 месеца, като е приемала
лекарства за лечение на *** оток. Ищцата е приета отново в УМБАЛ „Св. Георги“на
19.12.2018 г, за отстраняване на металните тела, изписана е на 22.12.2018 г. с
указания за провеждане на ЛФК и сваляне на конците след 14 дни, определена е
временна нетрудоспособност от 34 дни.
Вещото лице по СМЕ е категорично,
че описаните увреждания - ***, която по своята същност е средна телесна
повреда, е в пряка причинно – следствена връзка с механизма на увреждане –
подхлъзване и падане на земята. Вещото лице е дало заключение, че нормалният срок
за зарастване на костите в увредената на ищцата област е 80-90 дни, след което
започва възстановителен период, като този период е различен, като зависи от
редица фактори, посочени от вещото лице. Нормалният срок за възстановяване е
около 6-7 месеца. След премахване на металните пластини е необходим 30-40 дни
за възстановяване. Като прогноза вещото лице е дало заключение, че ищцата ще
трябва да се съобразява с тази травма, да не се натоварва продължително
съответния крайник и ежегодно провеждане на балнео-санаториано лечение.
Вещото лице е дало заключение, че
ищцата е провела четирикратно амбулаторно физиотерапевтично и ЛФК лечение в ДКЦ
5 в Пловдив, провела е 40 физиотерапевтично процедури, свързани с
постимобилизационното усложнение.
От разпитания по делото свидетел
И. И. и от изслушаната по делото СМЕ, може да бъде направен категоричен извод,
че ищцата е получила, описаните от вещото лице и в исковата молба травматични
увреждания именно в следствие на подхлъзване и падането на земята. Макар на инцидента
да не е имал свидетел очевидец, в случая за съда са достатъчни показанията на
свидетеля И. И., който
е дошъл непосредствено след инцидента, видял е мястото, на което ищцата е
паднала, каква е обстановката на същото, какво е състоянието на ищцата
непосредствено след инцидента, както и категоричността на вещото лице по СМЕ,
че травматичните увреждания на ищцата са в резултат, именно на подхлъзване,
както е описано от същата.
Безспорно между страните е, че мястото
на инцидента бул.
„Освобождение“ до и срещу магазин „Кауфланд“ в Район Тракия и пешеходната
пътека пред магазин „Декатлон“ и прилежащия тротоар е път Общинска собственост,
който се стопанисва от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада
„земното платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП
вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните
пространства, като част от
уличната инфраструктура. Това задължение, с още по-голяма сила важи, за зимните месеци от годината, в които поддържането в
изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на
противообледенителни материали и снегоизвозване. През зимния сезон, когато се
образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая -
ответната Община е да предприеме необходимите мерки за отстраняването им и
тяхното обезопасяване, каквато грижа в случая не е положена. На Община Пловдив е вменено, чрез
оправомощени длъжностни лица от общинска администрация, организирането и осигуряването
на поддържането, чистотата и отстраняването на снежната покривка и заледените
участъци от обектите публична общинска собственост. В тази насока са и
представените от ответника писмени доказателства – те доказват, че е извършено
възлагане чрез съответния административен акт, с която дейностите са възложени
на общинско предприятие „Чистота“. Отговорността на възложителя на работата, е
обективна, поради което няма значение, че от страна на ответника са предприети
съответни организационни действия, чрез приемане на графици, инструкции,
правила. От значение в случая е не дали такива са издадени, а дали същите са
изпълнени от лицата, на които работата е възложена.
От показанията на свидетеля И. И., които
съдът кредитира, се установи, че на мястото на инцидента е имало натрупан сняг,
който не бил почистен, имало е заледяване. Няколко дни след инцидента
свидетелят отново е минал по същия път, като и тогава снегът не бил почистен.
Свидетелят е отишъл непосредствено след инцидента на мястото на инцидента и
възприел същото. Показанията на този свидетел, в обсъжданата част, не са
опровергани от показанията на свидетелите П. М. К. /л.210/ и М. В. К. /л.235/,
служители в *** към Община Пловдив, които заявяват, че доколкото бул.
„Освобождение“ е път първа категория, същият заедно с прилежащите му части се
почистват с приоритет. Същите заявяват каква е практиката и какви мерки се
предприемат при снеговалеж, но не могат да заявят категорично, че на процесното
място, на което е настъпил инцидента снегът е почистен и ледът от тротоара
премахнат. Свидетелката К. заявява, че е преминала на 28.02.2018 г. по бул.
„Освобождение“ с лек автомобил, за да провери дали пътят е почистен от снега, в
каквото се изразявало нейната работа и не е установила проблем. Навсякъде било
опесъчено. Съдът няма как да кредитира показанията на така разпитаните
свидетели относно обстоятелството, че на 28.02.2018г. навсякъде по бул.
„Освобождение“, включително и пешеходните зони са почистени и опесъчени,
доколкото погледът на свидетелката е от движещ се лек автомобил, от който е
невъзможно да се установи дали на конкретното място има натрупан сняг и
съответно заледяване отдолу под него.
Предвид изложено съдът намира, че
служителите на Община Пловдив, на които е възложена дейността по
снегопочистване не са изпълнили качествено възложената си работа, допуснали
участъци от пътя, които да не са почистени или добре почистени, както и са
допуснали наличието на непочистени заледени участъци по пешеходна зона, за
която отговарят. Изпълнение на тези задължения не се установява и от
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства /л.64-137/. От
тях не се установява, че на 28.02.2018 г. на мястото на инцидента и преди него
е извършено снегопочистване, опесъчаване, отстраняване на заледени участъци.
С оглед всичко изложено съдът намира, че по делото се
установи пълния фактически състав на деликтната отговорност. Доказване
на вина от ищцата не се налага, доколкото разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
вр. чл. 49 от ЗЗД въвежда
оборимата презумпция за наличие на вина у делинквента, като в случая, тази
презумпция не е оборена.
По
отношение на неимуществените вреди:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, периода
на възстановяване, положените от
пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай съдът прие, че на
ищцата са причинени травматични увреждания, изразяващи
се в ***, представляващи средна телесна
повреда, след премахването на гипса е настъпило посттравматично усложнение –***–
М. З., която се изразява в *** на костта. Описаната травма е предизвикала
физически и психически дискомфорт на ищцата. Същата е била обездвижена дълъг
период от време. Възстановителния период, съгласно заключението на СМЕ също е много
дълъг и не е приключил към настоящия момент. След операцията нормалният срок за
зарастване на костите в увредената на ищцата област е 80-90 дни, след което
започва възстановителен период, като този период е различен, като зависи от
редица фактори, посочени от вещото лице, който в най-добрия случай е около 6-7
месеца. След премахване на металните пластини срокът за възстановяване е 30-40
дни.
От показанията на свидетелите И. И. и М. И. се
установява, че ищцата след инцидента психически не се е чувствала добре, изпитвала
страх да ходи сама, чувствала притеснение и за работата си.
Съдът, взе предвид
и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди към м. февруари 2018 г. Налице
е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите. В този
смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО
на ВКС.
Предвид
всичко изложено, като взе предвид посочени по-горе обстоятелства травматични
увреждания на ищцата, последвалото усложнение, продължителността на
възстановителния процес, обстоятелството, че и до настоящия момент ищцата
чувства физически дискомфорт, отчете, че инцидента е от такова естество да
предизвика и психически дискомфорт у ищцата, тревожност, отчете се и възрастта
на ищцата – 46 години към момента на инцидента, фактът, че упражнява свободна
професия и инцидента се е отразил на работоспособността й, както и възможността
последиците от инцидента да не отшумят напълно, а ищцата да трябва да се
съобразява с тях, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
причинените на ищцата вреди е в искания от нея размер от 5001.99 лева.
По възражението за съпричиняване
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, доколкото не била съобразила метрологичните условия и
пътната настилка. От показаният на свидетеля И. И. се установява, че
ищцата при инцидента била съобразила обувките си с метрологичните условия,
същите били зимни, равни обувки с дебел грайфер, като въпреки това инцидентът
настъпил. Видно от заключението на СМЕ се установява, че ищцата е предприела
всички необходими мерки за бързото и възстановяване, подложила се е на
операция, носила е гипс, в определеното за това време, посещавала е
продължително време рехабилитация. С поведението същата спомага за по-бързото
си и ефективно възстановяване.
Предвид изложеното по делото не се
установи, че ищцата е допринесла за настъпването
на вредите и последвалите усложнения. Предвид липсата на установено
съпричиняване не следва да бъде редуциран определеният от съда размер на
обезщетението за вреди.
Не се установява и случайно събитие. По
делото категорично се установи, че ищцата се е подхлъзнала, поради непочистения
сняг, а не поради друга причина, за която да не отговаря ответника. Свидетелят
И. И. е възприел, че на мястото на инцидента е имало натрупан, непочистен сняг,
било трудно придвижването по тротоара. Не се установява ищцата да страда от
някакво заболяване, водещо до нарушаване на вестибуларния апарат. Вещото лице
по СМЕ е категорично, че нараняването е в резултат от подхлъзване. От
метрологичната справка /л.200/, се установява, че е имало снеговалежи от
26.02.2018 г. до 28.02.2018 г., като на 27.02.2018 г. е имало натрупана снежна
покривка от около 26 см, на 28.02.2018 г. е била 27 см., не се касае и за
някакви неочаквани климатични особености, настъпили точно към момента на
инцидента, за които Община Пловдив, чрез своите служители да не може да реагира
своевременно.
По отношение на имуществените вреди от претърпени загуби
Видно от представена фактура от
28.02.2018 г. /л.17/ същата е издадена на ищцата от „УМБАЛ Св. Георги“ за
закупени 1 бр. плака за глезенна фрактура и 2 бр. киршнерови /ортопедични/ игли
за сумата в размер на 1052 лева. По делото се установи, че на ищцата още същият
ден от инцидента е направена операция на ***, която е във връзка с инцидента,
като закупуването на посочените материали е във връзка с операцията. От
показанията на свидетеля И. И. и М. И. се установи, че за операцията са били
нужни средства в размер на 1052 лева, които били заплатени, за да бъде
извършена същата. По делото от СМЕ се установи, че на ищцата са поставена
ортопедична планка – метални тела, които съдът приема, че са именно тези, които
е закупила ищцата. Съдът приема, че със свидетелките доказателства се
установява плащането на сумата в размер на 1052, още повече в болничното
заведение, като условие за извършване на операцията е било поставено
заплащането на сумата. От изпратената медицинска документация от „УМБАЛ Св.
Георги“ се съдържа квитанция за извършеното плащане по фактурата /л.175/
От представената по делото фактура №
3078/22.06.2018 г. /л.13/ се установява, че ищцата е закупила канадка, което е вид
патерица на стойност 19.90 лева. От свидетелските показания на свидетеля М. И.
се установи, че ищцата действително е ползвала патерица. От фактура №
3079/28.06.2018 г. /л.14/ се установява, че ищцата е закупила глезенка на
стойност 36 лева, необходима за по-бързото възстановяване от травмата в резултат
от процесния инцидент, каквото именно е предназначеното на посочената във
фактурата вещ. От фактура № 17000003753 от 03.04.2018 г. /л.15/ на стойност 30
лева е видно, че това е стойността на предоставената й услуга за издаване на съдебно-медицинско
удостоверение, каквото действително е издадено и е приложено по делото /л.11/,
което е от същата дата като фактурата. От фактура № ********** от 06.03.2018 г.
се установява, че стойността на болничния престой в „УМБАЛ Св. Георги“ на
ищцата за 6 нощувки е 34.80 лева, като действително ищцата е прекарала 6 нощи в
това болнично заведение, видно от представената епикриза /л.12/. Последните две
фактури са приложени и в кориците на медицинската документация, изпратена от
„УМБАЛ Св. Георги“, в които се съдържа квитанции за заплащането на болничния
престой /л.176/. Ответникът не е оспорил заплащането на посочените суми.
Съдът намира, че за тези суми искът е
доказан и следва да се уважи.
По отношение на
сумите от 20 лв. – потребителска такса за медицински преглед в МЦ „Димед“ ООД
на 15.05.2018 г.; 78.25 лева - за закупени лекарства – ампули –
противосъсирващи инжекции „Зибор“ на 06.03.2018 г.; 20 лв. – потребителска
такса за медицински преглед в МЦ „Димед“ ООД на 12.06.2018 г.; 2.90 лв. –
потребителска такса за преглед от *** в МЦ „Димед“ ООД на 12.06.2018 г.; 8.16
лева - за закупени лекарства – „Ендотелон“ на 13.06.2018 г.; 32.64 лева - за
закупени лекарства – „Ендотелон“ на 14.06.2018 г.; 20 лв. – потребителска такса
за медицински преглед в МЦ „Димед“ ООД на 10.07.2018 г.; 2.90 лв. –
потребителска такса за преглед от *** в МЦ „Димед“ ООД на 10.07.2018 г. съдът
намира следното, че всички тези разходи не се установява да се извършени във
връзка с процесния инцидент.
От представените фискални бонове
л.18-л.19 за сумите от 2.90 лева, в които е посочено „потребителски такси“ и за
сумите от 20 лева за „друго“ не може да се установи в каква връзка са платени тези
суми на „Медицински център Димед“. По делото липсват доказателства, че ищцата е
посещавала „Медицински център Димед“ и че посещенията са във връзка с лечението
й от травмите от процесния инцидент. Това не се установява нито от
представените и приети по дело медицински документи, нито от свидетелските
показания, нито от СМЕ. Не се установи и какви медицински услуги предоставя
„Медицински център Димед“, дали представлява ортопедия или има и други
направления.
По делото не се установи, че закупените
лекарства „Ендотелон“ на стойност от 8.16 лева на 13.06.2018 г. и на стойност 32.64 лева,
закупени на 14.06.2018 г.
са във връзка с увреждането от процесния инцидент. Нито в епикризата на ищцата
са изписани такива лекарства, или в някой от другите медицински документи, нито
вещото лице по СМЕ е посочило, че ищцата е взимала това лекарство „Ендотелон“
във връзка с увреждането на крака, нито свидетелите установяват ищцата да е
приемала това лекарства във връзка с травмата си. Съдът няма специални знания,
за да прецени в какви случаи се взима и предписва това лекарство.
Фискалният бон за сумата от 78.25 лева –
в който е посочено лекарства, също не установява, че закупените лекарства са
както твърди ищцата - инжекции „Зибор“. Действително такива са изписани в
епикризата, приложена по делото /л.12/, но от фискалния бон не се установява,
че именно това е закупено с него. Това не се доказва и от свидетелските
показания.
Съдът приема, че искът за имуществени
вреди от претърпени загуби е доказан до размера от 1 172.70 лева, от които 1052 за
закупени 1 бр. ортопедична планка и 2 бр. ортопедични игли, за които е издадена
фактура № 14000117590/ 28.02.2018 г., 19.90 за закупена канадка по фактура № 3078/22.06.2018 г., 36 лева за
закупена глезенка по фактура № 3079/28.06.2018 г., 30 лева, платено
съдебно-медицинско удостоверение по фактура
№ 17000003753 от 03.04.2018 г. и 34.80 лева за престой от 6 нощувки в „УМБАЛ
Св. Георги“ по фактура № ********** от 06.03.2018 г., като до тази сума искът следва да се
уважи. За горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1357.55
лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за имуществени вреди от
пропуснати ползи
Съдът
намира претенцията за пропуснати ползи в общ размер на 5120 лв., нереализиран приход от
2220.00 лв. и извършени непланирани разходи от 2900.00 лв. от „Валмар Д Консулт“
ЕООД, с едноличен собственик на капитала Й.С.И., която обща сума от 5120 лв. би
представлявала печалба и би подлежала на разпределение като дивидент в полза на
Й.С.И., ако не е бил настъпил инцидентът.
По делото се установи, че ищцата е едноличен собственик
на капитала и у. на търговско дружество „Валмар Д Консулт“ ЕООД, видно от
актуалното състояние на дружеството. Ищцата признава, че не работи на трудов
или друг договор в дружеството, като същата получава приход, в качеството й на
едноличен собственик на капитала на дружеството чрез разпределяне на дивидент в
зависимост от годишна печалба.
По делото се установи, че „Валмар Д
Консулт“ ЕООД има сключени договори за предоставяне на счетоводно обслужване със
„***“ ЕООД, „***“ ООД и „Данте Оптикс“ ЕООД, „***“ ЕООД, видно от представените
допълнителни споразумения /л.20-27/и от изготвената по делото ССчЕ. Видно от
Анекси № 1, сключените с посочените дружества, месечната им такса, считано от
01.01.2018 г. се увеличава с по 50 лева месечно, с изключени на „***“ ЕООД,
чиято месечна такса се увеличава със 70 лева. С Анекси № 2 от 01.03.2018 г. /л.20-24/ се отменят Анекси № 1, поради
здравословното състояние на ищцата, като единствено за „***“ ЕООД увеличението
е намалено с 35 лева.
Съдът приема,
че предвид здравословното състояние на ищцата дружеството „Валмар Д Консулт“
ЕООД е пропуснало да реализира сигурни приходи за цялата 2018 г. в размер
на по 600 лева за „***“ ЕООД, „***“ ООД
и „Данте Оптикс“ ЕООД /12месеца х 50 лева/, а за „***“ ЕООД 420 лева /12х35
лева/ или общо 2200 лева. Така нереализирания доход, съдът приема, че е
пропусната полза за дружеството, а не за ищеца. По делото не бяха ангажирани
доказателства, че така пропусната полза от страна на дружеството е щяла да бъде
отнесена като печалба на същото и разпределена в целия й размер като дивидент
на ищцата, в качеството й на едноличен собственик, въпреки изричните указания
за това от съда, както с Определение от 05.11.2018 г. /л.139/, така и с
Протоколно определение от 20.12.2018 г. /л.206 - гръб/, в което е и указал, че
именно за тази своя претенция ищцата не сочи доказателства.
По делото се
установи, че „Валмар Д Консулт“ ЕООД е сключвало ежемесечно Граждански договори общо 5 на брой с В. И. С.
за периода от 12.03.218 г. до 14.07.2018 г., поради невъзможността ищцата да
изпълнява трудовите си функции и да осъществява предмета на дейност на
дружеството. Като видно от изготвената и приета допълнителна ССчЕ общо
платеното възнаграждение на В. И. С. по петте договора е в размер на 2900 лева.
Следва да се
посочи, че действително заплащането на тази сума представлява разход за
дружеството, с който се намалява неговата печалба. И тук ищцата не доказа, че
ако не беше платена тази сума, същата е щяла да бъде отнесена към печалбата на
дружеството, дали въобще дружеството ще има печалба след като се извадят
разходите и дали тази сума ще бъде разпределена в пълен размер на ищцата като
дивидент. По делото не е установено как се формира печалбата на дружеството.
Същото изисква и специални знания, с които съдът не разполага.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищцата не доказа сигурно увеличаване на имуществото
си със сумата в размер на 5120 лева, претендирана като пропусната полза от
ищеца – неразпределена печалба за 2018 г., поради което и този иск ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се пораждат и за двете страни.
Ищцата доказа следните разноски: 459.18
лева– платена държавна такса /л.6/, 260 лева – депозит СМЕ /л.239 и л.223/ и
1230 лева – платено адвокатско възнаграждение /л. 204, л.257-263/ лева. Общо
разноски, направени от ищцата – 1949.18 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно уважената част от претенцията на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 1048.44 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съгласно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в чл.2, ал.5 е
посочено, че адвокатското възнаграждение се определя за всеки един от предявените
искове поотделно – в случая са предявени три иска – за неимуществени вреди и за
имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи. С оглед интереса по трите
искове са приложими чл.7, ал.2, т.2 и т. 3 от Наредбата, като минималното
възнаграждение по трите иска надхвърля, определеното и заплатено от ищцата,
поради което съдът не приема, възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В
отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.78,
ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 250
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените
съдебни заседания и извършените процесуални действия. Ответникът е направил и
разноски за ССчЕ в размер на 120 лева. Общо разноски за ответника в размер на
370 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска
на ответникът следва да се присъди сумата в размер на 170.98 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1, представлявано от к. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 5001.99 лева, представляваща
обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, последици от инцидент на 28.02.2018 г.
около 17:30 – 18.00 ч., вследствие на неполагането на дължимата грижа от Община
Пловдив за вещи общинска собственост – липса на снегопочистване и обработване
на общински път - бул. „Освобождение“ до и срещу магазин „Кауфланд“ в Район
Тракия и пешеходната пътека пред магазин „Декатлон“, както и сумата в размер на 1 172.70 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
претърпени загуби, от които 1052 лева за закупени 1 бр. ортопедична планка и 2
бр. ортопедични игли, за които е издадена фактура № 14000117590/ 28.02.2018 г.,
19.90 за закупена канадка по фактура №
3078/22.06.2018 г., 36 лева за закупена глезенка по фактура № 3079/28.06.2018
г., 30 лева, платено съдебно-медицинско удостоверение по фактура № 17000003753 от 03.04.2018 г. и
34.80 лева за престой от 6 нощувки в „УМБАЛ Св. Георги“ по фактура № **********
от 06.03.2018 г., както и
сумата в размер на 1048.44 лева
– разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за горницата над
уважения размер от 1172.70 лева до пълния предявен размер от 1357.55 лева, от които 20 лв. – потребителска такса за
медицински преглед в МЦ „Димед“ ООД на 15.05.2018 г.; 78.25 лева - за закупени
лекарства – ампули – противосъсирващи инжекции „Зибор“ на 06.03.2018 г.; 20 лв.
– потребителска такса за медицински преглед в МЦ „Димед“ ООД на 12.06.2018 г.;
2.90 лв. – потребителска такса за преглед от *** в МЦ „Димед“ ООД на 12.06.2018
г.; 8.16 лева - за закупени лекарства – „Ендотелон“ на 13.06.2018 г.; 32.64
лева - за закупени лекарства – „Ендотелон“ на 14.06.2018 г.; 20 лв. –
потребителска такса за медицински преглед в МЦ „Димед“ ООД на 10.07.2018 г.;
2.90 лв. – потребителска такса за преглед от *** в МЦ „Димед“ ООД на 10.07.2018
г., както и иска за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи в размер на 5120 лева, от които нереализиран приход от 2220.00 лв. и
извършени непланирани разходи от 2900.00 лв. от „Валмар Д Консулт“ ЕООД, ЕИК
********* с едноличен собственик на капитала Й.С.И., която обща сума от 5120
лв. би представлявала печалба и би подлежала на разпределение като дивидент в
полза на Й.С.И., ако не е бил настъпил инцидентът.
ОСЪЖДА Й.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1,
представлявано от к. И. Т., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 170.98 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ